thedac (Димитър Драганов) - Произведения

Стряскане на Фавна

Привлечен от добрите ти очи, оставих се в илюзии да падна.
Сега до изнемогване боли! На двора любовта ни дъвче Фавнът.
Не искам да говоря за това! Защо ли любовта ме подминава?
Издига ме – кралица от тъга, която сетивата изтощава!
Куршумите на моята съдба направиха ме вече на решèто. ...

thedac

Поезия

2022-10-27T07:37:52+03:00 381

Момиче в минало време

В душата ми младежка (и объркана)
спотайват се стремежите ми чисти,
които спят под дрехата изтъркана
и лутат се сред думи на артисти.
Златисти, те блестят и заслепяват ме. ...

thedac

Поезия

2022-10-25T20:07:40+03:00 613

Сърцето ми е жица от волфрам

До странното ми чувство за провал, което през годините ме гони,
се питам днес дали съм осъзнал, че няма за живеене закони.
Не търся велелѐпни чудеса. Опитвам се да бъда по-човечен.
Прегръщам добродушните сърца. Светът е на страдания обречен?
Обличах се с планети от любов и с римите рисувах необята. ...

thedac

Поезия

2022-10-23T22:19:01+03:00 1.2K 2 7

Сълзите на майка България

Двама сина родих и ги кръстих Николай и Валери в зори.
Пред икона на Господ се кръстих и помолих вовеки да бди
над чедата, които обичам – две орлета в небесната вис,
за които сърцето събличам и пътувам към залеза чист.
Те растяха щастливи и смели и играха на воля игри. ...

thedac

Поезия

2022-10-16T15:29:37+03:00 457

Посветено на живота

Животът е набръчкана жена,
която по пътека се катери.
Отваря тя последната врата
и пада в непостигнати химери.
Животът е абсурдната игра, ...

thedac

Поезия

2022-10-11T06:57:54+03:00 451 1 3

Като в песен на Поли Гагарина

Този свят заприлича на дама,
за която животът е всичко.
Погледнете красивите двама –
тези тихи и влюбени птички!
Тези няма защо да развивам ...

thedac

Поезия

2022-09-17T10:55:43+03:00 519 2

Световно безпаричие

Откакто този свят светува,
откакто всичко се върти,
човек гърдите си издува.
Заграбва с шепите пари,
забравил святата повеля, ...

thedac

Поезия

2022-08-28T22:39:28+03:00 529 2

Събиране на парчетата

Колко пъти застанах пред гроба, колко мъка в живота видях.
Колко пъти човешката злоба ме направи на пепел и прах.
Разнебитен – се лутах и плаках, без надежда за идния ден.
Под дъжда на живота си чаках някой просто да мине за мен.
Колко пъти преглъщах обиди, колко чаши с отрова изпих. ...

thedac

Поезия

2022-08-21T09:17:48+03:00 583 1 4

Сърцето на психолога

Помагам на загубени души, които след тъгата се намират,
когато най-дълбоко ги боли и смисъл да се борят не съзират.
Прокарвам и лъчиста светлина в недрата на душевните тунели,
когато се разпада вечността на спомени за някакви предели.
Душевните предели ги крепя и тичам по земята на тъгата. ...

thedac

Поезия

2022-08-20T10:44:28+03:00 539

Песен за жените

След добрите и светли жени аз стотици години ще тичам.
Поетично ги гледам в зори и полека света им събличам.
Да се будят – Богини! – до мен и да пием лирично кафето,
за което в красивия ден ще копнее магично сърцето!
Ще ги гледам, когато си спят и лъчите телата им галят. ...

thedac

Поезия

2022-08-19T08:11:17+03:00 521 2 2

Книги без цена

Оставил съм ви книги без цена.
Цената на душата не подхожда!
Надявам се, че моите слова
с игла по сетивата ви убождат.
Когато задушава те тъга ...

thedac

Поезия

2022-08-18T07:34:11+03:00 402 3

Прощаване с Богдана Сиракова

Тази вечер луната ще плаче и звездите ще плачат дори.
След смъртта не намираме начин и сърцето в огньове гори!
Телефонът мълчи като птица, полетяла към сетния Рай!
Ще те помним човеци стотици през годините наши – докрай!
Новината прониза сърцата и избухна в море от сълзи. ...

thedac

Поезия

2022-08-17T09:09:25+03:00 483 1 4

Размишления върху родителстването

Жените ни задавят се с цигари. Измаря ги жестокият ни стрес.
На тридесет и три изглеждат стари пред лозунга за вечния прогрес.
Налага се да бъдат домакини, да гледат развълнувани деца.
Желаят да развиват дом и име, но винаги заплащат те цена.
Мъжете се развиват и доволно изкачват се към славата си те. ...

