Подкатегории:
8 366 резултата
Нима за толкова време не го разбра - всичко е игра. Не можеш ли да свикнеш още - или манипулираш, или биваш манипулиран. А мина толкова време...
Аз не мога да бъда това, което съм, ако искам да бъда нещо друго, защото прекалено съм свикнала да получавам каквото искам. И не мога да спра да задавам въ ...
Аз не мога да бъда това, което съм, ако искам да бъда нещо друго, защото прекалено съм свикнала да получавам каквото искам. И не мога да спра да задавам въ ...
1563
7
Вдигаш глава, поглеждаш ме и търсиш в очите ми нещо, което да ти даде вяра, сила, кураж да вярваш, че всичко ще се оправи и не е дошъл краят....Но не откриваш нищо. За мен това беше всичко. Не желая повече да бъда с теб или поне не желая повече ти да бъдеш с мен. Омръзна ми...Ти ме излъга, искаш да ...
1998
3
Светът около мен се движи с бясна скорост. Не мога да гледам безучастно на него и в частност на България, и да стоя със скръстени ръце. Страх ме е, че някой ден ще отворя очи и ще е вече ...
3597
4
Самотата :
Самотата, това е чувството, чиято истинска сила могат да изпитат само онези, които са осмислили заобикалящия ги свят. Защото подобно на любовта, мъката, страданието, щастието, тя е тясно свързана със з ...
2168
3
«Маската на безразличието»
Вървя по улицата.
Тълпи . . .
Многолюдни са необятните земни простори . . .
Заглеждам се в лицата на хората, в природата, изобщо във всичко - и живо, и неживо. Всичко ми прави впечатление – иска ми ...
Вървя по улицата.
Тълпи . . .
Многолюдни са необятните земни простори . . .
Заглеждам се в лицата на хората, в природата, изобщо във всичко - и живо, и неживо. Всичко ми прави впечатление – иска ми ...
6673
7
ПИСМО ДО ТЕБ
Пиша ти във проза, защото ти обезсмисли всяка рима.
Пиша ти, защото те мразя, но не мога, не искам да се отърва от теб.
Пиша ти, защото вярвам, че мога да те променя.
Защото още вярвам в теб. ...
Пиша ти във проза, защото ти обезсмисли всяка рима.
Пиша ти, защото те мразя, но не мога, не искам да се отърва от теб.
Пиша ти, защото вярвам, че мога да те променя.
Защото още вярвам в теб. ...
2231
7
В света в който живеем, свободата се явява нашата основна ценност. Без нея животът е немислим. Но не всеки може да живее свободно. Ние сами диктуваме съдбата си и избираме дали да живеем свободно или ограничено.
Познавах едно момиче, което имаше приятел и бяха много щастливи заедно. Но той я заряза, ...
Познавах едно момиче, което имаше приятел и бяха много щастливи заедно. Но той я заряза, ...
4723
1
1
Петров седи на пейката пред блока и люпи семки. Днес има рожден ден, за това си
беше позволил да си купи и бира. Говори си с някакъв гълъб, понеже му е скучно. А
аз седя и го гледам от прозореца... прибирам се вкъщи, все пак работа си имам за
вършене. След два часа отново поглеждам, а Петров още е т ...
беше позволил да си купи и бира. Говори си с някакъв гълъб, понеже му е скучно. А
аз седя и го гледам от прозореца... прибирам се вкъщи, все пак работа си имам за
вършене. След два часа отново поглеждам, а Петров още е т ...
2325
До вчера тук в този ресторант бяхме заедно, докосваше косата ми, гледаше очите ми, целуваше устните ми! Усещах пулса на сърцето ти, тръпката с която очакваше приятния звук на китарата, звукът от докосването на кристалните чаши, мигът, в който ме целуваше и казваше "Обичам те"...
Днес пак седя тук, н ...
Днес пак седя тук, н ...
1637
Най-патриотичният символ на България е нейното знаме. И няма нищо по-българско от знамето! И цветовете са толкова добре съчетани, че разказват за славното ни минало, определят енергичното ни настояще и чертаят велико бъдеще! Белият цвят символизира мира, зеленият-плодородието на българските земи, а ...
