rarebird
213 резултата
Брезата срещу прозореца на Петър беше висока, тънка, с бяла, като планински сняг кора. Клоните й бяха увиснали към земята унило, а малките й листа приличаха на сълзи, отронени от поругана девица. Всеки път, когато погледнеше тази бреза, Петър си спомняше за Магдалена.
Тази сутрин той се събуди още п ...
Тази сутрин той се събуди още п ...
870
7
„Шишарковица”. Има ли го това чудо или не? Кой би бил толкова наивен, че да повярва в подобна нелепост? Докато я дегустирахме, обаче, бяхме толкова убедени в оригиналния й произход, че... Всъщност, ето как започна всичко.
...
Приятелят ми – Косьо - и аз пристигнахме в Триград на свечеряване и се нас ...
...
Приятелят ми – Косьо - и аз пристигнахме в Триград на свечеряване и се нас ...
7524
15
Бели крила, на черни точки.
Как да повярвам, кажете,
че тези красиви пеперуди
са гъсениците, от които се гнусях?
... ...
Как да повярвам, кажете,
че тези красиви пеперуди
са гъсениците, от които се гнусях?
... ...
868
9
(по Кант)
- Спиш ли?
- Да, спя и ми се струва, че те сънувам. Какво си ти? Видение? Сянка? Човек?
- Аз съм ти и ти съм аз.
- Ти си аз? Аз съм ти? Объркваш ме... Препъвам се. Това са връзки на обувки – твоите или моите? ...
- Спиш ли?
- Да, спя и ми се струва, че те сънувам. Какво си ти? Видение? Сянка? Човек?
- Аз съм ти и ти съм аз.
- Ти си аз? Аз съм ти? Объркваш ме... Препъвам се. Това са връзки на обувки – твоите или моите? ...
1122
1
10
(по Хармс)
1. Ритнах камъче. Отмъсти си – влезе в обувката ми.
2. „Аман от боклуци!” – каза Старият Господин и се изплю на тротоара.
3. Нарисува си щастие със симпатично мастило.
4. Раздроби си надеждата, а после прокле птиците, изкълвали трохите ù. ...
1. Ритнах камъче. Отмъсти си – влезе в обувката ми.
2. „Аман от боклуци!” – каза Старият Господин и се изплю на тротоара.
3. Нарисува си щастие със симпатично мастило.
4. Раздроби си надеждата, а после прокле птиците, изкълвали трохите ù. ...
1066
5
Сиво-бялата пустош беше огряна от червено-оранжевите ивици на залеза. Тогава сенките, които минаваха случайно, догониха розовите и теменужните видения и затанцуваха около тях. В изящните им извивки се прокрадваха лицата на стари като земята предания. Чакаха края на танца, за да разкрият някои от сво ...
732
1
5
Има кафенета, които не променят облика си с години. Това не само, че не ги амортизира, но и прави стила им неповторим и създава усещането за уют и спокойствие. Усещане, което понякога липсва в домовете на много хора. Кафене от този вид е едно, което условно ще нарека „Есенна усмивка”. Намира се в ст ...
1854
9
Отдавна не беше валял толкова красив сняг. Беше като балсам, който се наслояваше равномерно върху пукнатините на земята. Скриваше ги и ги лекуваше. По-възрастните хора въздъхваха с надежда. Дали тази зима ще им даде още малко живот? Само децата, открили възможност за нови игри, в които въображението ...
914
20
(нагаута)
Нощта се спусна.
Както совата мишка,
града погълна,
на гъст мрак го обрече. ...
Нощта се спусна.
Както совата мишка,
града погълна,
на гъст мрак го обрече. ...
670
10
Велизара мразеше всичко около и в себе си – домa, колата, работата, името, а от този ден – и възрастта си. Колкото и да обясняваха, че „Животът започва на четиридесет”, тя знаеше, че сравнението между живота на хората и просперитета на марка дрехи е, меко казано, неуместно и със сигурност двете бяха ...
1050
15
Колко призрачно!
Мъглата стиска града
със здрави ръце.
...
Слънцето - пленник. ...
Мъглата стиска града
със здрави ръце.
...
Слънцето - пленник. ...
633
9
- Колко струва този букет?
Гласът, който напомняше повей на пролетен вятър в студения ден, извади момичето от вцепенението, в което беше изпаднало. Въпреки това, остана с наведена глава и промълви:
- Левче, господине, заповядайте!
