Есета

Подкатегории: Всички Ученически Социални Любовни Философски Граждански Лични Други
8,5 резултата

Ти си само в спомените ми

Много неща исках да ти кажа още... И не знам дали някога ще ги чуеш или ще прочетеш това, вероятно не... Не знам дали някога ще ме разбереш, аз самата не се разбирам... Не зная какво чувствам, не зная какво искам, не зная в какво вярвам... Просто живея...за теб! Мисля си колко е скучно без теб, как ...
fereu_7 (Ада)
fereu_7
Есета
3.2K 6

Недостатъчно

Твърде много вярвам.
Но вярата ми ме кара да бъда до теб. Вярата ми ми дава сили, когато теб те няма. Вярата лекува сърцето ми.
Твърде много се надявам.
Но надеждата ми дава смисъл, тя рисува усмивките ми, заради нея тръпна от неочакване да те видя.
Твърде много прощавам. ...
Маичка (Мая)
Маичка
Есета
2.1K 1

Човешкото съществуване

Човешкото съществуване
,,Смъртта ме чакаше дълго,
най-дълго от всеки, който е чакал.
Смъртта ме желаеше страстно,
Най-страстно от всеки желаел ме нявга… ...
SKY (София Русева)
SKY
Есета
7.1K 10

За секса и нас

Лампите изгасват. Ами сега?
- Много бих искала...хм...нали знаеш, там, в онова списание пишеше....
- И аз бих искал, но...дали ще се справя?
Един малък диалог, при който момичето в действителност си мисли "Айде бе, човече, нали уж беше голям пич! Къде ми отиде удоволствието?", докато момчето псува н ...
Flame (Пламена)
Flame
Есета
3.9K 5

Когато ти решиш да си отидеш,недей си взема сбогом,нито с мен,нито с морето

Когато ти решиш да си отидеш, недей си взима сбогом,
нито с мен,нито с морето
...Тъжно е нали... Тръгваш си
и сякаш всичко тук крещи: "Остани!".
Но не можеш. Нима нищо не те задържа тук? ...
HeCPaBHuMa (МаГи Ст)
HeCPaBHuMa
Есета
5.2K 13

Айде стига ме агитирахте!

Опа, кой взе, че стана на 18? Ами сега, кой ще гласува тази година за първи път? Оооо, нека не забравим тазгодишните абитуриенти, нека им подарим това-онова на завършване, нека им пратим някоя и друга картичка, нека им кажем някои мили думи. Айде моля ви се! Жалко, че никой от вас, мили ми "политици ...
Flame (Пламена)
Flame
Есета
2.4K 3

Поверително от алеята на глупците

Нима за толкова време не го разбра - всичко е игра. Не можеш ли да свикнеш още - или манипулираш, или биваш манипулиран. А мина толкова време...
Аз не мога да бъда това, което съм, ако искам да бъда нещо друго, защото прекалено съм свикнала да получавам каквото искам. И не мога да спра да задавам въ ...
Маичка (Мая)
Маичка
Есета
2K 7

Студено е съцето

Вдигаш глава, поглеждаш ме и търсиш в очите ми нещо, което да ти даде вяра, сила, кураж да вярваш, че всичко ще се оправи и не е дошъл краят....Но не откриваш нищо. За мен това беше всичко. Не желая повече да бъда с теб или поне не желая повече ти да бъдеш с мен. Омръзна ми...Ти ме излъга, искаш да ...
ice_queen (Ледена)
ice_queen
Есета
2.4K 3

МИСЛЯ РАЗЛИЧНО - ДЕЙСТВАМ ПРАКТИЧНО


Светът около мен се движи с бясна скорост. Не мога да гледам безучастно на него и в частност на България, и да стоя със скръстени ръце. Страх ме е, че някой ден ще отворя очи и ще е вече ...
alhimikat (Сим)
alhimikat
Есета
4.1K 4

