Разкази - Проза

Този път няма да ти се размине 16

Клепачите ми сякаш тежат тонове. Все пак някак си успявам да отворя очи. Стените са ослепително бели. Не мога да разбера къде се намирам. Ще ми се да стана, но се чувствам ужасно слаб. Тялото ми не ме слуша. И изпитвам много неприятно стягане в гърдите. Що за кошмар е това! Толкова е реален, че чак ...

Heel

Проза » Разкази

2018-01-09T19:42:24+02:00 681 2

Ръцете на мама

Ръцете на мама
(на мама Йорданка)
Две старчески ръце, положени кротко в изморения ти скут. Вече не могат да работят, но пръстите не спират да се движат и да предат невидима нишка. Тези измъчени ръце, покрити с кафяви издайнически петънца говорят на своя език. Артритни възелчета са се настанили по ст ...

MariaValkova

Проза » Разкази

2018-01-07T21:28:57+02:00 902

Слепеца в тъмното

Ще помня винаги когато за последно погледна в очите ми. Прогледна чрез тях и видя много... видя всичко, което не трябваше. Видя себе си след три години, видя се щастлив и примирен, видя се обичан видя се баща.
Видя, че света и съществуването ти са различни от сегашните ти представи, сегашните ти заб ...

Д.Данчева

Проза » Разкази

2018-01-07T21:15:20+02:00 708

Хигиениста

Викат ми Хигиениста. Никога не се оплаквам от работа. Потърсят ли ме, винаги откликвам. Така е, защото поръчките напоследък съвсем намаляха, а трябва да изхранвам семейство.
Ето днес е неделя, а аз отивам на работа. Не си мислете, че съм за оплакване. Много съм си добре даже. Работя два-три дена мес ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2018-01-07T21:09:38+02:00 1.4K 2 3

Разлистване

Тя вдишва развълнувано, когато целувките му достигат пазвата и разкриват намеренията си дa продължат нагоре по дясната (нейната дясна,тя е отдолу) гърда. Притеснените, свенливи кристалнозелени очи се стрелват надолу и срещат страстта в неговите кафяви очи. Разбирайки притеснението, той я притиска ма ...

thatEncoreGuy

Проза » Разкази, Еротична

2018-01-07T21:07:01+02:00 2.7K 4 3

Срещу Нова година

На двайсет и осми декември в осем вечерта по булеварда имаше малко хора, автомобилите също бяха оредели. Автобусите се движеха по график. Погледна в електронния показалец на спирката – остават му десет минути и номер 76 ще пристигне. Той имаше нужда от този номер, за да се прибере вкъщи.
Десет минут ...

exuded

Проза » Разкази

2018-01-06T00:06:35+02:00 773 7 7

Сол

,,Голямо уиски'' – каза момичето на бара с най-тъжните очи, които съм виждала. Обърнах се, загледах я – хубавица с дълга и гъста коса, чакаща с нетърпение своите 100 милилитра утеха, гледаща тъжно, объркано и жадно. Трескаво чупеше пръсти, сякаш чакаше някой и често поглеждаше в телефона си най-веро ...

Д.Данчева

Проза » Разкази

2018-01-05T21:19:14+02:00 1K 4 4

Телефон на доверието

– А… а-ало, това телефонът на доверието ли е?
– Слушам ви.
– Аз… разбирате ли, аз искам да се самоубия.
– Вашата жена ли ви напусна?
– Как познахте? ...

TytoALBA

Проза » Разкази

2018-01-05T21:14:13+02:00 3.6K 8 14

Река

Дъждът вече бе поспрял. Две денонощия се изливаше над малките планински селца. Дърветата бяха клюмнали, листата им вече изтощено се предаваха и падаха бавно към калта. Земята бе пуста. Нямаше ни тревичка, ни цвете, а само локви и унищожение. Цяло лято жаркото слънце мъчеше хорицата, нито една капка ...

MisterVanko

Проза » Разкази

2018-01-05T20:25:33+02:00 835

Соня и Страхът и аз и Страхът

Тази история е истинска, с истинските имена.
Навън не беше за излизане – ни за мъже, ни за жени. Буреносен ураганен вятър ревеше като Хала и напъваше врати и прозорци. Нямах цигари, но и нямаше как да изляза в това време – вятърът би ме търкалял до магазина и обратно. Спомних си, че някой от съседит ...

