Есета на различни теми
Преди всичко сме хора
Човек никога не се задоволява с това , което е постигнал.Иска повече и все повече, дава всичко от себе си, но в един момент се изгубва в лабиринта по пътя на постигане на целите.
Нека си пожелаем да си поставяме и постигаме все по-големи цели, но да не загубваме своята ...
Часът на вещиците
до Безсмъртната любима". Аз започвам така писмото си до моето Аз. Не до човек.
Не до живо същество, а до Нощта. Изначалната Нощ, от която се е родило всичко.
Която е била преди всичко. Преди нас. Преди земята и небето. Д ...
Студ
Стоя сам през ноща. Скупчен в тясното ъгълче на моята стая. Треперя, зъзна! Единственото нещо, което усещам е студът, който прорязва цялото ми същество. Устните сини като ранното лятно утро, очите почервеняли от безспир ...
"Адът, това са другите" - Жан Пол Сартр
>
>
>
> Спри, спри да дишаш - не искам да чувствам горещата струя въздух, която изтласкваш. Мразя тази струя, която докосвайки кожата ми се превръща в малки капки студена пот. Те се стичат по гръбначния ми стълб и стигат чак до кръста ми, където спират за мом ...
Нещото наречено ЛЮБОВ
Любов - какво е любовта - тя е нещото, което ни кара да живеем...!?! Ах, колко е хубаво, колко е прекрасно.........
Защо трябва да описваме какво е любовта? Защо трябва да се чудим как да запълним белия ...
Какво е любовта?
Люобов?Какво е думата любов ?Какви видове любов съществуват?Любовта е чувството от,което хората изпитват най-голямото щастие,но също така от любов се страда най-много.Това ни кара да си зададем въпросите защо страдат ...
Българско слънце
барака на кея.На малкото врабче му беше студено и то се беше свило до топлата
тръба на парното,която минаваше през стената и влизаше в отсрещната сграда
където живееше шефа на пристанището със семейството си.Навън снегът ...
Безумна любов
Целите на любовта
Искам да се излекувам от гнева, който изпитвам за всички несправедливости, които са ми се случили. Искам да се излекувам от всички физически болести, които имам. Искам да излекувам разбитото си от мъка сърце. Искам да се излекувам от нещастието, което изпитвам. Искам да ...
Ах,това време!
Като се видя със всички онези далечни обра ...
Не,Приятелю
Не,Приятелю.Така не става.Всяко едно нещо на този "свят"съществува само по себе си....не си мисли,че ти при ...
Сама
Отново седя сама,отново всички си отидоха.Такъв ли трябва да е животът?Това си мисля сега,когато светът ми се вижда толкова жесток и несправедлив.Жалко е,че някои хора трябва да научат жестоката истина за живота,такъв к ...
Тъмно е
Мракът се спуска бавно над града и носи със себе си и тъгата.Залезът е толкова красив,но аз сякаш не го виждам.Виждам само спомените си,виждам само миналото си.
Вече е тъмно…Стоя безмълвно и гледам звездите.Нещо ми т ...
Прогноза за Времето
Пиказка за живота и за човека разказваме, когато тичаме натам, където никой не ни чака, когато бавно ще с ...
Ако искаш да вземеш, научи се да даваш!
Но какво трябва да дадем , за да вземем от Красотата и Доброто на деня ...
Чаках!
чаках те, но ти отново пресрочи уречения час с два!
Погледнах навън с надеждата, че ще те видя, но уви теб те нямаше!
После отидох на дивана сама и взех своята чаша вино изпълнена с
гняв и тъга. ...
Никога няма да те забравя
На Д.
Поглед към ученическите години
“Много са чудните нещта на този свят,но човекът е пръв сред тях”
“Антигона”-Софокъл
“Господи(...)какво представляваме ний-ттвоите малки подобия ,пъплещи по тази нищожна планета ,кръжаща около една банална звезда ,забутана в покаринините на някаква провинциална галактика ?”Колко странно нещо е човекъ ...
Клетка за камъче
Когато съдбата...
Когато съдбата те притисне осъзнаваш колко си слаб и започваш да цениш всеки миг.
И ето, че съдбата ми диша във врата, но не ме ...
Усмихвах се!
Срещах злобни хора, които нанасяха удари в сърцето ми. Правех се, че няма нищо и се усмихвах! Срещах предателството. Най-големите ми приятели забиваха нож в гърба ми. Забравях всичко и се усмихвах! Срещах злословници, които казваха какво ли не за мен. Аз ги отминавах и се усмихвах! Срещ ...
ЗА ВЪТРЕШНОТО РАЗБИРАНЕ
Не заслужаваш...
В моя делник липсва...
Беше вечер.Бавно вървях по улицата,като мразовитият вятър вееше множество снежинки направо в лицето ми... Но аз не усещах нищо-нито жестокия студ, нито силния вятър,бях някъде другаде... Бях с приведена глава,а от очите ми бавно се стичаха полузамръзнали сълзи. Бе минал полови ...