Петър1
72 резултата
Безкрайни пътища
към топлите морета -
прииждат дните ми,
оставащи напред.
Навън е тихо - ...
към топлите морета -
прииждат дните ми,
оставащи напред.
Навън е тихо - ...
964
1
2
Малко хора
говорят за истински важните неща
в живота.
Повечето мълчат -
с широко отворени усти, ...
говорят за истински важните неща
в живота.
Повечето мълчат -
с широко отворени усти, ...
1148
11
От суета и обич - мраморни картини
се раждат в огън мрачни херувими.
Всред лоното на минали години
потъват те, за да не ме отмине
и болката, и радостта на този свят. ...
се раждат в огън мрачни херувими.
Всред лоното на минали години
потъват те, за да не ме отмине
и болката, и радостта на този свят. ...
232
2
3
188
2
4
Уверени и умни
доказали себе си
известни и разумни
те ще ви насочват
и поучават ...
доказали себе си
известни и разумни
те ще ви насочват
и поучават ...
235
2
8
"Все по-малко оставаме,
а не сме и очаквали инак.
Инак все повече ставаме,
а така и очаквахме."
"Голямата земя" Георги Рупчев ...
а не сме и очаквали инак.
Инак все повече ставаме,
а така и очаквахме."
"Голямата земя" Георги Рупчев ...
749
1
7
Рашко обича да чете вестник. Рашко обича да чете и книга. По принцип всичко обича да чете той. Чете например сутрин, веднага след като се събуди. Винаги има вестник подръка - крие го под възглавницата си, от кой го крие не знам, понеже другите от фамилията не могат да четат, ама карай.
Повечето вест ...
Повечето вест ...
540
2
2
Металика - Влизай Сънчо
Кажи молитвата си, малчо -
за всички помоли се,сине.
Завивам те, да ти е топло -
от грях те пазя. ...
Кажи молитвата си, малчо -
за всички помоли се,сине.
Завивам те, да ти е топло -
от грях те пазя. ...
1308
Засега Льольо е все още млад мъж, висок и тъмнокос, слаб и непостоянен. Под непостоянен имам предвид, че постоянно мърда и ми е трудно да го рисувам така. Но не се отказвам, понеже съм инат копеле, а и ме бива да рисувам.
Първо рисувам овала на лицето му: едри и груби щрихи. После му вземам мерките: ...
Първо рисувам овала на лицето му: едри и груби щрихи. После му вземам мерките: ...
537
1
Грийн Дей - Когато тръгне си септември - събуди ме
Лятото дойде и си замина -
невинноста не продължава дълго:
Когато тръгне си септември - събуди ме!
Тъй както дойде татко, за да си отиде - ...
Лятото дойде и си замина -
невинноста не продължава дълго:
Когато тръгне си септември - събуди ме!
Тъй както дойде татко, за да си отиде - ...
949
1
"Аз съм една стара камбанария, населена със замечтани гълъби."
Неизвестен автор
Когато идва лятото внезапно опустявам.
Отлитат гълъбите някъде -
далече от прибоя, ...
Неизвестен автор
Когато идва лятото внезапно опустявам.
Отлитат гълъбите някъде -
далече от прибоя, ...
552
2
Като прости думи
без мечти
без надежди
и тъги
дохождат право от небето ...
без мечти
без надежди
и тъги
дохождат право от небето ...
550
4
Pink Floyd
Не чувствам нищо
Здравей? (Здравей? Здравей? Здравей?)
Има ли някой вътре?
Кимни, ако ме чуваш, ...
Не чувствам нищо
Здравей? (Здравей? Здравей? Здравей?)
Има ли някой вътре?
Кимни, ако ме чуваш, ...
1803
2
Миналия април сънувах странен сън. На следващата сутрин го споделих с Големия Майк, с когото си говорим понякога за рок-музика, рок-музиканти, разни случки и изцепки от буйната ни младост, когато имахме буйни коси и скъсаните дънки бяха все още скандални, а и за разни други неща си говорим също. Не ...
1305
1
— Любовта е такова нещо, брадъре – каза Кольо Лудия – Та чак небето се синее.
Кольо Лудия може да е луд, но понякога ги ръси едни такива, все едно някой друг му е сложил думите в устата. Може пък да използва остатъците от онова, което някога е имал в главата си. Иначе е обикновен алкохолик. Казва, ч ...
Кольо Лудия може да е луд, но понякога ги ръси едни такива, все едно някой друг му е сложил думите в устата. Може пък да използва остатъците от онова, което някога е имал в главата си. Иначе е обикновен алкохолик. Казва, ч ...
943
9
2
Снощи ходих на театър. Бях сама. Доставя ми удоволствие на душата театърът. Понякога ми се доплаква, когато гледам как актьорите изтеглят нишката на разказа. Теглят я право от дъното на техните си души, за да стигне до моята душа. Старая се да не плача, поне докато съм в театъра. Не искам да ми се р ...
322
5
Капитанът, моят шеф каза, че няма проблем. Не каза точно това, ако трябва да съм честен. Той е голям мъж, имам предвид не само това, че е едър. Каза ми, че мога да отида на погребението, после ме попита на колко е приятелят ми. Отговорих му. След това, докато излизаше от офиса ми, Капитанът си мърмо ...
881
5
На брега на реката,
в която
слънцето с вълните се надбягваше
седя на камъка,
и чакам. ...
в която
слънцето с вълните се надбягваше
седя на камъка,
и чакам. ...
