Ромашка
162 резултата
Ако те има в моя ден,
тъгата във вързоп ще свия.
Сълзи, изгарящи лицето,
с ръка небрежно ще изтрия.
Ако те има в моя ден, ...
  1114 
Мъжете са крилете на сокол,
които реят се във висините,
безбрежен исполински ореол,
пазител безрезервен на жените.
Мъжете - старо отлежало вино - ...
  437 
На рамото й кацна гълъб бял.
Склони главица плахо на гърди.
Загука, свойта песен недопял,
заниза овехтели спомени.
Душата детска в гълъб разцъфтя, ...
  663 
Посвещава се на съвременните будители
Учителят е майчина милувка.
Учителят е бащина заръка.
Учителят е съдия при спора,
на детството закрила и опора. ...
  371 
Посвещава се на жителите на китна Търнава - родното ми село
Едно селце празнува днес.
Събира своите чеда.
Прииждат даже от чужбина
роднини близки и далечни ...
  444 
  1450 
Рози алени, пембени
с букли смешно-грациозни,
с поли ярки и помпозни
тропат с токчета шикозни.
Важно и надменно стъпят, ...
  458 
Грешни са хората по своята същност,
грешни мечтаят и грешни грешат.
Сърцата препълни с обич са, всъщност,
по друми трънливи непрестанно вървят.
Ветрове ураганни сетивата прекършат. ...
  345 
Помръкна небето дъждовно и гóрко заплака.
Луната окръглена боязливо зад облак се скри.
Жълто-синя звезда откъсна се с вопъл от мрака,
полетя към простора, за да сбъдва човешки мечти.
А там, зад стъкла замъглени, до черно опушени ...
  356 
Животът - тънка нишка от свила,
усукана от божиите ръце,
втъкана в негов образ и подобие,
в душа и плът, в пулсиращо сърце.
Животът - дар от вечните стихии, ...
  314 
Добро е да съграждаш,
добро е да твориш.
Добро е да помагаш,
добро - да утешиш.
Доброто е на блудник ...
  472 
„Енергията на ума е същността на живота.“ - Аристотел
Енергията на ума е същността на битието,
това ни завеща мъдрец, познаваме го – Аристотел.
Крилати мисли, умни фрази цитираме и в кафенето,
безскрупулно, без угризение превръщаме ги в самоцел. ...
  286 
Октомври е, ухание на печени кестени,
с окъпани улици, пъстри килими,
забързани хора в шлифери есенни,
зад чадърите погледи необозрими.
Оголелите вейки свенливо припяват. ...
  678 
И днес се събудих… О, Боже! Амин!
Здравей, земен свят! Здравей, благодат!
Усмивки и обич, мечти и копнежи,
прегръдки, надежди, безбрежни стремежи…
Защо си кахърен, човече, и смръщил си вежди? ...
  679 
Светулка тръгна в нощ злокобна през гъсти букови гори,
като блещукаща звездица светлик при нужда да дари.
Насреща й лисицата лукава:
– Как светло? Дума да не става!
И хоп, опита хитрата лисица да стъпче малката душица. ...
  475 
Очи, които не се виждат, се търсят и денем, и нощем. Душите сродни се жадуват. Сърцата, които се обичат, се следват и отвъд хоризонта, в друго време, в друго измерение.
Животът не е физика, не е магнит, в живота привличат се еднаквите. Животът не е математика, в живота успоредните прави се пресичат. ...
  1194 
Слана сланила, капчици роса,
кристално чисти, наниз маргарити
се сгушват в пожълтелите треви,
прикрити в стъпките на самодиви.
Гората стене, в клоните свисти ...
  341 
Душата е вселенско колело,
безгрижно рее се в’ висините
или се сгромолясва в дълбините.
Душата е божествен храм,
залюбена от ангели небесни, ...
  356 
Самовлюбеност и суета - бичът на нашето време.
Егоизъм, егоцентризъм - пагубно бреме.
Азът себичен сигурен път е към ада.
На гибел сам се обрича - трънлива награда.
Успехи и победи грош ръждив не струват, ...
  430 
Откакто свят светува, поверие битува,
че счупеното носи лош късмет.
Ламтежи и заблуди живота ни диктуват,
а стига ни едничък сал сънсет.
Изгубени в активи, във вещи, в авоари ...
  345 
Що значи независимост, човече?!
Съдбовен акт, заветен манифест.
Бял гълъб пътя на "великите" пресече.
Поклон дълбок с достойнство, с чест!
Ден славен, дата величава ...
  1382 
Жената начало е и край във безкрая.
