Петър1 (Петър Димитров) - Произведения

Залез (Zephyr song)

Летяхме със зефира
пеперуди пролетни
той още тук е
радостта се връща с него
заедно сме ...

Петър1

Поезия » Свободен стих

2024-04-17T22:37:12+03:00 785 1 2

Диаманти и теменужки

Ние сме малки епохи:
диаманти и теменужки;
прозрачно-сини;
призрачно-красиви -
докато ни има. ...

Петър1

Поезия » Свободен стих

2024-04-11T22:25:48+03:00 774 1 6

57 вида или некрологът на един разказ

Писането на разказ е трудна работа понякога: я звънне телефонът, докато си се задълбочил в изграждането на характерите или разгъването на сюжета; я вдъхновението отслабне и накрая падне като гласа на Рени Ковачева от филма “Оркестър без име.” Когато това се случи, се зачитам в нещо, и чакам вдъхнове ...

Петър1

Проза » Разкази

2024-03-17T23:58:57+02:00 1.1K 6 11

Мисли

Той, този човек не гледал на себе си много насериозно, и не се имал за голямата работа. На младини, или още като дете научил най-важното в живота правило, да го наречем с тази сложна дума - животоспасяващо. В следващите изречения, ако котка не мине път на разказвача, ще стане ясно кое е това правило ...

Петър1

Проза » Разкази

2024-02-26T14:30:43+02:00 844 4 13

Именувам се Васил

Пътеките, които е някой извървял
и думите изписани от някой, преди мен живял
намериха подслон във моята душа.
Душата ми лекува стари рани:
ненавист, страх, омраза, суета. ...

Петър1

Поезия

2024-02-19T00:02:45+02:00 531 2 9

Един скучен разказ, който написах вчера

Лятото свърши и дойде есента. Всъщност – не. Никой не започва разкази така, не и с подобно банално изречение. Мога да опитам да започна отново, но дали ще ми стигне времето? А мога и да я карам както аз си знам. Да видим тогава какво ще се получи.
Историята се случи един благодатен четвъртък следобе ...

Петър1

Проза » Разкази

2024-02-16T06:36:39+02:00 1.1K 4 19

И никой не разбра кой беше отворил прозореца

В една ясна нощ, която още не се е случила, той върви през града, около два през нощта е. Пресича булеварда, зима е, и е голям студ, и духа силен северен вятър. Вятърът духа толкова силно, че ушите му са замръзнали, но това няма значение, понеже той допреди малко е пил с приятели, в една малка кръчм ...

Петър1

Проза » Разкази

2024-01-07T06:00:50+02:00 722 6 11

* * *

Защото няма да простя
обичам без принуда
и усилие
без време в сиви улици
насилени ...

Петър1

Поезия » Бели стихове

2023-12-06T18:16:30+02:00 660 2 5

Пътека в думите

Лозница на брега -
пътека в думите:
разумните,
безумните,
и кротките ...

Петър1

Поезия

2023-12-03T17:29:29+02:00 1K 1

Днес-1

Снегът е снел в краката ми лазура
и аз вървя усмихнат
по сините ливади на небето
в една спокойна и набожна тишина.
Днес нямам никакви въпроси, ...

Петър1

Поезия

2023-10-06T16:53:59+03:00 408 3 5

Любов

Харесвам - нехаресван:
дните ми препускат.
Те тихо отминават -
несмълчани.
А всяко “не” превръща се в закани: ...

Петър1

Поезия

2023-09-25T06:19:10+03:00 532 5 16

Събеседникът

Лято е и имам сини очи. Кожата ми изгаря от силното слънце и се бели, после става тъмна като кожата на циганин от Комлука. Имам тридесет слънчеви бани, от края на май досега, затова съм толкова черен вече. Освен това съм и добър събеседник, май затова моите приятели ме викат да ходя с тях на плаж.
В ...

Петър1

Проза » Разкази

2023-09-07T06:21:45+03:00 778 1 7

Обичам

Събудих се и бях различен:
позастаряващ; симпатичен;
полуплешив; съвсем брадясал;
приятно пийнал – то е ясно.
Значимостта ми бе висока, ...

Петър1

Поезия » Хумористична, Пародии

2023-08-11T20:45:40+03:00 764 3 17

Бих гледал тихата вода

Бих плакал
тази нощ –
и всичко да отмине.
Бих гледал тихата вода –
оглежда ме и тя: ...