829
3
Нетрайни мигове безкрайно щастие -
препускащи коне към утрото
ме водят за ръка през тротоари пусти.
Заспалите сърца:
невинни чувства; ...
препускащи коне към утрото
ме водят за ръка през тротоари пусти.
Заспалите сърца:
невинни чувства; ...
1300
6
6
Погледнах кучето: малко, черно и с лъскава козина. Стоеше неподвижно на задните си крака пред мъжа, който бе облечен в черни дрехи: високи ботуши, широк панталон, късо палто и шапка с периферия. До кучето имаше висока ваза, и тя черна и непрозрачна. Вляво от статуята (мое дясно, бях от другата стран ...
763
3
В отминалото време -
очите на дете.
Каквото който вземе
дали ще го даде?
Детето ще даде, ...
очите на дете.
Каквото който вземе
дали ще го даде?
Детето ще даде, ...
751
5
Едно
Пътувах трети ден, сменях една магистрала с друга, спрях няколко пъти, за да заредя, поспя и да похапна, а после – пак на пътя. Беше късен следобяд, когато се качих на US64, и поех на югозапад. Трябваше да намеря хотел, бях уморен, исках да се изкъпя и да поспя, а на следващия ден щях да търся ...
Пътувах трети ден, сменях една магистрала с друга, спрях няколко пъти, за да заредя, поспя и да похапна, а после – пак на пътя. Беше късен следобяд, когато се качих на US64, и поех на югозапад. Трябваше да намеря хотел, бях уморен, исках да се изкъпя и да поспя, а на следващия ден щях да търся ...
805
4
Стоях и гледах прилива:
вълните идваха към мен,
и целият живот бе тук -
красив и непонятен,
и аз разбирах, ...
вълните идваха към мен,
и целият живот бе тук -
красив и непонятен,
и аз разбирах, ...
477
5
на баща ми
Мъжете вдигнаха платната призори.
Изпсува някой, друг изхрачи се.
Запали важно боцманът цигара.
"Изтегляй котвата! Отплаваме!" - ...
Мъжете вдигнаха платната призори.
Изпсува някой, друг изхрачи се.
Запали важно боцманът цигара.
"Изтегляй котвата! Отплаваме!" - ...
592
6
или къде се намира Сурусинкево
Брайън Лорд живее в Бридженд. Това е доста далеч от Сурусинкево. Господин Лорд не е чувал за Сурусинкево, макар че има богата култура. Но е чувал за Джон Лорд, дори ми каза днес, че не са роднини с него. Полезна информация. Аз пък, в замяна му разказах как един ден, до ...
Брайън Лорд живее в Бридженд. Това е доста далеч от Сурусинкево. Господин Лорд не е чувал за Сурусинкево, макар че има богата култура. Но е чувал за Джон Лорд, дори ми каза днес, че не са роднини с него. Полезна информация. Аз пък, в замяна му разказах как един ден, до ...
438
1
Имало едно време едно джудже. То се казвало Шиконаско.
— Ама че име за джудже?
— Какво пък е това име?
— О-ууу, каква скука!
Полузаспалите слушатели ме гледаха със замрежени погледи: един си почесваше бившата коса на тила, друг зяпаше замечтано една муха, която летеше в забавен каданс, а оная госпож ...
— Ама че име за джудже?
— Какво пък е това име?
— О-ууу, каква скука!
Полузаспалите слушатели ме гледаха със замрежени погледи: един си почесваше бившата коса на тила, друг зяпаше замечтано една муха, която летеше в забавен каданс, а оная госпож ...
684
2
"…и всеки пита кога ще пристигнем,
но никой не пита закъде сме тръгнали."
Неизвестен автор
Не бях капитанът на всичките кораби -
останах човек, и пират под прикритие. ...
но никой не пита закъде сме тръгнали."
Неизвестен автор
Не бях капитанът на всичките кораби -
останах човек, и пират под прикритие. ...
1657
11
11
Ще минат години, ще дойдат и нови.
Ти беше Родина – сега си в окови.
Ти беше и майка – сега си сираче.
И всеки се вайка, но никой не плаче:
за първите духом; за дните ти клети; ...
Ти беше Родина – сега си в окови.
Ти беше и майка – сега си сираче.
И всеки се вайка, но никой не плаче:
за първите духом; за дните ти клети; ...
1972
13
17
Мълчанието е изкуство.
Нека се прекръстим.
От толкова ненужни думи
омерзен, възкръсвам.
Нека се прекръстим.
От толкова ненужни думи
омерзен, възкръсвам.
405
4
Една сутрин се събудих и го видях: на покрива на отсрещната сграда. Явно не му пречеше, че е толкова рано, че вали, и че е голям студ тази сутрин. Стоеше си на покрива, все едно винаги е бил там: без чадър, без шапка дори, един черен силует, безформен и почти несъществуващ. Беше се забил като някакъ ...
807
4
2
Този път бях с бяла кола, малка някаква, Форд фиеста, или Пежо. Не успях да запомня марката, понеже много бързах, но запомних цвета: силно бял, ако въобще може да има силно бял цвят. Колата вървеше, гумите и с усилие бутаха пътя назад, а аз само я управлявах и не мислех за пътя и за нейното усилие, ...
748
4
Бягаше, не – тътреше се, едва влачеше крака, опитвайки се да догони другите. Беше изплезил език, потта се стичаше по челото му и надолу – ослепявайки очите, щипеше непоносимо. Обърса се с опакото на ръката си – и тя потна. Нищо, ще издържи, ще стигне финала - макар и осми. По- точно последен – на из ...
570
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
