Сама
Отново седя сама,отново всички си отидоха.Такъв ли трябва да е животът?Това си мисля сега,когато светът ми се вижда толкова жесток и несправедлив.Жалко е,че някои хора трябва да научат жестоката истина за живота,такъв к ...
Тъмно е
Мракът се спуска бавно над града и носи със себе си и тъгата.Залезът е толкова красив,но аз сякаш не го виждам.Виждам само спомените си,виждам само миналото си.
Вече е тъмно…Стоя безмълвно и гледам звездите.Нещо ми т ...
Времето ще бъде отвратително, студено, мокро, болно , кално.Аз се чувствам, а може би и ти, размекнат, потиснат, тъжен, ужасен, лош, самотен. Няма път, красота, зелено, птици, риби, море, синьо.
Пиказка за живота и за човека разказваме, когато тичаме натам, където никой не ни чака, когато бавно ще с ...
Колко много трябва да дадем, за да вземем най - хубавото от живота!За Приятелството, за Любовта, за Щстието трябват жертви.За да ги изпитаме тррябва да дадем най - доброто от себе си.Защото нищо истински ценно не е дадено даром.
Но какво трябва да дадем , за да вземем от Красотата и Доброто на деня ...
"Чаках те да се върнеш и тази поредна вечер сама,
чаках те, но ти отново пресрочи уречения час с два!
Погледнах навън с надеждата, че ще те видя, но уви теб те нямаше!
После отидох на дивана сама и взех своята чаша вино изпълнена с
гняв и тъга. ...
Никога няма да те забравя. Дори да знам, че си далеч и ще останеш за дълго, няма да спра да те чакам и да вярвам в теб. Опитвам да си представя какво правиш във всеки един момент, дали си сам и ти изпращам цялата си нежност. Целувам снимката ти и, макар да я гледам ненаситно с часове, не мога да пре ...
Аз видях залеза, който следваше изгрева – като змия захапала опашката си – в неговото сияйно великолепие. Бяхме вперили очите си в него, тя и аз, така, както пушачи на марихуана, неотменно следящи огъня на цигарата – увличащ, хипнотизиращ, разкриващ нови пространства. Меланхолията си беше отишла, а ...
В началото бе словото. При нас, учениците, не беше изключение. С разликата, че словото ни по време на час не създаваше светове, а ни навличаше гнева на учителските субекти. Известна част от тях решиха да отвърнат на удара с удар и, вместо с респект, ни охлаждаха страстите с високодецибелни звукови в ...
“Много са чудните нещта на този свят,но човекът е пръв сред тях”
“Много са чудните нещта на този свят,но човекът е пръв сред тях”
“Антигона”-Софокъл
“Господи(...)какво представляваме ний-ттвоите малки подобия ,пъплещи по тази нищожна планета ,кръжаща около една банална звезда ,забутана в покаринините на някаква провинциална галактика ?”Колко странно нещо е човекъ ...
То спииии лиии, пропя гласчето и кльощава детска ръчичика почука кучето по главата. Отместих я внимателно и продължих да плача. Тииии плачеш лииии, настоя малката фръцла, но не гледаше мен, а дъщеря ми. Мълчахме. Защооо не говоритеее дори на негоооо, продължи да се чуди досадното божие подобие в рок ...
(опит за дисекция)
Характеристика: Бунакът е средно интелигентно и всеядно същество, което обикновенно заспива гладно! От рода HOMOKASAPIENS е, двукрако ,но традиционно лази. Гордо и честолюбиво е, но лесно се надупва.Особен ...
Когато съдбата те притисне, боли. Но когато съдбата те притисне, виждаш щастието в живота си. А и нима не боли, когато за пръв път отворим очи, когато за пръв път вдишаме?
Когато съдбата те притисне осъзнаваш колко си слаб и започваш да цениш всеки миг.
И ето, че съдбата ми диша във врата, но не ме ...
Хармония и Карате
или още
„Шотокан карате – до, път към истинското разбиране за единство и хармония”
(есе)
„Ос” процеждам от душата си и стъпвам боса по студения под. Обхваща ме една магия, запленила още в първия миг, когато ...
Усмихвах се!
Срещах злобни хора, които нанасяха удари в сърцето ми. Правех се, че няма нищо и се усмихвах! Срещах предателството. Най-големите ми приятели забиваха нож в гърба ми. Забравях всичко и се усмихвах! Срещах злословници, които казваха какво ли не за мен. Аз ги отминавах и се усмихвах! Срещ ...
През дългите, уморителни и по-малко уморителни години от моя пропилян във времето живот, съм се запитвал непрекъснато – съзнателно и/или подсъзнателно – дали имам във себе си вътрешно разбиране за посоките, които съм изпуснал да поема в частта от мига, когато съм поел по дадена посока. Въпросите, оп ...
Чели ли сте “Приказките на Сребърния делфин”? В тях има едно чудно сравнение на морето. Вместо авторката да стоварва върху читателя купчина епитети с романтично звучене, тя просто казва: “...и в ...
Миг преди да залезе,лятното слънце проблясва меко с най-топлите си лъчи,сякаш за да те погали с цялата си нежност.Всичко в полутъмната стая губи очертания и се слива със сенките по стените.Времето спира,разговорите губят смисъл.Въпреки че си заобиколен от приятели,оставаш съвсем сам,защото знаеш,че ...
