Writer96 (Стоян Иванов) - Произведения

Махленска история: Откраднатата чаша

В тази небивала жега един младеж се чудеше къде да намери поне временно сянка, а и силна жажда го мъчеше. Пот се изливаше по цялото му лице, щипейки гладко избръснатото му лице.
Макар че времето вън беше отвратително горещо, голямо множество се беше насъбрало в кварталната кръчма. Място прословуто с ...

Writer96

Проза

2018-10-17T09:26:55+03:00 1.3K 2 4

Ева във влака

Всяка петък хващаше вечерния влак за Стара Загора. Той никак не обичаше да пътува през деня. Колегите от студентския му курс недоумяваха защо пътува с влака в 21 часа, когато може да се прибере далеч по-рано.
Обичайно беше по това време влака да е почти празен. Седна на първото свободно място. Обикн ...

Writer96

Проза » Разкази

2018-10-06T23:32:16+03:00 1.5K 1 1

Погнусата и сляпата Вяра

Времето се смени толкова рязко, сякаш някой бе сбъркал разписанието на студения северен вятър. Пълните с шумни младежи улици, бавно започнаха да запустяват. Ще забележиш само няколко минувачи или най-много местните пияници с техните малки шишенца. Дори във въздуха се долавяше нещо различно, навяващо ...

Writer96

Проза » Разкази

2018-10-01T10:23:25+03:00 548

Клептоман

В гнева си, знам го до болка,
ще изричам думи нечути,
но опитвам се колкото мога,
ала някак във тези минути
образ друг отвътре изплува- ...

Writer96

Поезия

2018-09-29T01:18:18+03:00 505

Разплакани призраци

Нощта е забравен скиталчески дом,
скрила онези бездънни сърца.
Препуска пенлива, безумно кат' кон,
като призрак на някоя мъртва мечта.
Чува се там някъде някакъв стон ...

Writer96

Поезия

2018-09-26T22:59:37+03:00 372

Есента пролази с мътно було украсена

Там, сред часа на синята мъгла
есента пролази с мътно було украсена
и с игличките от скреж над мъртвите листа
ни покрива мила и засмена.
Тръпнат в жалост тревите, дървесата, ...

Writer96

Поезия » Пейзажна

2018-09-20T22:56:54+03:00 558 3

Веганщайн

Д-р Йосиф Веганщайн внимателно махаше горещото одеяло, като сапьор над бомба, но уви се чу един женски, но много плътен глас:
-Къде?!
В този момент нахална муха зазвънтя в лявото му ухо, а той без да съобрази се изпусна.
- Ах, ти дебела гадино...
Изведнъж онзи женски глас стана застрашително плътен ...

Writer96

Проза » Разкази

2018-09-19T12:52:12+03:00 589

Камъкът и белия чаршаф

Господа, питам: може ли да се завижда на камък? Отговарям- да, разбира се. Камъкът има особени свойства и качества! Не им ли завиждаме понякога, а? Ще ми се една сутрин, забележете поне една сутрин, да се събудя и да установя, че съм камък. Може това желание да ви се струва чуждо за човек. Казвате „ ...

Writer96

Проза » Разкази

2018-09-11T22:24:48+03:00 655 1

Маската без лице

В театър от маски всички играем,
аз моята роля усърдно играх,
но как всяка маска с лицето се срасна,
така неусетно, че чак не разбрах?!
Кой ли съм днес – човек ли поет, ...

Writer96

Поезия » Философска

2018-09-08T18:02:12+03:00 1.1K 2 1

Смъртта на героинята

Йоан 8:7
"Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея."
Познавам те от скоро, моя героиньо.
Роди се, тъй крехка, из моя ум смутен.
Но и аз за теб родих се – моля те, помни го! ...

Writer96

Поезия

2018-09-08T02:02:21+03:00 348

За опозорената любов и градския ад

Отекваха кухите стъпки в паважа,
сред бледите сенки на градския дух
в нощ неприветна през третата стража –
тогаз скръбен вой дойде в моя слух.
Из нежната гръд със кървава рана, ...

Writer96

Поезия

2018-09-01T01:10:12+03:00 530 1 2

Сонет на жената

В трапчинка до твоите устни
се е скрила твойта свенливост
и как ярко блещука в очите
с искрата на детската живост.
О, как пламва по твоите бузи, ...

Writer96

Поезия » Любовна

2018-08-25T22:10:23+03:00 611 3

Не късай, там дето люляк цъфти

Прегърнал си тихо в отмала тревата,
люлякът нежно до тебе шепти
и с райската прохлад ти пълни душата-
не късай, там дето люляк цъфти.
Дори да откъснеш парченце от рая, ...

Writer96

Поезия

2018-08-21T19:25:18+03:00 450 2

Червей с гълъбово перо

Малък червей се натъкна на бял гълъб. Замръзна на място (това е семейна традиция за справяне с опасности), треперейки, си мисли, че гълъбът, аха, ще го клъвне.
Такава опасност наистина имаше - тя бе природно заложена. Гълъбите кълват червейчета, а гълъбчето бива преследвано или от котка, или от соко ...

