Есета — философски, любовни и ученически есета | Откровения

Визия

Живот без корен и вяра в настоящето е обречен на самота и провал. Само личната ти увереност, ще може да те избави от определеността на съдбата и единственото, което ти остава за да успееш е да и се отдадеш напълно, защото никои не е по-голям от това, което може да бъде и никои не е по малък от това, ...

domine

Есета

3.2K 2

Щастие

Какво е щастието? Човек не може да го докосне или види и все пак казваме, че "щастието му е изписано на лицето". Учени ще кажат, че това е съвкупност от сложни химични реакции в нашето тяло, но други твърдят, че се крие малко повече от това зад тази думичка.
Когато човек е щастлив, той се чувства из ...

mimi_K

Есета

25.8K 8

На Вера - Помня те

На Вера
Помня те
Липсваш ми...
Не че те обичах много, но исках да сме заедно. Исках да съм до теб и да ти давам сили да живееш. Но не..
Твоите демони те победиха. Вече една година откакто не си до мен. Пак съм се съблякъл. Пак навън е топло – аз разхождам телесата само по едни шорти. ...

alexandartheo

Есета

3.2K 6

На Христо Гатев - Бозата

На Христо Гатев - Бозата
Ставам... Прекрасна юнска утрин. Отивам да пия кафе в нашето кафене на ъгъла. Там изваждам 30 ст. и поръчвам чаша дълго ароматно кафе. Паля цигара и се чувствам доволен. Разлаффаме с кафеджийката Люс ...

alexandartheo

Есета

3.5K 2

Защо пиша?

"Нечовешкото място ражда нечовешки чудовища". Стивън Кинг го беше казал някога. Но това изречение може да е излязло от устата и на Мойсей, Исус, Далай Лама или Джак Изкормвача. От устата на който и да било, който някога през целия си живот се е сблъсквал с нечовешката чудовищност на света около себе ...

Wizard

Есета

3K 2

България над всичко!

Седим си с приятели на двора на тиферич, сложили сме масата, на скарата цвърчат весело кебапчета, а в чашите - искри палаво от домашната на дедо. Навсякъде зеленина. От асмите се подават натежали гроздове, събиращи сладост от слънчевите лъчи и чистия въздух. Птиците пеят весело, необезпокоявани от н ...

admin

Есета » Социални

17.9K 8 40

Подвигът на априлци - моя гордост и вдъхновение

Подвигът на априлци - моя гордост и вдъхновение
Често казвам на приятелите си: откажеш ли се от истинските човешки ценности и стремежи, тогава губиш всичко, губиш себе си, продължиш ли напред без надежда и мечти, резултатът е същия, но даваш ли от себе си вяра, тогава със сигурност не можеш да се от ...

presli

Есета

4.1K 1

Те сладко ме убиват

Поток от думи-неизречени,изказани,обречени на забрава,запомнящи се вечно...Душата ми търси утеха от болката,връща се назад във времето,за да намери онази хармония,завладяващото щастие,което се стопи сред хилядите подлости,измами,лицемерие...То изчезна заедно с отминаващите дни.Порастваме-искаме или ...

_FioNa_

Есета

3.7K 1

В мислите за теб

Отново свивам тясното пространство,опитвам се да го превърна в птица.Обгарям въздуха по края и разливам надеждата върху тревата.По кожата ми още има следи от нечии устни.Тялото ми потръпва,когато спомените почукват,макар и само на вратата на сънищата ми.Изгасям свещта,за да не огрява лицето ти,така ...

_FioNa_

Есета

4.9K 3

Да вървиш под зелените буки

Вали ситен дъждец.Капка по капка пада от мрачното небе,като сълзите на Аврора,тихо и кротко.Стъпките оттекват с лек плясък по мокрия aсфалт.Във въздуха се носи свежата миризма на дъжд.Отмити са заедно с тежките аромати и тягостните помисли.Шумът на листата,падащи бавно един по един, предвещава настъ ...