ВОЛФГАНГ ПАУЛИ
човекът, физикът, философът
разсъжденията за физиката в зората на ХХІ век
>>> Laurikainen К. V. B e y o n d t h e A t o m : The P h i l o s o p 4
>>> h i c a l T h o u g h t of W o l f g a n g P a u l i — Transl. of origin. Finnish ...
В моя делник липсва...
Беше вечер.Бавно вървях по улицата,като мразовитият вятър вееше множество снежинки направо в лицето ми... Но аз не усещах нищо-нито жестокия студ, нито силния вятър,бях някъде другаде... Бях с приведена глава,а от очите ми бавно се стичаха полузамръзнали сълзи. Бе минал полови ...
Да те жадувам аз, да те жадувам, а ти все повече да се отдалечаваш... Добре
тогава - върви си, щом така си решил. Ти губиш. Губиш човек, който те обича
истински и занапред щеше да те обича. Губиш приятел, който щеше винаги да е до
теб и да ти бъде верен докрай. Губиш човек, какъвто няма да намериш д ...
Вдигаш гордо погледа нагоре и си казваш: "Минало е вече той". Заличаваш образа
обичан. Не стена, а цяла крепост ти издигаш между вас с надеждата да го забравиш
и да го държиш далеч, да не ти навява повече тъга. Но сякаш не да ви разделя, а
да ти напомня за миналото, се издига тя. И не спират болката ...
ЛЮБОВ
Любов! Какаво ли това?!
Един миг?! Една вечност?! Една сбьдната мечта?!
Всьщност тя е всичко това!
Горещо малко пламьче, което трепти всеки пьт, когато бива разпалено. То започва да гори и през най-мрачните и тьжни мом ...
Харесва ми понякога, (но понякога не е полезно, а полезното е твърде скучно ) да се пречупвам през образите във витрините, да ги проклинам и да вярвам, че има нещо по-истинско от тях. В затворени кутийки се тъпче апатична прозрачност и се хлъзга по стомашно чревния ни тракт, а “тракт” най-вероятно и ...
СТУДИЯ № 12
НИКОДИМ ПЕЩЕРОВ
АЛИ БАБА И НЕОПЛАТОНИСТИТЕ
Скъпи Дами и Господа,тази вечер ще обсъдим символиката в народното творчество.
Ще разгледаме една от така наречените “класически” приказки,а също така и причините тези произведения да просъществуват до наши дни и да се четат с неотслабващ интерес. ...
СТУДИЯ № 12
НИКОДИМ ПЕЩЕРОВ
АЛИ БАБА И НЕОПЛАТОНИСТИТЕ
Скъпи Дами и Господа,тази вечер ще обсъдим символиката в народното творчество.
Ще разгледаме една от така наречените “класически” приказки,а също така и причините тези произведения да просъществуват до наши дни и да се четат с неотслабващ интерес. ...
Утре ставам на 20 и трябва да го направя.Сега или...
Държа се(външно) уверено,хладнокръвно,със сериозна физиономия.Питам.Намусеният грубиян инструктор обяснява.Толкова съм твърда,ясна,слушаща.А мъжете наоколо гледат със страх,огромен страх.Усещам че са почти готови с приготовленията на екипа.Готова ...
Държа фотоапарата си и дишам тихо. Чакам гарвана да се обърне с човката си към обектива, за да направя най-хубавата си фотография на гарван. Гарвана се отблъсква, невидимо за тренираното ми фотографско око, с краката си, като разперва страховито черните си крила. Малко преди да се прости с мен надав ...
Калейдоскоп от мисли
Самотен плаж. Застинали дюни. Аз съм сама. Затварям очи и като сенки бездушни и зли занизват се спомени черни. На този плаж преди. Аз и ти били сме сами. Сами - поотделно. Години наред. И нашите самотни сърца търсили са се. Чакали са. Какво? И аз незнам. Среща или потоп. Край ме ...
Целия живот на един човек се преплита с много други….
За каква цел,защо всичко трябва да е свързано?Не Бог,а ние градим своя живот….
Връзката се дължи на жертвите,които правим помежду си….
Понякога убиваме,друг път спасяваме ...
“It’s the first day of the rest of your life”. Човек се събужда един ден и решава да повярва в тези думи. Но дали? Дали може да отвори очи и да погледне деня с усмивка, да го приеме като ново и интересно приключение или тежестта от миналото и неприятните спомени и случки ще тежат и в този ден? Не е ...
Единственото нещо, в което винаги непоколебимо и искрено съм вярвала, е надеждата. Когато градиш основите на своя жовот, именно надеждата е тази, която те крепи през цялото време. Когато се изправиш пред отчаянието и страданието, тя е твоето спасение. Когато болката и чувството на безсилие те завлад ...
Труден стана ми животът , от както завесата на любовта ме забули. Трудно стана
ми да дишам , да спя и да ЖИВЕЯ ! Всичко сиво ми се вижда вече , но зърна ли я
нея аз отново всичко лесно ми се вижда. Странно , дори не я познавам чак толкова
добре за да мога да говоря за любов , но пък нали си знаем , ...
Гледам аз навън луната, слънцето и земята. Вдишвам аз дълбоко, за да усетя на
въздуха аромата. ....... Мислех да пиша стихове , но просто след всяка 2-ра дума
си представям НЕЯ. Представям си нейната усмивка, нейните весели очички. Блокаж
! Мисълта ми спира! По-горе споменах слънцето, земята, въздух ...