ФРАГМЕНТИ


Самотата :
Самотата, това е чувството, чиято истинска сила могат да изпитат само онези, които са осмислили заобикалящия ги свят. Защото подобно на любовта, мъката, страданието, щастието, тя е тясно свързана със з ...
alhimikat (Сим)
alhimikat
Есета
2.7K 3

МАСКАТА НА БЕЗРАЗЛИЧИЕТО

«Маската на безразличието»
Вървя по улицата.
Тълпи . . .
Многолюдни са необятните земни простори . . .
Заглеждам се в лицата на хората, в природата, изобщо във всичко - и живо, и неживо. Всичко ми прави впечатление – иска ми ...
alhimikat (Сим)
alhimikat
Есета
7.3K 7

* * *

ПИСМО ДО ТЕБ
Пиша ти във проза, защото ти обезсмисли всяка рима.
Пиша ти, защото те мразя, но не мога, не искам да се отърва от теб.
Пиша ти, защото вярвам, че мога да те променя.
Защото още вярвам в теб. ...
Grimoir (Фредерик)
Grimoir
Есета
2.8K 7

Всеки сам избира и своя затвор,и своя надзирател

В света в който живеем, свободата се явява нашата основна ценност. Без нея животът е немислим. Но не всеки може да живее свободно. Ние сами диктуваме съдбата си и избираме дали да живеем свободно или ограничено.
Познавах едно момиче, което имаше приятел и бяха много щастливи заедно. Но той я заряза, ...
tina_tity (Тина Сълчева)
tina_tity
Есета
5.2K 1 1

Богатство

Петров седи на пейката пред блока и люпи семки. Днес има рожден ден, за това си
беше позволил да си купи и бира. Говори си с някакъв гълъб, понеже му е скучно. А
аз седя и го гледам от прозореца... прибирам се вкъщи, все пак работа си имам за
вършене. След два часа отново поглеждам, а Петров още е т ...
Greenish (Диана)
Greenish
Есета
2.8K

За ден...

До вчера тук в този ресторант бяхме заедно, докосваше косата ми, гледаше очите ми, целуваше устните ми! Усещах пулса на сърцето ти, тръпката с която очакваше приятния звук на китарата, звукът от докосването на кристалните чаши, мигът, в който ме целуваше и казваше "Обичам те"...
Днес пак седя тук, н ...
moni_bonboni (Симона)
moni_bonboni
Есета
2.1K

Бяло, Зелено, Червено

Най-патриотичният символ на България е нейното знаме. И няма нищо по-българско от знамето! И цветовете са толкова добре съчетани, че разказват за славното ни минало, определят енергичното ни настояще и чертаят велико бъдеще! Белият цвят символизира мира, зеленият-плодородието на българските земи, а ...
петя (Петя Кръстева)
петя
Есета
4.6K 1 2

Ами ако...

Ако реша, че искам да бъдеш щастлив, ще те събудя на вратата през нощта с цвете в ръка и ще те целуна. Тогава ти ще бъдеш изненадан, може би не много приятно и знам, че няма да се включиш в моята игра. Няма да ми се усмихнеш, а ще ме попиташ дали не съм се побъркала. Няма да ме поканиш да заспя до т ...
Flame (Пламена)
Flame
Есета
3.8K 5

Когато тишината заглушава и мракът заслепява

Когато тишината заглушава и мракът заслепява, тогава си спомням за теб. Тогава в беззвучната нощ до мен достигат забравени мелодии, песни, на които някога танцувахме. Тогава усещам отново, че не съм сама, че някой ме обича...макар не винаги да е до мен. Тихичко си тананикам, за да не събудя спящия с ...
Flame (Пламена)
Flame
Есета
4K 2

Поезията и Поетът

Поезията и Поетът
Всеки човек владее словото. Съгласете се, обаче не всеки използва неговотовъздействие по предназначение.Истината е, че само поетите знаят функцията на „магията на словото”, за която говори испанският поет Ф ...
alhimikat (Сим)
alhimikat
Есета
5.8K 2

