stoyna
304 резултата
Д О Б Р А Т А Д У М А
Кой с обръч як безмилостно ме стегна
и тръшна гневно портата пред мен?
Забравихте ли глътката вълшебна –
подкрепата във залеза студен? ...
Кой с обръч як безмилостно ме стегна
и тръшна гневно портата пред мен?
Забравихте ли глътката вълшебна –
подкрепата във залеза студен? ...
672
15
Д И А Л Е К Т И К А
Най-сладостният миг ни свързва с бреме.
От болката пристига радостта.
Възторжена на сигурното стреме,
дарява ни най-светлата звезда. ...
Най-сладостният миг ни свързва с бреме.
От болката пристига радостта.
Възторжена на сигурното стреме,
дарява ни най-светлата звезда. ...
399
17
С Л А В А
Ти ми даваш Твойто Слово –
сила вливаш ми отново
и светът преобразен
влиза в новия ми ден. ...
Ти ми даваш Твойто Слово –
сила вливаш ми отново
и светът преобразен
влиза в новия ми ден. ...
292
8
П Р О Щ А В Н Е С М Л А Д О С Т Т А
Топъл лъх на море със вълни и със дюни
ме посреща с любов във ранния юни...
Аз вървя, а под мене земята трепери.
Колко младост блести и със хубост се мери! ...
Топъл лъх на море със вълни и със дюни
ме посреща с любов във ранния юни...
Аз вървя, а под мене земята трепери.
Колко младост блести и със хубост се мери! ...
370
9
Х В А Н А Л И Р Ъ Ц Е Т Е М И
Хвана ли ръцете ми тогава
в дланите си да ги задържиш?
Вместо обич – още хлад повява.
Със какво до днеска се тешиш? ...
Хвана ли ръцете ми тогава
в дланите си да ги задържиш?
Вместо обич – още хлад повява.
Със какво до днеска се тешиш? ...
418
7
С И Н Е
Един до друг сме с теб. Ти ден, а аз съм нощ.
Дарих ти светлина по стръмния ти път.
Денят започва лек със утринния лъх,
но щедро влях ти аз и неспокоен дух. ...
Един до друг сме с теб. Ти ден, а аз съм нощ.
Дарих ти светлина по стръмния ти път.
Денят започва лек със утринния лъх,
но щедро влях ти аз и неспокоен дух. ...
738
14
Н Е П О М Н И Ш Л И
Погледнах те. През две лъчи
просторът с радост заваля!
В сърцето влезна и приля
живец от твоите очи. ...
Погледнах те. През две лъчи
просторът с радост заваля!
В сърцето влезна и приля
живец от твоите очи. ...
426
8
Д Е Т Е
Две питащи зеници – цвят разтворен
към утрото, към бъдния ни ден.
Кокиче бяло в дъхава премяна.
Очакван сън – действителност пред мен. ...
Две питащи зеници – цвят разтворен
към утрото, към бъдния ни ден.
Кокиче бяло в дъхава премяна.
Очакван сън – действителност пред мен. ...
432
16
К А К П О Р А С Н А
На внука ми Симеон
Как порасна, не усетих,
мое мъничко момченце?
От ръцете ми се пусна ...
На внука ми Симеон
Как порасна, не усетих,
мое мъничко момченце?
От ръцете ми се пусна ...
494
13
Д У Х О В Н А Х Р А Н А
Да можеш да влезеш в духа на земята
и се докоснеш до съществата,
то значи, че не само слушаш, но чуваш
и гледаш така, че можеш да виждаш. ...
Да можеш да влезеш в духа на земята
и се докоснеш до съществата,
то значи, че не само слушаш, но чуваш
и гледаш така, че можеш да виждаш. ...
525
13
Н Е К А
Нека вятърът да вее. Нека буря да бучи.
Ураган да се извие пред разплакани очи!
Нека бездната над мене се разтвори с грохот луд
и от облаците тъмни вместо дъжд се лее смут! ...
Нека вятърът да вее. Нека буря да бучи.
Ураган да се извие пред разплакани очи!
Нека бездната над мене се разтвори с грохот луд
и от облаците тъмни вместо дъжд се лее смут! ...
486
14
Б Ъ Л Г А Р С К А З Е М Я
В купето съм до малкия прозорец.
Летя към тебе, българска земя.
Пейзажът щедро страници разлиства,
писмености древни да чета. ...
В купето съм до малкия прозорец.
Летя към тебе, българска земя.
Пейзажът щедро страници разлиства,
писмености древни да чета. ...
381
8
В М Е С Т О Д А С Е П О К А Е Т Е
Да не се срещнем, решихте.
Защо? Какво ви направих?
От себе си вие се скрихте,
чиста аз пак се изправих. ...
Да не се срещнем, решихте.
Защо? Какво ви направих?
От себе си вие се скрихте,
чиста аз пак се изправих. ...
