Друга

42,5 резултата

Песента на Сосана

Мачти разнежени
свеж вятър гони.
Взори – премрежени,
с цвят на сезони.
Бисер в косите ѝ – ...
569 3

Бодигарде

Бодигарде, ти си като сянка
на навело клоните дърво…
Не тъгувай за дървото – жалко,
но самотно винаги било.
Нека бъдат светли твойте мисли, ...
493

Котка

Разля се мъркане в сенчестия мрак,
тихо се движи, без звук, без знак.
Очите ѝ светят като пламък в нощта,
със себе си носи дълбока следа.
Тихо, грациозно, сякаш дух в мъгла, ...
407

Чайка-вълна

Вятърът вдига вълни.
Вълните носят риби.
Рибите са захапали кукички.
Кукички, хвърлени от рибари.
Рибарите дойдоха с лодките. ...
523

Изгорялство*

Бе Кръстовден и Христос
тръгнал бе накъм Калето –
в пепел и вретище, бос,
с пъстра бъклица в ръцете.
Долу дремеше Свищов ...
429

Пускам я с поглед пред теб примирен

Като карфици във паметта ми
мигове нови сега се забиват.
Радост, успехи, провали и драми;
с нея вселената аз преоткривам.
В мене е пролет, нищо че есен ...
688 4

Продавам

Продавам роман ненаписан.
И бъдеще - също продавам.
Ще купя с парите
това, което не ги притежава.
558 1 3

Наесен

Усмихва се небето, а душата
отпи от облаците синева.
Вятърът дърветата намята
с коприна златна - есенни листа.
Събрала в шепа слънчеви целувки, ...
586 1 2

Недей при мен се спира за кафе

Правя кафе
и мълчаливо приемам монетите
на уморени мъже,
на жени, загубили вяра в късмета си.
Връщам рестото точно, ...
440 1 6

Гнездото на душата

В гнездото на душата те очаквам
да долетиш, за да измътя спомен –
нежно да измие всички рани,
които си ми причинил неволно.
Наесен щъркелите странно се завръщат – ...
526 3

Обичам

Времето неумолимо тича
и чертае бръчки по лицето,
а на мен така ми се обича!
Любовта балсам е за сърцето.
Всъщност май неправилно го казах. ...
741 6 6

"Мое лято"

"Мое лято"
Листите на календара се ронят в тишина,
като есенни листа, носени от свобода.
Отиде си лятото – пъстро,
с емоции незабравими, цветно и красиво, ...
509

Мъгливо ми е

Когато трупаме трупове,
слушаме органа и тупват в дупките.
Веселите гробари с мъх под ноктите -
барабанят по ковчезите.
Мъглата е наглото копеле, ...
448

Небесен стенопис

Не исках, ала стана трудно –
наведената ми глава
съобразява вече мудно.
На тротоара – куп дърва.
Заплаках за зеленото, отнето ...
468 1 2

Надежденски рап

Ще преглътна и тази горчилка.
Дай от шкафа запаса с локум.
Тоз квартал заприлича на спирка.
А шофьорът - пиян е... и луд.
Друса здраво. Спирачките свирят. ...
704 2 12

Мигновение

Не плачи ти, не тъжи
и без това за малко сме със тебе
заедно дори уви, един живот е малко време.
Добре го знам и пак боли
щом дойде време за раздяла ...
397

Х-Софийски синдром

Двадесет и втори век отмина,
Третата световна отшумя,
седнаха в подземното казино
Àдам Попдраганов и Змия.
Адам бе човек, а пък змията – ...
841 7 14

Ciel macédonien - Sanja Atanasovska- Severna Makedonija 🌐

Ciel macédonien
Je marche à travers les arcs-en-ciel de quelqu'un d'autre
Je bouge mon âme
dans une petite valise
et j'oublie toutes les pierres ...
473

В утрото на нощта

В леден плен е цялото ми същество
от светлина едва ли ще трепне то
Слънцето отдавна е в покой
а душата ми в замръзнал застой
И как да излезе думичка красива от мен ...
515 1 3

Сънен свят

Като коте се гали днес утрото в мен,
мърка тихо, преде светлината.
И се влачи денят като рис по корем,
тихо дебне да сграбчи Земята.
А светът, все така от съня гурелив, ...
523 1

Неказани думи...

