Есета

Подкатегории: Всички Ученически Социални Любовни Философски Граждански Лични Други
8.5K резултата

Взе ми всичко

Взе ми всичко!Мислите,мечтите.Всичко онова,което някога си беше само мое.Сега е пръснато на прах.Разпиля ги.Разпиля дори сълзите ми,напразно ронещи се през нощта.Пръсна хилядите ми мечти,като че ли за тебе бяха шепа пясък.И вятърът ги отнесе в небитието.
Остави ми само споменът,за това което стори.А ...
Last^Smile (Рени Радева)
Last^Smile
Есета
2.8K 3

Чувството за дълг и отговорност – път към щастието

Чувството за дълг и отговорност – път към щастието
…Всеки от нас върви по пътя си, забравяйки че събитията в живота ни са предопределени…а пътеките, по които вървим са отъпкани от Съдбата.
Не мога да намеря думи, за да опиша ...
SKY (София Русева)
SKY
Есета
14.5K 6

Искам да съм с теб

Кажи ми...Знаеш ли...Знаеш ли колко ме боли?Знаеш ли какъв пожар запали във сърцето ми...и вече месеци...година...не мога да го потуша?Знаеш ли...И знаеш ли,че още мисля за дните когато беше тук,до мен...И как се обичахме...Любов...която много хора не познават...Нашата любов...Любовта,за която можех ...
lilitu (Лили)
lilitu
Есета
8.9K 1 2

Ръж...

Ръж... “Идейки си запъхтяна вечерта веднъж...” Робърт Бърнс Като гоблен вечерта
се бродира върху земното дневно пано, плавно и почти неусетно. Квадрат по
квадрат, шев след шев. Денят се оттегля с розово сияние. Отминава и притихват
гласовете. Детският смях, приказките, кучешкият лай, ревът на мотори ...
sinner (Кая)
sinner
Есета
2.3K

НЕ КАЗВАЙ ДУМИ, КОИТО МОГАТ ДА...

Не казвай думи , които могат да ...
Зад прошарените коси на избледняващата нощ потръпва утрото, събудено от първите звуци на деня. Сепнаха ме бледозелените пъпки на кестена, докоснали през нощта прозореца, любопитни и малки, ...
blagoran (Благой Ранов)
blagoran
Есета
3.7K 4

В Твоя град

Вали...Сякаш дъждът не е спирал от години.Пада безшумно,бавно и монотонно и неусетно променя всичко наоколо.Не мога да позная местата,където сме били заедно.Твоят град,посивял и студен,ме посреща негостоприемно и пита къде си,защо съм без теб.Следи ме отвсякъде с мрачните си като ледено пронизващи о ...
сълзичка (Сълзичка)
сълзичка
Есета
2.8K

Сензациите

Тя обичаше синьото си канапе, обичаше малката порцеланова ваза с големите оранжеви цветя, поставена на ниската й стъклена масичка. Често казваше на приятелките си, че е влюбена в този просторен апартамент, в огромния прозорец с розови завеси, от който вечер наблюдаваше светлините на града. Не можеше ...
Flame (Пламена)
Flame
Есета
5.4K 4

РАЗДВОЕНИЕ

ТИ СИ ТОЗИ, КОЙТО СИ ДО МЕН. МНОГО НЕЩА ПРЕЖИВЯХМЕ ЗАЕДНО. ПОМНЯ ДЕНЯ, КОГАТО
РАЗБРАХ, ЧЕ ТЕ ОБИЧАМ И ЗА МЕН НЕ СИ ВЕЧЕ САМО ПРИЯТЕЛ. ПОЧУВСТВАХ СЕ МАЛКО НЕЛОВКО, ЧЕ ПРЕДАВАМ ПРИЯТЕЛСТВОТО НИ И МНОГО ЩАСТЛИВА ОТ ФАКТА, ЧЕ СЕ ВЛЮБИХ.
ДЪЛГО СЕ ЛУТАХ ДАЛИ ДА ТИ КАЖА. МОМЕНТА НАСТЪПИ. И ЕТО НИ ЗАЕДНО ВЕ ...
МАГИЯ (МАРИЯ АНДОНОВА)
МАГИЯ
Есета
3.2K 1

