Друга

42,5 резултата

Сянка

Далеч в простора плува сянка,
която е отдавна с мен.
Това съм аз - жена и мравка,
и лъв, и пламък, и дете.
Това съм аз, така смутена, ...
484 1

Перфектна автобиография

Грижите ми тежат,
като торби под очите на професионален пияница,
а мечтите ми спят
на живота отвъд, сякаш, последната граница...
И се влача подобен ...
516 6 24

Онова гласче, там някъде скрито...

Уж всичко си имам – над главата покрив,
на масата хляб и във чашата вино,
редом с мен приятели, хора любими…
Още се радвам на цвете, птица, небе синьо,
имам сърце и сълза за болката чужда, ...
617 1 6

Вододел

От тук нататък няма верен път,
а две пътеки със различен изход -
едната - двама да се окрилят;
А другата да извървим самички.
И редно е. Това е вододел, ...
732 4 4

На най… българския език

Измълчах те, сякаш няма
думи за „било“ и „бях“.
И защо да правя драма
от един случаен грях?
По билата трепетливи ...
463

Глупакът

Кротко по ръба на утрото,
глупакът безстрашен върви.
Зад него залязло е времето,
пред него - изгрели звезди.
Сърцето му - пламък в мрака, ...
529

Разлики

Ако си студена -
и отвътре наранена.
Ако изплакваш очите си
и прикриваш лицето си.
Ако не допускаш топлина - ...
475

Когато ти писне от лятото

Когато ти писне от жегата на това наше слънцестоене.
И от поляни и от магарешки тръни, и от потните гърбове на прашни и млади кончета.
Тогава си спомняш за зимата и колко беше студено.
Как всичко беше сковано от ледовете на тихото време.
Как искаше да се стоплиш, почти прегърнал печката. ...
568

Жена

Фабиан Перез
"Непрекъснато се боря за един по-романтичен свят, в който жената и мъжът са с дефинирани роли и властта не винаги е целта".
Може би контекста е, че жената трябва да съхрани онази женственост, която е толкова привлекателна за мъжете. И която предизвиква защитническите инстинкти. Както и ...
510

Сърцето лети окрилено

Сърцето вижда това, което очите не могат.
Светът се движи воден от сърцата ни.
В летящи хора има много завист и неясна злоба.
Но сърцето лети търси само доброта и любов,
и всеки ден ни то подсказва "не искам" ,"не мога". ...
827 7 20

На Иван Гарелов

"Часът и мястото на срещата са известни!" -
днес помним с тези твои думи от екрана
тебе - един от журналистите най-свестни,
но от днес България без своя син остана!
Болка силна изпълва ни душите, ...
540

Сиромашията дебне

Сиромашията дебне на прага,
излезеш ли навън,
ще те грабне веднага.
Преди живеехме в изолация,
а сега сме в тотална инфлация. ...
514

Житейски избор

Щом жените от мъже толкова разбират,
то защо съпрузи те днес тъй дълго дирят?
Търсят мъж, атлет поне, да е бог в кревата,
щедър, с пълно портмоне, верен на жената...
Бол пари печелят се с пот или с измама. ...
439

Сам съм си достатъчен

Сам съм си достатъчен
в този свят упадъчен,
не искам около мен усмихнати фалшиви лица
с покварени и злобни сърца.
Сам съм си достатъчен, ...
524 1

Светило е човекът

Пропътувах сто пътеки – и равни, и стръмни.
Дълго крачех из чужди светове – полусветли.
Все подир нещо търчи съществото човешко,
а Духът жадува покоя на безвремие невинно.
Извървях май всички посоки към сърцето си. ...
609 3 4

Друговремец

Лиянена картина
запазена в резин -
спомен останал от друго време.
Един е и за мен - незаменим.
Струва повече и от тебе. ...
558

Из яркото синьо небе

Понякога си мислиш, че ще е до живот,
Понякога се радваш като малко дете,
Мислиш, че си достигнал самия небосвод,
Волен като птица из яркото синьо небе.
Но изведнъж въздухът ти натежава, ...
501

Полетът на Икар

Как искам да съм птица – да летя!
Усещам, че в съня си съм го правила...
Че птицата е толкоз дръзка. Тя
от гравитация се е избавила!
Ако съм птица с огнени крила ...
956 13 24