ParvaNova

Проза » Разкази

2018-01-04T00:52:32+02:00 2.7K 13 42

Сезони

Пишеш край с главни букви, започваш да чертаеш старта… Лятото е в разгара си, имаш приятелките си, любими ресторанти и марка шардоне. Дискотеките са твои, времето ти също – съобразяваш плановете си единствено със себе си и с тях. Четвъртък е, на работа си, денят минава бързо, ти си привлекателна. Ве ...

G.G.G.

Проза » Разкази

2018-01-03T23:14:20+02:00 621

Твоята усмивка...

Всичко и всички притихнаха. За първи път тази вечер залата изпадна в пълно мълчание. Музиката, песните, танците, чувствата, еуфорията, публиката, бандата и тя - всички бяха в очакване. Всички очакваха да запее. Тази вечер концерта ѝ беше незабравим. И го знаеше. Беше дошло време да представи новата ...

Kalia1117

Проза » Разкази

2018-01-02T21:54:26+02:00 613 3 4

Момчето на портала

Знам ги, всичките ги знам. То само като им видя лицата и веднага ги усещам що за хора са.
На този колата му бяла като лебед, а той вътре черен дявол. Ни поглежда, ни усмивка, ни здравей, гледа напред като сфинкс и чака. Носи си черните мисли в главата и не се увърта, да не би да вземат нещо да избяг ...

ppostadg

Проза » Разкази

2018-01-02T16:58:45+02:00 1.7K

Едно упражнение по анатомия

Сутрин е! Алармата звънеше със сетни сили, когато се пресегнах да я загася. Ах, колко мразех нейните садистични наклонности. Не съм сигурен нали се наслаждаваше на тези моменти или по скоро ме съжаляваше, но това, че ме събуди беше факт и аз нямаше как да го променя. Нека не задълбавам в моето възму ...

НиколаСтаниславов

Проза » Разкази

2018-01-02T16:55:36+02:00 921

Полет

ПОЛЕТ
Има моменти на последващо отчаяние, когато паднеш толкова рязко и силно, че не знаеш дали вече си се приземил или продължаваш да се засилваш на долу. След като погрешните ти очаквания, проекции, са те отвели не до твоето място, ами кажи-речи, са те блъснали в стена, макар че си бил с 200, усещ ...

polina.doroteeva

Проза » Разкази, Хумористична, Рецензии, анализи, критически статии

2018-01-02T14:45:34+02:00 1.1K

Рождеството

Жената седеше унило и не обръщаше внимание на шума около себе си. Въпреки че хората се стараеха да говорят тихо, шепотът им сякаш изпълваше цялата зала. Тя не искаше да вдигне глава, защото срещу нея стоеше нейната първа любов, мъжът на живота ѝ, който след малко щеше да стане бившият ѝ съпруг.
Първ ...

slaveja123

Проза » Разкази

2018-01-02T10:53:06+02:00 1.2K 3 3

Докторът е на фелдшерски курсове

Докторът е на фелдшерски курсове
Леко циничен, малко ироничен и може би почти хумористичен разказ – случки от живота
– Ти още ли не си свалила гащичките? Хайде де, че имам толкова работа, не ми се мотай! Знаеш, че трябва бързо да се справим, ако искаш да стане нещо..
– Ама мен не ме боли ... , а гър ...

Bezzhichen

Проза » Разкази, Хумористична

2018-01-01T20:02:33+02:00 1.9K 7 21

Среща – случайна или не

-Защо пък аз?!
-Защото ти, затова! Защото, ако искаш да продължиш с него, трябва да му звъннеш и да го помолиш да се видите.
- Все аз се извинявам и търся начин за сдобряване! Кога най-сетне и той ще го направи?!
- Набери го и точка! После отново ще си ми благодарна. Не знам, ако аз не бях да настоя ...

groznika

Проза » Разкази

2018-01-01T19:38:26+02:00 1.8K 3 4

Коледа

Рон се събуди с тежък махмурлук. Главата го болеше вертикално от лявата вежда
до върха на темето. Докато разтриваше слепоочието си мислеше:
“Не можах да свикна с тези българи. Какъв е този алкохол? Как си го произвеждат? Как го пият? Остава загадка за мен. Направо съм разглобен. Цялата ми дивотия ва ...

postadg

Проза » Разкази

2018-01-01T17:22:43+02:00 1.2K 1

Северни небивалици

На Север в тайгата дървените къщички на дървосекачите – с форма на огромно буре, прозорец, врата и комин – не се заключват. Най-много едно дърво да подпре вратата, за да не е съвсем отворено. Остатъците от храната не се изхвърлят и се остават на масата. Може някой загубен, много гладен и премръзнал ...

