Есета

Подкатегории: Всички Ученически Социални Любовни Философски Граждански Лични Други
8.5K резултата

Ами ако...

Ако реша, че искам да бъдеш щастлив, ще те събудя на вратата през нощта с цвете в ръка и ще те целуна. Тогава ти ще бъдеш изненадан, може би не много приятно и знам, че няма да се включиш в моята игра. Няма да ми се усмихнеш, а ще ме попиташ дали не съм се побъркала. Няма да ме поканиш да заспя до т ...
Flame (Пламена)
Flame
Есета
3.8K 5

Когато тишината заглушава и мракът заслепява

Когато тишината заглушава и мракът заслепява, тогава си спомням за теб. Тогава в беззвучната нощ до мен достигат забравени мелодии, песни, на които някога танцувахме. Тогава усещам отново, че не съм сама, че някой ме обича...макар не винаги да е до мен. Тихичко си тананикам, за да не събудя спящия с ...
Flame (Пламена)
Flame
Есета
4K 2

Поезията и Поетът

Поезията и Поетът
Всеки човек владее словото. Съгласете се, обаче не всеки използва неговотовъздействие по предназначение.Истината е, че само поетите знаят функцията на „магията на словото”, за която говори испанският поет Ф ...
alhimikat (Сим)
alhimikat
Есета
5.8K 2

Между изгрева и залеза

Изгрева и залеза, началото и края, завършека и прелюдията, светлината и тъмнината...и всичко това беше ти. В мига, когато ти се появи, настъпи истинският изгрев в живота ми, истинският блясък, истинското щастие. Ти беше всичко, ти беше мечтата ми, ти беше този, който превръщаше тъгата ми в радост, т ...
Pure_Poison (Симона)
Pure_Poison
Есета
5.2K 8

Неразделки

На Йоанна
Неразделки
Преди време, докато вървях забързана по един булевард, на витрината на един зоомагазин видях клетка с птички.Спрях се да ги погледам, две мънички пухчета сгушени една до друга. Изуми ме името на този вид папагалчета, казваха се “неразделки”. Влезнах ...
margi (Маргаритка Харизанова)
margi
Есета
2.9K 2

Защо Земята се върти?

Защо Земята се върти?
Понякога искам да изкрещя "Спрете Земята! Аз искам да сляза!", но чува ли ме някой? Светът e толкова нормален, а аз толкова извън стандартите. Понякога искам да избягам далече, много далече, но през колкото и държави да мина, все нищо не намирам.
С приятели сам, но сякаш съм съ ...
Mechtatelkata (Ангела Малинова)
Mechtatelkata
Есета
3.7K 1

В името на ...

> Приеми любовта като дар, като възмездие за последното разочарование
> което си изпитал.
> Не задавай въпроси, защо сега и защо в него/ нея/ я откриваш!
> Не се опитвай да я избегнеш, защото ще разбереш, че е невъзможно!
> ...
poison (Десислава)
poison
Есета
2.1K 1

Възможен ли е рай на Земята?!

Възможен ли е наистина рай на Земята?! Може би да, а може би не. Ако се върнем със стотици и хиляди години назад..още при формирането на планетата, с възникването на живите организми и човека, може би наистина бихме си представили Земята като Рая. Място за всеки под слънцето, място, където живееш ща ...
acidmax (Асен Гаравалов)
acidmax
Есета
9.7K 3

Днешната реалност..

Всеки ден се ражда поне един човек, всеки ден изгрява нова звезда, започва един нов живот. Но какво предстои да видят очите и сърцето на това навлизащо в живота същество? Когато си малък живота ти се струва толкова идеален. Нали? Нямаш никакви грижи, не ти се налага да се притесняваш за това какво щ ...
acidmax (Асен Гаравалов)
acidmax
Есета
4.3K 3

Усмихни се...

Усмихни се на живота, усмихни се на природата, усмихни се на човека до теб. Усмивката променя, усмивката разкрасява, усмивката изразява радост, дарява щастие. Светът, със всичките си радости и прелести, със всичките си трудности и мъки, е пред теб. Но защо не го посрещнеш с усмивка, защо не му се на ...
SuNseT (Саэф)
SuNseT
Есета
5.8K 5

...Пожертван от живота...

...Пожертван от Живота... мъртъв преди да умра... И кому ли е нужно всичко това?... Къде е пътят към върха, след като живеем в бездушна падина?... Докато дишам и си задавам хиляди въпроси, кислородът всъщност бавно ме разрушава и в светкавичен миг се разпадам на атоми... Гаснещото ми съзнание прещра ...
zingy (Хр М)
zingy
Есета
2.5K 3

Децата, България, Европа

България, 1324 годишна. Най– старата държава в Европа!
Допра ли глава до чернозема, чувам копитата на Аспаруховата конница, изправя ли се, облъхва ме повеят на Шипченския вятър. Стъпя ли на морския бряг– чувствам нежния допир на нашето море.
Това е моята родина! Аз и принадлежа, така както са и прин ...
Xandria (Славена Йовкова)
Xandria
Есета
6K 5

Пътят

Не спирай, защото спреш ли, Пътят свършва. Знаеш, че можеш по-добре,
можеш по-добре - направи го тогава, тук и сега. Трябва да бъдеш
по-щастлив и свободен, дори да е там някъде заровил пръсти в гънките на
мозъчната си кутия.
Вземи момиче, това момиче, онова момиче, което и да е момиче и съз-ДАЙ ...
zingy (Хр М)
zingy
Есета
3.8K 6