- И защо да си купувам тези плевели?
- Не са плевели, господине, това ...
Гласът, който напомняше повей на пролетен вятър в студения ден, извади момичето от вцепенението, в което беше изпаднало. Въпреки това, остана с наведена глава и промълви:
- Левче, господине, заповядайте!
- И защо да си купувам тези плевели?
- Не са плевели, господине, това ...
899
8
- Къде беше бе, пияна свиня?!
- Що си са развикала ма, ж-жина?
- Я се виж на що приличаш!
- Нищо де! Ти нал’ си ма обичаш?
- Да те обичам ли? Как пък не?! ...
- Що си са развикала ма, ж-жина?
- Я се виж на що приличаш!
- Нищо де! Ти нал’ си ма обичаш?
- Да те обичам ли? Как пък не?! ...
1079
9
(импресия)
Сезоните се сменят някак плавно, с лекота,
а брулят душите човешки, натрупват тъга след тъга.
И без да усетим, като в от мигване миг,
росата на пролет, приветствала птичия полет, ...
Сезоните се сменят някак плавно, с лекота,
а брулят душите човешки, натрупват тъга след тъга.
И без да усетим, като в от мигване миг,
росата на пролет, приветствала птичия полет, ...
826
9
Тя тичаше пъргаво по перона.
Посрещна на първи коловоз самотата.
...
Как да я прегърне някой?
Прилепнала е за самотата. ...
Посрещна на първи коловоз самотата.
...
Как да я прегърне някой?
Прилепнала е за самотата. ...
1206
12
„Че без мазолести ръце,
Човечността си ще загубя”
Борис Борисов,
"Пухкава заплаха"
Небесните ангели често поглеждали към Земята. Някои плачели за болките на хората, други им помагали да облекчат труда си, а трети заселвали сред тях, за да разберат как живеели и от какво имали нужда. Когато идвало вр ...
Човечността си ще загубя”
Борис Борисов,
"Пухкава заплаха"
Небесните ангели често поглеждали към Земята. Някои плачели за болките на хората, други им помагали да облекчат труда си, а трети заселвали сред тях, за да разберат как живеели и от какво имали нужда. Когато идвало вр ...
2017
18
Зима е
И тази година зимата побърза да заеме полагащото ù се място. Тежките ù стъпки отекваха по земята и караха хората да изтръпват. Тя изпращаше черни облаци, с които ревниво скриваше слънцето. Земята носеше твърде много грехове и не заслужаваше златистите му лъчи. Те бяха благословия, която хорат ...
И тази година зимата побърза да заеме полагащото ù се място. Тежките ù стъпки отекваха по земята и караха хората да изтръпват. Тя изпращаше черни облаци, с които ревниво скриваше слънцето. Земята носеше твърде много грехове и не заслужаваше златистите му лъчи. Те бяха благословия, която хорат ...
2722
11
Анета
Есента е сезонът на увереността. Тя е преодоляла припряността на пролетта да ражда нов живот и да започва всичко от начало. Есента е утолила жаждата на лятото, породена от обречената му борба да задържи слънцето. Тя, обаче, е далеч от зимата, потънала в измамно спокойствие, но трепереща под за ...
Есента е сезонът на увереността. Тя е преодоляла припряността на пролетта да ражда нов живот и да започва всичко от начало. Есента е утолила жаждата на лятото, породена от обречената му борба да задържи слънцето. Тя, обаче, е далеч от зимата, потънала в измамно спокойствие, но трепереща под за ...
723
7
Столичният град обича нощта. Той често я украсява с изкуствени светлини от реклами и улични лампи, а понякога дори с живи огньове. Прави това с надеждата, че тя ще се почувства по-уютно и ще забави тръгването си поне още малко. Нощта също харесва града и се опитва да играе с примамките му по всевъзм ...
917
10
Прави са само пъртините.
Пътеките житейски
снага кривят под греховете.
...
Снежинки бели - ...
Пътеките житейски
снага кривят под греховете.
...
Снежинки бели - ...
763
13
Опит за убийство
Краткият ноемврийски ден угасна и нощта се спусна върху столицата с устрема на хищник върху своята плячка. Мракът й се стори недостатъчна примамка и тя хвърли наметалото си от гъста мъгла върху бързащите да се приберат по домовете си хора. Подобно на призраци, те се плъзгаха по зале ...
