perfanov (Явор Перфанов) - Произведения

Талантът

Талантлив си, когато умееш да правиш с лекота това, което другите постигат с много усилия. Всеки човек притежава талант. Да си съвестен работник, авторитетен началник, художник, поет, писател, музикант, във всички професии може да живее талантът. В повечето случай, той се открива, когато човек е осъ ...

perfanov

Проза » Разкази

2020-03-29T11:35:22+03:00 598 1

Сродните души

И ти, и аз, и всеки един човек си има сродна душа. Те са две в целият свят. Нито повече, нито по-малко. Допълват се и дават другата половина от живота на даден човек. Събуждаме се и заспиваме с мисълта за някого. Несъзнателно една тънка нишка изплетена от обич и красиви чувства държи сетивата ни отв ...

perfanov

Проза » Разкази

2020-03-28T07:13:13+02:00 609 2 3

Следобеден сън

За някои е дрямка. За други е нещо, без което може и загуба на време. За трети, като мен, следобедният сън е това, което ме кара да се чувствам добре и да се усмихвам повече. Той е кратък. Не повече от час, два. Възможен е във времето за почивка. Носи добро настроение и отмора. Също както представле ...

perfanov

Проза » Разкази

2020-03-27T07:44:47+02:00 631 1

Страх, когато хората са спокойни

Тя живееше в малък град. Повечето хора се познаваха. Знаеха кой как живее. Какво го мъчи, кое го радва. И всеки си гледаше живота според своите нужди и претенции. Веселина също. Млада жена, която имаше увреждане по рождение, което щеше да носи до края на дните си. Отгледана с много грижи, тя бе учил ...

perfanov

Проза » Разкази

2020-03-26T07:23:08+02:00 674 2

Снежен пролетен ден, изживян зад прозореца

Както при много други неща, така и когато дойде пролетта, някои хора се радват, просто защото виждат, че другите са щастливи от красотата, която тя носи. Но лесно може да се разбере, дали човек е искрен в радостта си или е само, защото хората правят така. Когато дори в пролетта се зарадва на дошлият ...

perfanov

Проза » Разкази

2020-03-25T08:10:09+02:00 627

Пролетен сняг

Когато е дошла пролетта и е подредила изложба на красотата, понякога идва неочакван гост. Пролетният сняг е като мъж, който е имал силата да подчинява света през зимата. С ледено мълчание и студен поглед да приковава хора и дървета, треви и животни. Но привлечен от красивата жена, той идва. Плахо на ...

perfanov

Проза » Разкази

2020-03-24T07:34:18+02:00 613 1

Страх

Ако човекът не изпитваше страх, може би щеше да се радва на всичко, което му поднася живота. Щастливи и спокойни, хората щяха да изживяват своите приключения. Нямаше да знаят, че съществува риска. Нито да пресмятат кое е опасно и кое не.
Страхът е с нас още от детските години. И расте заедно с нас. ...

perfanov

Проза » Разкази

2020-03-10T11:16:11+02:00 587 1 3

Танцът на живота

-Аз ще изкарам колата, а ти се нагласи!
-Добре, обличам се и идвам!
Веселина погледна през прозореца и изпрати с поглед своя спътник в живота Павел. Във всяка негова стъпка, тя виждаше страница по страница книгата на спомените, която я топлеше всеки път, когато я отваряше. И двамата бяха пенсионери. ...

perfanov

Проза » Разкази

2020-02-22T07:17:59+02:00 1.1K 1

Самотата

Самотата е част от живота ни. Тя е като наша по-голяма сестра,която е отдавна задомена далеч от нас. Знаем, че съществува. Мислим си за нея, когато сме огорчени от случки, събития и хора. Каним я да ни дойде на гости. И с нетърпение чакаме този момент, в който ще останем само с нея.
Самотата идва ба ...

perfanov

Проза » Разкази

2020-02-12T07:57:39+02:00 607 1 1

Моето зимно момиче

Ти си моето зимно момиче,
с топла прегръдка, сред снежна покривка.
С теб, студът навън е различен,
разтапяш леда, с чаровна усмивка.
Не стигат снежинките да изброят, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-01-19T07:50:01+02:00 685 1 2

Всеки си има дом

В живота на всеки човек има нещо, което го променя. Изкоренява старите навици, с които е живял много години. Промяната често е свързана с трудности, но винаги е породена от намерения към по-добро.
След дълго време на безгрижен живот, Павел бе пред избор на трудно решение. Той работеше в строителство ...

