rummis
113 резултата
В снежните преспи
откривам следите ти... боси
и зная къде си,
и не задавам въпроси.
Снегът ще пречисти ...
  1518 
Залез със цвят на малина
се плъзна по прашния гюм...
Глътка рубинено вино,
Капка любовен парфюм,
стръкче омайниче, китка ...
  685 
Не валеше. Даже облачно не бе.
И не бе студено.
Един прекрасен януарски ден,
по-топъл от септември.
И даже сянка слънцето не скри, ...
  660 
Знам, сгреших. В твоя свят подреден
аз нахълтах - сълза от кокиче,
сринах всичко, градил преди мен
и безсрамно взех в теб да надничам.
И разплисках живота ти - чаша кафе ...
  1503 
Двете тополи вънка под стряхата,
двете тополи с изгнилите вече листа
с клони чепати ожулено махаха,
сякаш молеха, сякаш зовяха дъжда.
Той ще дойде, син и студен, ...
  783 
Той седеше във бара пред нея.
И очите му капеха -
разтопени слънца
върху нейната слънчева пазва,
по очите се стичаха нежно, ...
  755 
Тази нощ луната прокърви
с капки дъжд по бузите на лятото.
Горещо-златни, огнени сълзи,
самотно-сини, тъжни, нощно-вятърни.
Като реката разпилях води, ...
  716 
На Д.
Не искам с този глас да ми говориш.
Металът в него стърже като куче.
Като ръждясал банциг стърже и гъргори,
като вулкан разсърден бълва и клокочи. ...
  976 
Слънце - огън водата напива
и разбужда петлите,
в будни нощи мома-самодива
двора премита.
Рано сутрин момци-годежари ...
  794 
На въжето съхне панталон.
Два крачола - два близнака.
Всеки гони своя собствен вятър,
всеки е един препуснал кон...
всеки е платно на собствен кораб ...
  916  11 
Безбрежие ли е или безбожие...
безкраие, което ме тревожи...
Опитвам се във стъпките ти, Боже,
да стъпвам,
но съм твърде ниска. ...
  703 
Не ми стига да знам, че ме чакаш,
не ми стига да ме обичаш...
Когато си тръгна, не плаках,
когато си тръгнах, не тичах,
не исках да бъда до тебе, ...
  775 
Навън вали,
навяват преспи
по стъпките на боговете...
Не знам защо...
не знам къде си, ...
  862 
  859 
Когато времето достигна своя край,
заваля.
Чист и пухкав, недоказан,
бял и лек,
непредвиден, неповярван ...
  929 
Снежинките поръсиха очите ти
и стана толкова студено...
и просълзи...
в душата ми...
А аз те гледах, гледах... гледам...
  731 
Аквариумът,
във който живееше златната рибка,
сега си почива във шкафа,
самотен и сух.
Гладните котки отдавна не вярват на чудеса.
  1001 
Остатъкът от езеро
в черупката на прозореца ми
се разплиска,
разгневен от внезапното събуждане
на вятъра, ...
  648 
Аз по мъничко умирам със смъртта на всеки слънчоглед,
денят изтича през очите ми и се счупва във ресниците.
И светът отвъд е тъмносив наглед,
и лютиво-кисел е на вкус и на мирисане.
А разковничето е зарито някъде дълбоко във душата ни, ...
  959 
Наричат с гордост Свобода
възможността си да избират
между гордостта и любовта
и гордо в тази битка да умират.
И със свобода клеймят ...
  664 
Пак вали...
Посред сън
бели пръсти разлистват тъмата.
И разтваря гърди,
диша тежко и трудно земята. ...
  781  11 
Едно момче нарече ме кошмар.
Пред погледа на подивялата луна
в миг разсъблякох нежност и вина
в един безумен, неуспял шамар...
А всъщност беше безпощадно прав. ...
  1368 
Не ме оставяйте сама във мрака,
страхувам се от призраци,
от призраци на дълго чакани
вечерни орисници.
Не ме оставяйте сама във мрака, ...
  750 
Къде си, половинко моя?
Страшно дълго
бродих по земята да те търся.
Що пантофки сребърни изтърках,
колко рокли от позлата скъсах... ...
  912 
Аз пиша ти отново, коленичила
над недоспалата си вечер
и не на лист, върху душата пиша,
сега си толкова далече...
Замина. И изписвах твойто име ...
  640 
Раниха ме - аз раната простих.
Убиха ме - сърцето ми възкръсна.
И всяка болка въплътих във стих,
лекувах всяка рана с топли пръсти...
Ограбиха ме - аз не наругах, ...
  714 
Прободе слънчев лъч душата
на счупеното огледало
и цветен в ръбчетата заигра.
Учуденият образ на света проблесна,
усмихна се и засия, ...
  660 
От няма болка цялата съм синя.
Като небе с препердени очи -
разкъсана от птиците коприна.
И кой ли ще я заличи...
От синя болка цялата съм няма, ...
  1358 
Аз останах на брега, където
вятърът флиртуваше с вълните
и се сливаха морето и небето,
и блестях, от синева пропита...
Аз останах на брега, на който ...
  692 
Върху ресниците ми бисери тежат.
Сълзи ли са?
Очи не свеждай,
те всички твои болки ще смирят.
Два огъня сред дива пустота... ...
  676 
Малка е твоята чашка за мене,
не можеш ти да измиеш
сълзите на детското щастие
от мойте очи,
тъй както си къпало някога ...
  1000 
Обречени горим във залеза на дните си.
Осъдени изгряваме - примамливи и бледи.
Светът ни подозира с ужасни умалителни,
студени са звездите, като сладоледи...
За първи път грешим, а вече непростими ...
  686 
Момиче хубаво, момиче,
не ме гледай така.
Върху устните слънчица тичат,
виеш тяло- пенлива река,
със очите си огньове палиш, ...
  954 
Една кристална капка светлина
се хлъзна по стъклото на очите ми.
И времето се сгуши от вина,
как лесно само от лика ми се лиши...
Остави нежно-бисерна следа ...
  1106 
Добър вечер, мили хора
на опашката за щастие!
Толкоз ли отдавна тук стоите,
вперили очи във небесата,
до земята са пораснали косите ви. ...
  676 
Дланите изсъхват от надежди,
все по-трудно си отиват дните.
Избуяват страховете днешни
и дълбаят с тъпи човки във очите ни.
И кълват последните трошички, ...
  798 
Мъжете, които не ме вдъхновяват,
тъпчат в живота ми с кални крака.
Изтривам после петната с душата си
и си лягам сама.
Мъжете, които не ме вдъхновяват, ...
  890 
Змийски нощи...
В блузата ми вятърът се буди
с писък на дете.
И разхвърля есен пеперуди
със опърлени крилле. ...
  728 
Ръцете ти ме парят, Тишина,
синя болка прекосява слепоочието.
И в зениците ми една сърна
оставя боязливо многоточие.
Ръцете ти ме стряскат, Тишина, ...
  644 
Днес прозорецът ми мълчи-
толкова дълго, толкова обидено,
както никога преди...
Знам, че от вятър боли.
Нали безкрайно се вглеждам в стъклата му ...
  690 
Предложения
: ??:??