svetli4ka
49 резултата
Момичето във мен все още
нощем вместо да сънува,
примамливи мечти рисува.
Изписва филигранно очертания
на дом, на сенки, на треви… ...
нощем вместо да сънува,
примамливи мечти рисува.
Изписва филигранно очертания
на дом, на сенки, на треви… ...
395
1
В края на щастието е тъгата –
протегнала е сухите си клони
и потиска спомена за лятото
донесло усмивка на лицето
Младо, мило и наивно. ...
протегнала е сухите си клони
и потиска спомена за лятото
донесло усмивка на лицето
Младо, мило и наивно. ...
699
1
2
Като старо вино е тъгата…
И ме опива, и ме носи…
Потъвам и се лутам в нея!
А мислех, че е в миналото,
но уви, стои си вътре в мен - ...
И ме опива, и ме носи…
Потъвам и се лутам в нея!
А мислех, че е в миналото,
но уви, стои си вътре в мен - ...
557
Танцувам!
Душа и тяло шеметно се носят
в ритъма неравноделен.
Тъга, умора, скръб –
натрупани във тежко ежедневие, ...
Душа и тяло шеметно се носят
в ритъма неравноделен.
Тъга, умора, скръб –
натрупани във тежко ежедневие, ...
539
Асото пика – моят мост
в играта наша многолика,
поставям аз на масата.
Без коз! На седем!
И с контра от живота – ...
в играта наша многолика,
поставям аз на масата.
Без коз! На седем!
И с контра от живота – ...
576
Щастлива пролет, знойно лято -
в спомените ми запалват весели искри.
Вивалди е огласял тези два сезона!
На прага ми е есента – дали и тя
ще е музика, която да звучи ...
в спомените ми запалват весели искри.
Вивалди е огласял тези два сезона!
На прага ми е есента – дали и тя
ще е музика, която да звучи ...
542
Сега е тихо в мен
И болката не пари.
Очите ми са празни
като стари и ненужни гари.
Влаковете на живота ...
И болката не пари.
Очите ми са празни
като стари и ненужни гари.
Влаковете на живота ...
584
Дали си тръгваш ти от мен, тъга?
Дали надеждата пристъпва плахо?
Дали ще се почувствам пак ЖЕНА -
На моите четиридесет години?
Не ме е страх от възрастта - ...
Дали надеждата пристъпва плахо?
Дали ще се почувствам пак ЖЕНА -
На моите четиридесет години?
Не ме е страх от възрастта - ...
618
2
Защо сравняват със свещ живота ни, се питам,
сепвам се - та то е толкоз очевидно!
Като фитила тънък дните ни изгарят
и в прах пред погледа ни смаян в миг се свличат.
За мъничката свещ поне утеха има - ...
сепвам се - та то е толкоз очевидно!
Като фитила тънък дните ни изгарят
и в прах пред погледа ни смаян в миг се свличат.
За мъничката свещ поне утеха има - ...
738
1
Седя пред огледалото и виждам -
това лице е моето, нали?
Чергата неравна – бръчките ми,
от трудно ежедневие следи –
тъкана ден по ден от нишки - ...
това лице е моето, нали?
Чергата неравна – бръчките ми,
от трудно ежедневие следи –
тъкана ден по ден от нишки - ...
731
3
Всяка сребърна нишка в косите ми,
а те са наистина много,
е безсънна тревожна нощ
над леглата на децата ни.
Не мога да ги преброя – ...
а те са наистина много,
е безсънна тревожна нощ
над леглата на децата ни.
Не мога да ги преброя – ...
738
2
Нашият общ път бавно достига
знака STOP – добре закотвен
на магистралата на живота ни.
Оптимизмът ни не бе достатъчен,
а злобата ни просто свърши. ...
знака STOP – добре закотвен
на магистралата на живота ни.
Оптимизмът ни не бе достатъчен,
а злобата ни просто свърши. ...
656
2
Тъгата в мен си тръгва!
По своя път обира
тягостните мисли,
събрала в букет
и болка, и сълзи. ...
