perfanov (Явор Перфанов) - Произведения

От ден до пладне

Ако някога се случи така, че сме гладни,
джобовете празни, и няма пари.
Спокойно, нещата от ден са, до пладне,
и скоро всичко ще се нареди!
И ако приятелски някой бил е настроен, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-10-24T08:13:24+03:00 557 2 2

Страхуване

Със страх или не,
така или иначе, ще извърви,
своят път всеки от нас.
Като диви коне,
секунди препускат, оставят следи, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-10-23T08:04:57+03:00 619 1 1

Зрелият мъж

Брада посивяла, набола едва,
рисува дните на зрелия мъж.
Открадва си време, час, дори два,
поглежда към себе си, така изведнъж.
Вече не вярва на думи, целувки, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-10-22T11:55:16+03:00 609

Светлини от улицата

Улични лампи пред прозорците светят,
зад стъклата срамежливо надничат.
И щом уют в нечий дом усетят,
разбират, че двама там се обичат.
И дори лампите навън да треперят, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-10-21T11:10:02+03:00 495 2

Дар от Октомври

Не посмях да попитам Октомври сега,
защо ни дарява със слънчеви дни?
Есента, казват е сезонът с тъга,
пред вратата, която често звъни.
В студените вечери, с клечка кибрит, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-10-18T07:36:11+03:00 523 1

Струните на душата

Струните на душата
Човекът винаги бърза. Все гони срокове, тича и почти никога не се чувства удовлетворен. Често се разминава с това, което иска душата му. А тя търси най-обикновеното. За това не е нужно бягане и време, а само желание. Споделеността. Да намери сродна на нея и да споделя с нея чувств ...

perfanov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-10-16T22:08:34+03:00 658

Есенна сватба

Дъждът, често облича в слънчеви дрехи,
по есенна мода своите капки.
И както вали, стопля се всеки,
по къси ръкави, а сутрин, с чадъри и шапки.
Такъв е Октомври, с характер на всички познат, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-10-14T10:28:30+03:00 459

Есенна сватба

И ето, омъжва се, не в бяло,
а в най - пъстрата рокля красивата есен.
С жениха - Октомври, сякаш са цяло,
като куплет и рефрен от запявана песен.
Кумува им вятърът, довел отдалече, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-10-08T08:00:30+03:00 488

Есента и тъгата

Кой казва, че е тъжен сезон есента,
и да обличаме вече топлата дреха?
Все още е слънчево и песента
на птиците, дава на всички утеха.
Кой казва, че слънчеви дни няма да има, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-09-23T10:50:57+03:00 549 2

Нужно ли е

Дали ни е нужно, така да се стискаме,
чувства, любов и пари да пестим?
Да нямаме от това, което поискаме,
да мислим за утре, а днес да стоим.
Дали ни е нужно да се обиждаме, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-09-22T10:03:27+03:00 631 1 1

Берачът на кестени

В целия град почти е известен,
скромен и честен, но цял живот – беден.
Изкарва си хляба, кестен по кестен,
събужда се първи, заспива последен.
Наивен мечтател и добродушен, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-09-20T09:18:50+03:00 1K 2

Кръговрат - Опит за сценарий в девет епизода

Кръговрат
Първи епизод
То бе обикновено куче. Нямаше име. Не беше дори породисто. Хората го наричаха с всякакви имена. Родено в голямо семейство, стопаните му го бяха подарили на дядо Иван. Самотата на възрастният мъж го бе направила затворен и той не общуваше с другите. Отдавна пенсионер, живееше с ...

perfanov

Проза » Други

2020-09-19T10:07:36+03:00 676

Сълзите са колкото трябва

Човекът няма сълзи в излишък,
които да пилее на разсипника вятър.
И в трудните дни не спира да диша,
пада, става, и ръкави запрята.
И щом здрави са близките хора, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-09-18T09:25:25+03:00 595 1

Листата се събират наесен

Листата идват през пролетта. Като дългоочакван гост, който ни посещава след студените зимни дни. Готови сме на всичко, да покажем радостта си от това, че ще има все повече слънце. И предвестниците за хубавото време са именно листата. През пролетта сутрините и вечерите са все още студени, но всички с ...

