Регина (Радост Даскалова) - Произведения

Тя игра „ва банк“

Тя е празна под роклята от моаре
и по плажа се скита самотна.
Празно е и кокетното й портмоне,
след последната едра банкнота.
Стъпалата й гали среднощно море, ...

Регина

Поезия

2014-04-21T13:01:40+03:00 688 8

По Виа Долороса

На мене ли точно се случи, света да кръстосвам
с чифт боси, до кръв изранени пети?
И кръста си все, с ориста на една Долороса,
да влача, макар че ужасно тежи?
Защо си избрах участта да кървя под венеца, ...

Регина

Поезия

2014-04-16T11:44:41+03:00 1.4K 16

Между два свята

Зелена е тревата на късното ми бягство,
но котиджът не стъпи в темелите на моя дом.
Пътеката ми пак е сред мъхове и папрат,
но вече съм постфактум, подобно гилза от патрон.
Ръждясала отломка, заровена в браздата, ...

Регина

Поезия

2014-04-15T11:50:22+03:00 672 5

Дъждът е Казанова

Дъжд помилва с водни пръсти
тежките от сладък дъх акации.
Нещо им шептя до късно,
а пък те - прегръщаха го с грация.
Дълго гали по челата ...

Регина

Поезия

2014-04-13T11:54:30+03:00 665 11

Направи ми кафе

Тази сутрин съм бяла и розова
и усмихвам се глезено с всички очи,
под ръцете ти - два клона лозови.
Не ме бутай да ставам, пък... ставай си ти!
И не искам да знам колко късно е. ...

Регина

Поезия

2014-04-10T19:40:59+03:00 851 7

Любов номер пет

Той е нейната тъжна любов номер пет
и от нея не ще да си иде с години.
Малко нещо мечтател, малко нещо поет…
Боже, влюби го във нея, та да й мине!
Тя изучи вкуса на прикрития плач ...

Регина

Поезия

2014-04-08T16:56:19+03:00 777 9

CV

Добре, де... Предавам се! Да се представя -
наричат ме просто - Великото Нищо.
Не мога със нищичко да се похваля,
(за по-точна справка CV-то ми вижте).
Родена, завършила, после във фирма... ...

Регина

Поезия

2014-04-05T22:00:23+03:00 782 12

Гостоприемници

Тази моя тъга с прежаднелите устни,
този малък и гладен за мен паразит,
се е впила до вените чак и не пуска -
сякаш знае, че с нея отдавна сме квит.
С насълзено око ме сканира и шепне, ...

Регина

Поезия

2014-04-02T20:03:02+03:00 678 8

Човечето със стъкленото копче

То е жител на синьото, стъклено копче
(от пижамката бебешка, с обла яка).
То е някакъв ден между "вече" и "още",
не говори, не ходи и няма коса.
Размотава несръчно с два пръста кончето, ...

Регина

Поезия

2014-03-31T12:46:27+03:00 590 11

От правилната страна на тревата

Ще се престоря, че съм люлката на двора,
(понеже топката се цупи до комина).
Ще люшкам куклата, която се кокори,
а в джоба ми ще има шепичка малини.
Ще бутна сръчно от перваза чаша мляко - ...

Регина

Поезия

2014-03-30T15:57:19+03:00 704 11

Виртуално момиче

Празен знак е за нея леглото -
и напомня й на йероглиф.
Нощем то я поглъща, защото
му прилича на мида без риф.
Две възглавници сякаш в чакалня, ...

Регина

Поезия

2014-03-23T12:43:28+02:00 934 4

Пролет

Под младите клонки и листите щурнали,
намигат гаменски зелени върбинки.
На камък кротува разнежено гущерче,
на слънце припекло се - като за снимка.
Небето дъхти и, по-синьо от синьото, ...

Регина

Поезия

2014-03-21T14:02:50+02:00 751 14

Човекът прашинка

Той е толкова малък. Почти е невидим.
И живее живот по прищявка на вятъра.
Ако има късмет да попадне на мида,
би могъл да се мери с онези, в каратите.
Но е нищо и никакъв прах... Е прашинка. ...

