Ромашка
163 резултата
Този свят натежал е от страх -
за безбожници пътят е лек.
Носи кръст на вселенския крах
блудник в кожа на вярващ човек.
Този свят натежал е от грях - ...
  611 
Един живот за срещи и раздели,
едно сърце за обич и за завист.
Безброй мечти в криле на птици бели,
простреляни с куршуми от ненавист.
Един живот за грешка и за прошка, ...
  600 
Всичко е преходно в този живот,
снеговете потичат в буйни реки.
Един благоденства, друг пък е скот,
плуват човеците в свои води.
Всичко е преходно в този живот. ...
  603  10 
О, безразсъдни народе,
спри да служиш на чужди.
В битки словесни да влизаш
в разпри опасни, ненужни.
Кога към изток поглеждаш ...
  1048  26 
Брули вятърът, клони кърши, умират листа.
Безпощадно руши, а в душата вали ли, вали.
И какво от това, ще утихнат гневът и страстта,
изпитания пращат се само на силни жени.
Оголели полята потъват в сиви мъгли. ...
  607 
По повод предстоящия юбилей на училището ни - 54. СУ на 100 години
Училище – съдба и храм,
пред тебе днес аз коленича,
признателност да ти отдам,
да заявя, че те обичам. ...
  640  11 
На детството ключето
на връзка до сърцето
отключва и незримите врати.
Отвежда там - където
вълните на морето ...
  568  10 
Ще дойда призори, а ти сънувай.
Ще дойда жадна за любов.
Очаквай ме, очите ми рисувай,
по гълъбите пращам своя зов.
Ще дойда, мислите ти ще разбъркам, ...
  637  10 
Страната тъмна на луната
за мен и теб да бъде брод.
Така предрекла е съдбата
за закъснялата любов.
Съзре ли месецът зората ...
  565 
Уморих се да бягам със вятъра.
Уморих се да чакам дъжда.
Умориха се стъпките в пясъка.
Уморена ще продължа!
Уморих се да вярвам на хората. ...
  777  12 
Как иска ми се в полет да се случа,
прокудена от хорска суета,
на свят смирен вратата да отключа,
обичана и волна да летя.
Как иска ми се вятърът-неверник ...
  509 
Усмихва се усмивката, намига.
Зареяно се вглежда към лицата.
Над тъжното на пръсти се повдига,
съзира красотата на душата.
Ще трябва повечко да се потруди, ...
  459 
Листата потрепват, отива си август,
събрали живителен сок, топлина
и мъничко тъжни, отдавна разбрали,
тръгне ли лятото, настъпва есента.
Още е жарко, жужукат пчелиците. ...
  464 
Ако си тръгнеш някой ден,
ако го сториш, ще боли.
Очите ти ще търсят мен
и в ангели, и в демони.
Когато тръгнеш някой ден, ...
  448 
Роден край, възхитителен звук,
отронен от струни на лира.
Сгушен в пазвата, точно ей тук,
на̀едно със сърцето пулсира.
Роден край - детска мечта, ...
  476 
Денят пронизан от стрели,
в снагата му следи остават.
От утрото вземи мечти.
Живей! Животът продължава.
Пътеки вятърът ломи, ...
  486 
От памтивека свят светува,
битува в своя кръговрат.
Човечеството съществува
след всеки упорен обрат.
Дърво само насред полето ...
  528  14 
Паметта ми вземете. Ще помня докрай!
Сложете нозете в окови. Отново ще тичам!
В сиротност хвърлете ме. Пак ще е май!
Сломете ми вярата. В Бог ще се вричам!
Скършете крилете ми. Пак ще летя! ...
  1048  12 
Щом с мислите останем насаме,
отпиваме на глътки самотата.
Понесли буен вятър на крилете,
в галоп летят към своята голгота.
Стрелките спрели бързо се завъртат, ...
  479 
Сънуван сън, бленуван блян,
заспива в нощите до мен.
Постеля празна, сам-самин,
приел съдбата примирен.
Сънуван сън, бленуван блян, ...
  530  12 
  993  17 
Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена.
Стивън Кинг
Менят се ценности и нрави
и времената се менят.
Вклинени корените здрави ...
  533  12 
По изгрев-слънце срещат се влюбени
и път намират съдби изгубени.
По изгрев-слънце се сбъдват мечтите,
светулки греят, пеят щурците.
По изгрев-слънце цъфтят цветята, ...
  530 
Бунтарска кръв във вените тече,
наследница на гени непокорни.
Зачената на огнена земя,
зеленоока дъщеря достойна.
Родена и израсла във степта, ...
  556 
Ако можех да се преродя,
щях да бъда утринна роса,
жадната земя да напоя.
Ако можех да се преродя,
щях да бъда полски мак червен, ...
  440 
Той и тя, и луна кръглолика -
безусловен обет за обичане.
Тя - в косите с китка иглика.
Той - за севда вечна заричане.
Той й тя - недописан роман ...
  454 
Отрони се последната сълза,
търкулна се по румените скули,
по пътя от сърцето към света,
по топлите лъчи на слънчев юли.
Отрони се последната сълза, ...
  546  13 
Търся те на ръба на лунния сърп.
Търся те в сблъсък на облаци сиви.
Търся те в ствола на стария дъб.
Търся те в ручеи буйни, пенливи.
Търся те в жадни за ласка ръце. ...
  554  10 
Зорнице-звездице, пазител на моите дни,
В душата ми заран посаждаш стрък маргаритен.
По пладне, Денице, изплиташ златисти мечти,
на заник, Вечернице, миеш копнеж ненаситен.
И после се скриваш, оставяш ме в самота. ...
  445 
Билки за рани и билки за болки,
кръстосва в лабиринт битието.
Изгрев за люлки, заник за черкви,
миг кратък и път към небето.
Хоро за обич, песен от жалост - ...
  544 
Господи, колко е гиздав светът!
Господи, колко красив е!
Колко омая крие денят!
Колко потайна нощта е!
Колко изящност и чудеса! ...
  457 
  849 
Когато в тъмното светкавица проблесне,
когато тихото звук нежен сътвори,
когато в черното се белне птица бяла,
отново този свят ще се роди.
Със залък щом се гладният засити ...
  576 
(Посвещава се на всички творци и на всички, които спомагат откровенията да се сбъдват.)
Двадесет години поезия,
двадесет години творци
споделят своите творения,
а публика сме аз, ти и ти… ...
  890  12 
Срещна себе си в бистра роса
и разби се на хиляди пръски.
Всяка капка роди се в сълза
и изпълни очите й дръзки.
Срещна себе си и се откри ...
  909 
Отминали мигове не се завръщат.
Врата захлопната не се отваря.
Назад сезоните не се обръщат.
Без жар умира огънят, догаря.
Слова изказани са хвърлен камък - ...
  443 
В полусенки притихва старата гара.
Глухият тътен на влака кънти.
В сивота цветовете сякаш замрели,
а някой някого чака… Нали!
Старица съсухрена махва за сбогом. ...
  396 
(Да не си помислите, че ще следва линията на Ивайло Петров! Няма! Приемете, че само заглавията си приличат. Ако на някого е по-угодно, ще река, че съм заимствала от заглавието на романа. Кой както предпочита, само мир и любов да бъде!)
Били ли сме преди да се родим?
Дали ще бъдем даже след смъртта?
...
  620  14 
  845  17 
Пеперуди ли сме?! Пеперуди!
Търпеливо, без злост, в непринуда
пъстрота за крилете събираме -
в полет и без страх от умиране.
Хули, жлъч, неприязън преглъщаме, ...
  391  12 
Предложения
: ??:??