_FioNa_

Есета

2.8K

Вървя сама и отчаяно се лутам

Плача от мъка,плача от болка,плача от ярост,плача за теб!Сълзите ми отмиват отпечатъците от твоите устни по бузите ми.Сякаш,за да опровергаят съществуването им.Сълзите се опитват да ме удавят в тъга и отчаяние...
Виж очите ми!Те пак са тъжни...Отново душата ми е ранена.Крия сълзите си...От кого ли?! ...

_FioNa_

Есета

4.3K 2 1

Тази мръсна думичка любов

Когато погледнеш плахо в очите ми,ще виждаш винаги своето отражение...Сутрин,когато се събудиш,устните ми ще шепнат "Обичам те..."Когато страховете вземат връх в съзнанието ти,ще усещаш моята ръка,силно стистнала твоята...Тази мръсна думичка любов.
Ако погледна в миналото виждам твоето лице,ако поме ...

_FioNa_

Есета

5.2K 1 6

Нашите следи

Така бяло,чисто,неопетнено е всичко навън.Като детска любов...Така ми липсват тези чувства,къде отидоха нашите следи по белия сняг?само сълзите ми останаха все така кристално чисти,като изворна вода.Погледни тези отражения в огледалото-това е илюзия.Това тъжно момиче с безизразните сиви очи,така без ...

_FioNa_

Есета

4.1K 1

Искам, но не трябва

chili_petya

Есета

10.7K 1 3

Езикът – лабиринт от пътища

Нека си представим, че се намираме в град, условно наречен А и искаме да стигнем до друг, наречен Б.
Можем да направим това по много различни начини: да вземем влак, автобус, самолет или да отидем със собсвената си кола. Разликите в превозните средства са удобствата и цените. Да речем, че решаваме д ...

Keri

Есета

4K 2

раздяла

Погледнеш ли назад ще ме видиш след тебе да вървя.
Погледнеш ли назад ще разбереш,че искам да те следвам където и да идеш.
Погледнеш ли назад ще ще забележиш сълзите в очите,ще усетиш мойта болка.
Погледнеш ли назад ще разбереш че не съм способна да обичам друг така.
Погледнеш ли назад ще видиш че с ...

^killer_girl^

Есета

5.3K 2

Хаос

Колко е тежко понякога да осъзнаеш, че си сам дори и сред хиляди хора около теб, да се почувстваш не на място сред хора, с който нямаш нищо общо и обща тема на разговор. Гадно е да почувстваш отчуждението от теб на заобикалящата те среда! Моментът, когато се почувстваш напълно излишен, че и без теб ...

jery_love

Есета

4K 1

"Никой не се маскира като себе си. Маскираният е за себе си друг." Петър Петров

Завесата се вдига. Излиза актьорът, започва своя монолог. Играе убедително. А дали самият той вярва в това, което казва? Може би... Публиката е възхитена. Тя не знае какво се крие под маската, изписана с пъстри цветове и багри. Зрителят се интересува само от играта, без да се запитва кое е лицето, к ...

Greenish

Есета

9.2K 1 6

Животът днешен

Животът понякога странен и луд е за него бесрамие никога няма,безмилостно с нас се отнася и в очите ни нагло присмива се той!Насилие много в тоз наш живот днешен,лъжи и измами навред и безчет,а щастието наше от страх то неможе на вън да излезе,усмивка да сложи на лицето ни пак!Всеки от нас душата си ...

jery_love

Есета

4.2K 3

Малко философско отклонение

Как Оценявам Интелектуалните възможности на обществото в България
България е една малка държава разположена на Балканския полуостров . Неин прозорец към света е Черно Море . Неслучайно казвам прозорец към света . То е един прозорец
чрез , които ние виждаме останалия свят но не можем да го вкусим или ...

Dracula

Есета

6.7K 6

Благодаря ти

Сърцето ни е изтъкано от тънки нишки,в които са закодирани
нашите чувства,емоции,спомени.В тях е заложено това,което сме
и ще бъдем.Но, ако сме сами ,ако допуснем да забравим защо
живеем,нишките се изплъзват бавно.И в сърцето ни се отварят дупки,
които растат лека-полека,безмълвно,едва осезаемо.Дока ...