Между изгрева и залеза

Изгрева и залеза, началото и края, завършека и прелюдията, светлината и тъмнината...и всичко това беше ти. В мига, когато ти се появи, настъпи истинският изгрев в живота ми, истинският блясък, истинското щастие. Ти беше всичко, ти беше мечтата ми, ти беше този, който превръщаше тъгата ми в радост, т ...
Pure_Poison (Симона)
Pure_Poison
Есета
5.2K 8

Неразделки

На Йоанна
Неразделки
Преди време, докато вървях забързана по един булевард, на витрината на един зоомагазин видях клетка с птички.Спрях се да ги погледам, две мънички пухчета сгушени една до друга. Изуми ме името на този вид папагалчета, казваха се “неразделки”. Влезнах ...
margi (Маргаритка Харизанова)
margi
Есета
2.9K 2

Защо Земята се върти?

Защо Земята се върти?
Понякога искам да изкрещя "Спрете Земята! Аз искам да сляза!", но чува ли ме някой? Светът e толкова нормален, а аз толкова извън стандартите. Понякога искам да избягам далече, много далече, но през колкото и държави да мина, все нищо не намирам.
С приятели сам, но сякаш съм съ ...
Mechtatelkata (Ангела Малинова)
Mechtatelkata
Есета
3.7K 1

В името на ...

> Приеми любовта като дар, като възмездие за последното разочарование
> което си изпитал.
> Не задавай въпроси, защо сега и защо в него/ нея/ я откриваш!
> Не се опитвай да я избегнеш, защото ще разбереш, че е невъзможно!
> ...
poison (Десислава)
poison
Есета
2.1K 1

Възможен ли е рай на Земята?!

Възможен ли е наистина рай на Земята?! Може би да, а може би не. Ако се върнем със стотици и хиляди години назад..още при формирането на планетата, с възникването на живите организми и човека, може би наистина бихме си представили Земята като Рая. Място за всеки под слънцето, място, където живееш ща ...
acidmax (Асен Гаравалов)
acidmax
Есета
9.7K 3

Днешната реалност..

Всеки ден се ражда поне един човек, всеки ден изгрява нова звезда, започва един нов живот. Но какво предстои да видят очите и сърцето на това навлизащо в живота същество? Когато си малък живота ти се струва толкова идеален. Нали? Нямаш никакви грижи, не ти се налага да се притесняваш за това какво щ ...
acidmax (Асен Гаравалов)
acidmax
Есета
4.2K 3

Усмихни се...

Усмихни се на живота, усмихни се на природата, усмихни се на човека до теб. Усмивката променя, усмивката разкрасява, усмивката изразява радост, дарява щастие. Светът, със всичките си радости и прелести, със всичките си трудности и мъки, е пред теб. Но защо не го посрещнеш с усмивка, защо не му се на ...
SuNseT (Саэф)
SuNseT
Есета
5.8K 5

...Пожертван от живота...

...Пожертван от Живота... мъртъв преди да умра... И кому ли е нужно всичко това?... Къде е пътят към върха, след като живеем в бездушна падина?... Докато дишам и си задавам хиляди въпроси, кислородът всъщност бавно ме разрушава и в светкавичен миг се разпадам на атоми... Гаснещото ми съзнание прещра ...
zingy (Хр М)
zingy
Есета
2.5K 3

Децата, България, Европа

България, 1324 годишна. Най– старата държава в Европа!
Допра ли глава до чернозема, чувам копитата на Аспаруховата конница, изправя ли се, облъхва ме повеят на Шипченския вятър. Стъпя ли на морския бряг– чувствам нежния допир на нашето море.
Това е моята родина! Аз и принадлежа, така както са и прин ...
Xandria (Славена Йовкова)
Xandria
Есета
5.9K 5

Пътят

Не спирай, защото спреш ли, Пътят свършва. Знаеш, че можеш по-добре,
можеш по-добре - направи го тогава, тук и сега. Трябва да бъдеш
по-щастлив и свободен, дори да е там някъде заровил пръсти в гънките на
мозъчната си кутия.
Вземи момиче, това момиче, онова момиче, което и да е момиче и съз-ДАЙ ...
zingy (Хр М)
zingy
Есета
3.7K 6