Петър1

Поезия » Бели стихове

2023-06-30T06:13:00+03:00 977 5 12

* * *

На мислите под парещото бреме
топя се като лунна светлина.
А утрото не ще да ме приеме -
аз съм изчезваща звезда.
Обичам всички - искам да помагам, ...

Петър1

Поезия

2023-04-10T19:27:03+03:00 1K 7 19

Малко хора

Малко хора
говорят за истински важните неща
в живота.
Повечето мълчат -
с широко отворени усти, ...

Петър1

Поезия » Свободен стих

2023-03-04T08:43:14+02:00 1.6K 11

* * *

Тези, които имат мълчат.
Няма да ги заместят другите -
онези които лаят и крещят,
за да ги чуе всеки. И навсякъде.
Не питайте разговорливите ...

Петър1

Поезия

2023-02-15T23:23:38+02:00 256 6

* * *

От суета и обич - мраморни картини
се раждат в огън мрачни херувими.
Всред лоното на минали години
потъват те, за да не ме отмине
и болката, и радостта на този свят. ...

Петър1

Поезия

2023-02-12T23:04:58+02:00 551 2 3

Земята на добрите

"Все по-малко оставаме,
а не сме и очаквали инак.
Инак все повече ставаме,
а така и очаквахме."
"Голямата земя" Георги Рупчев ...

Петър1

Поезия

2022-11-16T01:26:40+02:00 1K 1 7

Адитиви

Рашко обича да чете вестник. Рашко обича да чете и книга. По принцип всичко обича да чете той. Чете например сутрин, веднага след като се събуди. Винаги има вестник подръка - крие го под възглавницата си, от кой го крие не знам, понеже другите от фамилията не могат да четат, ама карай.
Повечето вест ...

Петър1

Проза » Разкази

2022-08-09T23:04:25+03:00 805 2 2

Metallica - Enter Sandman 🇬🇧

Металика - Влизай Сънчо
Кажи молитвата си, малчо -
за всички помоли се,сине.
Завивам те, да ти е топло -
от грях те пазя. ...

Петър1

Преводи » Песен, от Английски

2022-07-20T09:15:45+03:00 2.6K

Green day - Wake me up when September ends 🇬🇧

Грийн Дей - Когато тръгне си септември - събуди ме
Лятото дойде и си замина -
невинноста не продължава дълго:
Когато тръгне си септември - събуди ме!
Тъй както дойде татко, за да си отиде - ...

Петър1

Преводи » Песен, от Английски

2022-07-12T00:13:52+03:00 1.5K 2

Аз съм една стара камбанария

"Аз съм една стара камбанария, населена със замечтани гълъби."
Неизвестен автор
Когато идва лятото внезапно опустявам.
Отлитат гълъбите някъде -
далече от прибоя, ...

Петър1

Поезия

2022-07-06T00:21:37+03:00 761 2

Галя пясъка

Като прости думи
без мечти
без надежди
и тъги
дохождат право от небето ...

Петър1

Поезия

2022-05-03T00:19:08+03:00 773 4

Pink Floyd - Comfortable numb 🇬🇧

Pink Floyd
Не чувствам нищо
Здравей? (Здравей? Здравей? Здравей?)
Има ли някой вътре?
Кимни, ако ме чуваш, ...

Петър1

Преводи » Песен, от Английски

2022-04-17T19:47:30+03:00 3K 2

Човекът от Труро

Миналия април сънувах странен сън. На следващата сутрин го споделих с Големия Майк, с когото си говорим понякога за рок-музика, рок-музиканти, разни случки и изцепки от буйната ни младост, когато имахме буйни коси и скъсаните дънки бяха все още скандални, а и за разни други неща си говорим също. Не ...

Петър1

Проза » Разкази

2022-04-02T08:53:00+03:00 1.6K 1

Любовта е по-голяма от небето

— Любовта е такова нещо, брадъре – каза Кольо Лудия – Та чак небето се синее.
Кольо Лудия може да е луд, но понякога ги ръси едни такива, все едно някой друг му е сложил думите в устата. Може пък да използва остатъците от онова, което някога е имал в главата си. Иначе е обикновен алкохолик. Казва, ч ...