mitval

Проза » Разкази, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2018-01-01T14:26:25+02:00 1.8K 1

Отминалата година

Отмина и тази година, отминаха и дните, в които работехме и веселяхме. Дните бързо си отидоха, а сега предстои една Нова година, в която трябва да и се радваме. Докато дните заминаваха и идваха, аз открих нови приятели и един добър човек – нашата шефка. Няма да казвам имена, достатъчно е само да го ...

angelskiogyn

Проза » Разкази

2017-12-30T13:49:54+02:00 975 4

Бедност

Бедността не винаги има материални измерения, а и душевни.
***
Протегна слабата си набръчкана ръка приличаща на кафяв корен. Не изпитваше срам да проси, защото беше свикнала. Очите ѝ гледаха умоляващо, но дълбоко в тях имаше мрак.
– Како, дай малко зелева чорба. Гладна съм. Ти си добра душа. Господ ...

troia

Проза » Разкази

2017-12-29T23:06:06+02:00 1.1K 2 12

Този път няма да ти се размине 15

Звъня на дворската врата и чакам. Представям си какво би станало, ако отвори мъжът й. Направо ми призлява при тази мисъл. Все пак тя каза, че е сама, не би ме извикала, ако не беше сама. Притеснен съм, но и развълнуван. Сърцето ми постепенно ускорява ритъма си. Чувствам се като гимназист на първа ср ...

Heel

Проза » Разкази

2017-12-29T22:18:54+02:00 778 1 1

Новогодишна приказка

След Коледа заваля градушка. Изсипа се внезапно от сивото небе, после спря. Замълча и отново засипа – още по-ожесточена. Беше и топло, и лошо време. Нездраво. Като клисавия хляб от фурната, дето бабата все го пустосваше и затова сама си месеше питките.
Дядото на Васил наричаше това време болно.
– Ва ...

exuded

Проза » Разкази

2017-12-29T21:18:45+02:00 874 3 8

Циганска любов

Керанка изпираше дрехите на чешмата в двора. Слънцето вече се беше изкачило високо на хоризонта, а лъчите му се отразяваха в черната ѝ коса, небрежно пусната от двете страни на лицето ѝ. Мине не мине време и момичето ги приглади с мокра ръка назад. В този момент се откриваше красивия овал, меката ко ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2017-12-26T20:06:15+02:00 3.5K 2 7

Пясъчната вселена

„В царството на животните да бъдеш родител означава да предадеш на потомството уменията, които ще са му нужни, за да живее самостоятелно и след това да си отидеш. При хората инстинктът за самостоятелност е същият, но невротичната потребност да притежаваме живота на децата си и да живеем чрез тях сяк ...

ГаляБорисова

Проза » Разкази

2017-12-26T19:59:33+02:00 1.1K 2 4

Расизъм

Да не се чете от лица под 18 години и от лица със слаби нерви!
И още: Не съм расист и силно се надявам разказът ми да бъде разбран правилно.
***
По телевизията дават продължителни реклами, а след тях екранът потъмнява и с бели букви се изписва четирицифрен номер за СМС. Женски глас започва да говори ...

donkooooo

Проза » Разкази

2017-12-26T19:56:32+02:00 2.4K 4 19

Биската

Дойде! Денят, в който решихме, че тръгваме! По-скоро, аз реших! Около обяд настроението ми се сгромоляса – няма клиенти,предстояха четири почивни дни. Слушах цяла сутрин, как всеки заминава някъде, пълнейки торбички с храна. Имаше и по-големи торби, и по лъскави с подаръци – за баба и дядо, за леля ...

Амадей

Проза » Разкази

2017-12-24T12:37:24+02:00 1.1K

Ивелина

Той стана от леглото и отвори балконската врата. Пое дълбоко въздух, задържа и го изпусна бавно по стар навик, гледайки очертанията на отсрещния хребет. Беше ведър пролетен ден. От тези, които повдигат духа и настроението скача на най-високите точки на скалата ей така, незнайно защо и как.
Очакваше ...

groznika

Проза » Разкази

2017-12-23T14:08:38+02:00 1.2K 5

Художник времето рисува

Брегът бе осеян с накацали скали. Морето се разливаше с вечното си движение, прокарвайки пътеки от шепнеща пяна. Вълните ги целуваха със страст, а птиците виеха гнезда с любов на по високите тях. Приливите сластно ги покриваха, отливите безсрамно оголваха.
Художника обичаше да бъде на скалния бряг, ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2017-12-22T22:35:50+02:00 1.7K 2 6

Този път няма да ти се размине 14

Времето лекува душевните рани. Предният път ме излекува, и сега ще ме излекува. Въпросът е колко дълго ще продължи поредната терапия. Защото понякога на човек му е трудно да издържа.
Пак си мисля всеки ден за нея, но сякаш за по-кратки периоди от време и не ми идва да правя глупости, като да я следя ...

