Разкази - Проза

Призрачният колоездач

Призрачният колоездач
Част първа
Необяснима смърт
Беше някъде около полунощ, но по улицата все още имаше хора. Някои се разхождаха бавно по горещите павета, а други бяха насядали по кафенетата и жадно надигаха поредните чаши, пълни със студени питиета, тъй като днешният ден беше най-горещият от сто ...

svetlioo

Проза » Разкази

2009-06-23T20:06:55+03:00 1.1K 1

Градината на любовта

Тази сутрин Том се събуди доста по-рано от обичайния час, в който се измъкваше от леглото. Протегна се сънено, загледан в потъмнелия таван и отметна завивките. Веднъж отишъл си, сънят нямаше да се завърне повече, а и Том не обичаше да се излежава до късно. По някакъв начин това му напомняше за утрат ...

faiden

Проза » Разкази

2009-06-23T19:58:21+03:00 1.7K

Танцът на дивите зайци

Двете жени пиеха кафе, пушеха цигари и гледаха танца на дивите зайци. Скоростният им бяг беше една шега, едно надбягване, в което нямаше значение кой ще е победител. Бяха свикнали с това място, голо, каменисто и буренясало. Където човешки крак рядко стъпваше. На всички страни беше простор, зеленият ...

lubara

Проза » Разкази

2009-06-23T17:47:43+03:00 873 4

Смехът и Смъртта

Тихи стъпки в тих и дълъг коридор – те отекват като писък в библиотека, оставяйки впечатлението за нарушена хармония, а понякога и натрапчиво настръхване от страх. Сърцето ми бе пронизано от онова непонятно усещане за приближаваща опасност. Всяко зло се представя за добро, това знаех, ала понякога з ...

LordZombie

Проза » Разкази

2009-06-23T17:32:52+03:00 810 4

Ах,тези сини очи !

А Х , Т Е З И С И Н И О Ч И
Винаги, когато в компания сме заговаряли за жени и сме стигали до чара и омайващата сила на сините очи, а така също и при срещите ми с жени с красиви сини очи, съм потръпвал и съм изпитвал едно неясно-смущаващо чувство. И всеки
път пред мен е изниквал един спомен от много ...

assen_stefanov

Проза » Разкази

2009-06-21T23:54:35+03:00 4.4K 1 13

Момчето (продължение)

Момчето
(продължение)
Беше хубав пролетен ден. Слънцето грееше високо в небето, а лекият ветрец охлаждаше трудолюобивата челяд на нивята. Бай Саво беше седнал на един камък в двора си и гледаше доволно към работещото пред очите му момче, кимаше одобрително и го насърчаваше с някоя и друга похвала. Ж ...

Rasha

Проза » Разкази

2009-06-21T19:35:09+03:00 2K 4

Моите пет костюма

Когато бях в гимназията, баща ми работеше в ДИП ”Витоша”. Беше изпаднал в немилост и изкара там няколко години. След работата в Радио София това си беше чисто понижение, изглежда по партийна линия. Като го знаех какъв беше принципен и с непрегъваем гръбнак, никак не ме учудваше, че се е случило. Спи ...

lubara

Проза » Разкази

2009-06-21T18:43:05+03:00 1.1K 14

Театър, водка и още нещо

Театър, водка и още нещо
От малък исках да бъда критик. Много обичах да критикувам. Критикувах майка ми, че не готви като хората. Баща ми, че сипва лимонада във виното и го разваля по този начин. В по–късен етап подхванах гаджето, че носи панталони, при положение, че краката й заслужаваха да бъдат и ...

Greg

Проза » Разкази

2009-06-21T17:58:51+03:00 1.6K 24

Слънце и камък

Слънцето печеше и без това сухото му тяло, но чувството за свобода мобилизираше енергийните резерви на младия организъм и движеше напуканите, оковани нозе. Денонощия бе стоял сред блатния камъш, криейки се от преследвачите, но дочакал триумфа на волята, на неистовото желание за свобода. Влачеше крак ...

andyboy

Проза » Разкази

2009-06-21T17:41:22+03:00 1.1K

Приятели и в Панагюрище

12.06.2009 г. Тръгваме за Панагюрище. Сборен пукт – домът на Мая Попова, гл. редактор на сайт Откровения. В този дом колко срещи на сайта са ставали, чет нямат. Срещата е в 14.00 ч. Аз пристигам в 14.01, това не е закъснение. Натоварихме багажа и приключението започна. Зад волана – Мая, навигатор – ...

svetlanal

Проза » Разкази

2009-06-21T00:03:47+03:00 2.2K 49

Чудя се...