perfanov

Проза » Разкази, Други

2020-09-16T12:05:44+03:00 662

Последните думи на листата

Последните думи на листата
То расте заедно с птичата песен,
и с красиви одежди клони облича.
Напролет се ражда, отива си есен,
и дори щом падне, още обича. ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-09-15T08:48:28+03:00 580 1

Разговор със Септември

Със Септември говорих и той обеща,
да има още слънчеви дни.
Да рисува с лъчите всички листа,
в цвят от дъгата, с различни бои.
И аз му повярвах, макар да е лято, ...

perfanov

Поезия » Друга

2020-09-13T09:38:40+03:00 638 2

Между лятото и есента

Между лятото и есента
Залязва слънцето, а с него и денят,
в спомен светлината бавно се превръща.
От вятъра, дошъл ненадейно, листата звънят,
прибират се хора, всеки в своята къща. ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-09-06T09:38:19+03:00 633

И не само

И не само
И не само пътят, с теб ни дели,
нито дори, че за кратко се чуваме.
И това, че е топло или вали,
и нощем, когато заспим не сънуваме. ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-08-21T06:33:31+03:00 941

Ако Данте беше жив

Ако Данте беше жив
Всеки човек се ражда с чиста душа. С всеки ден от живота си, жаждата му да знае и да има става все по-силна. Той расте обгрижван от родителите си, които с всички сили се стремят да има щастливо детство. Но с този стремеж, те налагат ограничения. Плашат детето с несъществуващи чудо ...

perfanov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-08-18T10:13:04+03:00 1.3K

Насаме с душата

През живота си, ние се срещаме с много хора. Толкова много, че в един момент дори не си спомняме за тях. Влизат, оставят по нещо или си вземат, и излизат. И всички казват, че са с нас не заради външния вид, а защото харесват душата ни. Но никой не се съобразява с нея. Не спират, дори да знаят, че ще ...

perfanov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-08-09T13:38:19+03:00 863 3 3

Надежда

Ден на надеждата.
Надежда
Избира човекът, с труд и с пот,
щастие в дните си сам да подрежда.
Разбира, че важното в този живот, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-08-08T07:29:50+03:00 839 1

Младостта

Живеем с усмивка, млади сме още,
макар и животът да вплита в косите сребро.
Щом да рисуваме можем в сънища нощем,
а в деня да градим с любов и с добро.
И без причина, когато се смеем, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-08-05T07:57:01+03:00 694

Ползата от мен

За какво съм ти точно сега,
след като отдавна от мен нямаше нужда?
И в сърцето ми имаше много тъга,
която за теб бе толкова чужда.
Защо съм ти, щом беше щастлива, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-08-02T19:32:34+03:00 1.2K

Мечти и мечти

Забързани и потънали в мислите си, вървим по тротоара. Пазаруваме и излизаме от магазина с пълни чанти с храна, а най-отгоре сме сложили и тоалетна хартия. Усмихнати и доволни, се отправяме към домовете си. По пътя, с периферното зрение виждаме човек, седнал на място, на което не пречи на никого. Из ...

perfanov

Проза » Разкази

2020-08-01T22:50:57+03:00 782 1

Подарък

Подарък е всеки миг, в който не очакваш,
не искаш, не търсиш, след късмета си не тичаш.
За щяло и нещяло - да спреш да се оплакваш,
да имаш човек, когото обичаш.
Подарък е всеки дъх, с обич вдишан, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-07-31T19:54:51+03:00 823 1

Споделената вечер

Уморени, очите ми спряха в ъгъла,
дори паяжината бе на две разделена.
Вечерта досега не беше ме лъгала,
щом обещаваше да е споделена.
Може би беше видяла усмивка, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-07-29T10:35:21+03:00 913

Летен ескиз

Където се срещат нощта с деня е студено. Усеща се утринен хлад. От страх от непознатото и неизпитвани досега чувства. С всяка минута, топлина облича въздуха. Влюбват се. Вдишват от първите лъчи и споделят най-съкровените мигове в слънчева прекръдка. И кой, ако не морето е този художник, който може д ...

