perfanov
520 резултата
Търсиш мъж, който обича,
спокоен, тих, скромен и умен.
Твоите думи да не отрича,
да си живее живота, безшумен.
Никога вечер да не закъснява, ...
  305 
Дъбът откъсна от своите жълъди,
за да посрещне пъстрата есен.
Изсвири симфония ято от гълъби,
която паркът превърна в песен.
Нямат ноти, а свирят птиците, ...
  262 
То бе легнало на нагорещените мраморни плочки на площада. Бездомното куче събираше последните слънчеви лъчи на отиващото си лято. Хората минаваха край него. Забързани, всеки със своите проблеми, не му обръщаха внимание. Кучето дори не ги поглеждаше, а само си помръдваше ухото в такт с отшумяващите к ...
  1121 
Той пише,
с никой, очи в очи не споделя,
събира дума по дума, чувство по чувство.
В делник, в събота, даже в неделя,
пише, не счита това за изкуство. ...
  269 
Ти вярваш ли, че животът е чудо,
което от нас е неоценено?
Дните тичат в часовника лудо,
а времето заедно е споделено.
Когато се сърдиш, стрелките не спират, ...
  357 
И днес, влакът мина край полуразрушената гара в малкото село. Не спря. Дори не даде сигнал да я поздрави. Не я погледна. След като отмина, над релсите отново стана тихо. Гарата почувства тъга. Пое си дълбоко въздух, задържа го между счупените прозорци и издиша остатъка от своите чувства. А с колко ж ...
  318 
Аз знам, че вечер звездите броиш,
тихо чакаш при теб да се върна.
Уморена си, а не можеш да спиш,
скоро си идвам и ще те прегърна.
И нашата обич ще сгрее луната, ...
  278 
Викни ме, щом няма с кого да споделяш,
кажи ми, какво ти тежи на душата?
Разказвай за всичко, без да отделяш,
красивата обич, от нея, тъгата.
Викни ме, дори и да нямаш нужда, ...
  389 
По лицето ти, сякаш скулптор изрязал,
бръчици малки, с вълшебно длето.
Където животът сърцето белязал,
по пътя от болка до силна любов.
И скулпторът тръгнал по тези пътеки, ...
  387 
Ти
Кой, ако не ти,
знае, какво е
в сърцето ми,
щом те обичам? ...
  348 
На пейка, в края на парка седеше тя. Красива и нежна. Красота, облагородена от мъдростта на годините. Бе минала през мимолетните чувства на пролетта, когато влюбванията бяха на всеки дъх. Изгаряла в топлината на лятото и търсела слънцето в сърцето на любимия. Есента носеше духа на красивата жена, ко ...
  838 
Обещай ми, ако нещо се случи,
и любовта си към мен да загубиш.
Сърцето ти няма да се заключи
и в други, пак ще се влюбиш.
Обещай ми, че ще го обичаш, ...
  337 
Дори да лети,
времето никак не бърза.
В него сме аз и ти,
на любовта ни панделка върза.
С любящи звезди, ...
  317 
Пристигат в онази, самотната гара,
качват се, слизат, релси пресичат.
Някой е тъжен, други е с вяра,
а има и хора, които обичат.
И всеки от тях идва за влака, ...
  1082 
Заспивай,
аз няма да будя
сърцето ти нежно, заради мен.
Откривай,
колко щастлив съм ...
  354 
Луната луна е, звездите звезди,
и слънцето слънце, горещо е още.
Но нищо не е така, както преди,
загубиш ли близък, най-боли нощем.
От залез до изгрев, спомен лети, ...
  317 
На сянка, под кестени, в парка говорят,
приятели, стари колкото тях.
Не виждат, не чуват, не спират да спорят,
а думите после обръщат на смях.
За младост в пролет, за идваща есен, ...
  483 
Ти си до мен в слънце и в дъжд,
и когато огъват ме бури и хали.
И весел, и тъжен, и луд неведнъж,
жена си, която не ще ме забрави.
Допускам грешка след грешка, но моля ...
  725 
Да си вземем довиждане, с теб, мое лято,
виждам, че бързаш да тръгнеш от тук.
Събрало си птици в голямото ято,
и заедно с тях отиваш на юг.
Не искаш да бъдеш дълго с мен, ...
  746 
Само едно е сърцето в света,
което за теб да го боли.
И сутрин, и вечер, дори през нощта,
майката няма как да заспи.
С болка ни ражда, но с много надежда, ...
  271 
За последно, пред залеза седнал художник,
да хвърли палитра и четка решил.
Сложил до себе си малък триножник,
и бавно платното на две разделил.
В ляво, сърцето си той нарисувал, ...
  394 
Тъгата,
и днес,
красивите мигове в нея видях.
Душата,
облечена в стих, ...
  331 
Тя седна пред мен и ме погледна,
в очите й сякаш растеше дете.
Богата на обич, на думи зли бедна,
усмивката бримка по бримка плете.
Сърцето ми влюби се в миг, изведнъж, ...