Общуването

В света живеят безброй същества.И все пак едно от тези същества се отличава от останалите-това е човекът.А това,с което той се отличава от останалите същества е фактът,че той може да говори.Общуването е начин за неговото съществуване,част от животът му...
В основата на общуването стои непосредствени ...
de4i (Деница Димитрова)
de4i
Есета
19.9K 1

Любовта,като грях

Любовта като грях
Колко е красиво ,нали?
Вървиш,а на среща ти милиони влюбени сърца,които не се страхуват от утрешния ден.И дори така студена и мрачна да е днес ноща,те успяват да я стоплят.Любовта,която носи радост и която носи щастие.Хиляди усмихнати лица,които бягат и се лутат в света на мечтите, ...
HeCPaBHuMa (МаГи Ст)
HeCPaBHuMa
Есета
6.8K 2

Прошката

Така щастлив, така объркан. Така нещастен. Човекът. Изморен от контактите с хората. Така задушен от дъха на приятелите и тъй жаден за още. Той иска, а после отхвърля и после пак иска... Така минават дните ти, сиви и скучни. Вървиш с ширко отворени очи, но всъщност ти не виждаш нищо. Съдбата ти отне ...
seet (Силвия Стефанова)
seet
Есета
6.1K 2

и Те мразя и Те обичам,а вече не Те чувствам в сърцето ми

и Те мразя и Те обичам,но вече не Те чувствам в сърцето ми
Понякога седя и гледам към звездите,сякаш искам да те намеря някъде там.
и те търся с часове,губя минути и секунди,хората минават покрай мен и всичко около мен кипи от живот без мен.Търся те и през деня и винаги си в мислите,винаги си вплете ...
HeCPaBHuMa (МаГи Ст)
HeCPaBHuMa
Есета
5.6K 9

Носталгия по родината

Винаги има ден, във които горите разтварят дебрите си и разкриват невиждани съкровища! Дълбоки тайни на природата - недостъпни и от никои неразбрани. И тогава усещам, че съм част от този скрит и мълчалив свят. В този ден мога да погледна навсякъде, дори и в нереални граници!
Стоя във центъра на най- ...
stenkata (Стеф)
stenkata
Есета
10K 3

Замълчи

Да...хора...музика...шум...Купонът тече...на бързи обороти...Всички са
весели...танцуват, смеят се, говорят...Само аз...стоя далеч...Не, не
тялом...духом...Не съм там...Аз съм другаде...Там...далече... Седя на един
стол...Сама...Отделена от всички...Никой не ме забелязва... Болката...тъгата
нахлуват ...
lilitu (Лили)
lilitu
Есета
2.2K 4

Моят свят след 10 години

Светът, в който живеем днес е много забързан. Технологиите навлизат все повече и повече в живота ни. Общуването ни се ограничава само с няколко по-близки хора. Това е светът днес. А как би изглеждал той след 10 години?
Всичк ...
tina_tity (Тина Сълчева)
tina_tity
Есета
51.7K 8

Страх ме е

Страх ме е
...Запознахме се по много странен и забавен начин.Тези, които са свидетели на тази история ще го потвърдят.Но сега няма да се впускам в подробности.
Обичам го, и той казва, че ме обича.Но мога ли да съм сигурна в думите му?Защо толкова се съмнявам?Защо от всяко негово действие си правя ло ...
zvezdichkata (Донка Томицина)
zvezdichkata
Есета
4K 1 2

Защо?

Защо?Защо по дяволите става така?
Защо никой не ме разбира?
Защо никой не се интересува от чувствата ми,от това,което искам?
Защо никой не го е грижа за това,което е в сърцето ми?
Защо всички си мислят,че всичко ми е наред? ...
lilitu (Лили)
lilitu
Есета
2.1K 1 5

Малко спомени

Седя пред белия екран и чакам. От снощи няма интернет. Пак спря. За нещо си. Сигурно някоя авария по трасето. И се ядосвам. Свикнах с него, а сега го няма. Дори и нощем, като се събудя ставам и отивам там-в необятното. Ровя се с часове и все намирам интересни неща. Сега се връщам назад във времето и ...
Lusi12345 (Людмила Зарева)
Lusi12345
Есета
2.3K 2

