Друга

42,6 резултата

Поздрав

На petinka67
По стила ще я познаете
и по веселия нрав,
а с поезията щом се запознаете,
забравяте за зло и гняв. ...
936 19

Не спирай!

Дори върха да достигнеш
и мечтата си да постигнеш,
не спирай да се катериш!
Дори на дъното да паднеш
и в безнадежност да изпаднеш, ...
1.9K 18

Болезнено

Въздушно като ветрена целувка
спокойствието ми се разсея някак
и свита под измачкана завивка
разнищвам тъжна чувството си в мрака.
В мъглите на солено-сладки сълзи ...
918 9

Жив съм

ЖИВ СЪМ
Жив съм. По-жив съм от всякога -
всичко в мен крещи за живот.
Сърцето ми лудо изтласква по вените
червената течност като робот. ...
1.1K 15

Тук остава само тишина...

Дворът ти е сиво пепелище.
Оградата - ръждясала от викове.
И пейката студена е опора.
Безмълвно викащи - душите ни.
Показа ни дома си в спомени. ...
1.4K 35

Поетично поучително ;)

Очаквам, скъпи, да се върнеш.
Горя от страст, кръвта лудее
и тръпки - пеперуди пърхат -
подгряват същността ми и копнея.
На телефона изкусително ще мъркам, ...
1.1K 29

Сърдечна благодарносг

Търсих думите за благодарност,
но от тез, които са познати,
сякаш няма толкоз лъчезарна -
на Вас да се прошепне за признателност.
На Вас дължа усмивката възвърната, ...
694 8

***(Тази кравичка...)

***
Тази кравичка кротко пасе си
и огрява й залезът хълбока.
Това село е без поетеси,
затова се живее по-дълго. ...
958 7

Роза - цвете красиво...

Роза - цвете красиво -
и на храст, и в букет.
Роза - цвете свенливо,
но с горд силует.
Роза - цвете уханно, ...
7.3K 9

Честит Петровден!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК ИМЕННИЦИ!
Днес светъл празник името ти има,
нека всички ти го почетем.
На твърдостта във него несравнима
букет от топли чувства да дадем. ...
4.5K 2 7

Дим

Ще се превърна в дим...
Единствен ще долавям всеки дъх...
Следите ти ще пазя тихо...
Единствен ще се скрия там...
Прозорци без стъкла ...
979 3

В задния двор на живота

Изморих се да бъда във сянката,
като навес растяща над мене.
Да повдигам неволно презрамката
на ушитата рокля със бреме...
Прецъфтяха от болка очите ми. ...
962 27

Прераждане

Останала сама във мрака,
преродих се аз във тишината.
Гореше в мен едно желание –
едничка тръпка на окаяно съзнание.
Бленувах да иззема, да изчистя и умия ...
1.2K 3

Безкрай...

Навън вали,
а аз се скитам под дъжда.
Самотна съм,
единствен силует в мрака.
Светът е черно-бял за мен ...
767 5

Въздишка

Тази страст, бушуваща във мен,
с думи аз не мога да опиша
и всеки следващ реквием
заключвам във една въздишка.
Въздишка за теб... ...
1K 2

Създадена от...

Създадена съм от звездите,
за да нося светлина.
Създадена съм от мечтите,
за да нося топлина.
Създадена съм от дъжда, ...
1.3K 4

Из "Книга на смъртта"

ИЗ "КНИГА НА СМЪРТТА"
Пролог
Напразно се хабите, Богове-
Смъртта да прелъстите.
Да я обгърнете с ръце ...
842 11

Между Ада и Рая

Писна ми от този Ад,
искам да отида в Рая.
Вече не чувствам изгарящата болка,
само сълзите останаха в нощта...
Писна ми от този Ад, ...
869 4

Убиец

Убиец
Понякога миналото ни застига
и застрелва настоящето ни в гръб,
разкъсва дробовете ни със този изстрел
и те неистово кървят. ...
787 4

Една нощ

Като око на сова ме погледна
дискът на луната бледна.
В прозореца ми окото появи се,
като с пергел очертано,
сякаш от сребро изковано. ...
899 3

Майка ми

Тя ме чака от вратата
да ме заговори.
Ситни стъпчици след мене.
Ситни думи рони.
Аз се мъча да остана ...
897 9

Аз не съм ангел!

