Сърцето ни е изтъкано от тънки нишки,в които са закодирани
нашите чувства,емоции,спомени.В тях е заложено това,което сме
и ще бъдем.Но, ако сме сами ,ако допуснем да забравим защо
живеем,нишките се изплъзват бавно.И в сърцето ни се отварят дупки,
които растат лека-полека,безмълвно,едва осезаемо.Дока ...

Родих се без да бъда раждана.Нося спомените на светите майки и дъщерите - грешници.Виждала съм безтегловната младост и дотежалата зрялост. Усещала съм под нозете си пръстта на общия гроб,а с длани съм приветствала дъжда от жива вода.Плакала съм във всяко новородено и съм издъхвала във всеки умиращ. ...

Основна роля за съхранението на човешкото у човека играят моралните ценности.
Моралът е преди всичко средство да се съхрани общността изобщо и да се предотврати нейната гибел,а освен това и средството да се поддържа общността на известна висота и в определено добро състояние. Неговите мотиви са стра ...

Пак съм пред прозореца мътен, пак с книга в ръка, която не чета. Взирам се в пустошта отвъд душата ми..., а там само сълзи. Облаците бавно прелитат над мен, скривайки тъжното ми лице от погледа божи. И само там утеха погледа ми безбрежен намира, търсейки ангела, който те взема, когато душата ти болн ...

Не мога да оцелея в този свят на различия и собствен интерес. Губят се идеалите, цената на красотата се увеличи. Ценностната система се разруши, а планът за нейното амортизиране беше сбъркан, тъй като я счетоха за бавно ликвидна и начислиха по-малка сума от очакваната. Богатството в душата на човека ...

За конкурса : „За хляба наш........... „
„ Душата на хляба „
/ есе /
Хляб – свещена дума за един велик народ – българския . Той крие в себе си традициите и обредите на България .
Хлябът има определено значение . Той е не сам ...

се превръща в нещо осъществимо.”
Може би защото когато го постигнем, ни става скучно. В преследването на неосъществими неща има една уникална тръпка. Никога не ти минава през ума, че гониш някаква утопия. Докато имаш възможн ...

Отправям бавно натежал поглед към хората...Гледката е размазана, разлята, граници няма, и материя няма...цветни чувства, на ярост и тъга, се сливат в едно огромно петно, което може би се нарича душа или човешка същност. И хората изчезват – няма лица, нито тела – нищо плътско, само цветове – неясни.. ...

Вглеждане
Взирам се в дълбочината на очите ти, защото търся непознатия поглед в неповторимия миг. Вглеждам се в тях, защото диря онзи поглед, който иска да намери моя, онази усмивка, която ме озарява и онзи блясък, който ме покорява... Всеки път погледът ми се гони с краткия миг и се сблъсква с искр ...

ЗАД ДЕБЕЛОТО СТЪКЛО НА ПРОЗОРЕЦА
-"Ку-ку. Ку-ку." - показа се за малко през тясното си прозорче, огледа се наоколо за да види дали нещо не се е променило след последното и надничане и явно незадоволена, тя поклати неодобрително малката си пластмасова главичка и се прибра на сигурно в часовника. ?>?> ...