Регина
374 резултата
Късно ми кацаш, светулко, на рамото.
Здрачът ми вече е с цвят на къпина.
Вече ноември е - леден и мраморен
и с аромат на канела и вино.
Дърпат му погледа, вперен в камината, ...
  698  12 
С мъхави лапи пристъпи гората.
Крясък на сова препъна мига.
Слънце целуна последно билата,
и зографиса със злато върха.
Въздухът стана загадъчен. Скрити ...
  563  12 
Дойде дъждът. Приседна на стрехата.
Провеси мокри своите пети.
И в тъмното, наместо мен заплака,
прегърнал водосточните тръби.
Почука ми ръмежно по стъклата, ...
  598 
Почти не присъствам, почти не живея -
уж остров в атласа, а всъщност – петно.
Отплува последната лодка от кея
и даже не махна за сбогом с весло.
Набърчил челото си пясъчно, плажът, ...
  518  13 
Тополов пух когато,
реката гъделичка по носа,
а бързеите
запремятат гърбове на палави делфини,
съм всичките очи ...
  600  11 
По мекия пясък на лунното било
изкачват се босите ми стъпала.
Под звездните шлейфове – сякаш мъртвило.
Макар, че обичах...и май, и сега.
Но тихо е. И не помръдва небето. ...
  568  14 
(на онова в мен)
Сърдитото, малко човече седи,
присвито в най-тъмния ъгъл.
И жално проплаква, и търка очи,
разстроено, черно до въглен. ...
  679 
Животът изцежда се
от пръстите, устните -
капчук безнадежден,
през кожа, през мускули.
На капка по капка, ...
  555  11 
Най-добре да забравя Верона!
(Пък и ролите на Жулиетите…)
За какво да стърча на балкона,
като някоя от Капулетите?
Приръмяват по мене кълбета ...
  495 
Ще си измисля някакъв живот,
какъвто си признавам, че го нямам.
Щастлив. Насън, наяве - бод след бод,
с фантазиите си на килограми.
Ще кърпя сивото си битие - ...
  537  11 
Едно небе
през длани две,
бинтовано от облаци и птици.
И аз съм там -
под него. Сам, ...
  649 
Понеже мрачна е утробата на утрото
ще ме възкръсне ароматът на кафето.
И "вчера" ще ми се повтори пак и в “утре“-то,
неслучено, неказано и докъдето.
Дори и котката на моя зид от камъни, ...
  492 
Старото куче повдигна глава,
нещо дочуло на двора,
мръдна уши, след това изръмжа
срещу дъждовния говор.
Тука, на прага, ще си лежи - ...
  2208  16 
"Ако продължавам да ям така, ще им трябва багер, за да ме извлекат оттук, когато умра." - помисли си жената, докато загребваше поредната лъжица сладолед.
Беше се разположила на удобния диван с оранжеви възглавници в гостната, мебелирана в стил 80-те. Разсеяно зяпаше някакво предаване по телевизията ...
  728 
Та, как съм, ли? Цъфтя и връзвам!
Под покрив (слава Богу!) и нахранена.
Проблемът е, че ми омръзна
да ми цъфтят налъмите във банята.
Илюзиите ми измряха - ...
  640 
Бедняшки квартал,
и кофи, и кал -
мъглива и влажна е късната есен.
Играят деца,
поправят кола, ...
  748  11 
Отвори във черно окото си мракът
от будни кафета, прелял суета.
Учуден, надникна безлунно в стъклата,
да види как звучно и обло мълча.
Препусна и, с хиляди бели зеници, ...
  585 
Умра ли - на третия ден ще забравят
и времето няма за никой да спре.
Купчинка със снимки и чифт обеци ще оставя,
(и доста тефтерчета със стихове).
И слънцето няма око да изключи - ...
  906  11 
Протягам си ръцете да се стигна,
а още съм в обувките на мама.
И колкото и да премрежвам мигли -
сълзя, че си ожулих пак коляно.
Изтърсих се от люлката и ме боли. ...
  610 
никого не съм мразила толкова
колкото теб обичам.
и лагерувам над движещи се пясъци,
а останалото е театър -
за да си замажа очите. ...
  509 
Понякога, напук на лятото,
по ягодовите поляни зъзна.
А мислите ми - свиване-намятане,
една на друга си омръзват.