Краткият ноемврийски ден угасна и нощта се спусна върху столицата с устрема на хищник върху своята плячка. Мракът й се стори недостатъчна примамка и тя хвърли наметалото си от гъста мъгла върху бързащите да се приберат по домовете си хора. Подобно на призраци, те се плъзгаха по зале ...
1037
19
Виолета беше навършила четиридесет и пет години, но вече можеше да живее само за себе си. Майка ù беше починала наскоро, а дъщеря ù започна многообещаваща кариера във Великобритания. Тя беше от малкото хора в България, които можеха да не се тревожат за приходите си, защото те бяха постоянни и в прил ...
917
11
с благодарност към Н. Чуралски и К. Хаджийски -
автори на „Орфеевото цвете”
Денят и нощта често се срещат над Родопите, за да споделят общата си любов към планината. Поглеждате покритото с фина пелена от облаци небе, през които все още проблясват слънчевите лъчи, а само малко след това, Луната разкъ ...
автори на „Орфеевото цвете”
Денят и нощта често се срещат над Родопите, за да споделят общата си любов към планината. Поглеждате покритото с фина пелена от облаци небе, през които все още проблясват слънчевите лъчи, а само малко след това, Луната разкъ ...
1660
11
Раим
(Съвременният Мунчо)
Случвало ли ви се е да пътувате до Триград? Ако отговорът ви е „да”, то със сигурност не сте пропуснали да спрете в уютната хижа на Тешел, за да се подкрепите преди оставащите десетина километра до крайната цел. Така постъпихме с моя любим преди няколко дни. Докато той поръ ...
(Съвременният Мунчо)
Случвало ли ви се е да пътувате до Триград? Ако отговорът ви е „да”, то със сигурност не сте пропуснали да спрете в уютната хижа на Тешел, за да се подкрепите преди оставащите десетина километра до крайната цел. Така постъпихме с моя любим преди няколко дни. Докато той поръ ...
1215
16
вдъхновено от National Geographic
Виждам хергеле,
свободно препускащо.
Волни души са!
... ...
Виждам хергеле,
свободно препускащо.
Волни души са!
... ...
681
9
Кера Петрова – Совата
Кера Петрова беше от онези жени, които спокойно бихте подминали, ако я срещнехте случайно – широки, „торбести” дрехи не само скриваха тялото й, но и с нищо не провокираха фантазии за формата му; косата й, някога оцветявана в незнайно какъв цвят, беше лишена от блясък и форма; о ...
Кера Петрова беше от онези жени, които спокойно бихте подминали, ако я срещнехте случайно – широки, „торбести” дрехи не само скриваха тялото й, но и с нищо не провокираха фантазии за формата му; косата й, някога оцветявана в незнайно какъв цвят, беше лишена от блясък и форма; о ...
1084
20
Преобразяване
Прощавайте, водка, ракия!
Прощавайте, яки мезета.
От днеска няма аз да пия,
ще заприличам на мутреса. ...
Прощавайте, водка, ракия!
Прощавайте, яки мезета.
От днеска няма аз да пия,
ще заприличам на мутреса. ...
739
26
Беше мъглива есенна вечер. Отрудени хора бързаха към студените си домове. Грижите за неплатени сметки, отглеждане на деца и други битови проблеми бяха белязали лицата и походките им. Те изглеждаха почти като зомбита, направлявани от зловещ шаман – самата съдба.
Тази вечер Захарин се събуди свеж и от ...
Тази вечер Захарин се събуди свеж и от ...
981
11
„Ле-лее! Много съм флуди, ма-маа!” – така пее любимият ми R285. Добро роботче е и често ми уцелва състоянията. Ей така се чувствам сега – „флуди”. Един вид - и във форма, и хубав, и готов да покори света. Кой съм аз ли? А бе, ти май наистина си от миналото? Аз съм Атлет Номер Едно на Слънчевата Сист ...
1066
18
(импресия)
на К.
В очите ти сини се гмурнах -
бисерите на сърцето ти да ловя.
В дъха ти леко оплетох се и ...
на К.
В очите ти сини се гмурнах -
бисерите на сърцето ти да ловя.
В дъха ти леко оплетох се и ...
725
7
Събуждам се,
целуната от слънчеви лъчи,
пресушили сълзите дъждовни.
...
Длетото на деня ...
целуната от слънчеви лъчи,
пресушили сълзите дъждовни.
...
Длетото на деня ...