Петър1

Проза » Разкази

2021-10-30T00:34:18+03:00 1.2K 9 2

Снощи ходих на театър

Снощи ходих на театър. Бях сама. Доставя ми удоволствие на душата театърът. Понякога ми се доплаква, когато гледам как актьорите изтеглят нишката на разказа. Теглят я право от дъното на техните си души, за да стигне до моята душа. Старая се да не плача, поне докато съм в театъра. Не искам да ми се р ...

Петър1

Проза » Разкази

2021-10-25T07:30:38+03:00 436 6

Светецът

Капитанът, моят шеф каза, че няма проблем. Не каза точно това, ако трябва да съм честен. Той е голям мъж, имам предвид не само това, че е едър. Каза ми, че мога да отида на погребението, после ме попита на колко е приятелят ми. Отговорих му. След това, докато излизаше от офиса ми, Капитанът си мърмо ...

Петър1

Проза » Разкази

2021-08-17T01:56:49+03:00 1.1K 5

На брега на реката

На брега на реката,
в която
слънцето с вълните се надбягваше
седя на камъка,
и чакам. ...

Петър1

Поезия » Бели стихове

2021-04-14T23:28:13+03:00 1.2K 3

Гълъби

Нетрайни мигове безкрайно щастие -
препускащи коне към утрото
ме водят за ръка през тротоари пусти.
Заспалите сърца:
невинни чувства; ...

Петър1

Поезия

2021-03-20T20:28:34+02:00 2K 6 8

Статуята, дъждът и надеждите ни в събота следобяд

Погледнах кучето: малко, черно и с лъскава козина. Стоеше неподвижно на задните си крака пред мъжа, който бе облечен в черни дрехи: високи ботуши, широк панталон, късо палто и шапка с периферия. До кучето имаше висока ваза, и тя черна и непрозрачна. Вляво от статуята (мое дясно, бях от другата стран ...

Петър1

Проза » Разкази

2021-01-10T02:42:43+02:00 1K 3

В очите на дете

В отминалото време -
очите на дете.
Каквото който вземе
дали ще го даде?
Детето ще даде, ...

Петър1

Поезия

2020-09-21T20:46:27+03:00 1K 5

Един ден

Стоях и гледах прилива:
вълните идваха към мен,
и целият живот бе тук -
красив и непонятен,
и аз разбирах, ...

Петър1

Поезия » Бели стихове

2020-08-19T19:37:56+03:00 738 5

Островът

на баща ми
Мъжете вдигнаха платната призори.
Изпсува някой, друг изхрачи се.
Запали важно боцманът цигара.
"Изтегляй котвата! Отплаваме!" - ...

Петър1

Поезия

2020-07-28T22:54:29+03:00 815 6

История за лордове и за гуано

или къде се намира Сурусинкево
Брайън Лорд живее в Бридженд. Това е доста далеч от Сурусинкево. Господин Лорд не е чувал за Сурусинкево, макар че има богата култура. Но е чувал за Джон Лорд, дори ми каза днес, че не са роднини с него. Полезна информация. Аз пък, в замяна му разказах как един ден, до ...

Петър1

Проза » Разкази

2020-04-15T23:47:22+03:00 670 1

Вчерашната приказка за “лека нощ”

Имало едно време едно джудже. То се казвало Шиконаско.
— Ама че име за джудже?
— Какво пък е това име?
— О-ууу, каква скука!
Полузаспалите слушатели ме гледаха със замрежени погледи: един си почесваше бившата коса на тила, друг зяпаше замечтано една муха, която летеше в забавен каданс, а оная госпож ...

Петър1

Проза » Разкази

2019-08-20T22:50:00+03:00 1.1K 2

Капитанът на всичките кораби

"…и всеки пита кога ще пристигнем,
но никой не пита закъде сме тръгнали."
Неизвестен автор
Не бях капитанът на всичките кораби -
останах човек, и пират под прикритие. ...

Петър1

Поезия

2019-05-28T00:00:38+03:00 1.9K 11 11

Ще минат години

Ще минат години, ще дойдат и нови.
Ти беше Родина – сега си в окови.
Ти беше и майка – сега си сираче.
И всеки се вайка, но никой не плаче:
за първите духом; за дните ти клети; ...

Петър1

Поезия

2018-12-18T07:28:57+02:00 2.4K 13 19

Възкръсвам

Мълчанието е изкуство.
Нека се прекръстим.
От толкова ненужни думи
омерзен, възкръсвам.

Петър1

Поезия

2018-10-03T02:33:38+03:00 590 4