Разкази - Проза

Минута и половина

"Добре дошла, Адел."
Съзнанието ми регистрира тези думи секунда преди да отворя очи. Тогава за първи път видях Стаята на сенките. Наоколо беше пълно с апарати с различна големина и форма, някои от тях с трепкащи монитори, други издаващи равномерни тихи звуци. Не можех да видя всичко, защото бях прик ...

hristam

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2018-01-24T15:04:34+02:00 1.8K 3 1

Рамбо – първа страст

Последни учебни дни на десети клас. Разхождам се спокойно из града и кроя щури планове за предстоящата почивка, с палатки на море. Някаква мацка ме спира и иска да я упътя за някъде. Мънкам си там и изобщо не ми пука за нея. Пък и за какво да ми пука тя е една такава… готина, а готините мацки изобщо ...

batsvil

Проза » Разкази, Хумористична

2018-01-24T10:01:37+02:00 2K 2 3

Бурята

Бурята
Гръм-тряс
Това беше последната гръмотевица, която ехтеше някъде зад планината. Бурята най-после вече бе утихнала и изчезна така като се и появи – за секунди. Клоните спокойно клюмваха с въздишка, а дърветата жалеха своите паднали братя. Облаците все още се бяха събрали и гледаха тъжно надолу ...

MisterVanko

Проза » Разкази

2018-01-23T16:38:10+02:00 886 1

Само един ден

Беше един най-обикновен летен ден. Нашата героиня, която ще наречем Мая, се събуди, закусва, пи кафе, обичайното. Влезе във Фейсбук, после в Инстаграм, опита се да подреди малко, но я мързеше прекалено много и затова се отказа. Обади се на приятелката си Рая, за да се видят. Решиха да отидат в мола, ...

eva96

Проза » Разкази

2018-01-22T22:12:37+02:00 1.3K

Новата работа

Новата работа
В една от ранните мразовити утрини на декември, когато повечето хора още сладко си подрямваха, изведнъж се чу силно ръмжене. Издаваше го обаче не животно , а старата жигула на бате Минчо.
-Къде бе, Минка? – провикна се от терасата си един от съседите.
-На работа, Коце, ще бачкам вече!
...

Средногорски

Проза » Разкази

2018-01-22T22:11:28+02:00 993

Понякога и копривата върши чудеса

Понякога и копривата върши чудеса.
Зелената поляна примами момчето. Откопча кучето от повода и извика:
– Хайде, Бруно, тичай!
Немската овчарка се втурна през поляната, цялата лилава от диви орхидеи. Между нея тук там се жълтееше лютичето, а кукувичето грозде с натрупаните си едно върху друго сини то ...

ГеоргиСтойков

Проза » Разкази

2018-01-20T20:28:42+02:00 1.8K 2 5

Този път няма да ти се размине 17

След като ме изписаха преди три дена, си лежа вкъщи. Все още се чувствам ужасно слаб и почти не излизам. Повечето време прекарвам на легло, в мислене. Но може би ще е по-добре да се опитам да не натоварвам измъчената си глава.
Мими идва почти всеки ден, след като й свърши смяната. Сменя ми превръзка ...

Heel

Проза » Разкази

2018-01-20T20:20:26+02:00 723 1

За усмивката и зъбите

Счупих си зъба. Втори горен, вдясно. Поне да беше с пържола, а то с корен от целина. Добре, че преди много години бях „точка” на едно момиче, което следваше стоматология… Та оттогава ме е поела в ръцете си. Едни такива мънички, но пък правят чудеса…
И си спомних как един Първи май през 67-ма година ...

lubara

Проза » Разкази

2018-01-20T20:18:58+02:00 1.1K 1 2

Покрай фонтана - 2

Военните получиха заповедта за издирване още преди сутрешния развод. Поделението беше вдигнато на крак. Имаха на разположение няколко бетеера и високопроходим камион. Войниците от сапьорския взвод се качиха набързо, взеха храна за два дни, не знаеха накъде отиват. Може и да беше учение. Другарите им ...

exuded

Проза » Разкази

2018-01-19T22:34:38+02:00 804 2 6

Дами канят

- На екс!
- За твое здраве, Дичо!
- И за твое, брато! Давай преди да са се прибрали Клеопатрите. Ще си поживеем спокойно докато ги няма.
- Ти колко даде на твоята? - полюбопитства Дичо.
- Защо аз да ѝ давам, да не ми е любовница! Каквото си е изкарала, това ще харчи. Оня нейния атлет има фитнес с ня ...

