Разкази - Проза

Откраднати моменти

Рано в прегръдките ми се унесе. През трети сън прокарвам пръсти по настръхналото тяло. Притискам я към себе си за да не трепери, а да се почувства в безопасност. Да усети стената, която бях построил около нея, да я предпазя от зли уроки и погледи.
Но тя не спираше и зъзнеше все повече и повече. Тога ...

Г.Вазов

Проза » Разкази

2017-11-28T22:54:22+02:00 2.1K 5 1

Гората на мъртвите

Някога баба много обичаше да ми разказва за Гората на мъртвите. Това е едно от онези суеверия, които един път влезнали в главата ти, никога не я напускат.
„И помни,“ казваше тя, „никога не погребвай мъртвите, така обиждаш не само природата, а и него.“
„Кой е той, бабо?“
„Духът от гората, милото ми.“ ...

Rasha

Проза » Разкази

2017-11-28T14:19:28+02:00 1.1K

Пътуване

Есента бе дошла. Лекия ветрец, който духаше караше листата да правят водопад от различни цветове в парка. Този парк не беше обикновен, а гробищен парк. Там където мъртвите намираха своя вечен покой.
Катафалката караше бавно по алеята. Падащите листа от дърветата бяха все едно отронващи се сълзи коит ...

библиотекарката

Проза » Разкази

2017-11-28T13:59:54+02:00 591

Работата на Господ

Октомври 2008
Седях напрегнато пред компютъра във всекидневната и дообработвах последните резултати от измерванията, които правихме с моя екип, на сградите на училища, болници, детски градини и административни сгради. Предпочитах да работя вкъщи, вместо в офиса. Спокойно ми беше. Така или иначе с мо ...

Андрей_Костадинов

Проза » Разкази

2017-11-28T13:51:44+02:00 752 1

На върха на иглата

"Няма разум на тая вселена, няма", съзнанието се блъскаше в коридорите си. " Няма, няммма...". Сърцето тласкаше лепкавата си каша и уморено засилваше ритъм да я избута.
- Здравей "Усмивка" - ласкав глас прониза, като лъч светлина - Време е...
Леко убождане... Цялата вселена е на върха на иглата, скр ...

wola

Проза » Разкази

2017-11-26T08:51:07+02:00 853 2

Този път няма да ти се размине 11

Една неделя тя се обажда доста по-рано от обикновено. Звучи бодро, но не насилено, а искрено бодро. По гласа й мога да усещам много неща, от край време е така. Всъщност и тя ме е изненадвала с прозрения относно мен. Усещайки доброто й настроение, веднага ми се стопля сърцето. В този момент съм сигур ...

Heel

Проза » Разкази

2017-11-25T18:15:28+02:00 660 1 1

Най- сладката диагноза! Тя беше наркотик!

Откакто се запознахме тя се превърна в анатом, изучил тялото ми заедно с желанията му до най- малката подробност. Харесваше ѝ да ме докосва. Бях слабостта на крехкото ѝ телце, а тo беше моята. Обожавах тялото ѝ, начина, по който ме докосваше. Езикът ѝ! Ах той беше нежен и пъргав когато правеше френс ...

НиколаСтаниславов

Проза » Разкази, Еротична

2017-11-24T23:20:12+02:00 1.5K 1

Биполярна среща

Бях легнала до брега на едно езеро и броях облаците. С периферията си наблюдавах как листата на дърветата танцуват фламенко. Бяха се групирали по двойки. Жълтите танцуваха с червените, а зелените с кафявите, после вкупом се спускаха надолу, като пеперуди и утихваха по тревата. Протегнах ръка и си хв ...

Plevel

Проза » Разкази

2017-11-24T22:24:20+02:00 910 12 24

Началото на края

Какво е най-лошото, което може да ти се случи?
Да умреш? Едва ли – особено ако вярваш в задгробния живот.
Да легнеш обездвижен на легло? Това определено е много лошо положение. Но виж, има трансплантации, има операции, има експериментални лекарства, има дори смърт, а за жалост, някои хора се хващат ...

Rasha

Проза » Разкази, Писма, Други

2017-11-24T15:27:57+02:00 1.3K

Любов и буря

Любов и буря
Слънцето бавно се скри зад сивите фасади на блоковете и накара удължените им сенки да запъплят по нагорещения асфалт на булеварда. Сякаш усетило наближаващата вечерна хладина, ято гълъби с шумен плясък излетя от умърлушилата се от жегата ниска топола и се насочи към ширналата се зад ста ...

parvanski

Проза » Разкази

2017-11-23T22:11:11+02:00 1.9K

Светицата

В заснеженото декемврийско утро камбаната на селската черква запя още преди първите петли да са се събудили. Песента ѝ известяваше за нечия смърт. Селяните излязоха бързо навън и почнаха да се чудят какво ли е станало. Предполагаха, че може пак някое заптие да е вилняло по площада след зверско пиянс ...