perfanov

Проза » Разкази

2020-01-07T07:10:07+02:00 601 3

Преди Коледа

Преди Коледа навсякъде свети,
блестящи витрини очите привличат.
Дали сърцето днес ще усети,
тези, които докрай го обичат?
Кому е нужен този блясък навън, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2019-12-24T07:50:58+02:00 708 1

Сбъднати сънища

Когато изляза рано навън,
виждам, колко красива е зимата.
Разбирам, че всичко е сбъднат мой сън,
и нямам мечта, от живота подмината.
И което в сърцето, преди е горяло, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2019-12-22T09:10:42+02:00 714

Скъпите и безценните неща

Което струва много пари
и кара човека да полудее.
От душата, някак, стои настрани,
без него може да се живее.
А това, което за нас е безценно, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2019-12-20T11:47:22+02:00 570 1

Топлината у дома

Когато сме заедно,
е топло у дома.
И да няма дърва,
да няма и ток,
живеят в сърцата ни обич и Бог. ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2019-12-18T07:56:15+02:00 641

Първият сняг 🇷🇺

Първият сняг
Заваля.
Не дъжд,
а истински сняг.
И как изведнъж ...

perfanov

Преводи » Поезия, от Български

2019-12-13T14:16:38+02:00 1.6K 1 3

Българка

Тя носи гените на трудолюбието и на добротата, които е втъкала успешно в стана на съвремието и изплита живота си ден след ден. Нейната красота се е съхранила през вековете и с гордост се нарича българка.
Колко сила е нужна да бъде в рамките на един ден и дете с децата, и майка, и съпруга, и служител ...

perfanov

Проза » Разкази

2019-12-08T07:46:23+02:00 1K

Пръстен в сърцето ми

Когато ти подарих, помниш ли, пръстена,
от цвят на маргаритка, преплетен с листа?
Сега е до икона, на теб, в сърцето ми кръстена,
тихо е, докато се моля за любовта.
За онази, която прилича на нашата, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2019-12-07T08:39:46+02:00 599 1

Първият сняг

Заваля.
Не дъжд,
а истински сняг.
И как изведнъж
навън побеля ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2019-12-04T10:20:11+02:00 861

Изгубеният житен клас

Павлин се събуди рано. Погледна часовника на стената и се усмихна. Първият ден от отпуската бе започнал с прегръдката на слънчевите лъчи, които минаваха през прозореца и стигаха до тялото на младия мъж. Той стана от леглото и влезе в банята. Изми лицето си. Погледна в огледалото. От там го гледаше и ...

perfanov

Проза » Разкази

2019-12-01T08:01:03+02:00 614 1 2

Вечерта

Вечерта остава с нас само няколко часа,
идва след залеза, в уют ни облича.
Подрежда звездите, ето - украса,
на светло се вижда, кой ни обича.
Хората, заедно вкъщи събира, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2019-11-30T09:17:23+02:00 602

Топлината на Ноември

Ноември донесе зимните дрехи,
затворени в скрина, още от лятото.
А топлината, която усещал е всеки,
остава в сърцето, там при познатото,
в уют от обич, любов, светлина. ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2019-11-24T07:49:50+02:00 673 1

Съкровено

Съкровено
Ще ти призная, че най-съкровеното нещо,
което в сърцето си пазя си ти.
А то - като слънце, през деня е горещо,
а нощем над съня ти бди под букет от звезди. ...

perfanov

Поезия » Любовна

2019-11-21T10:18:13+02:00 651

Без грим

Така те харесвам - без грим, без червило,
лицето ти истинско, ме прави щастлив.
Там животът изписан с душа, не с мастило,
щом те прочитам, чувствам се жив.
Бръчици виждам от радост, тъга, ...

perfanov

Поезия » Любовна

2019-11-17T08:28:30+02:00 666 3 1

Тръгвам завинаги

Аз съм от тези хора, които,
си тръгват завинаги, ранени веднъж.
Не вярваш, че може да бъде разбито,
сърце, според теб като камък, на мъж.
Има ли смисъл назад да се връщам, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2019-11-05T07:51:22+02:00 1.3K

Виновен 🇷🇺

Виновен
Не може да съм за всичко виновен,
вкъщи, на работа и в любовта.
За това, че този ден е дъждовен,
или с вятър, студ и мъгла. ...

