thedac
860 резултата
Лудостта се търкаля, търкаля
в изгорялата плоскост на черепа,
без да знае какво ще завари
в епохалните болки на белега.
Лудостта е „нормалното ново“ – ...
  204 
> „Когато си на дъното на пъкъла,
> когато си най-тъжен, най-злочест,
> от парещите въглени на мъката
> си направи сам стълба и излез.“
> ...
  406 
Когато някога смъртта отново някой горе вземе,
се ражда бебе на света и грее в благото ни време.
Детето спи и топла гръд велики сили му дарява,
а някой тича сам, без път, сломен от болката кора̀ва.
Когато падне вечерта и плаче младата вдовица – ...
  160 
Горе ръчички, дечица!
Нека сега ги свалим!
Кой ще напише шестица?
Нека с усмивки летим!
Вие сте умни и смели, ...
  167 
Да му звънна ли утре? Не знам.
Той е толкова тъжен, ядосан.
Обладан от десетки въпроси,
ще остане в душата си сам.
Ако звънна, дали ще мълчи? ...
  158 
Тръгна си – даже и дума не каза.
Тръгна си бързо от нашия дом.
Ти ме остави на пода да лазя.
Ти нарисува тъгата за фон.
Ти ме забрави за няколко нощи. ...
  174 
Болест тежка ме срази
и дори не се усетих
как ме хвана тя в зори
и пречупи ми късмета.
Болест тялото сломи, ...
  176 
Бебе пее, повито в кошарата,
а врабченце танцува в тревата.
Някой свири красиво на гарата
на китара балада позната.
Аромат на кафе и обичане ...
  143 
Есента тъгуваше за лятото
Пролетта тъгуваше за зимата.
Ние с теб сме двама непознати.
Ние с теб сме мъката на римата.
Ние с теб сме двама влюбени. ...
  165 
Търкалям се по равните полета и искам да обичам някой аз.
Познаваш ме? Димитър съм. Поетът. Навярно ме позна от „Моят глас“.
Портрета на живота го рисувах с любимите другари по перо.
Красивите ни рими ги сънувам и често ги изливам из ведро.
Писмата си изпращам към безкрая и моля се за тъжния ни свят. ...
  134 
Той не бе глупав, благодарение на което осъзнаваше и разбираше чудесно до дълбините на изтерзаното си от множество връхлетели го проблеми същество, че политиката на държавата, в която живее, никога няма да се промени. От време на време го обливаше като топъл душ някой рехав слънчев лъч надежда, че к ...
  293 
София беше красива и млада.
София – силна – с любов ни прие.
Беше тя вечна и блага балада.
Вчера животът ми стана дете.
София смела прие ме в Обеля, ...
  182 
Ако зная, че утре самѝн ще остана
и душата ще скита по сивите друми,
ще обикна света и ще хвана Балкана,
ще засвиря словесно на фините струни.
Ще залюбя жена и дори да изгарям, ...
  155 
Аз не зная къде се намирам.
Този свят се е смахнал отдавна.
Този свят изведнъж колабира
и облече тъгата си бавно.
Този свят е мелодия стара ...
  372 
Дали ще се пропия от тъга,
или ще се разбия от неволи?
Останах сам-самичък на света,
разкъсан от нелепите си роли.
Останах сам-самичък и боли. ...
  535  11 
Във пространството се вихря и изчезвам – римен мъж.
Ако болката ми стихне, ще отлитна изведнъж.
Трупам тежки мелодрами и изливам ги във стих.
Мисля колко груби рани и измами аз простих.
Колко млади дами гоних по различни градове ...
  357 
На ръба на самотата пея с думи и творя.
Грея благо в тишината и с мълчание крещя.
Млад поет, за обществото лея своите слова
и се боря за доброто, за което ще летя.
От обичане се трогвам и обичам да мълча. ...
  161 
Утре сутрин ще запраша към далечните земи.
Няма вече да се плаша, щом душата ми кърви.
Който иска да остане, ще остане тихо с мен.
Помня всяка малка рана, но съм вече променен.
Ще простя на самотата, ако има за какво. ...
  258 
Аз се казвам Димитър – поет, и блуждая в безкрая на времето.
Аз в живота си нямам късмет и проблемите стрелят ме в темето.
Бях наивно и тихо дете. Бях небе над бургаските солници.
Бях обично от всеки момче, но израснах самичък по болници.
Не успявах да дишам от страх. Той, животът, по пътя минаваше. ...
  264  12 
Вчера пих алкохол до забрава
и те давих в поредния стих,
но тъгата така не минава,
а напомня с коя те смених.
Ти си тръгна и всичко се срути. ...
  135 
Скъпи братя и скъпи сестри, днес светът се е скапал тотално!
Ако съвест у нас не крещи, значи чезнем в безкрая брутално!
Аз не зная какво е това. Вън народът е смазан от болка...
