thedac
861 резултата
Писна ми да нямам връзки, но съм весел и засмян.
Хората дали са дръзки? Аз – отнесен бонвиван –
колко писах и римувах! Сякаш нов всемир видях.
На живота се любувах и в поезия го пях.
Ще се смея с долините и с реките ще шумя! ...
  834 
Дядо Ганьо се събуди
на Бахами по бермуди.
Беше взел една халвà
в малка, скъсана торба.
Село няма, но жената ...
  478 
Каквото постигнах, постигнах,
каквото желая – видях –
с когото живеех, издигнах
вселени от шепичка прах.
Какво ли съдбата остави ...
  522 
Искам да достигна до ядрото,
там да се разлистя, да цъфтя.
Може би химера е доброто –
стъпкана под хиляди крака...
Искам да намигна на всемира. ...
  497 
Заведѝ ме, където поискаш...
Аз през целия път ще мълча
и в ръката си вяра ще стискам.
Тя е цяр за разбити сърца...
Покажѝ ми какво те тревожи, ...
  512  10 
Навън ми ухае на теб,
но сън ли сънувам?
Не зная.
Защо ли, когато съм лед,
за пролет и есен мечтая? ...
  503 
Волно ми е, мила.
Искам чудеса...
Искам жар и сила,
страст и свобода.
Ти си ме пленила ...
  637 
Ще стана шофьор на такси –
и всички вражди ще забравя.
Тогава светът ще блести...
Кажи ми какво да направя?
Ще хвана пътеки добри ...
  531 
Откакто пея своите слова, светът изглежда някак по-човечен,
събужда ме със свежест на роса и гали ме с мълчание далечно.
Целува ме с лъчите от любов, с очите на засмени продавачи –
със стъпките на някой си Петров и тръпките на всички минувачи.
На запад пада мо̀рна синева, градът блести и времето пул ...
  532 
  722 
Този глас не оставяше радост,
всеки ден ме делеше надве
и ограбваше моята младост
като сиво злокобно въже.
Този глас ме убиваше бавно ...
  514 
През юни морето те вика,
вълните ухажват брега...
Мечтите са лика-прилика
с очите на много деца.
Солена вода под езика ...
  476 
Животът тече и тече –
дори да не искаш, изтича.
Животът – земя и небе –
сега на какво ти прилича?
Животът живее се днес ...
  446 
Аз живея, копнея
и с нея
се смея,
когато щурее душата ми.
Като ято врабци, ...
  726 
Обичай! Защо ли? Не знам.
Навярно това ще лекува,
когато в пустиня си сам
и никой гласа ти не чува.
Привличай! Борѝ се до кръв. ...
  736 
Дори накрая на света
ще ме обичаш ти, нали,
момиче?
Обичането е като врабче,
което с песен те привлича. ...
  869 
Те ще вземат последния дъх
и за нас ще оставят умора.
Изкачихме великия връх
на живота: провал и опора.
Те забиват в сърцето стрели ...
  531 
Четири очи...
Светът ли в тях ще замълчи?
Денят блести. Къде си ти?
Донесох пролетно ухание.
Нима си бледо ожидание? ...
  950 
Запомнѝ ме с очи на моряк
и коси с цветовете на злато.
Приемѝ – независимо как –
всеки мрак на душата богата.
Говорѝ и ще спре да боли... ...
  578 
Ти нали си жена? Съблечѝ
разкроените дрехи на мрака.
Останѝ по очи – и мълчѝ...
Предстои ти огромното
чакане... ...
  328 
Понякога лежа прострелян
в постелята на тишината –
когато вън мъгла се стеле
и няма сън.
Душата... ...
  360 
Животът се случва с искри от щастие, когато си позволим да тичаме боси по топлия пясък на времето.
  391 
Ще си купя колà,
ще затворя вратата.
Ще преборя страха
и ще тегля чертата.
Ще рисувам небе, ...
  460 
Зигмунд Фройд и Юнг се срещат
в дни априлски – тъй горещи.
В свят на маски и защити
те редят слова честѝти...
„Виждам разни механизми: ...
  548 
Големите хора не плачат,
защото са силни и смели.
Едно е в огньове да крачиш,
където тъма̀та се стеле –
а друго да бъдеш героя ...
  463 
Научих се кога да замълча,
кога да я обичам и целувам.
Ще мога ли сега да съживя
частица от съня недосънуван?
Остави ме накрая на света – ...
  375 
В ситуационните измерения на обществена заплаха и криза, каквато представлява актуалната коронавирусна пандемия, прогресивно разширяваща обхвата си, от ключово значение за поддържането на балансираното и възможно най-ненарушено психическо функциониране на личността се оказва съвкупността от позитивн ...
  488 
Когато градът е заспал,
жената танцува на бал,
облечена в нежен воал,
в морето на спомена бял.
Земята под нея бушува. ...
  331 
Забравѝ за смеха на морето
и вземѝ си багажа! Алоха!
Телефонът звъни, но заето!
Аз ще пия! Нали съм пройдоха!
Ще се крия в горите зелени ...
  1362  13 
„Трудностите, които срещаме днес, определят това
кои ще бъдем утре!“
Леонардо Да Винчи
Коронавирусът се роди и проходи в Ухан, мълниеносно се разви и покори територията на Китай, впери острия си поглед към непокътнатите предели на европейския континент и тежко стъпи върху земите му, подобно на средн ...
  445 
Ще изгрее светът. Ще изгрее!
Ще те видя на нашето място.
Ще оставя деня да прелее
в гласове, насъбрани натясно.
Ще завѝдя на морските чайки, ...
  983 
От едната страна на везната вилнее сеещ ужас вирус с нечувани и невиждани размери, а от другата страна целият свят безутешно плаче за своите безвъзвратно загубени чеда, борили се до последно с мощния грохот на приближаващата ги опустошителна смърт. Когато притежавахме свободата да пътуваме, без да с ...
  309 
Затворете очички!
Помолете се всички!
Изчистете душите
от праха на сплетнѝте!
Допуснете лъчите ...
  356 
Този свят не върви на добре,
а кърви и по малко умира...
Този свят е пребито вълчè,
на което сърцето му спира...
Този свят се удави в тъга ...
  787 
Изкрещя, че е моя позната,
и земята се срина под мен,
завъртя се в леглото вината
на душата, която е в плен.
Небесата останаха сини ...
  371 
Аз съм пламък, обходил света,
и Живея с човешки неволи.
Аз съм замъка в приказка зла
и обичам крилатото „Моля!“.
Аз не плача, когато боли. ...
  416 
Ще кръстосам България, мила,
и пред твоите двери ще спра.
Любовта е в душите стаила
светлина и небе от цветя...
Ще летя и ще грея из мрака, ...
  430 
Понякога си толкова далечна
и образът ти губи се от мен.
Понякога си буря безконечна,
когато те очаквам вдъхновен.
Понякога в душата ти сияя – ...
  348 
Няма непрочетени писма.
Има неизречени неща...
Нашата затворена врата
плаши ме. Отново си сама.
Няма незапомнени лета. ...
  284 
Остарях над човешки сплетни
и разбрах – буржоата не може
да предложи – когато боли,
топлина и утеха възможна.
Не успях да помилвам лъчи, ...
  305 
Предложения
: ??:??