Boyan

Проза » Разкази

2017-11-23T21:59:33+02:00 2K 2 7

Този път няма да ти се размине 10

След като я изписаха, няма как да се виждаме. Но сме се разбрали да се чуваме веднъж дневно по телефона. Тя ми се обажда, когато е сама. Винаги чакам с трепет, но и с тревога момента, когато ще чуя гласа й.
При нея нещата не са хич добре. Повечето време прекарва в леглото. Не може дори да се прехвър ...

Heel

Проза » Разкази

2017-11-23T21:54:43+02:00 984 2 1

Съдби

Лазурен залез живописно обагряше небето над Римини. Това бе онзи час, в който десетките църковни камбани насищаха ефира с вълшебните си трели,а тихият морски ветрец даряваше отмора на душата.
От уличката водеща към площада с бавни стъпки умислен вървеше висок младеж на тридесет години, чиито огнено ...

dochev89

Проза » Разкази

2017-11-23T01:31:28+02:00 1.3K

Вълшебна Коледа

Дали на тази вечер има сняг е без значение. Да, вярно е, снегът придава радост и уют, като сте заедно у дома край сгряващия огън. Но като че ли, каквото и да е времето навън, на тази свята, благодатна вечер, Бъдни вечер, цял свят намира щастието и обичта. Сякаш можеш да усетиш някаква магия из възду ...

Лина7

Проза » Разкази

2017-11-23T01:06:40+02:00 2.5K 1 4

Едно (не)обикновено лято .... част 1

Лятото винаги е било любимото ми време от годината. Бях обещала на себе си това лято да остане незабравимо. Исках да се насладя максимално на всеки един момент и да запечатя в съзнанието си само прекрасни моменти.
Вече две седмици бях при родителите си в родния си град. Беше минала поредната тежка г ...

AlesaIvanova

Проза » Разкази

2017-11-23T00:31:29+02:00 598

Виза

Пътуването във времето е много сложен и скъпоструващ процес, разработван стотици години на гърба на данъкоплатци-мъченици.
Първото, което трябва да се направи е: трудов договор. Без доказан стаж и осигуровки, забравяме да пътуваме до, когато и да било.
Второ: да се извадят Свидетелства: свидетелство ...

cattiva2511

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2017-11-23T00:23:03+02:00 1.1K 2

В очакване

Девойката осъзна колко много време бе прекарала да си представя всякакъв сценарий за развой на ситуацията. В унисон с несигурността ѝ, навън небето беше сиво и се бе спуснала загадъчна и гъста мъгла. Времето въобще не ѝ помагаше да се почувства по-добре. Следобед в последния момент се оказа покане ...

Лина7

Проза » Разкази

2017-11-22T11:03:40+02:00 1.5K

Най-сладката диагноза! Изповед на пристрастения.

Маниак, ненормалник, зажаднял за плът. Повечето ме наричаха така щом зърнеха моите произведения. Голотата не им понасяше. Те бяха свикнали да гледат през призми и маски и не обичаха да поглеждат нещата естетически - очи в очи. Може би ги беше страх, не какво ще открият в творбите, а в самите тях. Мо ...

НиколаСтаниславов

Проза » Разкази, Еротична

2017-11-22T11:02:46+02:00 2.1K 1 1

Познание, което не си се осмелил да имаш

Адема е кралицата в двореца Офинос, недалеч от плодородните градини в покрайнините на Дарсин. Градът празнува. Дарсин е градът на мечтите. Поверието гласи, че всеки, който има неосъществена мечта, може да я направи реалност тук, в Дарсин, но цената, която трябва да плати, е да прекара остатъка от жи ...

gigi08

Проза » Разкази, Други

2017-11-22T02:03:56+02:00 1.2K 1 3

Цъфнало цвеке шарено

Със Стефчо се запознахме през 86-та в завода за електроника, където и двамата работехме в технологичния отдел. Началничка ни беше една дребна и зла хубавица, омъжвана и развеждана незнайно колко пъти. Тогава Стефчо бе един от младите ни технолози, току-що завършил висшето си образование и разпределе ...