Как ще минем през тази тъга? Ще успея да дишам, но колко?
Няма вече надежда добра... Добрината е сляпа и куца... ...
  163 
Какво се случи, скъпи мои братя и скъпи мои български сестри?
Ще мога ли любов да ви изпратя, когато вас сърцето ви боли?
Понякога това не се издържа. Ударил ни е някой силен ток.
Надеждата ни мила се изпържи и сякаш, че за нас отсъства Бог.
Ограбени, разбити и сломени, останали без пукната пара̀, ...
  153 
Всяка вечер с надежда се друсам и мечтая за дните добри,
разорен от беди и покруса! Като факла съдбата гори!
Гръм разбива земята и стенат обладани от ужас души!
Щом децата умират без време, е нищожен животът, нали?
Не успяхме добре да живеем и проспахме красивия ден! ...
  152 
Да го кажем направо така – тя, войната, дечица погуби!
За децата не ще ви простя! Вие всички, изглежда, сте луди!
Колко майки ридаят сега над телата на свои момчета!
Тази вечер не мога да спя! Разрушихте добрата планета!
Тази вечер стотици жени ще оплачат стотици съпрузи! ...
  197 
Какво се случи, скъпи мои братя и скъпи мои български сестри?
Ще мога ли любов да ви изпратя, когато вас сърцето ви боли?
Понякога това не се издържа. Ударил ни е някой силен ток.
Надеждата ни мила се изпържи и сякаш, че за нас отсъства Бог.
Ограбени, разбити и сломени, останали без пукната пара̀, ...
  149 
Тихо чакам красивата пролет и сълзи от очите ми капят.
Аз за край на войната се моля! Вън животът – снежинка – се стапя.
Аз смъртта я познавам отдавна! Тя не ражда щастливи дечица!
Тя, смъртта, не изглежда забавно! Днес е майка на млади войници.
Тази майка е луда, свирепа! Тя жадува кръвта да царува! ...
  572 
Цяла вечер от ужас крещя! Днес народът навън се избива!
Доживях да творя във война и душата от страх да се срива!
Не разбирам какво е това – разорена до болка планета!
Ако следва тъга след тъга, да поканим на гости комета!
Цяла вечер не мога да спя! Как да вярвам какво се получи! ...
  232 
Любовта е сълза под очите на дама,
под които сияе чаровно червилото.
Любовта е творба и отворена рана.
Всеки поглед на нея изглежда ѝ мило.
Любовта е хлапак и приятел на слънцето. ...
  174 
Момичето, което не видях,
остави най-дълбоката ми рана.
Тогава от тъга се разболях.
Не помня как се казваше. Йоана?
Момичето в екрана се роди. ...
  152 
Ако ти си Свети Валентин
и земята е огнена лава,
нека ние сега полетим
към Париж и Берлин.
Към Отава. ...
  521 
Тази вечер не искам да спим.
Тази вечер са пролет телата.
Нека цяла Вселена взривим.
Нека просто запалим луната!
Тази вечер животът е сън ...
  253 
От всичкия натрупан тежък стрес понякога ми иде да се гръмна.
Дали да моля своя Бог и днес да бъда жив, когато ще се съмне?
Когато ме ругаят на гише, душата ми крещи и се превива!
Нима съм аз нелепо ЕГН, което на компютър се изтрива?
Годините са малко, но тежат. Обидите множат се и събарят. ...
  591 
  639 
Колко нощи си мислих за теб.
Колко нощи душата се скита.
Аз съм тих и усмихнат наглед.
Аз се движа в спокойния ритъм.
Колко нощи те мислих? Не знам. ...
  240 
Жената до мен
каква ли ще бъде?
Нощ или ден?
Дали ще се сбъдне?
Жената до мен ...
  178 
Не прощавай, че тръгнах си аз.
Забрави, че дори те обичах.
Аз забравих мечтата за нас.
Ти си толкова грешно момиче.
Не прощавай, че всичко взривих ...
  517 
Колко плаках и плаках по теб.
Колко мъка в очите стаи се.
Аз съм плачещ от болка поет.
Тя, тъгата, в сърцето ми сви се.
Колко болка изливах в нощта. ...
  184 
Навярно ме очакваш ти сама
и вярно е, че виждам те красива.
Обичам те. Планета си. Земя.
В очите ми дихание разливаш.
Навярно ще намеря любовта ...
  272 
> Значи, така ни се струва
>
> понякога черен светът.
>
> Хора, недейте тъгува – ...
  879 
Те, висшите закони на душата, развиват се неспирно всеки ден.
Понякога се губим в тъмнината, където сме на болката си в плен.
Понякога намираме утеха в познатите на всекиго дела –
даряване на шанс или на дреха на някого, премръзнал на студа.
Понякога душата ни се лута и дните си отиват като дъжд. ...
  393 
Предложения
: ??:??