Философска

20,9 резултата

Лековитата вода

Отивам при корените си, при рода,
да срещна моите майка и баща.
Да видя усмивките им от пътната врата,
да усетя уюта на семейството, на дома.
Тук в селцето сгушено в планина, ...
712 1

При Вас ме пращат, Ваше лицемерие

При Вас ме пращат, Ваше лицемерие,
грижливо пътя ми показват даже те.
Душата крих, но злобата намери я,
от тук нататък ще е както кажете.
Да, ваша Низост, пращат ме – с проблемите, ...
435 9 14

Който има сърце да види

В този свят пропит със хорска завист и греховна лъст
господар алчността е и в нейно име брат - брата убива,
свят, който дори своя Спасител разпнал е на кръст,
свят, загърбил своята вяра, която сред равни въздига
И дали има изцеление за тази сган от неверници, ...
892 1

Тук бе моят дом

За последен път съм в тази стая -
пуста, като моята душа.
Празен е домът, но аз ридая -
оставям в него толкова неща...
В миг се събраха двайсет години. ...
418 1 2

Пътните знаци

Първият миг на срещата
беше като удар от светкавица.
Не че знам как е удар от светкавица,
но съм сигурна, че е точно така.
Блясък и всичко в мен се размести. ...
846

Последни дни

Всичко ли е безсмислено и суета?
Всуе ли за безсмъртие мечтаем?
Жесток е към нас света,
защо е тъй - не знаем.
Гледам часовник сега, ...
476

Летя си на метлата и си свиркам...

Понеже ми е депресивно сивото,
а телевизорът до лудост дразни,
че деветини, бабини преливате –
от празно в пусто и от пусто, в празно,
понеже хич не съм по сериалите, ...
1.2K 7 17

Как много тежи празното

Залезът отпива от сълзата.
Лутат се въпроси безпризорно.
Всички тайни натежават...
Пореден ескиз илюзорен...
Морят ме несъгласни мисли... ...
485 3

Животът не обича...

Не може да се съживи, туй що е мъртво
и изборът изцяло си е негов.
Животът не обича простосмъртни,
а жребият на тленността е тегав!
И ето подредена е дъската, ...
720 7 20

Да го прощава господ!

Светът отдавна село – глобализъм,
но хората не се сближават, хич.
А хидра от екраните излиза
и бълва пошлост, силикон и кич.
И сиви клетки, в мозъка си траят. ...
376 3 7

Във времето

Разкроявам небето на мечти и тъга.
Колко много е взето!Има капка вина.
И снишавам гласа си, всяка дума е вик.
Няма как да сънувам онзи прелестен миг.
Разтопи се сърцето върху моята длан. ...
567

Черно и бяло

Искам да изживее всеки ден и час
истински със жест и мили думи,
в реалности и най-простото у нас
в радост на земно съществуване.
А времето, то може да е всякакво - ...
421

До край

Не спирай да се учиш и живееш!
Не спирай да опитваш и грешиш!
Тогава, вярвай ми ти може би ще проумеш
и без крила, че можеш да летиш.
Не тръгвай, ако нещо в теб те спира! ...
433 2

"С обич, Ваш поет!"

Нямам аз до себе си приятели,
имам само чернова с перо.
Всички оказват се накрая предатели,
въпреки всичкото добро.
Нямам мислите си на кого да споделя, ...
552 1 6

Радост

Тъгата лек е за "слаба проза",
абстиненцията от любов е просто стих,
смирение и тиха самота в голяма доза,
чиста радост, която в пандемията открих!
410 4

Страхът в моето сърце

Аз съм тук невиждана и непоправима,
скрита и страхлива,
забулена в мрака.
Крия лицето си в пе'лта,
страх ме е очите да отворя, ...
495 1

Твърди се...

Когато скъсаш страници от романа,
изпускаш безценни и важни моменти...
Самотуваш си... И се вкарваш в капани
от съмнения и пръснати фрагменти...
Лепиш и наместваш случайни парчета, ...
583 1 2

Въпрос

Кой разбра какво е обич?
Дали е стока, чувства, красота?
Дали е в яростният бяг на бурята?
Или е в тишината на една сълза?
Дали е стока за една размяна? ...
728 1

Ангелско песнопение

Прилича на смирено песнопение,
на хор от ангели пригласящи на орган
и красота потънала в забвение
във някой от мечтаните животи.
Божествено е само да усетиш ...
603 5 16

Пътни неволи

По хлъзгави улици и остри завои,
раздрънкана върви душата.
Хлътва със болка в дупки безброй,
търсейки брод във мъглата.
Буря от сълзи гърми разярено, ...
466 2

Огледало

Погледни ме, аз съм огледало
закачено на стената, с пукнат гръб.
В мен сега е твойто голо тяло
и лицето ти, потънало във скръб.
Мъката ти мога да усетя, ...
1.1K 2 9

Бях на път да си взема довиждане

Бях на път да си взема довиждане
За последен път аз на тази спирка спрях
И с моето бавно прииждане
Аз мислех за миналото, в което живях.
Ние борихме се заедно в абсурда ...
756 1 2

Живях

На таз земя аз бях
На таз земя аз скитах
На таз земя аз някакси разбрах
Какво е да си човек. Живях
С всичката ми корест, воля, страх ...
576

Чистилище

В едно чистилище насред площада
(За по-накратко да го кажем Черква),
смирено искаше пощада -
Тя, дето с Дявола се черпи.
И куцо, кьораво, сакато, ...
650 2 2

Може би дори... сте ме разбрали

4 часът след полунощ е,
а сънят далече е от мен.
Колко пъти след такива нощи
виждал съм, как ражда се нов ден...
Колко пъти стаята ми свети ...
808 2 6

Ventriloque 🇬🇧

I switch from face to face,
unwilling to be put in place,
stretching over distant thoughts
of what I’ve found and forever lost.
People look at me and see ...
1.5K

Друго какво да ви дам?

Пиша и пиша, за нощ и по няколко стиха,
отрова и комка, душата ми — тръни влече.
Пръст ми размахваха строго, а после простиха.
Луда е, само понякога, някой през зъби речѐ.
Мога да бъда дъга — с цвят да пълня гледците, ...
1.1K 2 9

Отново съм в очакване на теб

Последните минути отброявам
преди да срещна своята Кралица
в нозете бели, на която падам.
А времето е разтеглива единица...
Отлично знам, че с нея ще е миг ...
668 2 10

Зимно, ледено

Стрелките заковани са! Изгубено е
детството! Пропилени са мечтите…
Отдавна са пресъхнали… Чешмите
буренясват. Времето ненужно е…
По стените... паяжини… Украсяват ...
814 1

Cветъл купел

Има бедност по света, дечица дребни,
с хлътнали очи и майки гневни.
Чума ли, кажи ми, Боже е потребна,
да прогледнат, нищите душевно?
Де го, Твоят дух у рожбите Ти, де го? ...
789 1 6

Бедност

Мислех си, че всичко съм видяла,
преживяла съм много неща.
Но, въпреки това не съм прозряла,
в какво се е превърнала човешката душа.
Какво се случи с добротата, ...
787 1 13