  229 
Фонтанът. Този творец, който всеки ден представя своят шедьовър от прохлада пред хиляди хора. Пише стихове без думи, които могат да докоснат само тези, които се доближат до сърцето му. А вечер рисува картини с четка, потопена в магията на светлината. Фонтанът е самотник. Като красив мъж, който знае, ...
  296 
В града, на площада,
сред хора, а сам.
Дарява с прохлада,
малък фонтан.
Красива картина край него се ражда, ...
  381 
Като икона,
от стената насреща,
от снимка ме гледа жената любима.
Вечер самотна,
но обич гореща, ...
  401 
Тя е цвете пораснало, носи магия,
всички наричат я просто "жена".
Анна, Елена, Йоанна, Мария,
нейната обич няма цена.
Понякога дните й сякаш са клони, ...
  500 
– На Земята, най-красивото цвете кое е, кажи ми? Едно ли е, или са много, има ли име? Ароматът му, в разказ, облечен в рими, прочети го, а после на мен сподели ми.
Отдавна, преди много години, когато светът се превръщал в модерен. От пръстта се родило цвете без име, а до него дивял бурен наперен. От ...
  422 
Благодаря Ти, Господи, че си ме опазил през този ден, съхрани ме и в идващата нощ!
Благодарен съм, че и днес имах възможност да покажа добротата, с която си ме дарил. Имаше хора, които зарадвах, но и такива, които ме помислиха за наивен и глупав. Но аз съм спокоен, защото заставам в този час пред Те ...
  273 
На вратата на кабинета на директора на музикално драматичния театър се почука и без да дочака отговор в стаята влезе мъж на средна възраст, облечен в стилен костюм.
– Добър ден! - каза той. -Казал сте да ми предадат да дойда. И ето ме тук.
Директорът стана от стола зад бюрото си, посочи фотьойла и к ...
  237 
Разказ, вдъхновен от песента "Почти забравена любов".
Текст: Петър Москов
Музика Васил Найденов
Колко е хубаво да обичаш!
Имаш силата да видиш света от хубавата му страна. Вярваш, че всички хора са добри. Посрещаш трудностите с вдигната глава и знаеш, че пътят по който вървиш е правилен. ...
  667 
– Добро утро! – каза Мария на току що влезлия в стаята Илиян. – Кафето е готово.
Той взе чашата и неволно докосна ръката й. Не се отдръпна и пръстите им се сляха с първата за деня усмивка. Младата жена отвори вратата на терасата и двамата влюбени излязоха да посрещнат своето утро. Илиян погледна към ...
  307 
В голямата къща беше тихо. Свечеряваше се и залезът бавно пристъпваше към отсрещния хълм. Иван гледаше заспиващото слънце, изчака да се скрие зад гората и се прибра от терасата в празната стая. Страх от самотата и безсънните нощи бяха причината мъжът да се затвори в себе си и да прекарва вечерите си ...
  207 
Иван се бе подпрял на парапета на терасата и гледаше към двора. Откакто се бе пенсионирал, той се бе отдал на това да се грижи за зеленчуците и овощните дървета в своя дом. Полагаше грижи и за градинката с цветя, създадена от съпругата му, която си бе отишла от този свят твърде млада. Възрастният мъ ...
  267 
На пейката пред къщата бяха седнали дядо Ради и съпругата му. Те се наслаждаваха на топлия майски ден. Поздравяваха минувачите по черния селски път. Някои се спираха пред тях, питаха ги как са и продължаваха всеки по своите пътечки в живота. Преди няколко месеца, в края на зимата, дядо Ради беше пол ...
  336 
Чудно е през месец май. Времето е толкова динамично, че в един ден може да те грее слънце, да те намокри дъжд, да се скриеш от градушка или силен вятър. И на следващия ден все едно, че не е имало нищо. Това е последният пролетен месец. Всичко, което март и април не са успели да събудят, сега отваря ...
  290 
Когато мъжът е влюбен
Свята е любовта за мъжа. Като икона, пред която само пред нея се прекланя и смирен, отправя молитва към сърцето на любимата жена. И генералът, печелил битки, попада в плен на любовта. И лекарят, лекувал хора, се разболява от обич. Дори строителят, свикнал да носи тежки камъни, ...
  1321 
Пръстен от маргаритки
Неделя е различен от другите дни. Миг, в който Господ си почива и ни оставя сами със себе си. Ден, в който почистваме дома си и подреждаме разхвърляните през седмицата мисли. Неделя е времето, в което творим уют, както в къщите си, така и в душата.
Елена погледна в чашата си с ...
  340 
Елена и Стоян се познаваха едва от месец, но и двамата имаха усещането, че животът ги бе срещнал отдавна. С всеки изминал ден, те се привързваха един към друг и приятелските чувства, неусетно се бяха превърнали в обич. Вълнуваха ги едни и същи неща, но характерите им бяха различни. Затворен в себе с ...
  215 
Какво е да имаш майка?
Това е, когато не виждаш кога се е събудила, за да може щом отвориш очи, на масата да те чака закуска, с чаша топло мляко. Да те изпрати сам с две думи, които сякаш шепне, да се пазиш от всичко, което е извън твоя дом. Да не знаеш, кога е намерила време, въпреки че е ходила на ...
  473 
Предложения
: ??:??