4142
1
2
Ако реша, че искам да бъдеш щастлив, ще те събудя на вратата през нощта с цвете в ръка и ще те целуна. Тогава ти ще бъдеш изненадан, може би не много приятно и знам, че няма да се включиш в моята игра. Няма да ми се усмихнеш, а ще ме попиташ дали не съм се побъркала. Няма да ме поканиш да заспя до т ...
3248
5
Когато тишината заглушава и мракът заслепява, тогава си спомням за теб. Тогава в беззвучната нощ до мен достигат забравени мелодии, песни, на които някога танцувахме. Тогава усещам отново, че не съм сама, че някой ме обича...макар не винаги да е до мен. Тихичко си тананикам, за да не събудя спящия с ...
3518
2
Поезията и Поетът
Всеки човек владее словото. Съгласете се, обаче не всеки използва неговотовъздействие по предназначение.Истината е, че само поетите знаят функцията на „магията на словото”, за която говори испанският поет Ф ...
Всеки човек владее словото. Съгласете се, обаче не всеки използва неговотовъздействие по предназначение.Истината е, че само поетите знаят функцията на „магията на словото”, за която говори испанският поет Ф ...
5111
2
Изгрева и залеза, началото и края, завършека и прелюдията, светлината и тъмнината...и всичко това беше ти. В мига, когато ти се появи, настъпи истинският изгрев в живота ми, истинският блясък, истинското щастие. Ти беше всичко, ти беше мечтата ми, ти беше този, който превръщаше тъгата ми в радост, т ...
4490
8
На Йоанна
Неразделки
Преди време, докато вървях забързана по един булевард, на витрината на един зоомагазин видях клетка с птички.Спрях се да ги погледам, две мънички пухчета сгушени една до друга. Изуми ме името на този вид папагалчета, казваха се “неразделки”. Влезнах ...
Неразделки
Преди време, докато вървях забързана по един булевард, на витрината на един зоомагазин видях клетка с птички.Спрях се да ги погледам, две мънички пухчета сгушени една до друга. Изуми ме името на този вид папагалчета, казваха се “неразделки”. Влезнах ...
2425
2
Защо Земята се върти?
Понякога искам да изкрещя "Спрете Земята! Аз искам да сляза!", но чува ли ме някой? Светът e толкова нормален, а аз толкова извън стандартите. Понякога искам да избягам далече, много далече, но през колкото и държави да мина, все нищо не намирам.
С приятели сам, но сякаш съм съ ...
Понякога искам да изкрещя "Спрете Земята! Аз искам да сляза!", но чува ли ме някой? Светът e толкова нормален, а аз толкова извън стандартите. Понякога искам да избягам далече, много далече, но през колкото и държави да мина, все нищо не намирам.
С приятели сам, но сякаш съм съ ...
2967
1
> Приеми любовта като дар, като възмездие за последното разочарование
> което си изпитал.
> Не задавай въпроси, защо сега и защо в него/ нея/ я откриваш!
> Не се опитвай да я избегнеш, защото ще разбереш, че е невъзможно!
> ...
> което си изпитал.
> Не задавай въпроси, защо сега и защо в него/ нея/ я откриваш!
> Не се опитвай да я избегнеш, защото ще разбереш, че е невъзможно!
> ...
1689
1
Възможен ли е наистина рай на Земята?! Може би да, а може би не. Ако се върнем със стотици и хиляди години назад..още при формирането на планетата, с възникването на живите организми и човека, може би наистина бихме си представили Земята като Рая. Място за всеки под слънцето, място, където живееш ща ...
8928
3
Всеки ден се ражда поне един човек, всеки ден изгрява нова звезда, започва един нов живот. Но какво предстои да видят очите и сърцето на това навлизащо в живота същество? Когато си малък живота ти се струва толкова идеален. Нали? Нямаш никакви грижи, не ти се налага да се притесняваш за това какво щ ...
3787
3
Усмихни се на живота, усмихни се на природата, усмихни се на човека до теб. Усмивката променя, усмивката разкрасява, усмивката изразява радост, дарява щастие. Светът, със всичките си радости и прелести, със всичките си трудности и мъки, е пред теб. Но защо не го посрещнеш с усмивка, защо не му се на ...