groznika

Проза » Разкази

2018-01-19T19:46:21+02:00 2K 4 11

Кръговрат

Мария сръчно постави червилото и тръсна глава пред огледалото. Буйните руси къдрици небрежно се разпиляха по раменете и гърба. Сбърчи устни, а после се усмихна сама на себе си, точно както правеше в малката стаичка на старата им къща. По същия начин, но с разлика от двадесет години. Тогава беше осем ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2018-01-19T19:43:47+02:00 1.9K 2 8

Парцали и въжета

Крача по стълбите на поредния етаж. Добре бе, за какъв дявол съм се хванал да катеря стоетажен небостъргач? И без друго ме е страх от високо. Стигнах до последния. Готово, покорих го, обаче не ми се слиза обратно по стъпалата. Вратата на асансьора се отваря. Правя крачка напред.
Мамка му… Кабината я ...

batsvil

Проза » Разкази, Хумористична

2018-01-19T16:01:32+02:00 1.5K 3 12

Когато Луната изчезна

Имаше един ден, но само един... В който Луната изчезна!
Няма да разказвам подробно живота си. Живея в малък град, но в голяма къща. Колкото и да ви се струва странно аз съм 16-годишно момиче, дъщеря на графиня, живееща във ферма. Да, знам че ви е странно. Но както казах, това е за мен.
Този ден мина ...

gabbiesstuff

Проза » Разкази, Други

2018-01-19T10:31:31+02:00 1.6K

Леля Здравка - французойка

С бай Миле се запознахме преди години във Франция. Кротък, смирен човечец, родом от едно Видинско село. Беше един такъв сух, дребничък и говореше едно така тихичко, все едно душа няма. А иначе работяга, не се оплакваше от нищо и на драго сърце помагаше на който с каквото може. Ама тая пуста далечна ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2018-01-19T10:20:18+02:00 2.5K 7

Етюд

>> Стоя до отмала под душа. После, още влажна отиде в спалнята. Дълго и придирчиво се оглежда, застанала гола пред кристалното огледало на гардероба. Реши, че е напълняла. Нищо страшно. Всъщност не и стои зле. Дори би могла да си позволи още мъничко. Съвсем, съвсем мъничко – колкото да скрие тая нах ...

Песничките

Проза » Разкази

2018-01-18T13:24:32+02:00 907 5 4

Последният

Бягаше, не – тътреше се, едва влачеше крака, опитвайки се да догони другите. Беше изплезил език, потта се стичаше по челото му и надолу – ослепявайки очите, щипеше непоносимо. Обърса се с опакото на ръката си – и тя потна. Нищо, ще издържи, ще стигне финала - макар и осми. По- точно последен – на из ...

Петър1

Проза » Разкази

2018-01-18T10:24:35+02:00 774 1

За Гибралтар, хората и свинете

Полудивите прасета са опасни. Нито са опитомени, ни диви… Трябва да се внимава с тях. Особено, ако имаш (или поне си въобразяваш, че водиш) стотина.
Всъщност интелигентната природа на прасетата не предполага послушание, а по-скоро властничество. Така че всеки свински пастир с практика би определил с ...

Lacumparsita

Проза » Разкази

2018-01-18T10:23:27+02:00 1.2K

Когато луната изчезна

Бялото ѝ почти прозрачно наметало пронизваше нежно гъстия мрак. Коприненият нощен вятър не спираше да се увива около дългите черни коси, които покорно следваха петите ѝ. Бледата кожа отразяваше ярката лунна светлина.
‎Самодивите се бяха събрали около един грамаден, побит в земята камък. Всеки седми ...

bellaself

Проза » Разкази

2018-01-17T15:56:56+02:00 1.7K

Тя...

Тя бягаше през гората с босите си нозе. Облечена беше леко - само по нощница. Дългите ѝ коси се бяха слепнали от пот. Тя тичаше колкото можеше. Дробовете ѝ вече не насмогваха. Не можеше повече да си поеме дъх. Имаше чувството, че не бяга, а лети. Стъпалата ѝ кървяха. Бягайки, тя минаваше през храсти ...

AnaMarina

Проза » Разкази

2018-01-17T14:49:10+02:00 1.4K 1 1

Войната на горгоните

Наше село е птиче гнездо сгушено в планината. И толкова малко е. Тридесетина къщи са само. Чудо си беше, че все още са пълни с живот. Всички се познаваме до скука. Както каза баба Дена и кътните зъби си знаем. А дядо Пеньо се разсмя на тези думи и каза, че и ченетата си знаем. И голяма скука щеше да ...

slaveja123

Проза » Разкази

2018-01-17T14:14:46+02:00 947 3 3

Принцът с бял айфон

ПРИНЦЪТ С БЯЛ АЙФОН
Посветено на всички, които ще кажат:
„Това не се отнася до мене!“
Христо Смирненски
Имало едно време един млад момък, напълно неориентиран в живота, който си нямал никаква представа нито къде се намира, нито какво прави. Просто си съществувал, без много-много да се замисля. Той н ...

