Любовта... това е най-чистото и най-святото чувство на света. Любовта е нещото, което придава смисъл на живота и ако не я изживееш, няма да си усетил нищо от него.
Всеки човек мечтае да намери истинската любов.
Но защо? Какво ни дава тя?
Любовта ни прави щастливи. Хубаво е да се чувстваш ценен и оби ...
Звънецът би. Учителката едва успя да ни укроти, за да ни каже, че трябва да напишем есе на тема “Моята молитва”.
Вероятно тя смяташе, че това е много интересна тема, защото всеки човек иска нещо от живота си и има за какво да се помоли. Един би помолил за здраве, друг може би за щастие, любов, а защ ...
Понеже са ме подгонили едни мисли, а хич не ме бива в мисленето, реших да споделя. Не се притеснявайте, мислите, които ме гонят, не са мои, чужди са, но ме гонят, та чак ме засипват. Сигурно беше по-правилно да кажа, че са ме засипали едни мисли, че чак не ми се мисли. Тези дни си цъкнах едно късмет ...
Малкото момиченце се затича към стаята си с играчка в ръка. По личицето му се стичаха толкова тежки и солени сълзи, а пухкавата играчка попиваше всяка една от тях. Но защо? Защо можеше да плаче едно мъничко момиченце, какво би се случило? Та то дори не знаеше какви измерения има светът около него, н ...
Когато бях малка, мечтаех за много и различни неща - да стана лекар, актриса, танцьорка... или дори за така мечтаната кукла Барби. А сега... за какво може да мечтае едно обикновено момиче на моята възраст ?
Ако кажа, че мечтая за световен мир, ще изглежда прекалено банално, а и никой няма да ми повя ...
Тази сутрин направих малък, културен полускандал в новия огромен строителен маркет "Баумакс". Там се влиза в огромно хале с кола и си товариш каквото ти трябва, после плащаш. Умерено силно (за мен, обаче - силно!) гърмеше (примитивна - за мен!) музика. Говорих с една свестна консултантка. Попитах я ...
Нова
Пуша последната си цигара, докато гледам единствената ти снимка, останала при мен. Днес ще се откажа и от двата си порока…
Изправям глава, за да погледна спокойно и прямо образа ти. В него вече не виждам онези прекрасни неща, които мислех, че виждам преди. Защото най-после имам силата да призна ...
Помниш ли очите му?...
Помниш ги, разбира се. Помниш ги по-добре от твоите собствени даже. Та нали толкова пъти вече, толкова отчаяна и търсеща си се вглеждала в тях, изпълнена с болезнена надежда да откриеш в тях... какво? Отражение на собственото си неизречено очакване. На собствената си страст. И ...
Грозното коте
Имало едно време една млада майка котка, която живеела във ферма с много животни. Тя имала три малки котенца. Само едно от тях се различавало, то било по-голямо от останалите и всички животни във фермата го нарекли грозното коте. Всички се плашели от него, само майка му била спокойна к ...
НОСТАЛГИЧНО… за Панагюрище
Автобусът взема плавно поредния завой. Още малко, още няколко завоя и пристигаме. Цяла година бленувам това пътуване.
И ето го – малкото градче, сгушено в зелената прегръдка на планината. С мъка удържам сълзите, гърлото ми се стяга, едва казвам със задавен глас на сина си: ...
Мина време, минаха година-две, а любовта ти още ме тресе! Не мога да те забравя, не мога да залича приятните мигове с теб. Времето, когато бяхме заедно, когато ме държеше за ръка или когато ме защитаваше пред твоите приятели. Не мога да забравя сините ти като океан очи, в които имах щастието да се д ...
Животът е свещ, а вятър е смъртта…
Късметът е завет, а течението - участ зла…
Смъртта е събитие, незнайно защо зрелищно, търсено
и любопитно, макар и натъжаващо…
А животът - рутинно съществувание, на което никой не обръща внимание… ...
Първоначално мисълта за великите българи ме натъжи.Чувството ми за гордост бе подтиснато напълно от една голяма тежест. И един плах въпрос се прокрадна - Кой днес си спомня за тях?
За нещастие, това мое опасение, че те тънат в забвение, бе потвърдено само с едно кратко и изключително показателно про ...
