Литературни конкурси 2026

- Пуста да опустее тая кобила, дано! Къде беше пак снощи, Биляно? Луда си да знаеш, луда!- гълчеше я майка ѝ.- По цели нощи бродиш, срам от хората и страх от Бога нямаш!
Биляна я поглеждаше изпод ресниците си, а кладенците в очите ѝ потъмняваха. Мълчаливо продължаваше да реше кобилата, сетне внимате ...

Виж, детенце, заваля
сняг вълшебен на цветя,
не на двора във лехата,
а красиви по стъклата.
Изрисува той дантели, ...

При мен не идва зима. Не и не!
Какво като е снежно и студено?
В душата ми, не зная от къде,
едно безкрайно лято е стаено.
Стаено ли ви казах? Не и не! ...

Свърших с готвенето за днес. Лаврак на фурна с кестени и аспержи, любимото ястие на любимия ми мъж, предястие от телешки език с гъби, а за десерт – печени круши със синьо сирене и бадеми.
Беше петък и ме очакваше една хубава и спокойна вечер.
Хмммм...да ще си сложа новото дантелено бельо, ходих и на ...

С ръка отмахвам кичур непокорен,
а вятърът отказва да го пусне.
От цветето остана само корен,
от грозда – вино. Зажаднели устни
разтварят се за вик, а не за песен, ...

Руски романс
Ария отвори вратата и влезе в къщи. Огледа се. В нея се промъкна усещане, че някой друг е влизал. Погледна към старото дъбово писалище и видя една прекрасна, червена ябълка, поставена върху полирания плот. До ябълката имаше бележка с надпис :" Ария Симеоновна, аз ви обичам !"
Почеркът б ...

Едно, и две, и три -
очички затвори.
След четири и пет
подай ръце напред.
Шест, седем запомни - ...

Кацнал бръмбар на трънка…
До двадесетата си година живеех в малък провинциален град. Малък, но с много културни възможности за развлечение, и едно от тях сякаш беше “задължително”! Масовото участие вечер в разходката на “стъргалото”! Още нямаше домашни телефони и това беше основен начин на комуникац ...

За съжаление, някои корабокрушения не зависят от кораба, който си направил.
Залюля се небето, приведе се ничком,
почти да се срути - тежи му от дъжд.
Бълна огън, закашля - разтресе се всичко.
Безутешно заплака - ей така, изведнъж. ...

Лакомства ли? Имам много!
От кое да се лиша́?!
Мама ме поглежда строго –
- Нека сам да си реша!
Първо, най-любимо – пица ...

Сватбената дандания беше в разгара си! Музиката доказваше възможностите на децибелите си, имаше изобилие по софрите колкото за още две сватби, вдигаха се тостове за какво ли не, правеха се снимки, а младоженците гледаха вече така уморено, че сякаш чакаха само да каже някой “бегом”… Това беше сватба ...

(рапър от канавката)
Чудя се наистина как сме оцелели?!
На ръба ли баш да се предадем? – Едва ли!
Вятър ли не случихме, че сме побелели,
а сега – в канавката! Пътя не видя ли?! ...

Когато станах първи клас,
почти на шест години,
не знаех как да вляза в час
след детските градини.
Бях много палав първолак. ...

Селското магазинче беше заключено. Дешка придърпа полата зад коленете си и седна на близката пейка. Реши да изчака момичето да отвори. И без това днес за никъде не бързаше. Дребничкото ѝ лице, станало още "по-морско" през лятото, беше забравило какво е да се усмихва. Труден и неравен е калдъръма на ...

Мое лято, заключено в цветна градина
от хибискус червен и петунии нежни,
моя жегава обич, опита от вино,
прекипяло повторно във моите вени...
С гребен решиш косите на златното жито, ...

Когато завърших трети клас, баща ми взе важното решение, че е време вече да прекарвам ваканциите при баба и дядо на село сам. Още първият ден когато излязох на пейката пред къщата, дойде едно момче – беше малко по-високо от мен. Заприказвахме се. Митака, както ми се представи той, също беше от града ...

До мен ли си?... Така и не разбрах.
Не мога да Те пипна, да Те видя...
Сърцето си превърнах в какавида.
Затворих се сама в пашкул от страх.
Синаповото зрънце не кълни. ...

Протегни си и двете ръце –
още мъничко, две педи още!
Чуй как тупка в небето сърце
и брадата си облакът пощи.
А от нея балони летят – ...

Беше топъл есенен ден, когато автобусът спря в центъра на селцето. Дърветата бяха в златни одежди. Слънцето хвърляше топли лъчи от небесния лазур. Хората се изнизаха от автобуса и Елена се придвижи към вратата. Смъкна двата си куфара сама. Никой не й помогна, но тя не очакваше, че помаците ще се вту ...

На хълбок легна люлякова нощ и
зефир поле небесно набразди.
Луната, като куче вън се пощи –
на паша води хиляди звезди.
И вятърът ги сбира, до премала. ...

Мама яйчицата
вчера боядиса.
С кръстче по челцата
в здраве ни ориса.
Козунаци бели, ...

Ако има най-подходящ ден за инфаркти, това е понеделникът. Не го казвам аз, казва го статистиката. Моята скромна особа е само част от тази статистика. И как хитро го е измислила майката природа! Или по-скоро мащехата. През уикенда лежерно забравяш всички грижи и тревоги, унасяш се, оголваш се, а пос ...

Цяла есен той се скита,
хапва круши, до насита
и в поточето на сянка,
хваща сребропера мрянка.
Мед щом може ще открадне, ...

Може би сме научени друг да ни води по пътя,
та за сляпа посока да имаме кой да виним.
И когато не лебед, а грозното пате измъти,
че невинни сме себе си ние с лъжа да тешим.
Този друг за съдбата ни-полог е чужд и е някой, ...

Здравей, моя виртуална приятелко!
Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос. Аз съм бивш учител - от онези, за които пишат вицове. Казват, че често се вдетенявали. Какво лошо има в това, да си останеш в душата дете!? Не разбирам!? Обичали да назидават. Нима ние вкъщи с едно ...

- Ставай, съмна се, човече!
Чаят ти изстина вече!
- Имам още да сънувам,
ей сега, не се преструвам.
Мама е съгласна: „Даммм, ...

Милосърдието не е да обясняваш на другите
колко важно е да вършат добро,
а самият ти да го правиш в живота си...
Гринко вървеше бавно по улицата навел глава. Беше бъдни вечер. Наоколо всички магазини бяха окичени с шарени гирлянди и цветни топки. Разноцветни светлини заливаха сградите. Весели, усмих ...

Ще ви напиша няколко неща
по темата, която сте задали.
За силата, умът и смелостта –
те в гените ни са се съчетали.
Ще бъда искрен с вас, ще бъда прям, ...

Тази зима - сред пчелина
в заснеженото поле,
Ежко Бежко - Таралежко,
мед поиска да краде!
Взе да бърка и пребърква ...

С несигурните стъпки на току-що проходил в своята самостоятелност човек, аз се спънах в прага на Живота и разбих главата си в стената от злоба и безразличие, която стоеше на пътя ми. Тя бе огромна и страшна, и хвърляше заплашителната си сянка върху цялата прогнила постройка на Битието.
След този фал ...