Регина

Поезия

2014-03-17T13:23:48+02:00 826 13

In memoriam

Прави ни времето все по-сами -
близък след близък от нас си отива.
Липса по липса - света ни руши.
Труден е пътят, скалата - ронлива.
Всеки катери, като алпинист, ...

Регина

Поезия

2014-03-13T13:29:57+02:00 778 13

Оцеляла изповед

Небето ми, когато замълчи до честност,
и тръгне тъмната черта да ме зачерква -
тогава ще признавам. Няма да е лесно,
но себе си ще изповядам като в черква.
За начина нелек, по който оцелявах, ...

Регина

Поезия

2014-03-10T13:18:44+02:00 782 13

Жена е, яхабиби...

Не тръгвай, яхабиби, тази нощ с кервана!
Сънувах те! Сънят ми беше много лош -
пустинна буря, череп бял и черна врана...
Не тръгвай, яхабиби! Не и тази нощ.
В мъгла, червено е окото на луната, ...

Регина

Поезия

2014-03-08T12:07:26+02:00 851 14

Като сълза в окото

Седя, като врабче,
на перваза на деня си,
сред мислите си, че
все крилцата ми са къси.
Че моето не бе ...

Регина

Поезия

2014-03-06T10:41:43+02:00 815 13

Чужди грехове изкупвам

Ето ме пак на Гише „Грехове“:
„За грехове, доброволно, наминах!
Да ги изкупя - дългът ме зове,
даже да бъдат и цяла купчина.
Знаете, казвате, че не са мои? ...

Регина

Поезия

2014-03-05T13:51:37+02:00 650 3

Розата на ветровете

А беше Розата на ветровете,
в звука на булевардните ни стъпки,
в ръцете ни докоснати, поете,
по люляците на кристални пъпки.
Припляскваха с крила ята от строфи, ...

Регина

Поезия

2014-03-04T14:02:49+02:00 689 1 6

Парчето от пъзел 1100

Отхвърчах и попаднах сред мрак под дивана,
още в първия паметен ден в този дом.
А купчинката, с моите братя, остана
там, на малката маса, с крачета от хром.
Запрепускаха дните. И в мрачна обител, ...

Регина

Поезия

2014-02-26T11:32:21+02:00 661 11

Онази

Не ти домилях и останах ти чужда.
Макар, че в нощвите за моите хлябове,
покрита с горчива мая от ненужност,
замесвах и нея - онази без тялото.
Онази - със стойност по-малка от риза, ...

Регина

Поезия

2014-02-24T11:57:20+02:00 704 11

Острови

Изплака брегът и потъна в морето,
примамен от лунния син филигран.
Двуполюсни думи се стичат където,
съм черно до бяло, съм Ин или Ян.
Умират делфини по стария пролив ...

Регина

Поезия

2014-02-22T21:53:05+02:00 892 5

Нито е Хензел, нито е Гретел

Такава глупава история,
та чак ме хваща срам, че ми се случи.
И не изчезва като хората,
а следва ме по-вярна и от куче.
Преструвах се на сляпа, на перде, ...

Регина

Поезия

2014-02-20T13:51:33+02:00 603 7

За породите и Андерсен

"Не е страшно да се родиш сред патици, ако се излюпиш от лебедово яйце!"
Ханс Кристиян Андерсен
Страшно е, Ханс... страшно е. Защото можеш никога да не срещнеш онези - от твоята порода. Можеш цял живот да живееш между чужди и да страдаш, че не си като тях.
Дотолкова да страдаш, че да се намразиш. Дъ ...

Регина

Есета

2014-02-19T00:09:10+02:00 953 4

Венчани

На дъното тайнствено на океана,
сред призрачни зъби от грапав корал,
където цъфтят анемони и плавно,
с подвижни течения, пясъкът бял
целува отчаяно бисерни миди. ...

Регина

Поезия

2014-02-17T12:54:46+02:00 786 18

Гълъбо

Сърчицето ти, гълъбо, трепка ми в шепите,
и не смея да те погаля.
Чувам сънем как плаче сиротно небето ти,
със очите на облаче бяло.
Белоснежни криле ми възглавето, гълъбо, ...

Регина

Поезия

2014-02-15T13:16:14+02:00 914 11

Домакинска поезия

Ръцете ми миришат на ванилия,
на бял и черен шоколад.
Набухва двойно в купата ми сивият,
по януарски свит в дома си свят.
Бароковото бюстие на зимата ...