Ще изяде ли мишката книжката
Неоспорим факт е, че компютърът и интернетът са едни от най-добрите приятели на човека. С тяхна помощ за много кратко време можем да намерим всякаква нужна за нас информация. Но също така дългото стоене пред монитора може сериозно да увреди нашето зрение.
Винаги, когато ...
Ренесанс. Тази дума събужда в съзнанието много картини. Културният подем, започнал с пробуждането на човешкия дух, сякаш прекарал в сън цялото Средновековие. Възраждането на ценностите на античния човек, навлизането на нови, красиви образи в изкуството. Човекът става център на света. Но, говорейки з ...
Светът на нямане остана някъде назад, свят на нямане аз поисках да докосна от красива синева и то се случи…
Студено е, но не в душите, а някъде навън.
Студено е и по-студени стават дните… сън.
Сън за пролет и градина, за океани от любов.
На мен ми стига, че те има, дочула твоя зов. ...
Първата ни нощ заедно...
Това бе мечтаната нощ за мен, мислех, че сънувам. Но не беше сън... всичко беше толкова реално и хубаво. Но винаги има едно "но". Всичко хубаво си има край и, разбира се, той настъпи още на другия ден. Беше толкова различен от преди, толкова студен и далечен. Сякаш бяхме два ...
За поета
Душата на поета...
Тя никога не е спокойна.
Нежните й струни усещат всичко наоколо, долавят и най-малката емоция и я пресъздават на белия лист.
Колко безсънни, но и пълни нощи - пак над този лист. ...
През 1995 шоу-бизнесменът Тодор Трайчев внесе голямо количество
/300 т./ телешко шкембе от САЩ и започна производството на концентрирани полуфабрикати – чорби и ролета. Повече от 10 години продуктите с марка "ХХХХХХХХХ" са една от най-търсените стоки по щандовете на най-големинте търговските вериги. ...
Мислите и чувствата на хартията изричам.
Желанията, копнежите - върху хартията изливам.
Страха и гордостта в написаното упоявам.
Грешките и радостта в едно сътворявам.
Болката, сълзите - щастието, усмивката като мост прекосявам. ...
Тя го обичаше безумно... Обичаше го до лудост и все още го обича. Трепва като лист, когато някой спомене любимото й име. Но когато той е далеч от нея, тя не може да спре сълзите си. Когато са заедно, сякаш времето спира.
Един ден той й се обади да се разходят по плажа. Тя, разбира се, бе съгласна. О ...
Мечти, отчаяние, малко и за България - въобще доста объркано откровение
Не съм се хващала да пиша нещо от доста време. Както може да се види, преди се занимавах с поезия, но сега, като си чета старите стихотворения, ми се виждат толкова наивни и глупави, че реших да понапиша нещо в проза. Не, че ще е нещо много гениално, но може и да се получи просто едно добро откровен ...
Прекрасен празник
Една от любимите ми снимки. Символ на живота ми и забавлението.
Беше лято. Средата на най-топлия месец – юли. Чудесен ден за децата, които са във ваканция, за възрастните, които са в отпуск и за всички останали. Но за мен това бе най-прекрасния ден от живота ми – рождения ми ден. Т ...
Бях ученик в 7 клас, когато прочетох върху един от чиновете в училище разтърсващото прозрение на апокрифен автор: "ТУК ПРОСПАХ МЛАДИНИТЕ СИ!". Ръката на автора беше работила търпеливо, за да издълбае с пирон и предаде чрез изразните средства на калиграфското изкуство драматичната експресия на прозря ...
За моето друго аз
Мислите са сенки на нашите чувства –
винаги са по-тъмни, по-празни, по-прости от тях.
Ницше
Много пъти съм започвала и вероятно в пъти повече съм изтривала написаното. Понякога съм се опитвала да размишлявам, друг път - да дефинирам, трети – просто да се освободя от всичко, натрупа ...
А всичко бе толкова красиво. Дори ми беше трудно да повярвам, че е истина. Сякаш във всеки момент ще се събудя и ще разбера, че е било просто сън… Истина е, всичко се случваше. Там – точно до мен, стоеше един истински приятел. Такъв, който хората търсят може би цял живот. Истинско щастие бе за мен д ...