И пачуърците на битието, ...
  538  11 
Далече - през девет царства, та в десетото,
в замък сред гъсти и мрачни гори,
живеела, скрита от всички, принцесата -
онази, със двете незрящи очи.
За тази принцеса, наричана Сляпата, ...
  419 
ана F 63.9 F 63.9
Ще ти мине, my love, ще ти мине.
Казват - болест била любовта,
казват - траела към три години.
После пак си нормален и здрав. ...
  1453  14 
Преваля юни. Като коте, слънцето,
със златна козина, се свива над комините.
Светът е босоног и е разпънало
небето гланцова хартия над градините.
А лятото е прясно и набира скорост ...
  506 
Защотото оставих гласа си да скита -
бездомник, от гладните глутници хапан,
пропуснах мига да им видя следите -
две стъпки на мъж и четири лапи.
Брега си, премръзнал, прегръщах до бяло ...
  596  11 
Да ти разкажа ли приказка?
За седемте златни ябълки и за ламята -
смляла на нищо и никакво,
после, в неделя, юнака изплюла обратно.
Или за гроздето кисело? ...
  478 
Виновна съм, че не разбирам навика,
да късаш битието на микрони.
Че челюстите ме болят до ставите,
в шербет, невинно пръснати, хормони.
Че, в кръг от закъсняващи часовници, ...
  592 
Всички шарени глобуси, с кръгли глави,
всички карти, маршрути, атласи
вече с мен отчуждено говорят на „Ви“
и размахва ми пръсти компаса.
А пък пролет е, пролет - развява опашка, ...
  670 
На двугърба камила прилича животът ми.
Сред пустиня се влачим, а аз без седло
съм се вкопчила в нея до бяло под ноктите,
с мисълта, че така е за мое добро.
В маранята примамват ме хищно миражите - ...
  563  12 
Във вторника, когато беше сряда,
в годината, която беше с пет сезона
и март започваше през януари,
се срещнах с нея - странната персона.
Тя беше мълчалива с много думи, ...
  739  11 
Някой ден ще приседнем със старостта,
двете с нея, на някоя пейка из парка.
Ще говорим за хиляди малки неща,
или пък, ще мълчим под дървесните шарки.
Ще си спомняме мене, със смях през сълзи, ...
  525 
Уморих се от дългата обич.
Като полет надолу в безкрайно пропадане.
И отвъд ориста "неспособна",
само твърд, само хлад по-мъглив и от ада.
Не преминах отсам бариерите - ...
  589 
Сутрин тя сипва звездите в тигана,
в който цвърчат две щастливи мекици,
точи от Млечния път пълна кана
и я подслажда с трели на птици.
Просва искрящи мечти на простора, ...
  709  17 
В деня, когато се науча да пресмятам,
къде са ми потънали гемиите,
на бял кон да ме вее, спре фриволен вятър
и си реша проблема с вересиите...
Когато спра на чужди гробове да плача ...
  612 
Две високи думи – чак до гърлото.
Трудно се изричат, трудно премълчават.
Тежки думи – камъни за хвърляне,
затова мълча, мълча и ги сподавям.
Давя ги в погрешните си избори, ...
  543  10 
Уж съм педя човече и лакет коса,
уж с торбата ми с приказки вечно ме мяркат -
как така не можах да намеря една,
да е моята и да ми бъде по мярка?
На Червената шапчица – мразя цвета. ...
  812  13 
Не искам да съм бяла и добра.
Заблудата, че ми отиват чифт криле във бяло,
затрупа малкия ми свят докрай
под перушина. (Нито зърно виждах, нито плява.)
Заглъхнах като в мек юрган от пух. ...
  557 
В старата къща, точно до парка,
(още въздишат пред нея липите)
бяха ни думите толкова малко,
че досега си навеждат очите.
Птици отчаяно кърпят небето, ...
  452 
Прибра ми всичките вселени чекмеджето
и дървената челюст строго щракна.
Извън от орбита край твоята планета,
съм жива още!
(Моргата ще ме почака.) ...
  574 
на Петкана в мен
Пространството ни тук е избуяло,
до гушата, на снопчета тъга,
а късото ни време цъцри вяло
на седмиците сиви по кръга. ...
  611  11 
Предложения
: ??:??