perfanov

Преводи » Поезия, от Български

2019-11-03T20:18:05+02:00 1.7K 1

Какво искат жените 🇷🇺

Много се зарадвах, когато видях мое стихотворение, преведено на руски език.
Чего хотят женщины
Во-первых я неинтересен, слишком скучный,
Мне, во-вторых, не достает приличия, манер,
А в-третьих, надо бы образование получше, ...

perfanov

Преводи » Поезия, от Български

2019-10-28T22:50:01+02:00 1.6K

Грешката е вярна

В живота няма неща непростими,
всеки от нас е човек и греши.
Дори любовта, описана в рими,
не може напълно да ни утеши.
През цялото време всички копнеем, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2019-10-25T07:53:48+03:00 700 1

Тишина

Тихо е, и сутрин, и вечер е тишина,
не вярвах, че без думи е също красиво.
И светло е, от залез до изгрев е светлина,
сърцето обикне ли, то е щастливо.
И листата падат тихо, без звук, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2019-10-24T10:09:16+03:00 651 1

Спуснатите завеси

В неделната сутрин, в кафенето имаше малко хора. То отваряше рано и в осем идваха първите кленти. Възрастни хора, от една компания, които се събираха на чаша кафе един път в седмицата. Времето бе топло и есента показваше своята красота.
Цветан влезе в заведението, огледа се и се запъти към една от м ...

perfanov

Проза » Разкази

2019-10-22T12:07:52+03:00 673 1

Вратата

Често се случва да ме забравят,
нали съм човек, изпитвам тъга.
Но сърцето много бързо затваря,
до скоро отворената врата.
И поиска ли някой отново да влезе, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2019-10-20T08:08:46+03:00 592

Любовта

Тя е вдъхновение.
Дори и да няма дарба, влюбеният човек притежава най-големия талант, а именно да раздава добро и да излъчва радост. Любовта изчиства сърцето от всички лоши мисли и чувства, които е натрупало в годините. Раните бързо зарастват, макар и да остават белези. Любовта не отмъщава. Не можеш ...

perfanov

Проза » Разкази

2019-10-19T07:55:38+03:00 580

Любовта

Тя е миг,
на радост, тъга,
на слънчева пролет.
На дъжд и дъга,
на сърцето в полет. ...

perfanov

Поезия » Любовна

2019-10-18T07:29:49+03:00 1.4K

Перото

По пътя намерих малко перо,
от птица, навярно, която отлита.
Дали не срещна тука добро,
че тръгна така, без да ме пита.
Сърцето ми, в човека да вярва остави, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2019-10-15T06:40:49+03:00 646

Паркетът

Той бе стар. Толкова стар, че хората не помнеха майстора, който го бе редил на пода в галерията. Паркетът беше получил живот от човека и го раздаваше на хората. Заспиваше късно, когато в галерията нямаше никой. Не се страхуваше, защото бе съхранил мъдростта на бука, от който бе изсечен и знаеше, че ...

perfanov

Проза » Разкази

2019-10-13T08:43:09+03:00 570 1 2

Благодаря

И днес, от живота си взех по лъжичка,
със захар, сол и чер пипер лют.
Към топло летях като есенна птичка,
да бъда далеч от лед и от студ.
За това, че изпратих спокоен деня, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2019-10-12T07:55:15+03:00 841 2

Времето

Когато след време се върна назад,
над тъгата си днес, ще се засмея.
Ще се питам, защо не съм млад,
безгрижен и весел да си живея.
Но как, когато сърцето ми иска, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2019-10-10T07:43:43+03:00 705

Не спи

Не спиш,
къде съня си изгуби?
Или сърцето, над което до полунощ бдиш,
силно обикна и в него се влюби.
Щом е така, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2019-10-08T08:04:21+03:00 649

Горна Оряховица

В моят малък, но тих и спокоен град,
всяка улица спомен ми носи.
Райско кътче за стар и за млад,
отговор има на всички въпроси.
Този малък, но тъй красив град, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2019-10-06T10:23:17+03:00 669 1 1

Вълшебница

Есента, тази вълшебница,
ме пита, дали се чувствам добре.
Щом на лятото тя е наследница,
знам, топлината няма да спре.
И слънцето, рано да се прибира, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2019-09-24T07:58:19+03:00 644 1