5012
5
2153
3
...Пожертван от Живота... мъртъв преди да умра... И кому ли е нужно всичко това?... Къде е пътят към върха, след като живеем в бездушна падина?... Докато дишам и си задавам хиляди въпроси, кислородът всъщност бавно ме разрушава и в светкавичен миг се разпадам на атоми... Гаснещото ми съзнание прещра ...
1891
3
България, 1324 годишна. Най– старата държава в Европа!
Допра ли глава до чернозема, чувам копитата на Аспаруховата конница, изправя ли се, облъхва ме повеят на Шипченския вятър. Стъпя ли на морския бряг– чувствам нежния допир на нашето море.
Това е моята родина! Аз и принадлежа, така както са и прин ...
Допра ли глава до чернозема, чувам копитата на Аспаруховата конница, изправя ли се, облъхва ме повеят на Шипченския вятър. Стъпя ли на морския бряг– чувствам нежния допир на нашето море.
Това е моята родина! Аз и принадлежа, така както са и прин ...
5446
5
Не спирай, защото спреш ли, Пътят свършва. Знаеш, че можеш по-добре,
можеш по-добре - направи го тогава, тук и сега. Трябва да бъдеш
по-щастлив и свободен, дори да е там някъде заровил пръсти в гънките на
мозъчната си кутия.
Вземи момиче, това момиче, онова момиче, което и да е момиче и съз-ДАЙ ...
можеш по-добре - направи го тогава, тук и сега. Трябва да бъдеш
по-щастлив и свободен, дори да е там някъде заровил пръсти в гънките на
мозъчната си кутия.
Вземи момиче, това момиче, онова момиче, което и да е момиче и съз-ДАЙ ...
3181
6
Видях пеперуда на необичайно за големия град място – пърхаше с крилца на булеварда сред дима на автомобилите.
Срещнах светулка по пътя си към теб…
Дали това е знак, че вървя в правилната посока? Дали е знак, че ти си моята ...
Срещнах светулка по пътя си към теб…
Дали това е знак, че вървя в правилната посока? Дали е знак, че ти си моята ...
6746
6
Търся го. Цял живот. От както се помня…
Търся го. Под дърво и камък. В гори тилилейски. През девет планини в десета…
Търся го. Бясно и отчаяно. Безнадеждно и безразсъдно. Съзнавано или не съвсем. Въоръжена до зъби с оптимиз ...
Търся го. Под дърво и камък. В гори тилилейски. През девет планини в десета…
Търся го. Бясно и отчаяно. Безнадеждно и безразсъдно. Съзнавано или не съвсем. Въоръжена до зъби с оптимиз ...
2038
2
“Стоя на ръба!” - казваш си някак гордо, само на себе си, но не защото си егоист или криeш нещо от мен. На ръба на какво обаче? На ръба на пропастта от отчаяние; или на ръба като смело рискуващ живота си акробат? Ей на този въпрос не можеш да си отговориш… И аз не мога да ти кажа отговора. И дали ст ...
1886
2
Не знам от къде да го почна, как да го изрека, дали да не го изпея, а може би да го изкрещя с риск да загубя гласа си… Учудено гледаш в този лист и си мислиш какво ли ми е щукнало пък сега? Там е работата, че и аз не знам.
А ...
А ...
2442
3
„Господи, до колко пъти, като
съгреши брат ми, да му прощавам?
До седем пъти ли?
Исус му рече: Не ти казвам: До седем
пъти – до седемдесет пъти по седем.” ...
съгреши брат ми, да му прощавам?
До седем пъти ли?
Исус му рече: Не ти казвам: До седем
пъти – до седемдесет пъти по седем.” ...
3420
5
“Кажи ми кой е кумирът ти и аз ще ти кажа какъв си” – така перефразирана, поговорката за приятеля звучи даже още по-убедително. И с право. Да си имаш кумир никак не е срамно. Признават си го даже отдавна пораснали “момчета” и “момичета” на по 30-40 години. И все пак, кумирите се чувстват най-добре с ...
1820
1
Измина толкова много време. Време на истински мъчителна носталгия, тъга и надежда да се върна по- скоро. От пет години съм далеч от страната си, някъде там из “уж” развитите страни, търсеща по- благополучен живот. Да, там, макар и като човек “втора ръка” живях по- добре по отношение на прехраната си ...