689
12
Измислена история за измислен образ
на Д.Х., с благодарност
Това е история, която никога не се е случвала. Може-би дори някой болен мозък я е измислил под въздействието на успокоителни. По-важното, обаче, е, че тя не е невъзможна. Ето как започнало всичко.
Някаква жена се събудила много рано на един ...
на Д.Х., с благодарност
Това е история, която никога не се е случвала. Може-би дори някой болен мозък я е измислил под въздействието на успокоителни. По-важното, обаче, е, че тя не е невъзможна. Ето как започнало всичко.
Някаква жена се събудила много рано на един ...
3265
14
Отегченият
“Tristi fummo
nell’aer dolce che dal sol s’allegra “
Dante Alighieri, „La Divina Commedia“*
Какъв глупав свят! Какъв напразен живот! Защо изобщо е трябвало да се раждам? Денят ми е същия, като вчерашния и със сигурност – не по-различен от утрешния. Сутринта, още щом отворих очи, поисках д ...
“Tristi fummo
nell’aer dolce che dal sol s’allegra “
Dante Alighieri, „La Divina Commedia“*
Какъв глупав свят! Какъв напразен живот! Защо изобщо е трябвало да се раждам? Денят ми е същия, като вчерашния и със сигурност – не по-различен от утрешния. Сутринта, още щом отворих очи, поисках д ...
881
15
Сбогуване със страха
Днес чух аз глас: „О, моля те, пусни ме!”
Не виждах никого у нас,
а този глас ме викаше по име
във онзи пуст, безпътен час. ...
Днес чух аз глас: „О, моля те, пусни ме!”
Не виждах никого у нас,
а този глас ме викаше по име
във онзи пуст, безпътен час. ...
734
18
Несбъдната целувка
Красиви са Родопите. Всеки, намерил малко време да се поразходи до там ще замълчи, омагьосан от този край, целунат от Бога. В здравата му прегръдка живеят и много легенди, които са нашето минало – основата на по-красивото ни бъдеще. Ето и една от тези легенди.
...
Преди много, мно ...
Красиви са Родопите. Всеки, намерил малко време да се поразходи до там ще замълчи, омагьосан от този край, целунат от Бога. В здравата му прегръдка живеят и много легенди, които са нашето минало – основата на по-красивото ни бъдеще. Ето и една от тези легенди.
...
Преди много, мно ...
1126
20
(teikei)
По гърлото ти
се спуснахме, дяволе.
Недей преглъща!
... ...
По гърлото ти
се спуснахме, дяволе.
Недей преглъща!
... ...
955
15
Есента пари
листата кестенови,
падащи мълком.
...
Улиците ни - ...
листата кестенови,
падащи мълком.
...
Улиците ни - ...
1387
21
Назад във времето
„Какви първобитни форми на живот! Защо не бях достатъчно далновиден? Съгласих да се върна толкова назад навремето - цели 175 хиляди години! Със сигурност, ако го бях направил някъде преди 100 хиляди години, тези щяха да приличат повече на нас. Ако толкова ми се искаше да гледам май ...
„Какви първобитни форми на живот! Защо не бях достатъчно далновиден? Съгласих да се върна толкова назад навремето - цели 175 хиляди години! Със сигурност, ако го бях направил някъде преди 100 хиляди години, тези щяха да приличат повече на нас. Ако толкова ми се искаше да гледам май ...
959
8
Вълшебна пръчица
Алисия беше петгодишна, когато чу от баба си, че желанията се „бъдват”, което означава – „сбъдват” точно на Бъдни Вечер. Едва дочака празника и се помоли с цялата искреност, която можеше да се събере само в едно детско сърце:
„Дядо Боже,
Ти, Който спаси мама, когато се разболя,
Ти, ...
Алисия беше петгодишна, когато чу от баба си, че желанията се „бъдват”, което означава – „сбъдват” точно на Бъдни Вечер. Едва дочака празника и се помоли с цялата искреност, която можеше да се събере само в едно детско сърце:
„Дядо Боже,
Ти, Който спаси мама, когато се разболя,
Ти, ...
1162
20
Първи януари, 3009 година. Земята празнуваше 500 години от успешното изпълнение на проекта „Анти-Вавилон”. Всички земни жители говореха на един език – вселенски, който овладяха много бързо и също толкова бързо забравиха старите, разделящи ги езици. Освен това, границите бяха премахнати и най-важното ...
1146
16
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
