stoyna
304 резултата
Д О Б Р А Т А Д У М А
Кой с обръч як безмилостно ме стегна
и тръшна гневно портата пред мен?
Забравихте ли глътката вълшебна –
подкрепата във залеза студен? ...
Кой с обръч як безмилостно ме стегна
и тръшна гневно портата пред мен?
Забравихте ли глътката вълшебна –
подкрепата във залеза студен? ...
725
15
Д И А Л Е К Т И К А
Най-сладостният миг ни свързва с бреме.
От болката пристига радостта.
Възторжена на сигурното стреме,
дарява ни най-светлата звезда. ...
Най-сладостният миг ни свързва с бреме.
От болката пристига радостта.
Възторжена на сигурното стреме,
дарява ни най-светлата звезда. ...
445
16
С Л А В А
Ти ми даваш Твойто Слово –
сила вливаш ми отново
и светът преобразен
влиза в новия ми ден. ...
Ти ми даваш Твойто Слово –
сила вливаш ми отново
и светът преобразен
влиза в новия ми ден. ...
332
8
П Р О Щ А В Н Е С М Л А Д О С Т Т А
Топъл лъх на море със вълни и със дюни
ме посреща с любов във ранния юни...
Аз вървя, а под мене земята трепери.
Колко младост блести и със хубост се мери! ...
Топъл лъх на море със вълни и със дюни
ме посреща с любов във ранния юни...
Аз вървя, а под мене земята трепери.
Колко младост блести и със хубост се мери! ...
424
9
Х В А Н А Л И Р Ъ Ц Е Т Е М И
Хвана ли ръцете ми тогава
в дланите си да ги задържиш?
Вместо обич – още хлад повява.
Със какво до днеска се тешиш? ...
Хвана ли ръцете ми тогава
в дланите си да ги задържиш?
Вместо обич – още хлад повява.
Със какво до днеска се тешиш? ...
481
7
С И Н Е
Един до друг сме с теб. Ти ден, а аз съм нощ.
Дарих ти светлина по стръмния ти път.
Денят започва лек със утринния лъх,
но щедро влях ти аз и неспокоен дух. ...
Един до друг сме с теб. Ти ден, а аз съм нощ.
Дарих ти светлина по стръмния ти път.
Денят започва лек със утринния лъх,
но щедро влях ти аз и неспокоен дух. ...
853
13
Н Е П О М Н И Ш Л И
Погледнах те. През две лъчи
просторът с радост заваля!
В сърцето влезна и приля
живец от твоите очи. ...
Погледнах те. През две лъчи
просторът с радост заваля!
В сърцето влезна и приля
живец от твоите очи. ...
468
8
Д Е Т Е
Две питащи зеници – цвят разтворен
към утрото, към бъдния ни ден.
Кокиче бяло в дъхава премяна.
Очакван сън – действителност пред мен. ...
Две питащи зеници – цвят разтворен
към утрото, към бъдния ни ден.
Кокиче бяло в дъхава премяна.
Очакван сън – действителност пред мен. ...
480
15
К А К П О Р А С Н А
На внука ми Симеон
Как порасна, не усетих,
мое мъничко момченце?
От ръцете ми се пусна ...
На внука ми Симеон
Как порасна, не усетих,
мое мъничко момченце?
От ръцете ми се пусна ...
576
13
Д У Х О В Н А Х Р А Н А
Да можеш да влезеш в духа на земята
и се докоснеш до съществата,
то значи, че не само слушаш, но чуваш
и гледаш така, че можеш да виждаш. ...
Да можеш да влезеш в духа на земята
и се докоснеш до съществата,
то значи, че не само слушаш, но чуваш
и гледаш така, че можеш да виждаш. ...
576
12
Н Е К А
Нека вятърът да вее. Нека буря да бучи.
Ураган да се извие пред разплакани очи!
Нека бездната над мене се разтвори с грохот луд
и от облаците тъмни вместо дъжд се лее смут! ...
Нека вятърът да вее. Нека буря да бучи.
Ураган да се извие пред разплакани очи!
Нека бездната над мене се разтвори с грохот луд
и от облаците тъмни вместо дъжд се лее смут! ...
552
14
Б Ъ Л Г А Р С К А З Е М Я
В купето съм до малкия прозорец.
Летя към тебе, българска земя.
Пейзажът щедро страници разлиства,
писмености древни да чета. ...
В купето съм до малкия прозорец.
Летя към тебе, българска земя.
Пейзажът щедро страници разлиства,
писмености древни да чета. ...
436
7
В М Е С Т О Д А С Е П О К А Е Т Е
Да не се срещнем, решихте.
Защо? Какво ви направих?
От себе си вие се скрихте,
чиста аз пак се изправих. ...
Да не се срещнем, решихте.
Защо? Какво ви направих?
От себе си вие се скрихте,
чиста аз пак се изправих. ...