За пеперудите в стомаха

Видях пеперуда на необичайно за големия град място – пърхаше с крилца на булеварда сред дима на автомобилите.
Срещнах светулка по пътя си към теб…
Дали това е знак, че вървя в правилната посока? Дали е знак, че ти си моята ...
ttaannia (Таня)
ttaannia
Есета
7.5K 6

За търсенето

Търся го. Цял живот. От както се помня…
Търся го. Под дърво и камък. В гори тилилейски. През девет планини в десета…
Търся го. Бясно и отчаяно. Безнадеждно и безразсъдно. Съзнавано или не съвсем. Въоръжена до зъби с оптимиз ...
ttaannia (Таня)
ttaannia
Есета
2.5K 2

Воин

“Стоя на ръба!” - казваш си някак гордо, само на себе си, но не защото си егоист или криeш нещо от мен. На ръба на какво обаче? На ръба на пропастта от отчаяние; или на ръба като смело рискуващ живота си акробат? Ей на този въпрос не можеш да си отговориш… И аз не мога да ти кажа отговора. И дали ст ...
ttaannia (Таня)
ttaannia
Есета
2.4K 2

Откровено

Не знам от къде да го почна, как да го изрека, дали да не го изпея, а може би да го изкрещя с риск да загубя гласа си… Учудено гледаш в този лист и си мислиш какво ли ми е щукнало пък сега? Там е работата, че и аз не знам.
А ...
ttaannia (Таня)
ttaannia
Есета
3K 3

А ти прости ли...

„Господи, до колко пъти, като
съгреши брат ми, да му прощавам?
До седем пъти ли?
Исус му рече: Не ти казвам: До седем
пъти – до седемдесет пъти по седем.” ...
mem (Мариана Харизанова)
mem
Есета
4K 5

Кумирът - ракета-носител или прокрустово ложе?

“Кажи ми кой е кумирът ти и аз ще ти кажа какъв си” – така перефразирана, поговорката за приятеля звучи даже още по-убедително. И с право. Да си имаш кумир никак не е срамно. Признават си го даже отдавна пораснали “момчета” и “момичета” на по 30-40 години. И все пак, кумирите се чувстват най-добре с ...
Matussael (Димитър Дянков)
Matussael
Есета
2.3K 1

Живеем в земята на Ботев

Измина толкова много време. Време на истински мъчителна носталгия, тъга и надежда да се върна по- скоро. От пет години съм далеч от страната си, някъде там из “уж” развитите страни, търсеща по- благополучен живот. Да, там, макар и като човек “втора ръка” живях по- добре по отношение на прехраната си ...
SKY (София Русева)
SKY
Есета
12.5K 12

Толкова дълго те чаках

Толкова дълго те чаках...
Всяка стъпка по паважа пробуждаше надежда в моята душа.След мъжкия ти аромат
обръщах аз глава.Аз те чаках и дълго те търсих: като посърнало цвете, очакващо
дъжд; като разплакано дете, търсещо нежна ласка.
Аз се надявах... ...
roshko (Димана Миткова)
roshko
Есета
4.5K 2

За едни очи

Вървя из шумните тълпи и понякога се самозабравям в цялата тази суета на
ежедневието..Хората-все еднакви, като броеница от зърна на делника, вече не ме
привличат..Има някаква пустота в тях, а аз обичам простора. За тоя свят ли съм?
Понякога дотолкова е притъмняло в душата ми и навсякъде около мен, ч ...
vesentse (Весенце)
vesentse
Есета
3K 1

Прощаваме само до толкова, до колкото обичаме

Да простиш значи ли да обичаш? И да обичаш значи ли да прощаваш? Сложен въпрос, на който мнозина биха могли да отговорят, но не със сърцето си. В ежедневието си човек не се замисля замисля за връзката между обичта и прошката, а напротив ... трябва. Прошката лежи на дъното на любовта. Хората казват, ...
pavkassbg (Павел Стайков)
pavkassbg
Есета
19.3K 1 4