Writer96

Проза

2018-08-19T23:02:21+03:00 568 1 3

Пътешественик

Из всички лишения що духът ми съзрял,
из всички мечти що узряха във мен,
из всичките страсти що сърцето пилял
тръгнах по стъпки на новия ден.
Забравил след себе си къща и нива, ...

Writer96

Поезия » Философска

2018-08-18T20:27:34+03:00 436 1

Писмо от охлюв в черупка

Светлана, толкова бързаше, а имах толкова неща да ти кажа! От последната ни среща си спомням само шума от роклята ти, когато внезапно побягна. Обидих ли те, уплаших ли те? Надявам се да не е нищо от това. Нали знаеш, че бих предпочел ти да ме обидиш и унижиш, нежали обратното. Знам ли, може би преду ...

Writer96

Проза » Разкази

2018-08-11T18:08:23+03:00 637 1

Сърце на открито

Лицето ти бледо и избеляло
като болнична стая, като бял тебешир -
с очите си вперени някъде в рая -
ти мръзнеш самичка в своя Сибир.
С отворена гръд, със сърце на открито, ...

Writer96

Поезия

2018-08-08T15:36:01+03:00 383 1

Стефи

Стефи, така му викахме, беше едно слабо, русоляво, деветгодишно момченце. Имаше дълга и къдрава коса, а под русите му вежди шаваха бистри, сини очи, такива, сини като на дете. В началото трудно различавах момче ли е, момиче ли, но после се уверих, че е момченце.
Бяха последните дни от ваканцията и р ...

Writer96

Проза » Разкази

2018-08-01T09:57:28+03:00 535

Да погребеш или да изядеш

Стефан Петров е странна личност, всъщност няма нищо учудващо в него, но все пак има лека странност, която се проявява в редки случаи. Именно за този рядък случай е този кратък разказ.
В непоносимата жега на юли, на Стефан Петров се наложи да изкопае нов гроб- да, той работи в местните гробища. Казва ...

Writer96

Проза » Разкази

2018-07-22T16:08:49+03:00 523

Студен чай

Не ми се спи, никак не ми се спи. А как ще спя вече? Заспя ли губя представа за времето. Времето, да, времето ни се изплъзва, като вода из отворена шепа, ала виждаш ли, ние продължаваме да я пълним с вода, в очакване тя да остане пълна, нашата ръка. И тя се превърна в шепа излята течност.
Всъщност, ...

Writer96

Проза » Разкази

2018-07-16T15:51:23+03:00 469

Бяс и взиращи се сънища

Сънища, сънища, сънища - спохождат ни сънища, най-различни. Понякога са толкова реални, че границата между сън и реалност се размива. Аз дали СЪМ или сънувам?! Какво ми гарантира че СЪМ, че всичко това е реално?! Вие се смеете драги, смешно ви е.
Така де, щом усещам болка, щом мисля, значи съществув ...

Writer96

Проза » Разкази

2018-07-13T15:50:16+03:00 661 1

Спомен за отлетял гълъб

Спомени заседнали отляво,
пробождат малката ти гръд,
но знам където е боляло
там мъртвите никога не мрат.
Ако в ден топъл и лъчист ...

Writer96

Поезия

2018-07-11T18:06:25+03:00 344

Епилепсия

Странно съвпадение или не, часовете по музика винаги се провеждаха в последния училищен час. В последния час, когато групата на Андрей, вече съвсем по навик се измъкваше и бягаше в градската градина. Там те се спасяваха от училищната скука. А градината им беше място за сбирка.
Беше края на един горе ...

Writer96

Проза » Разкази

2018-07-10T09:44:29+03:00 532 2

Сизиф и житното зърно

> Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.
> Йоан 12: 24
Жалък съм, много съм жалък! Също съм смешен, но повече жалък. Пропаднал и жалък човек съм. Но не ми съчувствайте, даже ми харесва! Харесва ми да съм жалък. Има ...

Writer96

Проза » Разкази

2018-07-07T16:33:46+03:00 1.5K 2 8

Празният стол

Умореното утро пак ме събуди
с лъчите на майка, а външния шум
като глас на баща в ухото шептеше,
ала блян са били те във детския ум.
Отново денят ме побутва полека ...

Writer96

Поезия

2018-07-01T07:45:03+03:00 639 1 2

Другата стая

Бабата на Славин почина сутринта. Макар че всички го очакваха, някак си твърде изненадващо умря. Славин беше забелязал, че винаги преди да почине някой, сякаш се пооправяше и тъкмо се вдигнаше от леглото, но, уви, само за няколко часа състоянието му се влошаваше, след което издъхваше. Той беше до не ...

Writer96

Проза » Разкази

2018-06-29T16:35:42+03:00 595 2

Разминали се сърца

Нощем си сирена сладкопойна,
а аз - Одисей прокуден.
Приканваш с песента си морна,
която спомен е ненужен.
Ти пустиня огнепръскаща, ...

Writer96

Поезия » Любовна

2018-02-13T09:59:03+02:00 522 1