svetlitschka

594 резултата

Въздишка

Докосвай спомените предпазливо,
въздишките долавят кой е искрен.
Разсъмване будува мълчаливо
в очакване водата му да плисне.
Усилието акушира с мисъл ...
493 3 6

Зимни ескизи

Облитам свечерените полета,
оглеждам притаените треви.
Озърта се проблясваща комета,
отронва огнен дъжд искри.
Угасва бързо, силно притъмнява, ...
649 4 13

Романтичен пръстов отпечатък

Като безименото пръстче, предпоследен
подкрепям важните на свит юмрук.
След палец, показалец-вип и вдигнат среден
поддържам постамента им напук
на името си непретенциозно, ведно ...
629 1 7

Бряг

Хрущи снегът под стъпки предпазливи,
рояк снежинки спират на дланта,
студът ги вледенява в причудливи
прашинки безтегловна красота.
Напредва плавно леката шейничка, ...
546 3 11

Затишие

Затишие наостри слух, мълчи в самоизмама.
Примирие цари и глух покой заля хамама.
Телата спрели се редят в кръга, шурти водата,
недъзите ще си внушат, размина се бедата.
Размирно, времето превзе дълбоко всяка фибра, ...
495 1 8

Архипелагът мираж

Потече безвреме сънят наобратно,
направи завой в невъзможност да спре,
заля бреговете вълнá безвъзвратно,
отнесе ни сала в открито море.
Едничък любовният блян му е флагът, ...
469 4 6

Сърцето ми таи тъга 🌐

Das Herz ist mir bedrückt
Heinrich Heine
Сърцето ми таи тъга
Хайнрих Хайне
Сърцето ми покой не знае, ...
1.4K 4 10

Окото на Бога сълзѝ

Лято жарко през зима
си мечтаеш да има,
сменяш лудо море с върхове.
Буташ дюни безумно,
тъпчеш джоба и шумно ...
1.3K 11 19

Есенна стража

Поръси ли леден прашец над тополите,
проблесна ли ранна слана...
Ветрецът съблече на клони оголени
самодивските рамена.
Следобедно слънце прегръща скамейки, ...
718 1 15

Режим на въздуха

Сбираш дългия ден
в глътки мащерков чай,
вън - мъгли и студен
ледно зъзнещ безкрай.
Гледаш мрави кордон ...
629 4 6

До дъно

Пиеш до дъно и стигаш върха,
смелост извира от чашата тънка.
Медна камбана в главата ти звънка,
трудно удържаш крака по твърдта.
Жадното гърло погълна нощта, ...
694 3 6

Псалм за оцеляващи

Възторгът ме доведе на крилата
на гълъб в снежнобяло одеяние,
отключихме езика на телата,
взаимно да изваем съзидание.
Трептим споени, ковко единени, ...
411 1 2

Предначертан отскок

Не вадя любовта си под черта,
възраждам я след всяко многоточие.
Което жребият предначерта,
допирам право в свойто слепоочие.
След изстрели каквото оцеля, ...
537 5 8

Трябваше да се обърне

Тя трябваше да предположи немислимото. Трябваше да опита да го спре, но мразеше да се налага.
Траурът го затисна внезапно,
връхлетя изневиделица и погреба плановете му за любов и спокойствие. Придружи ги за поклонението, но не намери сили да остане. Никой не го разбираше така добре като нея, но ситу ...
507 3 3

Поглед, в който потъваш докрай

Слабостта те убива, признай.
Безсимптомно броиш карантина.
Поначало предвиждаше край.
Послеписът едва се размина.
Домошар се оказа страхът. ...
537 1 4

Почти доброволно

Заболя ли те? Беше неволно.
Вътре в себе си скъпо платих
да се любя почти доброволно
до разсъмване с блудния стих.
Изревнува? Не беше нарочно. ...
407 2 5

Нагрей до червено

Топлината запълва дома до червено,
и превръща го в ярко пламтящо сърце,
украсява стените му с нежни невени,
на оранжев балон прелетява с перце
от орлови крила, завладели простора, ...
413 4 8

Липата цъфна и славей запя 🌐

Die Linde blühte, die Nachtigal sang
Heinrich Heine
Липата цъфна и славей запя,
засмя се слънцето, мило огря.
Целунат, обгърна ме твойта ръка, ...
1.3K 2 7

Базсъници на въдици

С какво заслужи красотата
да я укриваме под маска?
От двайсти век къде нататък?
Сменил е светлата окраска.
Което дáде, двойно плаща ...
454 3 9

Препускане

Нощта овласти сетивата сиротни,
в мастилено синьо загърна охотно
будуващи тайни, потръпващи устни,
жадуващи пръсти да галят изкусно.
Стадата препускаха до изнемога, ...
1K 15 26

Ти вече знаеш, няма чудеса

Законът не от вчера не работи
и първите не са на висота.
Затлаченото глухо си буботи,
завлича те подземната река.
Очакваш ли промяната отгоре ...
1.3K 5 16

...а трънчетата са ми талисмани...