merlin

Проза » Разкази

2017-11-21T21:21:48+02:00 1K 1 1

Моята Коледа

Коледа! Някои хора свързват празника със зимата, пламтящата печка, други, особено децата, с подаръците и Дядо Коледа или както бе в миналото Дядо Мраз. Но все по-малко хора свързват Коледа с времето, в което всичко е притихнало, време, в което човек се чувства омиротворен, време, в което семейството ...

ponichka.1

Проза » Разкази

2017-11-21T13:34:10+02:00 2.3K 1 1

Да си поръчаш внимание, а да ти сервират самота

Наричам го Компаньона. Защото винаги има компания. Никога не е сам. Смее се високо. Говори на висок глас. И поръчва. По много.
Той влезе. Поръча за себе си, за шефа, за мен, за останалите гости.
Поръча на всички питиета, но тайно си поръча друго. Поръча питиета, за да му сервираме внимание. Той е са ...

ponichka.1

Проза » Разкази

2017-11-21T13:31:33+02:00 1.7K 2 7

Обърнат многоъгълник

8.
Пушекът от лулата образува малки кръгчета.
– Стана, както предположих. – Болният човек стоеше сам в стаята и разговаряше със себе си. – Може би не съвсем: очаквах да вземе оръжието на стареца. Но защо му е всъщност?
Започна да се смее на глас. Приличаше на луд. Мина му през ума, че бившата му съп ...

exuded

Проза » Разкази

2017-11-21T13:29:40+02:00 1K 4 2

Изневярата

Бързам сякаш дяволът ме гони. Сърцето ми думка като лудо, аха да изхвръкне. Още не мога да дойда на себе си. Не е за вярване, че съм на улицата. Що ми трябваше да се захващам с подобна история. Да ме пита човек не мога да отговоря. Пусто женско любопитство. Кирчо - мъжът ми - много ми харесва. От ги ...

slaveja123

Проза » Разкази

2017-11-19T22:02:53+02:00 1.8K 3 7

Този път няма да ти се размине 9

Времето, прекарано в ареста, ме е изтощило както физически, така и психически. Срам ме е не толкова за стореното от мен, колкото за глупашката ми убеденост, че е виновен мъжът й. Хубаво е, че поне ми се размина затворът. Но трябва да плащам обезщетение за нанесена лека телесна повреда. Шефовете ми в ...

Heel

Проза » Разкази

2017-11-19T17:50:15+02:00 1.8K 3

Телефонът

Този гаден телефон не звъни. Гледам го през пет минути, не – през четири. И? Нищо. Чакам и пак нищо. За какво ми е този телефон, като не звъни. Тъпо! Звънни. Пише име започващо с твоята буква. „Да, да добре.“ Поредният, който иска нещо. А аз какво искам? Телефонът да звъни и там на гадния много цвет ...

Стас

Проза » Разкази

2017-11-18T09:17:53+02:00 1.2K 1

КОЛЕДА Е ПО-МЪДРА ОТ БЪДНИ ВЕЧЕР

Беше вечерта на двадесет и четвърти декември- Бъдни вечер. Ясно съзнаваше, че вече закъснява, но и не бързаше, нямаше желание. Новият, лъскав автомобил плавно се движеше по вече заснежения път и наближаваше крайните квартали на града. От далече се виждаха премигващите светлинки, жълтите, червените, ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2017-11-18T09:00:46+02:00 3.1K 3 14

Български гени в Централна Европа

Български гени в Централна Европа
На сина ми
Днес е рожденият ден на сина ми и без да се усетя изплуваха в главата ми какви ли не спомени от детството му. И реших да ги споделя с вас.
Аз съм от амбициозните майки и от малки исках да приобщя децата си към културния живот. От моето детство и крехка мл ...

ЛюсиЦ

Проза » Разкази

2017-11-16T19:29:39+02:00 1.7K 5 10

Този път няма да ти се размине 8

Звъня на дворската врата, но мъжът й не се появява. Или не е в къщата, или не иска да ми отвори. Сигурно се крие мръсната гадина! Сигурно е усетил, че лошо му се пише! Забелязвам камера. Може да ме е видял и да не е харесал гневната ми физиономия. Но няма как да знае кой съм, защото не ме е виждал. ...

Heel

Проза » Разкази

2017-11-16T18:53:40+02:00 916 3

Неуспешен опит за бягство от мрака

На тъмното и изпълнено със звезди небе, луната вече беше изгряла. Всяка една звезда разпръскваше съвсем малко светлина, която беше поглъщана от мрака. Нощта беше спуснала тъмното си крило над големия град. Вятърът внезапно се усили, лампите по пътя започваха да премигват. Усещаше се приближаващо зло ...