Любов

Какво е да обичаш? Любовта, тази измамница пристъпва тихо на пръсти, закачила на гърба колчан със стрели, мило се усмихва ...и в миг - опъва тетивата си... Стрелите и попадат с невероятна точност в сърцата в момент, в който щастливо и се обричат. Има ли я, или просто е измислена от някой поет, худож ...
evimav (Евелина Мавродиева)
evimav
Есета
3.1K 3

Преди да настъпи утрото

Ще дойда при Теб с коси мокри от дъжда.Ще дойда боса, с издрани нозе - ранена, грешна, но смирена.Бъди сигурен - ще дойда!
А Ти ме чакай, с разтворени ръце.Ръце силни, топли и любящи.Прегърни ме, защото ще имам нужда от това - да бъда закриляна, обичана и опростена.
Ще дойда при Теб с очи пълни със ...
ice_heart (Н)
ice_heart
Есета
2.4K 1

Сега

Времето назад не се връща.Не могат отлетелите чувства да се изживеят отново.Затова трябва да се научим да живеем СЕГА и че няма нищо по-хубаво от настоящия момент.
За миналото да страдаме - няма полза, то отишло си е и няма да се върне.За бъдещето илюзии да храним - изгубени минути, часове, години с ...
ice_heart (Н)
ice_heart
Есета
2K 2

Пред прага на Любовта

Страх ме е да протегна ръце и да те докосна, защото може да се разпилееш на хиляди парчета и пъзела вярно не ще успея да наредя...
Ти ли си този, който чаках толкова години...За теб ли молих Бога горещо да ми изпрати...?!?
Страх ме е да разкрия сърцето си и да освободя душата си, да се понеса в обла ...
ice_heart (Н)
ice_heart
Есета
2.4K 2

Лицемерието

Мразя лицемерието и двуличието.Но понякога и аз съм такава.Вече не търся причини да се оправдавам - просто си казвам: "Ситуацията го изисква".
Тъжно ми е да си го призная, но е така.Кофтито е, когато "тези ситуации" започнат да се случват все по-често и стават непоносими.
На теб ти идва да крещиш и ...
ice_heart (Н)
ice_heart
Есета
9.1K 1 2

Завистта

Едва ли има човек, който да не разбира значението на тази дума.И аз нямам за цел да разяснявам смисълът й, като подценявам интелигентността на читателя.
Всеки от нас в някакъв момент от живота си е бил жертва или обект на завистта.Аз просто искам да споделя болката и мъката, която Завистта ми причин ...
ice_heart (Н)
ice_heart
Есета
10.3K 2

Любов ли е?

Спри! Не го прекавай! Нека той ти каже всичко! ...A после, ще решиш Любов ли е? Но какво ли ти разбираш от любов?-какво разбира и той? И нима всичко се е изговорило за нея, че дори не искаш да го чуеш? Или те е страх и аз незнам.
Но любовта не е предмет , който можеш да имаш, тя не е човек ,който мо ...
HeCPaBHuMa (МаГи Ст)
HeCPaBHuMa
Есета
3.6K 6

Любовта

Любовта...Какво е любовта?Има хиляди определения за любовта.Да,но на мен ми се струват...някак си...кухи фрази...
С една дума,за мен любовта е радост.Любовта те кара да се усмихваш без видима причина.Любовта те кара да се чувстваш сякаш летиш.Любовта е чувството,което те кара да погледнеш света с др ...
lilitu (Лили)
lilitu
Есета
4K 3

На него...

Затварям си очите.Тъмнина. Не, не..виждам очите му..гледат ме с обич, която ме изгаря отвътре. Взирам се в тях..преди толкова обичах да го правя... Виждам душата си там, в очите му... Искам да му покажа, че и аз го обичам и го поглеждам..и всичко изчезва... Всичко е било просто мираж, мечта...
Живея ...
lilitu (Лили)
lilitu
Есета
3.1K 3

Въпроси...