Жената създава, жената твори.
Жената, която живота дарява,
поете, възпей и увековечи!
Жената е раят, жената е огън. ...
  344 
БлагоДаря на слънцето, че с майчинска обич отглежда житата!
БлагоДаря на дъждеца, задето напоява земята!
БлагоДаря на пчелите, цветята, на щурците... за красотата!
БлагоДаря на твореца, който пробужда сетивата!
БлагоДаря за уроците, с които съдбата ме среща! ...
  1444 
Изсвири, цигуларю, две кристални сълзи,
два акорда, две капчици бистри.
Вълнуващо основният тон да звучи,
а минорът – пеещи ромони чисти.
От водопада божествен дисонанс добави - ...
  700  10 
На пълнолуние сънят ме напуска,
витае наоколо, наблизо кръжи.
Сякаш отбягва ме, насаме да остана,
сама със себе си, сам-сама в самотата.
На пълнолуние, вглъбена там някъде, ...
  649 
Очи – дълбоки езера в недрата на човешка плът.
Очи – две изгарящи звезди, душевен непринуден път.
Очи – кафяви, сини, пъстри, очи със цвят различен.
Очи – безсмъртни и всевечни рушат света себичен.
В очите раждат се реки, морета, океани. ...
  369 
За едното име се цял живот живее.
Всеки с чест го носи. Нека се гордее!
С вяра, с упование курбан да нарече,
надежда в дните земни крепко да втъче.
Любовта да сгрее човешките сърцата. ...
  339 
Настъпва нощта и звездна шамия разстила.
Тайни копнежи и страсти в нея се крият.
В топла постеля любящи сърца се събират.
Влюбени с трепет гнезда семейни си свиват.
А нейде в здрача проплаква тъжна китара. ...
  388 
След залеза, казват, идва тъма,
непрогледна, злокобна и страшна…
Но ти не се страхувай!
Нощта, е Божие творение,
време за преосмисляне, ...
  370 
Ела, съдба, седни да поговорим.
Откак се помня, двете вечно спорим.
В житейски пъзел уж намирам път,
намесиш се и пак - на кръстопът.
Къде сгреших? Урок ли не научих? ...
  402 
Угаснаха всички небесни звезди, настана мрак и възцари се студът... Сгромолясаха се всички мечти. Даже пътят изчезна. Кой ли?! Млечният път...
Луната вглъбена се взря в полумрака, своята гибел смирено зачака. Посивя светлината й, посребя, за миг, сякаш само още едно мигновение и ще угасне завинаги б ...
  402 
Там, където първа глътка въздух поех
и посрещна ме с обич светът.
Там небето познава и гласа, и сърцето...
Обичам те, мой роден кът!
Там, където щастлива прегърна ме мама, ...
  1039 
Зора. Копнеж. Жадуван връх.
Път дълъг, безконечен.
И труд, и пот. И ден, и нощ.
Човешки порив вечен.
В безпътието, светъл лъч. ...
  419  10 
Идваме на този свят праведни, смирени,
за добро, за съпричастност от Бога сътворени.
Идваме на този свят родени, преродени,
за уроците житейски недоусвоени.
Идваме на този свят с код от прадедите, ...
  425 
В земята пръхка семенце посей
от него житен клас да избуи.
Дъждецът летен жито да полей,
от златна нива хляб да се роди.
До кладенец букачка посади ...
  420  11 
Душата под нокът крепи се с надежда,
щом съдбата вещае край и метежност.
Животът роден е от обич и искрена нежност,
и в морала човешки е най-ценната ценност.
"Какво е животът?" се питаме. ...
  1375 
Светулки златни, пъстри пеперуди,
а там, далече, песен на щурче
узрели джанки, натежали круши
от сочни едри плодове.
Поля от щъркелите побелели, ...
  423 
Звездна люлка за мен направи,
обкована със златен прашец
и постеля от Млечния път изтъчи,
извезана с майски дъждец.
На Луната заръчай над мене да бди ...
  353 
Коларски път и ниви натежали
от пълни житни класове,
баир, покрит със дренки и къпини,
забулен в облачета бели
и мараня от огнено небе. ...
  770  12 
Времето, Пространството и Хоризонтът да пийнат по чаша в кръчмата седнали. Усетили полъх, аромат на жасмин и слънчев лъч се прокраднал през въздуха. Притихнали тримата:
- Какво е това, илюзия може би някаква?
Пред тях се явил силует на жена, от лъчи изтъкан, от Луната огрян, нежен, фин, почти порцел ...
  1073 
Предложения
: ??:??