На преуважаемата г-жа Лажова
Чудя се дали осъзнаваш колко те обичам... в моменти като този, когато бягам до магазина по плажната си рокля и с две празни бутилки от бира, само защото си се оплакал колко ти се пие. И аз, суетната, отивам веднага, без дори да се погледна в огледалото, без дори да измия ...

Рима

Проза » Разкази

2009-06-20T23:06:39+03:00 1.8K 18

Затворникът

Беше около пет следобед. Християнският празник все още изсипваше тълпи от хора пред църквата, които влизаха и излизaха с цветя, пречистени от вярата в чудото на мига. Просяците пред храма цял ден изсипваха благословии и протягаха пластмасови чашки към богомолците. Към армията майки с бебета и възрас ...

inakrein

Проза » Разкази

2009-06-20T19:43:00+03:00 1.1K 8

Една аксиома

По едно време усетих, че не съм сам - отворих очи, за да видя какво иска натрапникът.
- Здравей, Сянка - поздрави ме вълкът.
- Здравей, Ръмжач.
- Какво правиш? - учителят ми рядко проявява любопитство, следователно въпросът му е или част от днешния урок, или поне прелюдия към него.
- Чуй дишането на ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-06-19T15:51:58+03:00 797 3

Алената кръв на живота

Привет, мой нероден сине! Аз съм твоят баща – нещастен и безсилен, след няколко часа вече няма да съм сред живите, затова ми се ще да ти разкажа как стигнах до това положение на предсмъртна агония, та поне ти да успееш да се справиш с тежката участ на човека, наречена живот.
До скоро бях щастлив и и ...

LordZombie

Проза » Разкази

2009-06-19T00:56:20+03:00 939 3

Изкушението - първа част

- Суета на суетите, всичко е суета! – дълбокият, кадифен глас, придружен от заразителен смях стресна леко девойката в черната рокля. Тя се извърна рязко, кукленските ù къдрици прошумоляха, очарователни в своята непокорност, а плътните ù, пухкави устни се свиха в театрално нацупване. Скръсти ръце пре ...

Grafinia_Liz

Проза » Разкази

2009-06-18T19:59:43+03:00 1.2K 2

Педиатрична комисия

Днес петнадесети юни 2009 година преживях един невероятен куриоз с участието на дъщеря ми Виктория.
Всичко започна миналия понеделник, когато прекрасната ми дъщеря се разболя и отидохме на лекар. Нашата педиатърка доктор Груева ни изпрати на специалист „Уши, нос и гърло“ и аз реших да не ходя някъде ...

liulina

Проза » Разкази

2009-06-18T17:42:10+03:00 3.7K 2

Това е моята меденка

- Това е моята меденка! - настоя Сянка.
- Не е - възрази Но Щен Вълк. - Моята е!
- Сигурен съм, че допускаш някаква грешка - не се съгласи с приятеля си човекът. - Защото много добре помня, че точно тук оставих меденката си.
- Да - съгласи се вълкът. - Но и аз оставих тук своята меденка.
Точно тогав ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-06-18T15:24:49+03:00 759 1

Черни срещу Бели

Багрите на войната боядисаха неравните поля с болезнения си блясък. Битка страшно люта и жестока се води вече много векове. Бият се черни срещу бели и ту едните взимат предимство, ту другите отвърнат на удара с контраудар от своя страна. От недрата и от небесата двама пълководци мислят пъклени плано ...

LordZombie

Проза » Разкази

2009-06-18T00:24:18+03:00 795 2

Никога не гледай в мрака

Моята история, не е от тези, които бихте разказали на децата си преди заспиване. Не е и от тези, които бихте искали често
да си спомняте. Самият аз треперя, докато я разказвам. Работех като офис мениджър и по цял ден бях в един задимен офис във
високата сграда срещу общината. Всеки ден след работа с ...

LordZombie

Проза » Разкази

2009-06-17T23:03:01+03:00 1.1K 3

Изповед

Публикувам този разказ, тъй като ме убедиха да го направя. По принцип не съм силен в прозата.
Вилхелм, свещеникът на селото беше всичко за своите съселяни. Даваше им вяра, напътстваше ги, преценяваше и решаваше от тяхно име житейските им казуси. Въобще, правеше всичко за тях. Всъщност,преди време то ...