Heel

Проза » Разкази

2017-12-21T17:50:08+02:00 788 1 2

Кръвопускане - 10

Адвокатът влезе в офиса в осем сутринта. Момичето на рецепцията се изненада – шефът никога не идваше толкова рано.
– Двойно кафе, моля! – каза и се забърза по стълбите вместо да използва асансьора.
Тя се стресна. Отиде в кухнята и пусна машината. Тъкмо мислеше да направи кафе за себе си. Какво ли е ...

exuded

Проза » Разкази

2017-12-21T10:01:05+02:00 780 2 7

Умират ли детските желания

От половин час Лили и Боби редяха кубчета с картинки. Лили беше много разсеяна. Непрекъснато поглеждаше към дивана, където в голям найлонов плик седеше красиво, плюшено мече.
- Лили! - ядоса се момчето. - Погледни, какво си направила?
- Какво?
- Ето, какво! - Боби посочи кубчетата. - Това, тигър ли ...

ГаляБорисова

Проза » Разкази

2017-12-20T23:56:50+02:00 1.3K 3 5

Телето

Беше късна есен кога пазихме кариерата с Димча, ноември ли беше, декември ли, не помня. Деня беше къс, нощта дълга. Тамошните работници, отрудени челяци, гледат как да остържат системата. Затворили едно теле в празният фургон до работилницата, турили му кофа с вода и му хвърлили две бали сено да руп ...

ppostadg

Проза » Разкази

2017-12-20T01:52:33+02:00 2.2K 2

Мечта за песен

Мечта за песен
Ръкоплясканията в залата не стихваха! Завесата падна. Дейвис стоеше като вцепенен. Толкова пъти беше пял пред различна публика, но такова нещо досега не му се беше случвало. Тази вечер във въздуха се носеше нещо различно, нещо толкова и познато, и далечно, нещо носталгично... От своит ...

artistic_soul

Проза » Разкази

2017-12-20T01:22:15+02:00 1.4K 3

Маса за двама

На сина ми
Маса за двама
Шофирането в центъра на града винаги е неудобство. А в ден с киша и предколедна суматоха по улиците то си е живо изпитание за нервите на шофьорите. За мен обаче обикалянето на центъра с автомобил в дните преди празниците е наложително, с оглед на професията ми. Затова гледам ...

perperikon

Проза » Разкази

2017-12-20T00:22:23+02:00 3.6K 11 12

Мечта за друга Коледа

Още докато отворих вратата на класната стая на първи г клас, веднага разбрах, че днес Мария е разстроена. През последните две седмици, когато отивах да я взема за поредната психологическа консултация, тя ме посрещаше усмихната, изскачаше от чина, изтичваше към мен и увиваше ръце около тялото ми. Тоз ...

Samadhi

Проза » Разкази

2017-12-18T23:16:38+02:00 1.8K 3 4

Начало без край

Алчността ще ги погълне някой ден. Ще ги погълне докрай. Поне ги събра заедно. Завинаги! До баналното ”докато смъртта ни раздели”… Тя няма да закъснее. Защото алчността е нейната по-малка сестра. Тя поставя началото. Но няма край, защото смъртта е безкрай...
-Хайде, прибирай се да не взема пръчката, ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2017-12-17T19:44:37+02:00 2.1K 3

Силата на жената

Още от малка тя мразеше мъжете. Живееше в квартал, в който насилието срещу деца и жени просто някак си беше нормално.. Като гледаше държанието на някои бащи просто и се искаше да ги убие. Не понасяше мъж да пие като животно до сутринта и след това да се прибира в къщи не знаейки на кой свят се намир ...

pamitam

Проза » Разкази

2017-12-17T19:41:32+02:00 926 1

Аржентина, mi amor

Аржентина, mi amor
Това пътуване започна в Гватемала. Ще се попитате, защо започвам в Гватемала? Защото докато се наслаждавахме на прекрасния остров Флорес и се чудехме дали може да се изкъпем в езерото Флорес (в тропическите страни преди да се изкъпе човек в езеро, трябва да попита хората, които жи ...

ЛюсиЦ

Проза » Разкази

2017-12-16T21:43:45+02:00 2.2K 9 17