Завръщане

Когато бях, не се очакваше да пазя тихо.
Избирах грешките и си проправях път през тях.
Бях глупава и неразумно много исках,
Да боря истини във мрачен и гротестен свят.
Не се измарях от обидата, от болката, от разтрошените мечтания. ...
427 1

Болезнен стон

Безмислено е времето, в което
не си обичал истински веднъж,
не си прескачал грапави павета,
не си танцувал под проливен дъжд.
Безмислено е да планираш всичко - ...
901 8 14

Неслучайност

Дъжд.
Цяло ято от капки
ромолят... ромолят...
Уморен от слушане джаз,
съдира паяжините ...
705 1 2

Брегове

Брегове
Най-стръмни
са онези брегове,
които
сме издигнали ...
560

На прага на осезанието

На прага на осезанието /Телешко в глинен съд/
Бих искала да имам предвид
цялата любов около себе си.
Да бъда релационен сбор,
който носи неизменно смисъл, ...
684

Не ви е нужен тук фалшив мислител

Ще си отида,
ще си тръгна тих
в сърцето с мъничка обида,
от тука със прощален стих.
Присъствието ми, явно, е дразнител, ...
880 1 13

Животът

Животът
Животът е любов
в безкрайна смърт;
откопчиш ли се,
връщат те вълните ...
569

Кошмар

Сънувах я във полусянка
лице така и не видях
Една забулена вакханка
символ на самия грях
Ръцете си тя бе обвила ...
430

Квартира

На Гери
Когато намериш квартира,
която топлината запазва,
полет крилата прибира,
слънцето бавно залязва, ...
491

20 август

20 АВГУСТ
Точно като Диоген -
сам със себе си на среща -
днес празнувам ден рожден
с къшей хляб и малко леща!... ...
684 2

Среднощен дъжд

Среднощен дъжд окъпа тишината
и приласка душата неспокойна.
Поисках от Вселената да прати
щастие и здраве в дози тройни.
Но не за мене само, а за всеки ...
887 2 4

Мръсница

Алармата ми звъни ,
време да се събудя .
Още един празен ден
и ден на заблуди .
Още един ден без теб , ...
522 2

Одеялото на покварената нощ

Не мога да забравя ръцете ти от моето тяло,
нито мога да забравя онези мрачни чувства,
обгърнали мозъка ми като тежко одеяло.
Нима това е едрата сума,
която трябва да платя, ...
631 1

Август

Август е изпълнен с доброта,
ала защо сърцето ми се пълни с тъга?
Казаха ми - август е изпълнен с радост,
прошка, мир, любов,
но аз не усещам този зов. ...
405 1 1

Дори мечтите ми са сини

Виж, синьото е малката магия,
в очите ми - копринено море.
И роклята ми в синьо е, не крия,
син вятър милва голите ми рамене.
Щурчетата и те във синьо пеят, ...
971 10 21

Липсваш ни в живота

Нарисувах тъга,
нарисувах (със думи) сълзица.
Теб те няма, те няма, сега -
14 години, сестрице.
Кога минаха? Аз побелях, ...
765 9

Какво ли е да си море

КАКВО ЛИ Е ДА СИ МОРЕ
Какво ли е да си море –
да нямаш край, дори посока.
От майка да не си роден,
сред бездни тъмни и дълбоки. ...
659 3 3

Времето

Времето ме затяга,
всичко превръща се в жива рана,
неизлечима, неуловима,
носталгията пак ме настига.
Броя дните бавно, трагично, ...
612 1 1

Симпатия

По устните на грапавия вятър
полепнали са светли песъчинки...
И мирното море е непонятно.
Вълните може би не ги е имало.
Подмамени от памет обещаваща, ...
787 3 11

„Девойко, мари хубава…“ /на сестра ми/

Лятна вечер. Слънцето уморено притваря очи
и ляга ребром зад хребета. С теб го изпращаме
от скалата, то ни целува с последни лъчи,
гората притихва, синкав мрак бавно припада.
Танцуват искрите на огъня, проблясват за миг ...
822 1 7

Треви

Треви мои буйни и зелени
по обширните поляни небрежно разстелени
сутрешнаната роса със свежест ви е напоила
цветята с палитрата си от цветове ви е дарила.
Този мой ден с вас искам да споделя ...
374

Пуйетична деменция

Брадата на пуйета побеляла
по листа стеле се, подобно от кандило
кат' пушекът се носи, дух без тяло,
белязана със капки от мастило.
Акълът му я следва в редовете ...
579 1 11