Най-шумни са неказаните думи.
Крещят във мислите на кръст разпънати…
Преглъщани,
изтръпнали,
обрулени, ...
736 4 16

Есенно настроение

Заплака небето, рони сълзи дълго и тихо.
Дърветата голи зъзнеха, свели ниско чела.
Вятърът палав открадна пъстрите им дрехи
и застла чуден килим върху голата земя.
Скри под него драките, калта, камъни остри, ...
997 2 9

Житие & Битие

....Житие & Битие....
Не Циганин, а Бог първо прокле рода и земята,,
проклетията си изрече Tой лично... от устата.
Така и стана... род против род, а ,змията виновна.....
И стана та написа нов завет.. като, "наука "основна.. ...
608

Заливът на кита

Видях се в лодка на незнаен ден,
без грижи и потъващ до покоя!
Мълчанието люлееше в сатен,
напрегнатите мисли над прибоя.
Брегът на Странджа бе пред мен, ...
563 1

Да можеше да видиш

Да можеше да видиш слънцето,
ах, щеше да плени сърцето ти.
Но не можеш, защото сляпа си —
изгубила си се в тъмното.
Да можеше да чуеш вятъра, ...
581 2

Не съм...

Не съм поет... и ми личи.
Прощавайте, че ви споделям,
това което в мене ври.
Ела, щом искаш... смело стреляй.
Аз нямам меч, ни пушка с щик. ...
669 7 8

Сърцето ми е пълно със звездички

Събудих се тъжен
с' сърце натежало,
с отпуснато тяло,
и вкус в мен на въглен.
Но трябваше зъби ...
409 1

Ручей към душата

Пониква лозето след пухкав дъжд,
събира капките изплакани тогава,
когато в пролетно кълбо се съберат
копринените цикли в небесата!
Разстила се омайваща вода, ...
541 1 2

Дори не разбра

Дори не разбра от какво ме боли
не защото пред теб не застанах,
не защото не пророних сълзи,
не защото премълчах и не казах,
а защото не можеш да разбереш ...
702 1

По звездния морз на вълните

Вълните прииждат към мене,
а после се плъзгат назад.
Къде сте така устремени –
разбива ви тъмният скат!
Морето безкрайно немее – ...
428

Трагедията в Граф Игнатиево

Последен полет ви беше това.
Последният път към небесата.
За болка и мъка са тези слова,
за поредни жертви на съдбата.
Тъгувам за летците безутешно аз, ...
601 1

Времето препуска

Ще ме засили старостта,
ще ме засели в някой залез –
от див божур, цъфтял в нощта,
ще пие багри изгрев алест.
https://www.youtube.com/watch?v=7o2FaV9udwU ...
430

Някои от нас

Някои от нас купуваха нова украса всяка Коледа,
при други коледният дух живееше целогодишно.
Някои в точен час всяка неделя се молеха;
а други така живееха, че самият живот им беше молитва.
Някои усърдно спомените запечатаха в снимки, ...
489

Виртуален помощник

Бог добър е, ще ме назначи
за пазач на райските градини.
Янаки Петров, „Безработният поет“
От жегата на лятото се скрих
на сянка пред компютъра – да пиша. ...
426 2

В този есенен ден

За двама ни този ден е надежда,
започнала преди много лета.
И днес в очите ти се оглеждам,
и пак откривам в тях любовта.
Този есенен ден е началото ...
676 7 15

Пътуване към бъдещето

Все още имам бъдеще красиво
и влакът ми не спира да лети.
Но в този свят с илюзии лъжливи
не стига да сме само аз и ти.
Безумията сякаш вкаменяват ...
632 1 2

С траурен траулер, в трал чер – на бал

Нахлузват рибите вечерни мрежи –
приличат на наконтени русалки,
следящи траулера тъмнонежен
и взели гларуса за принц… без малко!
Вълни лениви срещу тях се ежат, ...
447

Епилог

“Епилог е последната част в сюжета на литературно произведение, която от известна дистанция на времето разкрива съдбите на героите след развръзката в творбата.”
Аз съм епос, който се чете за един човешки живот.
Ти предпочиташ да четеш брошури.
Не намирам драма в този епилог,
нито причини за душевни ...
506 1