Литературни конкурси 2026

Мъжът ми е актьор висока класа
Почти не го усещам, че ме менти.
А седнем ли на празничната маса,
обсипва ме галантно с комплименти.
Салатите ми били първокласни, ...

На конкурса - за певици
в Негованските блата
седем жаби - кекерици
взеха челните места.
Първа стана - млада жаба, ...

Аз съм Андре. Бях отраснал в много бедно семейство, с баща пълен неудачник и пияница, майка, която е негласна буква, страхлива и тиха женица, не смееща да се противопостави за нищо на баща ми. В двете стаи на малката ни къщичка се помещаваха всичките ни вещи, състоящи се от маса, три разкривени стол ...

След няколко сезона с тежък Ковид,
тук - Коледа отново допълзя!
И аз поседнах - с няколко подкови
на празничната, Коледна софра!
Изпекох също цяла свинска плешка, ...

- Не си от този свят -
въздиша моят брат.
- Ръцете ти - червени,
играчките - неподредени.
Лицето ти - издрано, ...

Имало едно време, в едно малко китно селце, една малка, бяла къщичка. Тя била на края на селото, на полянка, където се извивала и течала бистра рекичка.
Вечер, когато ставало тъмно и всичко притихвало реката започвала да реди приказки…
Веднъж едно момченце се промъкнало близо до реката и се заслушал ...

Спрях да бързам... и да гоня влакове...
Спрях да бързам, просто спрях...
Позабавих се, изчаквам шансове,
осъзнах, че всъщност влакът днес съм аз.
Семафорите светят ту червено, ту зелено, ...

Тази есен - под брезите
в пожълтелите гори,
Ежко Бежко - сред тревите
дом реши да построи!
Той покри със суха папрат ...

Къщата беше притихнала в нощен сън. Габриела имаше чувството, че всяка крачка, която прави на пръсти по стария дървен под, отеква като оръдеен изстрел между каменните стени. Заспуска се тихо, но припряно по извитото стълбище, водещо към долния етаж. Сърцето на младата жена биеше до пръсване, нервите ...

В нощта, в която вият ветровете,
а облаците урагани раждат,
когато всички песни са изпети,
пресъхват даже устните от жажда.
Когато и страхът, обзел сърцето ...

„Връщане назадъ нѣма!”
Ген. Георги Вазов
Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините на угасващия ден се плъзнаха по хълмовете и последните им лъчи погалиха изпръхналото лице на Никола. Сякаш за миг частица от тях потъна в благостта на ясния му поглед и той сведе очи.
Бръкна в мешката ...

Пак при баба съм на село.
Тук израствам като ръж.
И за месец-два аз смело
от момче ще стана мъж.
Ходя с нея по полето ...

Денят е дълъг. Като век почти.
Мълча, защото не намирам думи.
Не помня всичко... Помня две очи
и зейналата яма помежду ни.
Дали защото бързо отлетя ...

Когато стисках дипломата си в ръка бях много развълнувана, че оценките ми са отлични. Че успях! Но едно мрачно отчаяние ме поглъщаше, защото знаех, че баба няма да може да ме издържа с малката си пенсия. Та ние двете едва свързвахме двата края. Тръгнах си мълчаливо без да се сбогувам с никого.
Бях к ...

На върха на синя трънка,
в крива шапка от плашило,
таласъм и таласъмка
се погаждали щастливо.
Спели денем. През нощта ...

За Есента е твърде рано още -
цъфтят до лудост китки и любови.
Светулки светят в тишината нощем.
Мечти угасват и се раждат нови.
Ухае пак на летен дъжд, макар че ...

Беше средата на април и пролетта беше избухнала във феерия от цветове. Дърветата зеленееха и бяха окъпани в светлината на деня. Слънцето надничаше между клоните и нежно галеше тревата. Цветята и багрите им грабваха окото, а ароматът им насищаха въздуха и витаеха в гората. Небето беше ясно, без нито ...

Ало, мамо!Ти как си в чужбина?
Аз - с дечицата тук,съм добре.
Малко болничък бях..., но ми мина!
Само кашлям. Не ям сладолед.
Слушам лелките, както поръча. ...