Swetyl

Проза » Разкази

2009-06-17T22:09:21+03:00 1.2K 5

За хляба и обичта...

Съчки пращяха. В лозята горяха Матеевите къщя. Огнените езици ближеха дървените стрехи. Клъвнаха и конопените въжета на люлката на малкия Матейко, увиснала самотна на крушата. Земята се тресеше под подплашените крака на полските работници. Разпилян бе и хорският ум…
Братовчедката Невенка бе хванала ...

YAVOR_A_STEFANOV

Проза » Разкази

2009-06-17T21:20:20+03:00 2.8K 19

Един тренировъчен ден

- Тутурутурутуту тутурутурутуту - Сянка ентусиазирано надуваше тромпет на двора в тази безбожно ранна сутрин - беше началото на лятото по времето на вълчата опашка. И как нямаше да е ентусиазиран - след програмата, която им беше намислил за днес, приятелите му никога повече нямаше да допуснат такава ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-06-17T20:57:49+03:00 638

Речница Райна

(по мотиви от народния фолклор)
Вземи букета от маргаритки, който набра и ела да отидем до реката. Имам какво да ти разкажа за нея. Не е тя река като реките, а чуден женски дух, който и до днес живее, без да вреди никому.
Някога, много, много отдавна, имало в нашето село една чудна хубавица. Райна й ...

rarebird

Проза » Разкази

2009-06-17T20:50:49+03:00 935 10

Най-верният другар

Най-верният другар
- 1 -
Имало едно време, някога много отдавна, в едно кътче забравено от света, война между доброто и злото. Един магьосник с невероятна сила, каменно сърце и четирима пазители, борещи се за свобода и справедливост...
Но това е друга история, тази, която ще ви разкажа, стана съвсем ...

Rasha

Проза » Разкази

2009-06-16T23:53:44+03:00 1.9K 5

Какво искат жените

Какво искат жените
За мен жените са като китайски йероглиф. Гледаш го и ти изглежда добре, даже красив, но нищо не му разбираш. Може да означава някоя псувня, но ти от къде, по дяволите, да знаеш. Или пък като картина на Пикасо. Няма значение от кой период. Всички я гледат възхитено, кимат разбиращо ...

Greg

Проза » Разкази

2009-06-16T23:53:20+03:00 3.4K 45

Всичко е добре, когато завърши добре

Събудих се бодра и с празнично настроение. Помъчих се да си спомня съня, който ми донесе тази енергия, но после се отказах. Стъкнах се като за представление и се спуснах по асансьора. На входа комшията от горния етаж ми направи комплимент, че приличам на ученичка. Това ми вдъхна още "кураж" и с възм ...

dimi49

Проза » Разкази

2009-06-16T23:30:17+03:00 1.3K 8

Келешът

На пръв поглед двайсетачката изглеждаше съвсем наред. Но не беше. Банкнотата бе фалшива и това стана ясно забележимо, когато Ванко тенекеджията взе друга двайсетачка в лявата ръка. Ментето бе с по-тънка хартия, при сравнението между двете изглеждаше като изпрана.
Иначе си имаше всичко – и блестящата ...

krashkov

Проза » Разкази

2009-06-16T23:23:48+03:00 1.2K 7

Фрагмент във фа мажор

В последно време ми прави впечатление, че все по-често минавам по един и същи маршрут. Това стана неусетно и нямам представа защо се получи. Общо взето улицата е тиха и има няколко стари къщи, останали като по чудо след големия бум в строителството, когато кварталът се промени коренно. Минавам оттам ...

radi.

Проза » Разкази

2009-06-16T22:09:38+03:00 1.1K 9

Поредният ТИ

Ти си някъде там... далеко в нощта и едва ли се чувстваш така сам,
както аз се чувствам сама... и едва ли звънка птича песен би ти заглушила слуха, за да не чуеш изблика на моята душа! Но какво да направя?!?! - като от теб черпех живот... пиех щастието с пълни шепи - до дъно!
Бих искала да ти кажа.. ...

samomen

Проза » Разкази

2009-06-16T22:07:47+03:00 1.1K

На сестра ми

На най-прекрасната сестра на света;
На всички моменти, които сме имали
и на тези, които сме нямали.
Благодаря ти.
Обичам те ...