Inspirators

Проза » Разкази

2017-11-16T09:48:05+02:00 1.3K 1

Челядта на дядо Коло

Добре че легна болен, та къщата да се изпълни с живот. Дядо Коло отдавна беше прехвърлил осемдесетте и не помнеше дома си толкова жив от десетина, че и повече години. Може би от погребението на Елка. Ех Елка! Добре си живееха с нея, но оная я прибра рано, така им било писано. Имаха двама сина и една ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2017-11-15T20:33:16+02:00 1.7K 3 8

Зазоряване

Тя седеше на протрития фотьойл вече цял час. Не го чакаше. Беше вдигнала крака на седлката и се беше побрала цялата като плод в утробата. За първи път огледа хотелската стая. Пет години идваха в този хотел. Не беше нищо особено, но той каза, че така няма да предизвикват нежелан интерес. Не помнеше п ...

slaveja123

Проза » Разкази

2017-11-15T12:35:48+02:00 900 2 4

Като Юда

Разказът е удостоен с ІІ място в националния литературен конкурс „Ний всички сме деца на майката земя”, преведен на руски език и публикуван в Русия и Канада
Чакахме пред вратата на нотариуса вече два часа. Всички бяхме изнервени и ядосани. Секретарката му ни предупреди, че бил на някаква непредвиден ...

evgeniagenka

Проза » Разкази

2017-11-15T08:44:13+02:00 1.2K 3

Той бе толкова мил

Трябваше да я науча да пише. Защо не я бяха научили? Тогава можеше да каже нещо различно от това което вече знаеше. Нещо изненадващо. Нещо странно. Но тя мълчеше. Освен ако не я питах. Седеше в ъгъла на канапето, грациозна, както винаги. И ме следеше с поглед. Знаеше да ме наблюдава. Понякога ми се ...

Lebovski

Проза » Разкази

2017-11-14T12:47:21+02:00 3.1K 8 7

Пепа

Пепа беше много нахална. Тропаше на вратата и когато ѝ отвореха, нахълтваше вътре съвсем безцеремонно. А апартаментчето беше малко – тридесет и три квадратни метра и без тераса. Но пък бе топло и уютно. Имаше барплот, вградена в него мивка, шкафчета, малък кухненски бокс, пералня, хладилник. Съдомия ...

exuded

Проза » Разкази

2017-11-14T12:45:26+02:00 1.3K 5 7

Две писма до Дядо Коледа

Мили Дядо Коледа,
Ако някой научи, че съм ти писала, сигурно ще помисли, че съм луда или, че наистина съм се вдетенила, както често чувам да казват за възрастните хора.
Повярвай ми, скъпи Дядо Коледа, въпреки, че надхвърлих седемдестдесетте отдавна, аз съм една нормална, но много самотна стара жена. ...

evgeniagenka

Проза » Разкази

2017-11-13T21:48:01+02:00 2.6K 2 7

Извинявай, мамо

Извинявай, мамо
В памет на моята майка Такухи, съзнателно пожертвала своя живот за своите деца
- Извинявай, мила мамо! Извинявай! Извини ме, че толкова дълго не се решавах да напиша нещо за теб. Белият бизон пред мен едновременно ме зовеше да споделя с него каква съзнателна саможертва направи за дец ...

ВТ

Проза » Разкази

2017-11-12T22:16:55+02:00 2.1K 3

Джуравец

- Какво стана със Зоран? – пита жената.
- Прибрал се е вкъщи. Напуснал общежитието.
Жената ме изгледа учудено.
- Майка му е виновна! Щом разбрала, че Зоран се изнесъл от тях, казала, че щяла да продаде апартамента. Зоран много се разстрои. Как така да продаде апартамента?! А той къде ще живее? Ами б ...

670301

Проза » Разкази

2017-11-12T13:08:35+02:00 1.1K 1 3

Един невъзможен Живот

В рухващото планинско село Божур съществуваха баба Катя и циганчето Данаил. Китното местенце, курдисано на края на света, бе почти обезлюдено – само двамата приключенци развяваха калното знаме на трудния живот оттам.
Старицата бе загубила мъжа си преди много, много години. Димо Николов се спомина не ...

thedac

Проза » Разкази

2017-11-12T12:59:47+02:00 786

Сок от гаравинки

Сок от гаравинки
Всеки човек е емигрант, но всеки емигрира по своему. Някои от нас хващат самолет, други автобус, трети си бият шута (каквото и да означава това), а четвърти емигрират вътре в себе си.
"Трябва ли да обиколиш цялата Земя за да разбереш, че навсякъде небето е синьо?" бил попитал някой ...

B

Проза » Разкази

2017-11-11T22:09:24+02:00 1.4K 1 1