Стъблото ми огъвахте злорадо,
сълзеше от почуда и печал.
Пречупихте невинното и младо
цветче, всемира що ви бе послал.
Поднесе ви спонтанно изненада, ...
526 3 9

Невнятността е довреме

Зее, широко отворена, кутията на Пандора.
Иззад завеса притулен, Адам се озърна за хора.
Дръпнал я бе пред очите на замижала Темида.
Бързо обра светлините, в пясък темели иззида.
Сукното бяха прояли зимъс дълбоко молците. ...
599 5 12

Нездравомислещ

Интересни същества сме хората.
В света, изпълнен с живи чудеса,
подчинени кротко на умората,
сами изобретихме скуката.
С риск да ви разстроя, здравомислещи, ...
1.1K 1 12

Догоря ли ледът

Догоря ли ледът или пламъкът тяло извива,
в причудлива приумица смътна източва снага.
Отстрани не изглежда самотна свистящата крива,
пропълзява догоре по тъмната стара стена.
Заиграна се вие отново, топи се фитилът, ...
502 3 10

Предоверяване

Доверих се като на месия
на безмилостно вале спатия,
още преди старта на играта
прекрои основно правилата.
Подарих не само топлината ...
524 2 9

Танцувай

Да си силен е дело самотно,
да си верен е тъжно до смърт,
да поплачеш е тъй старомодно,
да не лъжеш е мирова скръб.
Да останеш е гола жарава, ...
544 4 9

Бъдещето се подрежда

Спирам да питам, моля и чакам,
спирам да кътам надежда.
Близо съм вече да се отракам,
бъдещето се подрежда.
Ти ще ме лъжеш, аз ще ти вярвам. ...
525 5 16

Опитомяване на опърничавите

Някога била е хубавица,
преди половин живот човешки.
Младост споделила с ученици,
правила и още прави грешки.
Интригуван, пъхам телефона ...
1.1K 4 17

Литни ми, птицо

Песен да беше протяжна, да млъкна, да глъхне.
Огън да беше прогарящ, да лисна, да стихне.
Ала е болка подлютена, снага ми съхне,
змия увита у пазва, смразява и спихне.
Първо ми либе за път се застяга, замина, ...
591 4 11

Само за теб

Не разпилявай нежността
и не харчѝ я по децата.
За тях си пътник към скръбта
и на предел са ти делата.
Полвинвековното сърце ...
555 2 8

Заслон под сърцето

Крилата ми тънички,
рисувани в сънища,
усети да пърхат ти.
Заслон от ръцете си,
най-дружески сплетени, ...
574 2 6

Блести морето, озарено 🌐

Das Meer erstrahlt im Sonnenschein
Heinrich HEiNE
Окъпано в лъчи, блести,
като че златно е, морето.
Щом склопя някой ден очи, ...
1.1K 2

Тази есен

Тази есен пристъпя на пръсти в дома ни притихнал,
като лятна шамия загръща лица потъмнели.
Жарко слънце прижуря в тила, с жегата непривикнал,
нощен злак милостиво охлажда тела отмалели.
Утринта се пробужда, оцъклено гледа небето, ...
522 3 10

Колкото - толкова

Целувай болката.
Колкото–толкова.
Прегръщай струните.
Гонѝ секундите.
Тъгувай есенно. ...
730 3 11

Сладководно русло

Не чакам, без вяра порутен.
Не тръпна в излишна тревога.
Комуто духът ми е смýтен,
долазва до тиха бърлога.
Когото обикна, ранявам ...
821 2 10

Партитура

Сърцето пулсира в кресчендо,
умът дирижира пиано.
Придържай се в темпо обрано,
притихва земята в морендо.
Кръвта ми форсира свистене, ...
770 1 5

Непразнично

Улицата клокочи,
влачи чувства и ври,
вчера слабо поточе,
днес брега си покри.
Дрипавата старица ...
703 3 13