11843
12
Толкова дълго те чаках...
Всяка стъпка по паважа пробуждаше надежда в моята душа.След мъжкия ти аромат
обръщах аз глава.Аз те чаках и дълго те търсих: като посърнало цвете, очакващо
дъжд; като разплакано дете, търсещо нежна ласка.
Аз се надявах... ...
Всяка стъпка по паважа пробуждаше надежда в моята душа.След мъжкия ти аромат
обръщах аз глава.Аз те чаках и дълго те търсих: като посърнало цвете, очакващо
дъжд; като разплакано дете, търсещо нежна ласка.
Аз се надявах... ...
3621
2
Вървя из шумните тълпи и понякога се самозабравям в цялата тази суета на
ежедневието..Хората-все еднакви, като броеница от зърна на делника, вече не ме
привличат..Има някаква пустота в тях, а аз обичам простора. За тоя свят ли съм?
Понякога дотолкова е притъмняло в душата ми и навсякъде около мен, ч ...
ежедневието..Хората-все еднакви, като броеница от зърна на делника, вече не ме
привличат..Има някаква пустота в тях, а аз обичам простора. За тоя свят ли съм?
Понякога дотолкова е притъмняло в душата ми и навсякъде около мен, ч ...
2435
1
Да простиш значи ли да обичаш? И да обичаш значи ли да прощаваш? Сложен въпрос, на който мнозина биха могли да отговорят, но не със сърцето си. В ежедневието си човек не се замисля замисля за връзката между обичта и прошката, а напротив ... трябва. Прошката лежи на дъното на любовта. Хората казват, ...
18390
1
4
Важно! Обърнете внимание.
До вчера щях да пиша за мечтите и за стремежа да ги реализирам, както аз така и вие. Но сега сменям темата. Защото нещо много по-важно зае вниманието ми.
Ще ви разкажа за училището, за моето училище ...
До вчера щях да пиша за мечтите и за стремежа да ги реализирам, както аз така и вие. Но сега сменям темата. Защото нещо много по-важно зае вниманието ми.
Ще ви разкажа за училището, за моето училище ...
5578
11
Липсваш ми!
Ако бях музикант, може би щях да напиша една тъжно-красива мелодия за нашата неизживяна любов. Една мелодия - незавършена, без последните ноти в тетрадката на музиканта: най-важните звуци и в нашата любов липсвах ...
Ако бях музикант, може би щях да напиша една тъжно-красива мелодия за нашата неизживяна любов. Една мелодия - незавършена, без последните ноти в тетрадката на музиканта: най-важните звуци и в нашата любов липсвах ...
3010
4
Отново вали... Малките снежинки падат върху топлото ми от сълзи лице. Красиви са. И какво от това? Изящните им причудливи форми се топят за секунди. Красотата е толкова преходна... Отново вали. Спри! Сякаш затрупва и последния път, който води до теб, до студеното ти сърце. Спри!!! Още една любов уми ...
2355
2
2315
3
Пустота
Навън е мрачно, мокро, вали дъжд... Небето сякаш се сърди на нас, хората и не иска да пусне топлата благодат на слънчевите лъчи, които отчаяно се опитват да преминат през гъстите декемврийски облаци. Чуват се само минаващите коли и камиони. Тишина. Спокойствие. Самота... Клоните на дърветата ...
Навън е мрачно, мокро, вали дъжд... Небето сякаш се сърди на нас, хората и не иска да пусне топлата благодат на слънчевите лъчи, които отчаяно се опитват да преминат през гъстите декемврийски облаци. Чуват се само минаващите коли и камиони. Тишина. Спокойствие. Самота... Клоните на дърветата ...
1691
1
Виж слънцето - душата ми изгрява. Ранена, кървавочервена и светла, огрява назъбените камъни, забити в моето смутено съзнание. Неволно се прекръстваш. Уплаши ли се ? Още ли се уповаваш на онзи Бог, който наранява, защото обича? Не се лъжи! Каква е тази любов, която разкъсва? Истинска ли е, само защот ...
2995
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