Има 1 въпрос,които ме мъчи от дълго време...и някак си не мога да разбера отговора...Защо е с мен?Защо точно с мен?Какво толкова вижда в мен?Какво?Нито съм красива,нито дори хубава...далеч съм от идеала за красота...А тои е все още с мен.И ме търпи.И някак си още иска да е с мен.Как става това?Дали ...
lilitu (Лили)
lilitu
Есета
2.3K 1 1

Живот в неживота

Клоните, брулени от студения вятър, се рееха в свободното пространство. Студ и топлина се размесваха в моята душа, неуспокоена и неразбрана дори и от майката природа. Студът - вкопчил се здраво, вледенявайки моето сърце и топлината – изгаряща душата ми. Двете стихии на природното чудо се стаиха в мо ...
Калина85 (Калина Паскалева)
Калина85
Есета
2.5K 2

Най-голямото предизвикателство на времето

Часовникът измерва времето. Механизъм, изтъкан от фини детайли, които са лесно нараними, и ако това се случи, часовникът спира. А времето? Дори часовникът да е замрял, времето го подминава, за да продължи вечния си път към… накъде пътува времето? Към какво? Може би иска да опознае непознатото, да по ...
Калина85 (Калина Паскалева)
Калина85
Есета
4.5K

Мечтата

Мечтата – пътешествие на фантазията.
Някой ме докосна неочаквано по рамото и ме попита какво правя. Откъсвайки се с нежелание от своите мисли, му отвърнах, че мечтая. Момчето ми се изсмя и каза, че мечтите са само за малките деца. И отмина. Понечих да го попитам защо мисли така, но знаех, че въпросъ ...
Калина85 (Калина Паскалева)
Калина85
Есета
5.9K 2

Ще помогне ли историята на лъва да достигне звездите?

България. Една дума, пропита с историята на славни битки и победи, но и обагрена с много кръв и жестоки погроми.
Умеем ли в днешни дни да извличаме най-плодотворното от уникалната история на лъва, за да му помогнем да достигне звездите? Изключително трудно е само в няколко реда да се опише всичко он ...
Калина85 (Калина Паскалева)
Калина85
Есета
3K

Студът в моята душа

Дъждът продължаваше да вали, отмивайки и последните следи от есенни листа по улицата. Почувствах как вятърът си играеше с моите коси, развявайки ги в леденото пространство. Едрите капки дъжд пронизваха моето тяло,карайки ме да стена и да се моля за топлина.За миг си представих малката кибритопродова ...
Калина85 (Калина Паскалева)
Калина85
Есета
3.5K 1

За това са приказките...да те измъкнат от приказките, за да разбереш, че си човек

Вървя по улиците, без път, без цел, не зная къде да отида. Копнея за онова вълшебно детство,което никога при мен не ще се върне.Но изведнъж, не по моя воля, краката ми ме понасят към едно приказно място. Попадам в градина, чийто ухание не бих могла да сравня с ничие друго. Градина, пълна с благоухан ...
Калина85 (Калина Паскалева)
Калина85
Есета
3.2K 1 1

Не ти се сърдя

Страхуваш се от мен.Запали огъня в душата ми и изчезна като дим.А магията?Да
беше взел и нея!Остави ми я.И сега,какво?Прави бяхме,че ще се опарим.Вече ме
боли,горя.Няма те.С другите не мога като с теб.Не дишат с моя ритъм.За тях
дъждът не е красив,не чуват странната му песен.За тях е само неприятна ...
Lusi12345 (Людмила Зарева)
Lusi12345
Есета
2.9K 2

А как мразя сбогуванията

Протегни ръка и докосни щастието си! Виж, то е на рамото ти. Това е твоята малка
дъщеричка и твоето семейство. Обичай ги! Аз също много те обичам, но... Пътечката, по която бях тръгнала, започна да се губи. Вратата, която е в края ù, вече е
заключена. Остава ми да се върна. Обратният път минава през ...
Lusi12345 (Людмила Зарева)
Lusi12345
Есета
2.9K 2

То

То мечтаеше да мечтае. Колко му се искаше да повярва, че някоя спокойна вечер ще легне в мекото си, топло легло, ще затвори очи и пред него ще изникват най-съкровените му желания, докато се унесе в спокоен сън. То не искаше да спи. За него сънят беше голямо изпитание. Там идваха неканени страховете ...
Flame (Пламена)
Flame
Есета
3.6K 3