405
9
М О Л Я Т Е С П А С И М Е
Тръпката в сърцето ще потисна.
Ще остане ялова във мен.
И вълната, тази що към мене плисна,
знам - ще е за нея сетният и ден. ...
Тръпката в сърцето ще потисна.
Ще остане ялова във мен.
И вълната, тази що към мене плисна,
знам - ще е за нея сетният и ден. ...
500
10
Т И Ч А Й, М О Я О Б И Ч
Чувам глас безмълвен. Шепне тишината...
Отдалече тръпнат влюбени сърцата.
Стигат ми очите, за да му говоря.
Ето ми ръцете, за да му отворя. ...
Чувам глас безмълвен. Шепне тишината...
Отдалече тръпнат влюбени сърцата.
Стигат ми очите, за да му говоря.
Ето ми ръцете, за да му отворя. ...
792
27
Т И Б Ъ Д И, Б О Ж Е, С Е С М Е Н Е
На народната певица
Кичка Савова
Аз ли съм, Боже, виновна,
че си ме така наградил ...
На народната певица
Кичка Савова
Аз ли съм, Боже, виновна,
че си ме така наградил ...
495
10
К О Г А Т О С И С А М
Когато си сам, но толкова сам,
че никой не го забелязва.
Когато си там, но толкова там,
както никой това не го спазва, ...
Когато си сам, но толкова сам,
че никой не го забелязва.
Когато си там, но толкова там,
както никой това не го спазва, ...
505
12
О С Ъ Д Е Н А
„Осъждаш се с лишаване от ласката”! –
четат присъда двете ти ръце.
„Осъждаш се с лишаване от погледа!” –
единствен лъч под зимното небе. ...
„Осъждаш се с лишаване от ласката”! –
четат присъда двете ти ръце.
„Осъждаш се с лишаване от погледа!” –
единствен лъч под зимното небе. ...
439
12
Б Ъ Л Г А Р С К А Р Е Ч
Реч съм, която вие самите
сричате още от пелените.
Думи от звуци близки и мили
на деди, бащи, давали сили. ...
Реч съм, която вие самите
сричате още от пелените.
Думи от звуци близки и мили
на деди, бащи, давали сили. ...
1374
13
Виж вятърът далече гони листи,
и облаците пръска с рамена
и вместо пътека да разчисти –
през мен премина и не ме позна.
За полет пак крилети си разтворих – ...
и облаците пръска с рамена
и вместо пътека да разчисти –
през мен премина и не ме позна.
За полет пак крилети си разтворих – ...
393
11
С У Х А Р Е К А
Любов! – и светът затанцува.
Любов! – и сърцето запя.
Кръвта ми подскочи пленена
и аз и подадох ръка. ...
Любов! – и светът затанцува.
Любов! – и сърцето запя.
Кръвта ми подскочи пленена
и аз и подадох ръка. ...
461
14
М О Р Е О Т С Ъ Л З И
Течете, сълзи, течете!
Нека дъжд над мен завали!
Във него вие влезнете –
той от вас да ме раздели. ...
Течете, сълзи, течете!
Нека дъжд над мен завали!
Във него вие влезнете –
той от вас да ме раздели. ...
410
7
Аз плаках
Бях хубава, толкова хубава!
С чистотата на утринен полъх
обгърнах те в своята обич.
Като снежна покривка за семето ...
Бях хубава, толкова хубава!
С чистотата на утринен полъх
обгърнах те в своята обич.
Като снежна покривка за семето ...
529
12
БЕЗПЪТИЦА
Потресена, душата ми днес плаче...
Изсипвам пълно върху равно пак,
от него ме обвива лепкав мрак.
Край мене само болката ми крачи... ...
Потресена, душата ми днес плаче...
Изсипвам пълно върху равно пак,
от него ме обвива лепкав мрак.
Край мене само болката ми крачи... ...
681
11
С Ъ Б И Р А Й И С Е Я Ч И, И Ж Е Т В А Р И
Ето, ида скоро; и Моята награда е с Мен,
И ще отплатя на Всекиму според делата му.
Аз съм Алфа и Омега. Първият и Последният.
Началото и Краят. ...
Ето, ида скоро; и Моята награда е с Мен,
И ще отплатя на Всекиму според делата му.
Аз съм Алфа и Омега. Първият и Последният.
Началото и Краят. ...
644
11
Н А С Т Р О Е Н И Е
Всяка дума в бездумие чезне,
преди в сърцето да легне.
Всяка болка безболие дири –
не ù трябват суетни кумири. ...
Всяка дума в бездумие чезне,
преди в сърцето да легне.
Всяка болка безболие дири –
не ù трябват суетни кумири. ...
451
15
П Р Е З М Ъ Д Р О С Т Т А
Един до друг на празнична трапеза –
взаимният копнеж неизживян.