По своя път обира
тягостните мисли,
събрала в букет
и болка, и сълзи. ...
649
2
Тъга по лятото от радиото ми се носи,
а звуците оприличавам на вълни
Мъглата вън е като сутрешна омара,
надигнала се сякаш за да ми припомни -
не съм тъгувала по теб отдавна! ...
а звуците оприличавам на вълни
Мъглата вън е като сутрешна омара,
надигнала се сякаш за да ми припомни -
не съм тъгувала по теб отдавна! ...
630
Ти толкова много ми взе!
Младостта ми обрули и смачка
като есенни стари листа.
От любовта ми с пълни шепи граби
като от девствен извор - вода. ...
Младостта ми обрули и смачка
като есенни стари листа.
От любовта ми с пълни шепи граби
като от девствен извор - вода. ...
673
2
Капки кръв от сърцето отронени
са моите думи върху белия лист.
Всяка една е за теб.
И стихове тъжни, родени от тях,
се редят и описват бурите, ...
са моите думи върху белия лист.
Всяка една е за теб.
И стихове тъжни, родени от тях,
се редят и описват бурите, ...
689
4
Да ме нараняваш се превърна в мое ежедневие.
Засипваш ме с обидите си и изтриваш
красотата, която в моите мечти се сливаше
с реалното, сред което дните ни се нижеха.
Ограбваш ме бавно, със гняв и със стръв ...
Засипваш ме с обидите си и изтриваш
красотата, която в моите мечти се сливаше
с реалното, сред което дните ни се нижеха.
Ограбваш ме бавно, със гняв и със стръв ...
733
3
Самотата ме обгръща като шал -
във меките му гънки аз се сгушвам
и все по- топло, по-уютно ми е там
и по-далечни – ти и хорските обиди.
Все по-далечни стават моите мечти ...
във меките му гънки аз се сгушвам
и все по- топло, по-уютно ми е там
и по-далечни – ти и хорските обиди.
Все по-далечни стават моите мечти ...
859
6
Опитвам се да облека във думи
голотата на своите чувства.
За да не остане помежду ни
нещо неразбрано и неизказано.
Но думите са кратки и не могат ...
голотата на своите чувства.
За да не остане помежду ни
нещо неразбрано и неизказано.
Но думите са кратки и не могат ...
905
4
Насред житейския сезон на лятото -
море от нежност и от страст
би трябвало във мене да бушуват!
Но в мен тъгата е намерила покой -
като на пристан е закотвена. ...
море от нежност и от страст
би трябвало във мене да бушуват!
Но в мен тъгата е намерила покой -
като на пристан е закотвена. ...
720
1
Студът, от тебе който ми остана,
смразява всеки топъл дъх
отправен от добър човек към мене.
Очите ми - замръзнали прозорци,
са моят параван, зад който крия ...
смразява всеки топъл дъх
отправен от добър човек към мене.
Очите ми - замръзнали прозорци,
са моят параван, зад който крия ...
997
5
Ако си тръгваш, не оставяй
вратата между нас притворена.
През процепа надеждата ще може
на струйка да се процеди.
Подобно нишката на Ариадна ...
вратата между нас притворена.
През процепа надеждата ще може
на струйка да се процеди.
Подобно нишката на Ариадна ...
771
3
След летен дъжд тревата
е някак по-особено зелена.
Наведена на капките
под тежестта – непримирена -
по-скоро ми напомня мост ...
е някак по-особено зелена.
Наведена на капките
под тежестта – непримирена -
по-скоро ми напомня мост ...
784
9
Над чаша бира, в самота
обгърната от цигарения дим
на съседа си по маса,
обмислям своето “оттук - нататък”...
Като пяната от чашата пред мен ...
обгърната от цигарения дим
на съседа си по маса,
обмислям своето “оттук - нататък”...
Като пяната от чашата пред мен ...
774
3
Каквото и да правех, не успях
в сърцето ти аз своето гнездо да свия.
