smelo_sarce

Изпращане на съобщение до потребител

Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!

Затвори

• За мен
• Произведения 209
• Още
  • Следва 0
  • Последователи 7
  • Коментари от мен 116
  • Коментари за мен 903

Жажда

smelo_sarce

Поезия

Жаждата
Излишно е да казваш
на напуканата
от безводие земя
колко жизненонеобходима ...

2007-09-24T21:54:23+03:00  566  1 

Някой пред вратата

smelo_sarce

Поезия

Някой пред вратата
Чух, че има
някой пред вратата.
Лекичко почука -
сърцето ми се счупи. ...

2007-09-20T13:49:41+03:00  736  1  6 

Оазисът

smelo_sarce

Проза

Веднъж, ей така през маранята,
видях Оазис...
Слънцето отдавна припичаше, сякаш единствената му мечта бе да изпепели всичко наоколо. Дрезгави крясъци на гарван придаваха зловещ отенък на едва ли не пустинния пейзаж. Накъдето и да погледнеш, се виждаха само ниски храстчета, безразборно разпръснати из ...

2007-09-14T00:38:42+03:00  766  2 

Дървото

smelo_sarce

Поезия

Дървото
Веднъж, ей така
през маранята
видях Оазис.
Мираж е, помислих си ... ...

2007-09-13T23:47:32+03:00  662  3 

Писмо до истински приятел

smelo_sarce

Поезия

Писмо до истински приятел
Самотникът
е капка
в океана от самотници.
Затворникът ...

2007-09-09T15:31:24+03:00  2682  1 

За Бурите

smelo_sarce

Проза

За Бурите
Явор Костов
Когато телефонът иззвъня, усетих, че ме очаква "онова", което ще ме изтръгне от потискащото ме бездействие. През последните седмици нещо с работата не вървеше, а това се оказа единственото и достатъчно условие да попадна отново в добре познатата ми яма на апатията. Заради точно ...

2007-09-09T15:28:11+03:00  765  1 

Осемнадесетгодишни старци

smelo_sarce

Проза

Коридорите вече бяха празни. Светеха, окъпани в евтиния препарат, чиято миризма оставаше завинаги в спомените на всеки, който някога е бил ученик. Само приглушени звуци, идващи от вътрешността на класните стаи, нарушаваха
очарователния, но винаги привиден училищен покой, на който точно сега нямах въ ...

2007-09-07T12:57:45+03:00  1621  1  5 

За живота

smelo_sarce

Поезия

За живота
Замислени в безмислието
на нещата,
по улиците се разхождат
осемнадесетгодишни старци. ...

2007-09-07T11:43:03+03:00  722  8 

Цената

smelo_sarce

Проза

Звънецът прониза дълбоката тишина, настанила се удобно в малката къща. Всичко в няколкото скромно обзаведени стаи изглеждаше пусто и вдъхваше усещането за самота. С празен поглед, облечен с халат, господин Коен или Шами, както всички го наричаха, се затътри към входната врата. Отвори я и насочи пуст ...

2007-08-31T19:57:23+03:00  849  3