Аз не съм ангел.
По човешки съм грешна.
Не хвърляй, моля, камъни по мен.
Мислиш ли, че ако често страдам,
ще грейне радост в твоя ден? ...
1.3K 1 22

Дали не може

Под стрехата, над прозореца,
в къщата на село, у дома
две лястовички в ранна пролет
вият своите гнезда.
А не след дълго време чувам ...
779 22

Лес

Л е с
Крачим ние през леса житейски,
стремейки се да сме със вдигната глава,
а животът брули, блъска ни, поваля
докато, залитайки, се мъчим да сме на крака. ...
679 2

Какво ми става...

Какво ми става... не знам,
как да престана - не знам,
правя само злини,
някой все го боли...
Какво ми става... не знам, ...
1.4K 3

Завръщане

Болеше ме сърцето. От вчера.
И настроението - покачваше се надолу.
Гледах облаците, полепнали по ръцете ми -
капчици мъка от спомени...
Искам да се науча да спирам сърцето си, ...
691 9

Всичко е

Всичко е истина, ушита със музика,
песен на капки небесна вода.
А Будните сухи - тихо тактуват.
Единствено глухите чуват лъжа.
Всичко е музика, целувки на истина, ...
1.2K 1

Момент без муза

Светофар. Зелено е - тръгни!
Препъваш се, избягай - забрави!
Поезията трудно раждаш,
твърде късно се обаждаш!
Смешни рими без покритие, ...
735 2

Кръстопът

Кръстопът...
Разделям се на две
и оставам някъде сломена.
После съвземам се
и отново запленена, ...
923 1

До любов се достига с любов...

Не понасях лъжи, комплименти.
Всяка истина беше ми щит.
Имах много сюблимни моменти.
Радост, щастие, бяха ми мит...
Не успях своя хъс да пречупя. ...
1.1K 19

Поетично за Поезията

Поезия? Нанизи от думи разноцветни,
облаци от нежен пух,
шкафчета, побрали мисли меки,
а поетът - поетичен мук.
Поезия? Отворени прозорци от кристал, ...
927 1

На страстта по учебник

Препускат нахъсано твоите пръсти,
по кожата ми загрубяла от чуждите копнежи...
Под нея - Адът на Земята -
заповядва дяволът безсрамен,
безсрамно подчинява се и тялото на потопа от мечти... ...
676 1

Лъжата, която убива

Обичах го.
Беше лекар.
Някъде
далече
в Ирак. ...
1.1K

Усещане

Ако трябва с думи да те нарисувам,
ще ми е трудно да ги избера,
и може би докато съществувам,
едва ли истински ще подбера.
Тъгата ми не позволява да те хваля, ...
805 10

Мрачен ден

С черна роза на гроба ти идвам,
цялата окъпана в тъга.
Забравям за слънцето и за снега,
за мойта неприкрита суета.
С черна роза от от Ада, от дълбините ...
1.2K 1

Все още...

Все още...
в съня ми
някой с нежност
люлее
небето над мене... ...
1.4K 57

Отивам си!

"Най-тежко е да се чувстваш излишен там,
където си бил тъй необходим."
Отивам си!
Неискана
и непотребна. ...
995 24

От друг свят

ОТ ДРУГ СВЯТ
На Таня Мезева
- Откъде си, момиче?
- ме попита веднъж -
От коя си галактика? ...
866 10

По пътя

Като стих край дърветата тичахме
и проблясваше в душното лято,
от косите ти - тъжно момиче,
пожълтялата есен на златото.
Полуделият ден ни прегърна ...
787 7