Литературни конкурси 2026

Много исках - месец юни
щом завърша пети клас
да не ходим с Тати в Дюни
или близо до Бургас,
а да вземем… самолета, ...

На Първи май реших да си почина
от писане, от труд и от жени.
Качих се на Москвича и заминах
към нашите, високи планини!
За моя радост пътят бе без трафик: ...

Днес на горската поляна
готви се открит урок.
Зайко пръв от всички стана,
тръгна весел: скок-подскок.
Публиката – все отбрана, ...

Така се сецнах лошо онзи ден,
гърбът ми каза: "щтрак" и ме предаде.
А докторът отсече - слушай мен:
пий туй, онуй, мажи и тез помади.
Опитай се поне за седем дни ...

Серт жена беше Петровица. Като очите си пазеше кайсията до оградата на двора си. И дали от годините, дали заради чепатия си нрав, не даваше ни хлапе да откъсне от ароматните плодове, ни птица да клъвне от тях.
С часове стоеше с пръчката отдолу и току извисяваше глас:
- Къъъш! Къш! Чууумата да те тръ ...

С нежни струни докосва душата,
когато утро се къпе в лъчи.
И блести в капките росни тревата,
като невинните детски очи.
Благодат ароматен и мирис отрони, ...

Сега - когато вече сме в Шенген
и граници в Европа вече няма,
тук наш един - примат - олигофрен,
на хонорар към руската измама
ще седне - в чисто новото Порше, ...

Изчезва чистата любов
в последното хилядолетие.
За разпри всеки е готов,
добрите думи са с... билети!
По-рядко думи топли днес ...

/на моята внучка Изабел/
И забел съм, малка дама.
С амо на едно лето.
К ака прави ми реклама:
„А нгелче си ти добро!“ ...

Любопитно съм момиче
и да питам все обичам.
За какво сме на Земята
и какво е добротата?
Где е тайната пътека ...

Щом обичах, значи бях.
С душата си всичко раздавах.
Обичах плач, обичах смях,
сама живота си създавах.
Обичах вятъра, дъжда, ...

Доктор Минев се прибра от поредното си посещение в болницата, където 20 годишната му дъщеря лежеше в кома.
Доскоро животът му беше спокоен, добре и приятно организиран. Доскоро…
Влезе тихо, за да не го чуе съпругата му и отново да го обсипе с безкрайните си въпроси, на които нямаше отговор. Вмъкна с ...

Някъде… накрай света
Помня нашата държава през “онези времена”. В комунизма силно вярвах на съветската страна. Бях надъхан млад работник, надарен с природна мощ. С мускули под мръсен потник се доказвах ден и нощ. Въглища копаех в мина, бях на смяна бригадир. Младостта ми в мрак замина под един голям ...

С две прашинки любов залепен е денят,
тъмнината отвънка е бяла,
сто снежинки по клоните тихичко спят,
а луната зад хълма избяга...
... Не пресмятам живота, той сам се дели́, ...

Обични дядо Мраз, нали ме помниш?
С луничките, Олена от Херсон.
За мъничко останахме бездомни,
но ти ни подари във Варна дом.
Сега в Украйна, моля те горещо, ...

Тя, невъзможната любов, е късна като зима,
тръпчива е като горчив пелин.
Не носи нищо, не раздава, само взима,
ефирна и измамна като филм.
Тя идва като буря без да пита, ...

-Човек трябва да бъде не само достатъчно луд, но и много мъдър, за да следва ветровете.
- Млад съм, мамо, силата е в мен. Ще се справя.- Погали косите ѝ Симеон.
Старицата се присегна с усилие към бастуна си. После с мъка се упъти към двора, а младият мъж я последва.
- Сине! - поде възрастта жена.- Н ...

От три години си мечтаех
да стана, леководолаз!
С делфинчета да си играя
на слънчевия плаж в Бургас.
Аз пусках крана на чешмата ...

/безглаголно/
Трудна, но сладка. Есенна обич.
Цветна палитра от багри и вкус.
В прага залостени пламък и горест.
Мисли греховни с житейски привкус. ...

Разбиха ми сърцето, но крилете –
недосегаеми са и ме вдигат.
Понасят ме над завист и обида,
градушките до мен не стигат.
Крилете са свободна мисъл, ...

Щом пухкав сняг навън вали
и пак е време за игри
на мен в ума ми е, когато
е плаж, море и топло лято.
Така, че смело! Най-напред ...

Когато бях… почти на шест години,
аз приказки започнах да чета.
И на Коледа - получих от роднини,
най-хубавата книга на света!
Във нея се разказваше за джунгли, ...

Непреходна е правдата божествена
и прелестна е светостта на истината.
…
На горската поляна край поточето,
в приветлива къщурка снежнобяла ...

Магьосница да съм мечтаех,
но пръчица вълшебна нямах.
С пиано детско си играех
и магьосница по-късно станах.
Заведоха ме на концерт тогава ...

Съдбата радост и тъга подклажда,
душата ми в реалност е и в блян.
Сърцето ми умира и се ражда,
животът все за обичта е дан.
От срещи и раздели изкован ...

Нина кара без да спира почти пет часа. Тръгна от София сутринта в шест и преди обяд вече беше паркирала малката си кола пред семеен хотел ''Русалка''в морското градче Бяла.
Всяка година през септември в почивен ден, който уточняваха от предната среща, тук се събираха с три приятелки, с които освен с ...

Не исках тъжен стих, но кой ме пита.
От хумора ми някой пак е крал.
Душата ми, в съдба, на охлюв свита,
не помни вече кой е как живял…
При тебе, дяволе, реших да я заложа, ...

Тази зима - край елхата,
Тати пак ми обеща
да заминем със колата
лятото на Арапя!
И през юни, щом завърших ...

Отново се озъртаме в оазиси
Безкрайни багри в бреговете буйстват
Искрите истински не са изгаснали
Часовници чертаят чисти чувства
Акации акрилни си намятаме ...