Отдавна не съм го правил. Опитвам се да изсвиря с уста някоя от любимите ми филмови мелодии. Например -"Имперският марш" от "Междузвездни войни"... Почти съм забравил как се свиреше. А едно време, в детските ми години, можех да го свиря едно към едно. И много се гордеех с това, защото на всички мои ...
Вятърът стенеше и развяваше дългата му бяла козина. Наоколо беше снежна пустош. Снежинки се спускаха от небето и се приземяваха болезнено бавно, сякаш преуморени от дългия път до земята. Нощта беше бездънно черна и беззвездна. Нямаше и Луна, с която да води безмълвен разговор. Снегът покриваше изсти ...
Дойде с вятъра, ей така, без да я очаквам. Той си знае работата, ми казваше преди години една приятелка. Ама аз много-много не й вярвах. Не, че не ми се беше случвало. Разбира се. Но чак така, ненадейно, вихрено, не. А може би съм забравил, все пак отдавна беше. Хайде да не си спомням, ще излезе, че ...
Паралелът между тях ми го наложиха новините по телевизиите миналата седмица, които широко отразиха 75- годишнината на Бриджит Бардо и никак нощта на учените в София. Всъщност само БНТ излъчи кратък репортаж от събитието в столицата, но някак набързо, след което водещата доволно усмихната, заговори з ...
Често пътувам с тролей. Разстоянието, което изминавам, е около шест спирки, тоест доста дълго. Но аз никога не скучая. Виждам различни хора и научавам много неща.
В тролея сутрин се мяркат много баби, тръгнали към пазара от ранни зори, за да намерят най-евтините продукти и да успеят да се върнат нав ...
Вярвате ли в чудеса? А имате ли мечта? Да, да, зная: писано е толкова за това, че вече звучи отегчително... Предполагам, че всички сме гледали филм, в който главният герой иска нещо толкова много, че накрая, въпреки всичко и всички, успява. Но си казваме- „Та това е само филм...” И превключваме кана ...
Чистотата в невинните очи, гледащи все напред, виждащи света в ярки цветове с любовта навред. Усмивката, грейваща на лицето, идваща от мисълта, че точно в нея може някой да види любовта! Блясъкът в очите, идващ изцяло от оптимизма в душата, заменен понякога с тъга, личаща с блясъка от сълзите в очит ...
Сблъсках се с една стара любов. Буквално. На практика го отнесох пред блока, тичайки за среща с приятелка. Ако кажа, че нищо не трепна в мен, ще излъжа. Обаче... къде на майната си е отишла оная тръпка, дето преди десет години ми спираше и дишането, и сърцебиенето, пък и мозъчната дейност?!... Къде ...
Ретроспекция:
Не си тръгвай.
Присъждам ти една изразителна любов. Приписвам ти отпечатъците, които ми остави.
Боядиса чувствата си и внимателно ги отрази в мен.
И си тръгна. ...
Балада за спрелите часовници
Parla piu piano e nessuno sentira…
Ш-ш-ш-т...
Наслади се на фиктивния залез заедно с мен. За последно! Замълчи!
Нека остане между нас. Нека остане в нас. ...
Вече е есен-най-красивият сезон в годината. Навън е красиво, приятно за разходка, нито топло, нито студено. Просто есен...
Вчера се разхождах из парка, ритах пъстрите листа, обагрили земята, наслаждавах се на прекрасното време, а около мен се чуваше само детски смях и песните на птички, останали още ...
Всеки ще си получи заслуженото! Поне така мисля. Сигурна съм! Или поне се надявам. Защото нямам силите, а и нрава да връщам на всеки, сторил ми зло; защото няма толкова голямо зло, което мога да върна.
Може би съм изиграна?!... (хм)... Но помня и всяко едно добро, което са ми сторили.Толерирам тези ...
И така започвам поредната си история... Както винаги, седейки и гледайки белия лист, не ми идва на ум откъде да започна, защото музиката, това всепоглъщащо понятие зарежда толкова емоционално, че в повечето случаи думите са излишни! И все пак нека опитам...
25 септември - един обикновен ден за много ...