Ramadan1995

Проза » Разкази

2018-01-17T09:03:35+02:00 808 1 6

Луната изчезна

Курсът тази нощ беше дълъг, а времето – студено. Иван запали стария камион и потегли. Още чуваше думите на жена си:
– Внимавай как караш! Очакват се валежи, а камионът пак не е в изправност.
На шефа му се свидиха парите за нови гуми, а не изпуска курс. От алчност ще затрие някого. Карай бавно, моля ...

Ve2666

Проза » Разкази

2018-01-17T00:32:03+02:00 1.6K 3 10

Финалът

Небето бе притиснало върхарите на дърветата със стоманен похлупак. Прехвърчаха самотни снежинки. Духаше слаб, но бодлив северен ветрец. Двамата стояха под един от огромните, превили гръб от натрупания сняг смърчове.
– Ега ти студът – каза Младият. Подскачаше ожесточено от крак на крак и снегът стене ...

Песничките

Проза » Разкази

2018-01-16T11:20:59+02:00 676 2 4

Преображението

Преображението
Баба винаги е била здрава и жизнена, до самия си край не се оплака, че нещо я боли; освен краката. Помагаше на всички, изгледала беше деца, внуци, че и правнуци. Веднъж баща ми отиде до къщата и, за да и занесе чувал с картофи, който беше поръчала при последното им виждане. Чука на вр ...

yanko88

Проза » Разкази

2018-01-16T01:06:00+02:00 900 1

Дупката

Слънцето изгря над разкопания пейзаж близо до язовира. Червеното му зарево покълна от водите и се издигна за да тържествува над новия ден. Камъшите в голямата си част бяха превити и се полюшваха по водната повърхност в едно с приливните вълнички.
Къс овраг прокопан от течаща вода стигаше до дулото н ...

ppostadg

Проза » Разкази

2018-01-15T02:05:44+02:00 1.4K

Найден

Рада беше óправна мома. Тъкмо беше започнала да се учи да шета, когато майка и си отиде. Млада беше, баща и, и той. Така и не я прежали. Нощем прегръщаше възглавницата и хлипаше. Хапеше я да не чуе Рада, че реве. Не знаеше що да я прави такава малка и често я пращаше при стринка и Петра. Там уж да и ...

wola

Проза » Разкази

2018-01-14T23:49:10+02:00 2.1K 1 11

От сън спомени има

Янко Трендафилов
От сън спомени има
(разказ)
Писахме си по интернет в продължение на повече от две години, без да се видим на живо; нищо, че бяхме от един и същи град. Всъщност „писахме“ е силно казано. Просто се бяхме добавили във фейсбук и веднъж да два-три месеца си изпращахме по едно вяло „здрав ...

yanko88

Проза » Разкази

2018-01-14T14:34:09+02:00 1.2K 3

Щастлива съм!

Щастлива съм!
(разказ)
Току-що беше навършила 33 години – или иначе казано, Христовата възраст. Родена бе в китно, но малко българско градче няколко години преди идването на демокрацията. Казваше се Фани; не Фанета, не Фанка, а Фани – майка ѝ обожаваше романа „Осъдени души” и я кръсти именно на глав ...

yanko88

Проза » Разкази

2018-01-14T14:31:52+02:00 1.5K 1

Дядо Иван

Дядо Иван
Иван Рашков беше пълничък човек с побеляла коса, но винаги с усмивка на уста. И двамата ми дядовци го познаваха – с единия бяха работили заедно, а с другия се знаеха откакто баба и дядо се бяха нанесли в този блок, в който живеем и до днес. Та така, покрай тях, с бай Иван и аз се запознах. ...

Средногорски

Проза » Разкази

2018-01-14T14:29:51+02:00 1.3K

Ръка за милостиня

Случвало ли ви се е да усетите как някой ви гледа?
Усетих втренчения поглед и се обърнах, но там нямаше никого. Тогава чух сладко детско гласче:
– Дайте ми левче, моля Ви!...
Очите ми се свеоха надолу по посока на гласа. Детето беше високо колкото масата. Имаше големи влажни очи, дълга коса и сополи ...

nellnokia

Проза » Разкази

2018-01-13T18:20:56+02:00 3.2K 8 15

Покрай фонтана-1

Група цигани се мотаеха около фонтана; найлони, кашони и вестници се въргаляха един върху друг навсякъде. Единият циганин имаше чук и го размахваше без причина. Другият притежаваше длето, третият – шлайфмашина, около която се суетеше. Беше лято и въпреки че часът едва наближаваше девет сутринта, веч ...

exuded

Проза » Разкази

2018-01-13T18:16:21+02:00 1.6K 2 9

Не те пускам, обич моя...