perfanov

Проза

2020-07-28T14:10:14+03:00 723

След ноктюрно

Къщата бе голяма за Лазар. Той живееше сам. Повечето стаи бяха заключени и ежедневието му минаваше в кухнята и хола. Много рядко, когато бе изморен или тъжен, той откючваше една от стаите и единственото, което искаше бе да се потопи в миг на спокойствие.
Юли. Топла вечер. Умора се разливаше по тялот ...

perfanov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-07-26T07:55:24+03:00 836 1

В очакване на росата

Той се прибираше от работа. Цял ден бе очаквал този миг, когато удовлетворен от това, че е бил полезен щеше да влезе в своя дом. Младият мъж вървеше бавно. По цялото му тяло се разливаше онази приятна умора, която събличаше в края на деня. Не бързаше. Знаеше, че някъде на края на дъгата улица щеше д ...

perfanov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-07-24T08:33:59+03:00 844 1 2

След ноктюрно

След ноктюрно
Влюбените хора усещат неща, които другите пропускат. Само този, който обича, може да долови нежните акорди, изсвирени от самотен пианист в късната вечер. Сънува, мечтае и обича. И когато се събуди, музиката се извисява и достига до изгрева. И там тъжните акорди се спират, за да срещнат ...

perfanov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-07-23T08:17:10+03:00 893 1 1

Летен ескиз

В разгара на лятото ви поздравяваме с този летен ескиз!
За повече слънчеви мигове, обич и споделени моменти!
Летен ескиз
Нощем сънуваме и мечтаем. А през деня сбъдваме мечти. С нас върви слънцето. И дори някой облак да го скрие, то ни води със светлината си.
Любовта е загадка. С вкус на лято. ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-07-22T18:01:05+03:00 951

Забравяме, забравят ни

Живеем, сякаш сами сме на този свят,
и се сърдим, щом мечтите ни не сбъдват се завчас.
Най-хубав е любимият ни цвят,
и винаги е прав нашият глас.
От чуждата болка стоим настрана, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-07-21T12:30:35+03:00 789

Въжето

- И какво сега? По телевизията страх, на работа също. Страхувам се да не остана без пари, без отопление за зимата. Страх ме е да не изгубя авторитет и доверие сред близките си, толкова трудно спечелено.
Такива мисли се редуваха една след друга в главата на Росен още от сутринта. Беше почивен ден и м ...

perfanov

Проза » Разкази

2020-07-19T21:30:35+03:00 899 1 2

И кучетата

Дори кучетата общуват,
през дворовете лаят.
Споделят, радват се, че съществуват,
не крият нищо, от началото до края.
Не скриват, когато са щастливи, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-07-17T17:18:43+03:00 734

Забравеният дъжд

Къде е оня порой,
онзи дъжд, който всичко отмива?
Дали от слънцето скрил се е той,
което блести
и не се вижда как душата се свива? ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-07-16T08:00:51+03:00 796

Нестигащото време

Когато от обич сърцето не трепва,
за друг човек, времето все не ни стига.
Думи забравени, в неписана клетва,
обещаното е само като на книга.
Ден подир ден, вечер след вечер, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-07-15T07:17:07+03:00 778

Няколко стоплящи думи

По улици търсех, по пътеките скитах,
но само пръст и камък намирах.
За няколко стоплящи думи хората питах,
срещнах мълчание, вървях и не спирах.
Ако спра, ще потъне сърцето ми в тиня, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-07-14T11:06:55+03:00 1.2K

Тишината и лятото

Тишината в разгара на лятото,
изглежда някак така неприсъща.
Няма ли глас и птица от ятото,
сякаш бездомна, без гнездо за къща.
Свирят щурците в акорд от мажор, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-07-11T08:49:54+03:00 675

Летен миг

Летен миг
Не си ли щастлив
в летния ден,
от изгрев до залез,
да си озарен, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-07-10T07:47:37+03:00 785

Обич през юли

Юли,
лятото знае,
как топлина да ни носи.
И вятъра, ти чу ли,
колко обича, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-07-09T10:57:46+03:00 1.1K