thedac

Поезия

2022-08-16T08:50:13+03:00 505 1 2

Люлячето в парка

Разходих се във времето ни старо
и спомних си за приказните дни,
в които нощем свирех на китара
и биехме се с морските вълни.
Любовните си трепети разгледах. ...

thedac

Поезия

2022-08-14T08:20:51+03:00 408 2

Гласът на Любовта

Голотата днес продава, но душата е бижу.
Времената са кафяви. Може би ми се причу,
че остана ни надежда за прииждащия ден,
който силите изцежда и навежда се над мен,
за да каже, че съм странен, и сурово да крещи: ...

thedac

Поезия

2022-08-13T12:13:01+03:00 414 1 1

Красива илюзия

Останаха парчета от тъга.
Парчетата в сърцето се забиват.
Сърцето ми за всекиго блестя,
но вече все по-трудно се разкрива.
Направиха го хората на фас ...

thedac

Поезия

2022-08-13T09:16:19+03:00 595 1 3

Гарите на миналото

През гарите зловещи на страха
самичък се преборих да ме има,
когато нямах капка топлина,
когато бях детенце на килима.
Какво ли ми оставаше? Не знам. ...

thedac

Поезия

2022-08-10T20:58:42+03:00 1.2K 2 2

Събуване на душата

Животът – светлата игра –
вовеки, зная, ще си струва.
Накрая всеки пред смъртта
душата своя я събува.
Отлитат всичките пари. ...

thedac

Поезия

2022-08-07T11:20:01+03:00 502 1 2

Опазване на светините

Ако някой семейството мое със словесната кал нарани,
ще замине полека към Троя – там, където виреят войни.
Ще го пратя в безкрайна пустиня. Ще помоли за чаша вода?
Щом докоснал е моя светиня, ще усети висока вълна.
Ако някой в животеца кратък да докосне жена ми реши, ...

thedac

Поезия

2022-08-04T21:44:20+03:00 709 1

Кафяв свят

Този свят се погуби отдавна!
Черен спомен в ума ми се свлече.
Вижте колко уплашен е Фавнът!
Той ридае в кафявата вечер.
Този свят се оттече в канала ...

thedac

Поезия

2022-07-31T08:56:52+03:00 411

Песен за сълзите

Когато нямах никаква надежда
и плачех през самотните си нощи,
опитвах се доброто да разглеждам
от светлите страни. Да искам още
да бъда по-добър и по-човечен, ...

thedac

Поезия

2022-07-30T15:26:48+03:00 412 2

Мечтите ми са циганчета боси

Мечтите ми са циганчета боси.
Накрая на пустеещото село
стотинки за прехраната си просят
под слънцето – изсулена дантела.
Търкалят се несретите чавѐта. ...

thedac

Поезия

2022-07-24T00:22:32+03:00 570 2

Откровенията на една падаща кѐгла,

Тази вечер не плача от радост, а от мрачна и грозна тъга.
Олюлява се моята младост като тежко пиян през нощта.
Докога ще са липса парите? Докога ще работим до кръв?
Днес са жални стопанки жените и мъжът не прилича на лъв!
Днес цените обичат да скачат и животът е с данък дори. ...

thedac

Поезия

2022-07-22T22:41:57+03:00 764 4 7

Развенчаване на живота

Когато се издигах поетично и в мигове усмихнати летях,
животът ме отнасяше цинично. В тъмата на живота замълчах.
Познават ме любимите ми хора и няколко запомнени жени.
Душицата пред тях си я отворих, но всяка безпощадно я рани.
Изгубих се по хилядите гари, пътувайки – словесен трубадур. ...

thedac

Поезия

2022-07-20T00:44:37+03:00 391

Нека отново издигнем България

Днес са тихи всички, кротки и добри.
Паднали сме ничком. Много ни боли!
Знам, че България клета се мъчи.
Тъжно старее в епохата жлъчна!
Лъв не реве! Той е котка послушна! ...

thedac

Поезия

2022-07-19T11:12:41+03:00 436

Нека да започнем да градим

Писна ми от всички катастрофи, мъките и скъпия ни ток!
Вдигат се цените на картофи! Слагат и на въздуха ни срок!
Плашат се жените ни да раждат! В тази разнебитена страна
някъде на двайсет се обаждат кръвно и разхлопани сърца!
Нека не говорим за войните! Зная, че се водят всеки ден! ...

thedac

Поезия

2022-07-17T07:45:01+03:00 903 3 4

Един поетичен беглец

Този свят не понася на искрени хòра.
Тях поредната лудост ги мъчи по малко.
Този свят синоним е на страх и умора.
Той топи се и битките в него са жалки.
Този свят е сълза на самотно сираче ...