Сърцето ми дълбоко го извеза.
Преде да бъде – беше пропилян. ...
Един до друг на празнична трапеза –
взаимният копнеж неизживян.
Сърцето ми дълбоко го извеза.
Преде да бъде – беше пропилян. ...
540
17
Н А З А Л Е З
Път нямаш ли? Не можеш ли сега?
На залез ще те чакам на брега...
Съвсем е тих, безлюден и красив,
а някой би възкликнал – просто сив. ...
Път нямаш ли? Не можеш ли сега?
На залез ще те чакам на брега...
Съвсем е тих, безлюден и красив,
а някой би възкликнал – просто сив. ...
579
11
БЕЗСМЪРТИЕТО
До мене винаги си бил.
Не си поставял Ти прегради,
защото си ме сътворил
и любовта на мене даде. ...
До мене винаги си бил.
Не си поставял Ти прегради,
защото си ме сътворил
и любовта на мене даде. ...
463
12
А Б В
За теб, Българийо, пристигна
отгоре Свято откровение
и Константин, наречен Кирил,
бе осенен тогаз с прозрение. ...
За теб, Българийо, пристигна
отгоре Свято откровение
и Константин, наречен Кирил,
бе осенен тогаз с прозрение. ...
790
10
Е Д Н А В Ъ З Д И Ш К А
Една въздишка време ми е нужно,
за да преглътна истината жарка.
Задавам ти въпроси. Отговарям.
Сама те обвинявам и отричам ...
Една въздишка време ми е нужно,
за да преглътна истината жарка.
Задавам ти въпроси. Отговарям.
Сама те обвинявам и отричам ...
498
12
* * *
Ти не ме погледна на раздяла
с поглед бликащ от сълзи.
Тръгнахме си. Буря бе отвяла
листите от нашите души. ...
Ти не ме погледна на раздяла
с поглед бликащ от сълзи.
Тръгнахме си. Буря бе отвяла
листите от нашите души. ...
451
11
П Ъ Т У В А Н Е
Отиват си годините – орисници.
Напуска всяка вечния ти път.
Земя, без тебе ще са само скитници,
че част са те от топлата ти плът. ...
Отиват си годините – орисници.
Напуска всяка вечния ти път.
Земя, без тебе ще са само скитници,
че част са те от топлата ти плът. ...
389
12
В И Е, Г О Д И Н И Т Е
Накъде и какво атакувате, луди,
безмълвни, прозрачни, без глас и посока?
Накъде и какво ще атакувате, алчни,
буреносни и шумни, с потъмнели простори, ...
Накъде и какво атакувате, луди,
безмълвни, прозрачни, без глас и посока?
Накъде и какво ще атакувате, алчни,
буреносни и шумни, с потъмнели простори, ...
423
7
К О Г А Т О С И М Л А Д
Когато си млад и порив пресича
стръмния връх на мечтата,
небето се вдига. То не обича
да го докосват с ръката. ...
Когато си млад и порив пресича
стръмния връх на мечтата,
небето се вдига. То не обича
да го докосват с ръката. ...
450
13
О Т К Р А Д Н А Т И И З Г Р Е В И
Къде се изгубихте, изгреви?
между усмивка и смях –
там вашия цвят аз съзрях.
Кой в зачатъка още открадна ви? ...
Къде се изгубихте, изгреви?
между усмивка и смях –
там вашия цвят аз съзрях.
Кой в зачатъка още открадна ви? ...
382
8
Дали си бил
Защо избърза? Още тичам
да те намеря и обичам,
да не бъдеш все далече.
С теб бъдещето ми отвлече. ...
Защо избърза? Още тичам
да те намеря и обичам,
да не бъдеш все далече.
С теб бъдещето ми отвлече. ...
576
14
О Ч И Т Е
Защо ли посяхме омраза?
Защо ли се гледахме с яд?
Опасна е тази зараза –
душите обрекла на глад. ...
Защо ли посяхме омраза?
Защо ли се гледахме с яд?
Опасна е тази зараза –
душите обрекла на глад. ...
535
9
В Ъ З К Р Е С Е Н И Е
Почукай ми! Аз чакам с нетърпение.
Слухът ми в струна нежна Теб зове
и нотката за мене е вълнение
от гамата на твойте звукове. ...
Почукай ми! Аз чакам с нетърпение.
Слухът ми в струна нежна Теб зове
и нотката за мене е вълнение
от гамата на твойте звукове. ...
421
11
с
КАТО ПОЛЪХ НА ВЯТЪР
Като полъх на вятър, като полет на птица,
ти ме докосваш с блага десница.
Вяра ми вливаш – аз се разтварям. ...
КАТО ПОЛЪХ НА ВЯТЪР
Като полъх на вятър, като полет на птица,
ти ме докосваш с блага десница.
Вяра ми вливаш – аз се разтварям. ...
365
8
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