Не те пускам, обич моя...
Веднъж вече се случи... Беше толкова отдавна и толкова неочаквано, че не можех да мисля - истина ли е, не е ли... Всеки ден ГО срещах на път за института- бяхме студенти. Вървях ту пред него, ту след него, но не добивах куража да го заговоря, нито пък той мене. Често го виж ...

pavka44

Проза » Разкази

2018-01-13T01:24:11+02:00 1K 1

Нимфоманката

Нимфоманката
Малко след като влезе в пубертета, Наталия започна да се заглежда по противоположния пол. Още неосъзнавайки напълно какво се случва, тя изпитваше особено вълнение, когато видеше голо до кръста момче да тренира на уличния фитнес или просто да се разхожда без тениска свободно по улицата. ...

yanko88

Проза » Разкази

2018-01-13T00:35:15+02:00 2.4K

Желязко

Желязко
Желязко — или Жеко, както го наричаха хората от обкръжението му — се роди през 1992-а година в Пловдив в семейството на добри и грижовни, но крайно обременени от идеалите на социализма родители. През първите години от своето пребиваване на земята, той общуваше предимно с момичета, негови бра ...

yanko88

Проза » Разкази

2018-01-12T10:05:00+02:00 1.2K 1 4

Реката

Чух го съвсем ясно... Металическото "щрак" проби звънко безмълвието на нощта. Нямах съмнение за развръзката в килера, но оставих нещата на утрото... Не ми се разделяше с топлото легло, а и печката отдавна бе изстинала. Все пак имаше елемент на изненада... Вместо поредния плъх, в капана се свиваше пр ...

vozi

Проза » Разкази

2018-01-11T23:55:03+02:00 1.1K 1

Квартиранти

Преди него там живееше един по-възрастен господин. Той пушеше лула, свиреше на пиано и винаги беше усмихнат - нещо необичайно за хората в този край.
Понякога изкачвах скърцащата стълба и отивах при него просто да си говорим. Друг път се любехме. Или пиехме кафе.
Един ден го намерих умрял. Трябваше д ...

670301

Проза » Разкази

2018-01-11T10:18:37+02:00 684 3 2

Добродушната дебеланка

Добродушната дебеланка
(разказ)
От бебе беше пухкавелка. Всички баби и лелки в квартала обожаваха да щипят бузите и, розови като на прасенце. Но и тя беше гальовно дете; радваше се на вниманието, което получаваше и нямаше нищо против да казват, че колкото са по-сочни бузите и, толкова е по-чаровна. ...

yanko88

Проза » Разкази

2018-01-11T10:13:11+02:00 1.9K 1 7

Синя Луна

Четири части джин, една част кюрасао, натрошен лед, няколко капки лимонов сок. Петнадесет секунди в шейкъра, прецеждане в коктейлната чаша, украса от лимонова спирала на ръба ѝ. Когато всичко е под ръка, коктейл „Синя Луна” не ми отнема и минута...
В онази вечер това беше най-продаваното питие. Няма ...

perperikon

Проза » Разкази

2018-01-10T22:35:40+02:00 2K 6 5

Добре, мамо!

ДОБРЕ, МАМО!
(разказ)
Винаги е била леко мистична. Трудно казваше „не мога” или „не искам”. Винаги беше и отзивчива. Не отказваше помощ на никого. Избягваше конфронтациите, искаше на всеки околен да му е добре. Мистичността ѝ се усещаше от околните, знаеха, че крие нещо дълбоко вътре в себе си. Но ...

yanko88

Проза » Разкази

2018-01-10T22:31:21+02:00 2.1K 1 2

Димо Кехая

"Човек, който е избирал, губил, рискувал, стрелял
и носил рани, преборил се и с Реда, и с Хаоса -
за такъв човек страшно вече няма."
В. Мутафчиева
- Мамо, какво е това хайдутин? – малкия Гошко седеше на земята, гледаше майка си право в очите, а в неговите горяха въгленчетата на любопитството. ...

reinbow

Проза » Разкази

2018-01-10T11:12:47+02:00 1.2K 6 8