Литературни конкурси 2026

Може би сме научени друг да ни води по пътя,
та за сляпа посока да имаме кой да виним.
И когато не лебед, а грозното пате измъти,
че невинни сме себе си ние с лъжа да тешим.
Този друг за съдбата ни-полог е чужд и е някой, ...

Здравей, моя виртуална приятелко!
Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос. Аз съм бивш учител - от онези, за които пишат вицове. Казват, че често се вдетенявали. Какво лошо има в това, да си останеш в душата дете!? Не разбирам!? Обичали да назидават. Нима ние вкъщи с едно ...

- Ставай, съмна се, човече!
Чаят ти изстина вече!
- Имам още да сънувам,
ей сега, не се преструвам.
Мама е съгласна: „Даммм, ...

Милосърдието не е да обясняваш на другите
колко важно е да вършат добро,
а самият ти да го правиш в живота си...
Гринко вървеше бавно по улицата навел глава. Беше бъдни вечер. Наоколо всички магазини бяха окичени с шарени гирлянди и цветни топки. Разноцветни светлини заливаха сградите. Весели, усмих ...

Ще ви напиша няколко неща
по темата, която сте задали.
За силата, умът и смелостта –
те в гените ни са се съчетали.
Ще бъда искрен с вас, ще бъда прям, ...

Тази зима - сред пчелина
в заснеженото поле,
Ежко Бежко - Таралежко,
мед поиска да краде!
Взе да бърка и пребърква ...

С несигурните стъпки на току-що проходил в своята самостоятелност човек, аз се спънах в прага на Живота и разбих главата си в стената от злоба и безразличие, която стоеше на пътя ми. Тя бе огромна и страшна, и хвърляше заплашителната си сянка върху цялата прогнила постройка на Битието.
След този фал ...

В нозете нямам камъни, защото,
по мене хвърлени, не ги събирам.
От думи като изстрели в челото
душата съживявах след умиране.
Ако ги бях запазила, тогава ...

Сънуваш ли, рошаво пиленце мое?
Звездите картини рисуват ти в мрака.
С ракета летиш, като стар звездоброец,
а малкият принц и овцата те чакат.
Небето в море, в океан се разтваря, ...

Благодаря за живота, Създателю мой!
За молекулите въздух, издишан и вдишан...
За прецъфтялата пролет, за летния зной…
За песента и словата, които аз пиша.
Благодаря Ти за ореха, тупнал пред мен. ...

Когато ти е тъжно,
когато си най-сам
и вятърът бездушно
те гали и без плам,
вземи си огледало ...

В главата ми нощуват ветровете,
Луната връзва люлка - за разкош
и учи лудостта ми, как да свети,
дано светът забрави, че е лош.
В потайни ъгли малките щурчета, ...

Професията на баща ми беше счетоводител, но като човек - голям чешит! На мен също ми се искаше да вляза в икономически техникум, но той ме натика в Механото с думите, че това да се занимаваш с чуждите сметки не било работа за мъже. Пък и видите ли неговите и двамата дядовци били техничари. И като се ...

Ти искаш за любов да ти напиша?
Тя е кралицата на двойни роли:
с развалини играе в Могадишу
или звездите ва́ди ги от гьола!
Светът ли, тоест винаги сме ние! ...

Нямам в джоба стотинки.
Той е празен. Не скъсан.
Пачки гледам на снимка.
Татко все е навъсен.
Мама често пресмята ...

Гората изглеждаше притихнала, изтощена от парещия въздух. Беше непосилна жега. Язовирът я зовеше с тайнственият шепот на влюбен бог. Не можеше да му устои. Почувства слабост. Нали самата тя бе родена от морска пяна?! Потопи се в неговата прохладна прегръдка, усещайки нежността на водата. Капчиците з ...

В умалелите ни дрешки,
детството се гуши скрито.
От игрите ни лудешки,
панталонките пробити.
Топки, ластик и фунийки, ...

Излезе на двора, разтривайки слепоочията си в опит да осъзнае видяното и чутото току-що. Огледа се - няколкото греди, струпани под навеса в долния край на двора на хижата, щяха да свършат добра работа на първо време.
Спусна се по неравния наклонен терен, захвана с две ръце една греда и я помъкна наг ...

Нощта се стапя, в бисерната пяна
зора свенливо плува, сред делфините,
заспа Луната - от любов пияна,
онази лятната, сребристо - синята.
Проблесна мокра морска раковина, ...

— Госпожо, коя от двете ни най-добри вегетации избирате? – попита той и намести очилата си.
Бяха ретро. Скосени рамки с ново поколение тънък слой листкомп – най-тънките подобрени мислещи интелекти, извън чипирането. Слоят беше толкова невидим, че почти не личеше да има стъкла. То си и нямаше, но беш ...

Спънах се. Бутнах буркана с целувки.
Те разпилени по пода лежат.
Явно ми пречат онези обувки,
дето от делника много тежат.
Трябва да стъпвам на пръсти и боса, ...