Регина

Поезия

2014-02-12T18:07:39+02:00 701 9

За влаковете и хората

Бях думи протегнала вместо ръце -
последният пътник, подтичващ след влака.
И бях закъсняла, и нямах лице,
и кърпичка бяла, с която да махам.
И нямаше даже и шепа трохи, ...

Регина

Поезия

2014-02-11T21:55:42+02:00 658 5

Мосю Меценат и малката Колет

Не беше известен, не беше богат -
наел бе мансарда мосю Меценат.
Мансарда с балкон,
на който в кашон,
надупчен отгоре на ситно решето, ...

Регина

Поезия

2014-02-10T11:54:19+02:00 678 11

Детско стихотворение

Изтритите сандалки на душата ми
забравят как се скачаше на ластик.
Светът оказа се слепен от атоми
и с хляб се храни – не със „сухи пасти“.
Светът оказа се баща на болката ...

Регина

Поезия

2014-02-08T12:50:10+02:00 1.7K 8

Ти, който си в мрежата

Кой ли ни Господ събра и случайно ли,
някъде там, в дълбините на мрежата?
Раните да си лекуваме - тайните.
Мислите, тежките, да си подреждаме.
И се вълнуваме, сякаш наяве е - ...

Регина

Поезия

2014-02-06T17:14:12+02:00 658 12

Душата й - изранена, сърцето й - разбито

(елегия за късната любов)
Отива си, преметнала през рамо срещите,
които забраниха частните недели.
Отива си, а фаровете на насрещното
отхвърлят сянката ù - щрих по мантинела. ...

Регина

Поезия

2014-02-05T14:29:48+02:00 771 15

Понеделници

Тъй, като тръгнат едни понеделници,
та го откарвам цяла неделя.
В дни, като тези, ми иде отшелница,
нейде, в пустинята, да се заселя.
Ту ще забравя да включа пералнята, ...

Регина

Поезия

2014-02-04T22:10:29+02:00 666 5

Крило за закрила

Ти няма никога да разбереш
цвета на дългите ми листопади.
Как самотата, крехка като скреж,
на гърлото ми всяка сутрин сяда.
И колко къси са каишките ...

Регина

Поезия

2014-02-03T13:33:29+02:00 730 17

Черното пале на бели петна

Един посред нощ е. Ръмжи булевардът
с гърла на таксита и късни коли,
а улични лампи, с очи на клошари,
от локвите гледат как ситно вали.
Пияни, бездомници и закъснели ...

Регина

Поезия

2014-02-01T21:27:42+02:00 845 21

Така не се обича

Така не се обича. Не. Не се обича.
Под хребета ленив на битието,
с разсеяни ръце, с очи от прозаичност,
не се обича - трябва цял да светиш.
В мъгливите диоптри безразличие ...

Регина

Поезия

2014-01-31T10:16:34+02:00 784 1 12

Шерпът

Какво да се лъжа, че зимата
ще топли (за мене) в ръкава си лято?
Студено е. Свикнала с климата,
дори и не питам, къде са цветята.
Изглеждат ми ниски веригите ...

Регина

Поезия

2014-01-29T17:21:03+02:00 631 8

Зима

Хрупкави стъпки изплете пъртината.
В бистри сълзички - висулки от лед.
Ясно е, сипкаво, скрипнало синьото,
сякаш рисувано, ярко небе.
Зимното слънце разкошно прокрадна ...

Регина

Поезия » Пейзажна

2014-01-28T14:10:32+02:00 741 9

Само като индикатор

Болката иска уютно гнездо,
иска със себе си да я нахраниш,
да ù слугуваш, да свеждаш чело
и да научиш как ближат се рани.
Толкова дълго я нося из мен, ...

Регина

Поезия

2013-01-08T12:37:28+02:00 1K 1 26

Етюд за две водки

Поредната зима, бейб, поредният сняг.
Поредната водка, изпита на крак.
Последните локви, последната кал.
Небето е ниско, а въздухът - бял.
Затвориха бара, бейб, гасят светлини. ...

Регина

Поезия

2012-12-14T11:10:10+02:00 1.3K 12