340
9
М О Л Я Т Е С П А С И М Е
Тръпката в сърцето ще потисна.
Ще остане ялова във мен.
И вълната, тази що към мене плисна,
знам - ще е за нея сетният и ден. ...
Тръпката в сърцето ще потисна.
Ще остане ялова във мен.
И вълната, тази що към мене плисна,
знам - ще е за нея сетният и ден. ...
426
10
Т И Ч А Й, М О Я О Б И Ч
Чувам глас безмълвен. Шепне тишината...
Отдалече тръпнат влюбени сърцата.
Стигат ми очите, за да му говоря.
Ето ми ръцете, за да му отворя. ...
Чувам глас безмълвен. Шепне тишината...
Отдалече тръпнат влюбени сърцата.
Стигат ми очите, за да му говоря.
Ето ми ръцете, за да му отворя. ...
731
28
Т И Б Ъ Д И, Б О Ж Е, С Е С М Е Н Е
На народната певица
Кичка Савова
Аз ли съм, Боже, виновна,
че си ме така наградил ...
На народната певица
Кичка Савова
Аз ли съм, Боже, виновна,
че си ме така наградил ...
444
10
К О Г А Т О С И С А М
Когато си сам, но толкова сам,
че никой не го забелязва.
Когато си там, но толкова там,
както никой това не го спазва, ...
Когато си сам, но толкова сам,
че никой не го забелязва.
Когато си там, но толкова там,
както никой това не го спазва, ...
451
12
О С Ъ Д Е Н А
„Осъждаш се с лишаване от ласката”! –
четат присъда двете ти ръце.
„Осъждаш се с лишаване от погледа!” –
единствен лъч под зимното небе. ...
„Осъждаш се с лишаване от ласката”! –
четат присъда двете ти ръце.
„Осъждаш се с лишаване от погледа!” –
единствен лъч под зимното небе. ...
389
12
Б Ъ Л Г А Р С К А Р Е Ч
Реч съм, която вие самите
сричате още от пелените.
Думи от звуци близки и мили
на деди, бащи, давали сили. ...
Реч съм, която вие самите
сричате още от пелените.
Думи от звуци близки и мили
на деди, бащи, давали сили. ...
1039
14
Виж вятърът далече гони листи,
и облаците пръска с рамена
и вместо пътека да разчисти –
през мен премина и не ме позна.
За полет пак крилети си разтворих – ...
и облаците пръска с рамена
и вместо пътека да разчисти –
през мен премина и не ме позна.
За полет пак крилети си разтворих – ...
337
11
С У Х А Р Е К А
Любов! – и светът затанцува.
Любов! – и сърцето запя.
Кръвта ми подскочи пленена
и аз и подадох ръка. ...
Любов! – и светът затанцува.
Любов! – и сърцето запя.
Кръвта ми подскочи пленена
и аз и подадох ръка. ...
422
14
М О Р Е О Т С Ъ Л З И
Течете, сълзи, течете!
Нека дъжд над мен завали!
Във него вие влезнете –
той от вас да ме раздели. ...
Течете, сълзи, течете!
Нека дъжд над мен завали!
Във него вие влезнете –
той от вас да ме раздели. ...
349
7
Аз плаках
Бях хубава, толкова хубава!
С чистотата на утринен полъх
обгърнах те в своята обич.
Като снежна покривка за семето ...
Бях хубава, толкова хубава!
С чистотата на утринен полъх
обгърнах те в своята обич.
Като снежна покривка за семето ...
479
12
БЕЗПЪТИЦА
Потресена, душата ми днес плаче...
Изсипвам пълно върху равно пак,
от него ме обвива лепкав мрак.
Край мене само болката ми крачи... ...
Потресена, душата ми днес плаче...
Изсипвам пълно върху равно пак,
от него ме обвива лепкав мрак.
Край мене само болката ми крачи... ...
624
12
С Ъ Б И Р А Й И С Е Я Ч И, И Ж Е Т В А Р И
Ето, ида скоро; и Моята награда е с Мен,
И ще отплатя на Всекиму според делата му.
Аз съм Алфа и Омега. Първият и Последният.
Началото и Краят. ...
Ето, ида скоро; и Моята награда е с Мен,
И ще отплатя на Всекиму според делата му.
Аз съм Алфа и Омега. Първият и Последният.
Началото и Краят. ...
580
11
Н А С Т Р О Е Н И Е
Всяка дума в бездумие чезне,
преди в сърцето да легне.
Всяка болка безболие дири –
не ù трябват суетни кумири. ...
Всяка дума в бездумие чезне,
преди в сърцето да легне.
Всяка болка безболие дири –
не ù трябват суетни кумири. ...
394
15
П Р Е З М Ъ Д Р О С Т Т А
Един до друг на празнична трапеза –
взаимният копнеж неизживян.
