Литературни конкурси 2026

Изглеждаше ми толкова голяма,
подпряла гордо с рамена небето!
Мечтаех сянка облачна да няма,
а аз да се любувам на лицето ти.
Дори орлите, дръзнали да литнат ...

Селската кръчма „Европейска среща”, именувана така от собственика ѝ – бившия дългогодишен кмет на селото - в чест на приемането на страната ни в Европейския съюз, се тресеше в очакване на обичайното за това време на годината сбиване между наши и чужди. Междувременно в нея си течеше обичайната подгот ...

Нозете ти ще помнят дълго друмите,
които все на длъж и шир ти мериш.
Свещицата мъждукаща на думите,
запалвах нощем. За да ме намериш.
Калесвах те, на шарената бъклица, ...

Мъничка и шарена, и драга,
все се криеш. Как да те открия?
Име дадох ти. И ти приляга.
Маги те нарекох - от магия.
Котенце си рошаво, очите, ...

По " С ПРЕЧУПЕНО КРИЛО"
на Ангелче13 ( Паднал ангел)
Обещах да открия и зная, че има
работилничка, дето поправят крила.
Още помня студа на полярната зима ...

Гошко имаше приятел!
Да, приятел!
Една Звездичка
му беше приятел!
Наистина, приятел! ...

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в стомаха ѝ вреше, сякаш десет дявола играеха на „тука има – тука няма“. Постоянно ѝ се повръщаше. Беше ходила при селската знахарка, да ѝ гледа на жаба дали е бременна, защото някой ѝ беше казал, че те ...

Да е светлина в душата,
а по пътя - щедро слънце!
С благослова на земята
да покълва всяко зрънце!
Да е вдигнато челото! ...

Къде бих отлетяла без крила?!
Нали все тях подрязва ги съдбата,
но аз отново търся си беля
и слагам си главата във торбата.
Очаквано, от сутрин та до мрак, ...

Патрулката бавно взе завоя в поредната тиха уличка. Задницата леко поднесе и по-младият мъж, седящ до шофьора, недоволно изсумтя. Снегът продължаваше да се сипе на парцали и монотонно засипваше улиците. По тротоарите весело играеха разноцветните светлини на коледните лампички, а лунната светлина се ...

- Защо оклюмал си така, приятелю?
Животът можел да ни раздели!?...
Побутнах лакътя му настоятелно
и с глас пресипнал той ми сподели:
- Пътечка всеки има под небето, ...

Срещнаха се случайно. На автобусната спирка пред гарата. Тя мъкнеше с усилие огромен сак, той ù предложи помощ.
Гласът му беше плътен, уверен и предаваше сигнали за власт и сигурност едновременно.
Тя усети, че е запленена и омагьосана от тембъра на гласа му. Дори не осъзна с какви точно думи той пре ...

В градчето издигнали паметник нов –
,,Човекът на времето днешно".
Бил с кирка в ръката и с поглед суров,
фиксиращ врага безпогрешно.
А скулптура скоро с цветя и венци ...

В светулковата ви крилата младост,
лудуват звездочелите коне,
сърцата с изранени колене,
вървят към нова обич, нова радост.
Душите ви са хвърчилата сини. ...

Уонго-Бонго стоеше целият плувнал в пот. Гледаше тъпо, изсеченото в скалата празно хранилище и не искаше да повярва. Някой беше откраднал талисмана на селото. Злото настъпваше вероломно и със страшна сила. Преди седем луни, след безпаметен запой и преяждане на свински крачета с чесън, с доволна усми ...

- Къде отиваш, дъх на океана!
Родена в ласка, с мене остани!
- Шегуваш се, нещастна да остана,
... да те поделям с хиляди вълни́?!...
- Принцесо бисерна! Игривост моя! ...

Татко Карлсон, стани ми баща!
Аз живея под плачеща стряха.
Но мечтая вълшебни неща
да се случват. И те, ако бяха
не картинки от детски роман, ...

Още един ден беше отметнат от работните, до почивните два дни оставаше само един. Лили доволно си мислеше какво ли ѝ е приготвил Пиер за вечеря и нямаше търпение да се прибере и отпусне в прегръдките на новия им дом. Под дърветата беше съвсем тъмно, но от четири месеца Лили минаваше по тоя маршрут н ...

" Бях нещастен, че нямам обувки"
Тери Пратчет написа със болка.
Тези думи сърцето напукват,
то прескача с една обиколка.
И, защото човешко е, жали, ...

ЗАЕДНО
Николай стои на брега и се взира в хоризонта. После бавно отмества поглед от точката, в която морето среща небето и поглежда към момичето, което е влязло във водата. Със русата си коса, която се спуска почти до кръста прилича на русалка. Иска да запомни този момент, когато времето е спряло и ...

Шарената котарана,
сивото мишле домашно,
скочи и за миг го хвана,
там в мазето тъмно, прашно.
– Малка пакостлива мишка, ...

Литна Вранка над полянка
и съзря едно дърво.
С гъст клонак, дебела сянка-
идеално за гнездо.
От пътечка грабна клечки, ...

Отворих с мъка единия си клепач. Лицето ми е подуто като плондер. Главата ми пулсираше като пробита сърдечна клапа. Съдраха ме от бой и като гледам пейзажа, не проумявам къде съм. Устата ми е пресъхнал кладенец. По тялото няма местенце дето да не боли. Извъртам глава за да видя, че съм в една стая д ...

„ Аз те обичам не заради това, което си ти
а заради това, което съм аз, когато съм с теб“
Габриел Гарсия Маркес
Педро отвори очи и се огледа. Лусия я нямаше. Сигурно беше излязла вън. Стана бавно, облече бялата риза подарък от нея. Широка, памучна, с бродерии от страни. С малки кокалени копчета и ши ...

Непоносимата жега и некадърния проектант на градския площад, който беше решил да го покрият с бели мраморни плочи, бяха единствените причини, поради които седях в кантората в този юлски следобед. Залъгвах се, че вентилаторът вътре малко ме разхлажда и лениво разгръщах сутрешния вестник, когато попад ...