Обичах те, родих децата ти...
Със цялата си същност се стремях
аз женския ти идеал да припокрия. ...
в сърцето ти аз своето гнездо да свия.
Обичах те, родих децата ти...
Със цялата си същност се стремях
аз женския ти идеал да припокрия. ...
1175
4
Напоследък живота ми прилича
на бездомен лист хартия,
носен без посоки от вятъра.
И така, въртейки го,
изтрива ненаписаното щастие.
на бездомен лист хартия,
носен без посоки от вятъра.
И така, въртейки го,
изтрива ненаписаното щастие.
689
2
В болка се раждат
най-сладките спомени!
Боли ни, когато идват
на бял свят децата ни!
Когато порастват – ...
най-сладките спомени!
Боли ни, когато идват
на бял свят децата ни!
Когато порастват – ...
1202
4
В болка се раждат
най-сладките спомени!
Боли ни, когато идват
на бял свят децата ни!
Когато порастват – ...
най-сладките спомени!
Боли ни, когато идват
на бял свят децата ни!
Когато порастват – ...
835
Какво е без теб, не помня вече.
Не помня ласките на другите –
беше толкова отдавна.
Живеех с мисълта, че ние с теб
сме по библейски свързани! ...
Не помня ласките на другите –
беше толкова отдавна.
Живеех с мисълта, че ние с теб
сме по библейски свързани! ...
889
Ръцете ти са ужасно студени -
опитвам се да ги достигна,
но се спирам в Нищото.
Там, където очаквам да си ти
дреме незапълнено ...
опитвам се да ги достигна,
но се спирам в Нищото.
Там, където очаквам да си ти
дреме незапълнено ...
735
Всеки ежедневно взема
парче по парче от мен.
Опустошава ме цялата,
ограбва ме съвсем.
И дори не разбира, че нямам ...
парче по парче от мен.
Опустошава ме цялата,
ограбва ме съвсем.
И дори не разбира, че нямам ...
855
1
Между седмото небе
И деветия кръг ме люлееш.
Гергьовска люлка
е за теб душата ми,
а аз искам просто ...
И деветия кръг ме люлееш.
Гергьовска люлка
е за теб душата ми,
а аз искам просто ...
718
Като злато от есен –
косите ми,
като синьо езеро –
очите ми,
като тревата напролет – ...
косите ми,
като синьо езеро –
очите ми,
като тревата напролет – ...
868
1
Да изпея любовта –
искам, но не мога.
Да нарисувам щастието –
искам, но не мога.
Да изсвиря радостта – ...
искам, но не мога.
Да нарисувам щастието –
искам, но не мога.
Да изсвиря радостта – ...
829
Годините на моята есен
бавно приближават прага ми.
Като стихове от популярна песен
очаквания се лутат в душата ми:
за циганско лято и обич - ...
бавно приближават прага ми.
Като стихове от популярна песен
очаквания се лутат в душата ми:
за циганско лято и обич - ...
1007
Танцувай с мен, носи ме...
С прегръдка, като
копринен шал обгърни ме.
Притисни ме така,
че с всяка брънка да усетя ...
С прегръдка, като
копринен шал обгърни ме.
Притисни ме така,
че с всяка брънка да усетя ...
955
В дни като този,
лудостта ми се струва
Божия благословия!
Де да можех зад нея
да се скрия!
лудостта ми се струва
Божия благословия!
Де да можех зад нея
да се скрия!
803
2
Като наниз в огърлица
минават дните ми –
но не от бисери,
а от шишове,
които се впиват ...
минават дните ми –
но не от бисери,
а от шишове,
които се впиват ...
840
2
Не се поглеждам в огледалото,
но не от страх от годините,
а от това, какво ще прочета
във очите си - сините.
но не от страх от годините,
а от това, какво ще прочета
във очите си - сините.
802
1
Като светена вода
дъждът се изля
върху мен и пречисти
моята същност
и моите мисли.
дъждът се изля
върху мен и пречисти
моята същност
и моите мисли.
822
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