Сърцето ми дълбоко го извеза.
Преде да бъде – беше пропилян. ...
Един до друг на празнична трапеза –
взаимният копнеж неизживян.
Сърцето ми дълбоко го извеза.
Преде да бъде – беше пропилян. ...
489
17
Н А З А Л Е З
Път нямаш ли? Не можеш ли сега?
На залез ще те чакам на брега...
Съвсем е тих, безлюден и красив,
а някой би възкликнал – просто сив. ...
Път нямаш ли? Не можеш ли сега?
На залез ще те чакам на брега...
Съвсем е тих, безлюден и красив,
а някой би възкликнал – просто сив. ...
525
11
БЕЗСМЪРТИЕТО
До мене винаги си бил.
Не си поставял Ти прегради,
защото си ме сътворил
и любовта на мене даде. ...
До мене винаги си бил.
Не си поставял Ти прегради,
защото си ме сътворил
и любовта на мене даде. ...
416
12
А Б В
За теб, Българийо, пристигна
отгоре Свято откровение
и Константин, наречен Кирил,
бе осенен тогаз с прозрение. ...
За теб, Българийо, пристигна
отгоре Свято откровение
и Константин, наречен Кирил,
бе осенен тогаз с прозрение. ...
617
10
Е Д Н А В Ъ З Д И Ш К А
Една въздишка време ми е нужно,
за да преглътна истината жарка.
Задавам ти въпроси. Отговарям.
Сама те обвинявам и отричам ...
Една въздишка време ми е нужно,
за да преглътна истината жарка.
Задавам ти въпроси. Отговарям.
Сама те обвинявам и отричам ...
435
12
* * *
Ти не ме погледна на раздяла
с поглед бликащ от сълзи.
Тръгнахме си. Буря бе отвяла
листите от нашите души. ...
Ти не ме погледна на раздяла
с поглед бликащ от сълзи.
Тръгнахме си. Буря бе отвяла
листите от нашите души. ...
402
11
П Ъ Т У В А Н Е
Отиват си годините – орисници.
Напуска всяка вечния ти път.
Земя, без тебе ще са само скитници,
че част са те от топлата ти плът. ...
Отиват си годините – орисници.
Напуска всяка вечния ти път.
Земя, без тебе ще са само скитници,
че част са те от топлата ти плът. ...
327
12
В И Е, Г О Д И Н И Т Е
Накъде и какво атакувате, луди,
безмълвни, прозрачни, без глас и посока?
Накъде и какво ще атакувате, алчни,
буреносни и шумни, с потъмнели простори, ...
Накъде и какво атакувате, луди,
безмълвни, прозрачни, без глас и посока?
Накъде и какво ще атакувате, алчни,
буреносни и шумни, с потъмнели простори, ...
369
7
К О Г А Т О С И М Л А Д
Когато си млад и порив пресича
стръмния връх на мечтата,
небето се вдига. То не обича
да го докосват с ръката. ...
Когато си млад и порив пресича
стръмния връх на мечтата,
небето се вдига. То не обича
да го докосват с ръката. ...
398
13
О Т К Р А Д Н А Т И И З Г Р Е В И
Къде се изгубихте, изгреви?
между усмивка и смях –
там вашия цвят аз съзрях.
Кой в зачатъка още открадна ви? ...
Къде се изгубихте, изгреви?
между усмивка и смях –
там вашия цвят аз съзрях.
Кой в зачатъка още открадна ви? ...
323
8
Дали си бил
Защо избърза? Още тичам
да те намеря и обичам,
да не бъдеш все далече.
С теб бъдещето ми отвлече. ...
Защо избърза? Още тичам
да те намеря и обичам,
да не бъдеш все далече.
С теб бъдещето ми отвлече. ...
532
15
О Ч И Т Е
Защо ли посяхме омраза?
Защо ли се гледахме с яд?
Опасна е тази зараза –
душите обрекла на глад. ...
Защо ли посяхме омраза?
Защо ли се гледахме с яд?
Опасна е тази зараза –
душите обрекла на глад. ...
501
9
В Ъ З К Р Е С Е Н И Е
Почукай ми! Аз чакам с нетърпение.
Слухът ми в струна нежна Теб зове
и нотката за мене е вълнение
от гамата на твойте звукове. ...
Почукай ми! Аз чакам с нетърпение.
Слухът ми в струна нежна Теб зове
и нотката за мене е вълнение
от гамата на твойте звукове. ...
368
11
с
КАТО ПОЛЪХ НА ВЯТЪР
Като полъх на вятър, като полет на птица,
ти ме докосваш с блага десница.
Вяра ми вливаш – аз се разтварям. ...
КАТО ПОЛЪХ НА ВЯТЪР
Като полъх на вятър, като полет на птица,
ти ме докосваш с блага десница.
Вяра ми вливаш – аз се разтварям. ...
301
8
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