thedac

Поезия

2022-07-16T15:00:32+03:00 499 1 1

Жена с огърлѝца от грижи

Този свят е жена с огърлѝца от грижи,
на която децата починаха вчера.
Този свят е вдовица. Сълзите си ниже
над студения мрамор от хиляди ери.
Този свят е лока̀л за онези, които ...

thedac

Поезия

2022-07-15T22:27:48+03:00 389 2

Невинни

Този свят полудя безвъзвратно
и се счупи на триста парчета.
Този свят ни върти наобратно
под абсурдни и тъмни небета.
Този свят за любов е затворен ...

thedac

Поезия

2022-07-12T09:22:21+03:00 501 2 4

Най-доброто не предстои

На какво заприлича това? Всеки ден се събуждаме плахи.
Как да пращам добрите писма днес, когато животът ни крах е?
Да живеем под сива тъга и страхът да ни смазва жестоко,
да премазват жени и деца, а душите да литват високо...
Да наричам живот ли това?! Май отгоре се някой шегува! ...

thedac

Поезия

2022-07-11T09:23:51+03:00 395

Няма време за губене вече

> Поклон пред паметта на двете млади момичета, убити на булевард „Черни връх“ в София! Стана много страшно да се живее в България. Всъщност не знам какво да кажа. А Вие какво изпитвате?
>
> Надали мога да направя нещо друго, освен да се подпиша с името си под следващите думи...
Няма време за губене ...

thedac

Поезия

2022-07-07T09:12:36+03:00 497 1 1

Откровено

Понякога се чувствам аз самотен
и болката на пръсти я броя.
Душата ми изгубено е коте,
а мислите – преливаща тъга.
Понякога жестоко се отчайвам, ...

thedac

Поезия

2022-07-05T23:51:37+03:00 439

Побеляла младост

Понякога се чувствам адски сам
и моля се с проблеми да се справя.
Димитър вечно страда неразбран
и болката дълбоко я заравя.
Познавате ли младото момче, ...

thedac

Поезия

2022-07-03T17:27:09+03:00 540 4 8

Преглед на Конфуций и държавните институции

На родните държавни институции
така и не повярвах някой ден,
зачетен в постулати на Конфуций,
от бедност нечовешка унизен.
Родителите наши се разтапят, ...

thedac

Поезия

2022-07-02T07:19:54+03:00 388 1 1

Любов да блести

Ако смело погледнем бедите
и душите спокойно смирим,
ще надвием с усмивка злините
и в леглата щастливи ще спим.
Ако всеки ръчичка протегне ...

thedac

Поезия

2022-06-30T10:05:32+03:00 421 3 1

Май светът полудя

Май светът полудя с нечовешки размери
и се счупи без трясък копнежът ни фин.
Колосалната мъка взаимно катерим
и отдавна не можем спокойно да спим.
Непорочното време оказа се жрица ...

thedac

Поезия

2022-06-28T07:43:35+03:00 552 3

Животът ми е сбъдната мечта

Красивите небесни висини, които на листа си нарисувах,
напомнят ми за милите жени, които най-сърдечно ги целувах.
Напомнят ми за тази чистота, която всеки ден ви подарявам.
Понякога, застанал пред листа, напълно неусетно се смалявам.
Нали съм млад, любезен и поет? Обичам всяка утрин да ви пея. ...

thedac

Поезия

2022-06-26T14:03:38+03:00 388 2 1

Преглед на цената на билета

Навярно спасение няма.
Не идва крилатата чета.
Приключи поредната драма.
Момчета прибират бюджета.
Какво ли тук вече остана? ...

thedac

Поезия

2022-06-23T07:35:59+03:00 660 2 4

Какви ги говори поетът?

Старите искат ни прошка за техните правени грешки.
Живеем в държава на Божков и хиляди тихички пешки.
Старите мислят, че ние сме нежни дечица – и слаби.
Какво завещахте ни вие? Държава на Божков и Слави?
Старите често ни сочат и казват ни как да живеем, ...

thedac

Поезия

2022-06-22T15:56:52+03:00 441 1

Ако някой ми влезе в обувките

Ако някой ми влезе в обувките и поеме по пътя напред,
ще приеме спокойно милувките и творбите на светъл поет.
Ще поплаче за някои загуби и ще скита в пустиня самин,
ще се губи в тъгата си пагубно и ще бъде душевно раним.
Ще изгледа жените обичани като чайка на морския бряг. ...

thedac

Поезия

2022-06-21T09:09:11+03:00 394 2 2