WhatTheHell

Проза » Разкази

2009-06-16T21:49:40+03:00 1.9K

Кървава разходка

КЪРВАВА РАЗХОДКА 15.06.2009
Пролет е. Още по тъмно, във Варна сутрините са хладни и тихи. Гларуси и чайки крякат някъде назад между антените на блоковете. Роса е намокрила целия морски парк. Тази част е още дива и някак по-естествена. Мелек тича обезумял от свободата си и мокри късата си козина. От ...

AppeaRance

Проза » Разкази

2009-06-16T19:40:26+03:00 1.8K 9

Шепот в нощта

... Миш миш миш...
- А?! - сепна се почти заспалият Но Щен Вълк. - Какво каза?
- Ммм - сънено измърмори Ко Та Рак. - Заспивай, Но! Нищо не съм казал.
"Причуло ми се е" - помисли си вълкът и отново положи глава върху възглавницата си.
... Време е да спиш... ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-06-16T12:51:52+03:00 1.7K 3

Обикновен разказ за необикновен човек

(Крал на шутовете или шут на кралете?)
Казвам се И.Д. Публична личност съм и затова ще се задоволите само с инициалите ми. Освен това, ще ви разкажа не за себе си, а за един необикновен човек. Нищо, което ме касае лично, не излиза от рамките на моя произход. Завърших добро образование, специализирах ...

rarebird

Проза » Разкази

2009-06-16T02:19:41+03:00 932 5

За едната чест...(2 част)

Измина малко време. Черешата узря. Пред портата на черквата бе дошъл на кон слугата на валията, да кани поп Мартин и жена му да гостуват.
- Булче, виждам, червенеят плодовете вече…
- Червенеят, ама ще са кисели за теб.- изрече с ирония Калина.
- На валията Мурат ще му се усладят, ако ти му ги занесе ...

azura_luna

Проза » Разкази

2009-06-16T01:59:03+03:00 2K 57

Тихият Мъртвец

Била тъмна дъждовна нощ, едва ли някой би могъл да не забележи страшната сила, с която гръмотевиците падали. Цялата земя се разклащала. Светлината от нощните лампи едвам мъждукала и почти не се забелязвала, проливният дъжд бил изгонил всички живи твари от тесните улици. По тези улици някога, според ...

LordZombie

Проза » Разкази

2009-06-16T01:24:45+03:00 802

Когато доброто тръгне по хората

КОГАТО ДОБРОТО ТРЪГНЕ ПО ХОРАТА
На 13 юни в ранния следобед тръгнах от гара Горна Оряховица за Стара Загора, откъдето малко след 18 ч. трябваше да продължа с ускорения бърз влак Бургас – София за Пазарджик. Крайната ми цел беше град Панагюрище. Там трябваше да се срещна с приятели от моя любим интер ...

Баткото

Проза » Разкази

2009-06-15T09:50:17+03:00 2K 22

Русалката и Юнака

Вчера в Интернет видях една снимка на едно прекрасно русо момиче и се сетих… Нека ви разкажа.
Отивахме на море. Влака София - Бургас. С карта от завода, в който работеха родителите ми. В съседното купе баща ми съзря един приятел от София. Той работеше в същия завод, но в софийския филиал. Срещаха се ...

marco777

Проза » Разкази

2009-06-15T00:18:57+03:00 2.6K 2 22

Крал Рафаел

В далечното кралство на тъмните нивя управлявал крал Рафаел. Той бил мрачен и жесток владетел, а народът, населяващ земите на кралството, живеел мизерно и нещастно. Бил ужасен скъперник още от млад, а щом наследил трона от баща си, чувството за величие и неограничена сила му повлияло пагубно. Той се ...

LordZombie

Проза » Разкази

2009-06-14T18:16:42+03:00 1.9K 4

За едната чест...(1 част)

Рекичката опасваше селото. В подножието на хълма спеше малката черква. Над дървената ù врата, с милващи очи бе изписана Богородица, прилепила майчински глава до младенческата…
В дворчето около черквата, със звънлив гласец се смееше малката щерка на поп Мартин.
Цвета надничаше с любопитство под опашк ...

azura_luna

Проза » Разкази

2009-06-14T17:35:46+03:00 2.1K 23

До Алекс

Пътуването
Иска ми се да... напиша нещо за Александрия или за Египет, но май първо трябва да настроя мисълта си на периода от времето на скитането ми из морета и пристанища в района. Време, което неминуемо беше оказало своето специфично влияние върху оформянето на светогледа ми (много изкуствено про ...

vanyom

Проза » Разкази

2009-06-12T13:52:17+03:00 1.9K 10