Y_V

Есета

5.6K 1

* * *

Родих се без да бъда раждана.Нося спомените на светите майки и дъщерите - грешници.Виждала съм безтегловната младост и дотежалата зрялост. Усещала съм под нозете си пръстта на общия гроб,а с длани съм приветствала дъжда от жива вода.Плакала съм във всяко новородено и съм издъхвала във всеки умиращ. ...

AREOLA

Есета

3.7K 1

Запазване на човешкото у човека

Основна роля за съхранението на човешкото у човека играят моралните ценности.
Моралът е преди всичко средство да се съхрани общността изобщо и да се предотврати нейната гибел,а освен това и средството да се поддържа общността на известна висота и в определено добро състояние. Неговите мотиви са стра ...

esen

Есета

9.7K 1

Но защо ли?

Пак съм пред прозореца мътен, пак с книга в ръка, която не чета. Взирам се в пустошта отвъд душата ми..., а там само сълзи. Облаците бавно прелитат над мен, скривайки тъжното ми лице от погледа божи. И само там утеха погледа ми безбрежен намира, търсейки ангела, който те взема, когато душата ти болн ...

zir0

Есета

4.1K 1

Какво мисли младо момиче в България

Не мога да оцелея в този свят на различия и собствен интерес. Губят се идеалите, цената на красотата се увеличи. Ценностната система се разруши, а планът за нейното амортизиране беше сбъркан, тъй като я счетоха за бавно ликвидна и начислиха по-малка сума от очакваната. Богатството в душата на човека ...

figaro

Есета

5.9K 8

Душата на хляба

За конкурса : „За хляба наш........... „
„ Душата на хляба „
/ есе /
Хляб – свещена дума за един велик народ – българския . Той крие в себе си традициите и обредите на България .
Хлябът има определено значение . Той е не сам ...

gotinoto_g

Есета

14.8K 3

Страхуваме се, когато щастието се превръща в нещо осъществимо

се превръща в нещо осъществимо.”
Може би защото когато го постигнем, ни става скучно. В преследването на неосъществими неща има една уникална тръпка. Никога не ти минава през ума, че гониш някаква утопия. Докато имаш възможн ...

EvaDociani

Есета

5.5K 7

* * *

Отправям бавно натежал поглед към хората...Гледката е размазана, разлята, граници няма, и материя няма...цветни чувства, на ярост и тъга, се сливат в едно огромно петно, което може би се нарича душа или човешка същност. И хората изчезват – няма лица, нито тела – нищо плътско, само цветове – неясни.. ...

impure_blood

Есета

4.4K 6

Вглеждане

Вглеждане
Взирам се в дълбочината на очите ти, защото търся непознатия поглед в неповторимия миг. Вглеждам се в тях, защото диря онзи поглед, който иска да намери моя, онази усмивка, която ме озарява и онзи блясък, който ме покорява... Всеки път погледът ми се гони с краткия миг и се сблъсква с искр ...

зизика

Есета

3.8K 1

Зад дебелото стъкло на прозореца

-"Ку-ку. Ку-ку." - показа се за малко през тясното си прозорче, огледа се наоколо за да види дали нещо не се е променило след последното и надничане и явно незадоволена, тя поклати неодобрително малката си пластмасова главичка и се прибра на сигурно в часовника. ?>?>?>
-"Хей, хей! Защо избяга? Защо ...

admin

Есета » Ученически

10.6K 24

Есета на различни теми

Визия

Щастие

На Вера - Помня те

На Христо Гатев - Бозата

Защо пиша?

България над всичко!

Подвигът на априлци - моя гордост и вдъхновение

Те сладко ме убиват

В мислите за теб

Да вървиш под зелените буки

Вървя сама и отчаяно се лутам

Тази мръсна думичка любов

Нашите следи

Искам, но не трябва

Езикът – лабиринт от пътища

раздяла

Хаос

"Никой не се маскира като себе си. Маскираният е за себе си друг." Петър Петров

Животът днешен

Малко философско отклонение

Благодаря ти

* * *

Запазване на човешкото у човека

Но защо ли?

Какво мисли младо момиче в България

Душата на хляба

Страхуваме се, когато щастието се превръща в нещо осъществимо

* * *

Вглеждане

Зад дебелото стъкло на прозореца

Опашка