Свих се до училищната ограда, после усетих, че нямам сили да спра сълзите си. Баба казва, че мъжете не плачат, но не е права. И този студ!
Почувствах, как влагата сякаш замръзва върху бузите ми.
Добре, че зад ъгъла се появи възрастната жена с покупки в торбичката си.
Видяха я момчетата, дето ме заме ...

Животът не е никак лесен,
че то кога ли е пък бил?
В главата ми рефрен за песен,
върти се. В старомоден стил.
Подема вятърът: — "Момиче, ...

Тишината се стичаше по стените, лепкаво натежала и безцветна. Прииждаше еднообразно и разтегливо плъзгаше сгъстената си пяна в ръждивия следобед. После глухо потъваше в гънките на мозъка му и нахъсано задълбаваше в тях. Идеше му да изкрещи. Да я срути в краката си и да натисне досадната ѝ физиономия ...

"Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!"*
Велик завет, като награда!
Не го забравяй ти, недей!
Богат е на четмо и пѝсмо ...

Момиче съм, на пет и половина,
почти до кръста стигам аз на батко.
Все още ходя в детската градина,
а брат ми кара камиона с татко.
Не искат да ме вземат, че съм малка ...

Да се откажа, никога... Не мога
от самотата си да се вглъбя
във болката и тъмната тревога
не ще ми предчертае зла съдба.
Защото Любовта е мен борба ...

На 17 май (30 май по нов стил) 1913 година е подписан Лондонският мирен договор. С него е сложен край на победоносната Балканска война по време на която Османската империя е разгромена от армиите на Балканския съюз. Според мирния договор Високата порта трябва да отстъпи всички свои балкански територ ...

Хей, мамо, виж! С пастели нарисувах
едно човече. Май на мен прилича!
Очички, нос... Уши, за да ме чува.
А тук — сърце. Да може да обича.
Дъга завъртам лекичко с молива ...

Навярно разбрал си – надеждите щастие носят,
но лесно се чупят, щом в кошница всички ги сложиш.
Глупакът единствено шанс от съдбата ще проси
дано ги опази. А ти помисли – неотложно е.
От всяко яйце не очаквай излюпено пиле, ...

Градът беше сгушен в тишина. Вятърът по опустелите улици също заглъхваше и само снегът се слягаше и пропукваше от време на време злокобно. Още не беше започнало да се здрачава. Първо ставаше дрезгаво сиво, а после тъмнината се спускаше отведнъж. Нощта ставаше мастилена черна. А в полунощ и в следващ ...

Помните ли вие Рори?
Нищо ли не ви говори?
Май забравили сте вече
вашето любимо мече.
Той е братът на Росина ...

Летейки над мъгла по пътя Млечен
като торпедо, стръвна се довлече
муха на всичко за любов готова,
с масажна свещ и перодръжка нова,
пикира се по роза дамасцена ...

Яница гушна спящото дете в скута си и се загледа през прозореца. Наближаваше време Мирна да се прибере от работа. След месеци ѝ предстоеше да стане майка и Пол я прибираше пътьом от зъболекарския кабинет.
„Имам си брат, а сега ще си имам и сестричка!”- шегуваше се Мирна, когато Яница и Лука свързаха ...

Задуха ли - южняк през февруари
и почне да топи лавини сняг,
ще цъфнат по полята минзухари.
В горите ще се пръкне кукуряк.
Тогава, в най-потайната хралупа, ...

Всеки кълн под снега, тихо спи и сънува южняка,
под земята скована отдавна от лед и от сняг.
Непоникнало семенце слънцето ласкаво чака,
да разцъфне дъга седемцветна в душата му пак.
И потръпват дървета в дантелени бели премени, ...

- Пуста да опустее тая кобила, дано! Къде беше пак снощи, Биляно? Луда си да знаеш, луда!- гълчеше я майка ѝ.- По цели нощи бродиш, срам от хората и страх от Бога нямаш!
Биляна я поглеждаше изпод ресниците си, а кладенците в очите ѝ потъмняваха. Мълчаливо продължаваше да реше кобилата, сетне внимате ...

Виж, детенце, заваля
сняг вълшебен на цветя,
не на двора във лехата,
а красиви по стъклата.
Изрисува той дантели, ...