За пеперудите в стомаха

Видях пеперуда на необичайно за големия град място – пърхаше с крилца на булеварда сред дима на автомобилите.
Срещнах светулка по пътя си към теб…
Дали това е знак, че вървя в правилната посока? Дали е знак, че ти си моята ...
ttaannia (Таня)
ttaannia
Есета
7.6K 6

За търсенето

Търся го. Цял живот. От както се помня…
Търся го. Под дърво и камък. В гори тилилейски. През девет планини в десета…
Търся го. Бясно и отчаяно. Безнадеждно и безразсъдно. Съзнавано или не съвсем. Въоръжена до зъби с оптимиз ...
ttaannia (Таня)
ttaannia
Есета
2.6K 2

Воин

“Стоя на ръба!” - казваш си някак гордо, само на себе си, но не защото си егоист или криeш нещо от мен. На ръба на какво обаче? На ръба на пропастта от отчаяние; или на ръба като смело рискуващ живота си акробат? Ей на този въпрос не можеш да си отговориш… И аз не мога да ти кажа отговора. И дали ст ...
ttaannia (Таня)
ttaannia
Есета
2.4K 2

Откровено

Не знам от къде да го почна, как да го изрека, дали да не го изпея, а може би да го изкрещя с риск да загубя гласа си… Учудено гледаш в този лист и си мислиш какво ли ми е щукнало пък сега? Там е работата, че и аз не знам.
А ...
ttaannia (Таня)
ttaannia
Есета
3K 3

А ти прости ли...

„Господи, до колко пъти, като
съгреши брат ми, да му прощавам?
До седем пъти ли?
Исус му рече: Не ти казвам: До седем
пъти – до седемдесет пъти по седем.” ...
mem (Мариана Харизанова)
mem
Есета
4K 5

Кумирът - ракета-носител или прокрустово ложе?

“Кажи ми кой е кумирът ти и аз ще ти кажа какъв си” – така перефразирана, поговорката за приятеля звучи даже още по-убедително. И с право. Да си имаш кумир никак не е срамно. Признават си го даже отдавна пораснали “момчета” и “момичета” на по 30-40 години. И все пак, кумирите се чувстват най-добре с ...
Matussael (Димитър Дянков)
Matussael
Есета
2.3K 1

Живеем в земята на Ботев

Измина толкова много време. Време на истински мъчителна носталгия, тъга и надежда да се върна по- скоро. От пет години съм далеч от страната си, някъде там из “уж” развитите страни, търсеща по- благополучен живот. Да, там, макар и като човек “втора ръка” живях по- добре по отношение на прехраната си ...
SKY (София Русева)
SKY
Есета
12.5K 12

Толкова дълго те чаках

Толкова дълго те чаках...
Всяка стъпка по паважа пробуждаше надежда в моята душа.След мъжкия ти аромат
обръщах аз глава.Аз те чаках и дълго те търсих: като посърнало цвете, очакващо
дъжд; като разплакано дете, търсещо нежна ласка.
Аз се надявах... ...
roshko (Димана Миткова)
roshko
Есета
4.5K 2

За едни очи

Вървя из шумните тълпи и понякога се самозабравям в цялата тази суета на
ежедневието..Хората-все еднакви, като броеница от зърна на делника, вече не ме
привличат..Има някаква пустота в тях, а аз обичам простора. За тоя свят ли съм?
Понякога дотолкова е притъмняло в душата ми и навсякъде около мен, ч ...
vesentse (Весенце)
vesentse
Есета
3.1K 1

Прощаваме само до толкова, до колкото обичаме

Да простиш значи ли да обичаш? И да обичаш значи ли да прощаваш? Сложен въпрос, на който мнозина биха могли да отговорят, но не със сърцето си. В ежедневието си човек не се замисля замисля за връзката между обичта и прошката, а напротив ... трябва. Прошката лежи на дъното на любовта. Хората казват, ...
pavkassbg (Павел Стайков)
pavkassbg
Есета
19.3K 1 4

Важно! Обърнете внимание.

Важно! Обърнете внимание.
До вчера щях да пиша за мечтите и за стремежа да ги реализирам, както аз така и вие. Но сега сменям темата. Защото нещо много по-важно зае вниманието ми.
Ще ви разкажа за училището, за моето училище ...
Дребното (Евгения)
Дребното
Есета
6.5K 11

Ако

Липсваш ми!
Ако бях музикант, може би щях да напиша една тъжно-красива мелодия за нашата неизживяна любов. Една мелодия - незавършена, без последните ноти в тетрадката на музиканта: най-важните звуци и в нашата любов липсвах ...
roshko (Димана Миткова)
roshko
Есета
3.8K 4

Отново вали...

Отново вали... Малките снежинки падат върху топлото ми от сълзи лице. Красиви са. И какво от това? Изящните им причудливи форми се топят за секунди. Красотата е толкова преходна... Отново вали. Спри! Сякаш затрупва и последния път, който води до теб, до студеното ти сърце. Спри!!! Още една любов уми ...
roshko (Димана Миткова)
roshko
Есета
3K 2

истините

мълчанието е злато
memento mori
mil_miteva (Милена Митева)
mil_miteva
Есета
2.9K 3

* * *

Пустота
Навън е мрачно, мокро, вали дъжд... Небето сякаш се сърди на нас, хората и не иска да пусне топлата благодат на слънчевите лъчи, които отчаяно се опитват да преминат през гъстите декемврийски облаци. Чуват се само минаващите коли и камиони. Тишина. Спокойствие. Самота... Клоните на дърветата ...
Miranda (Елица)
Miranda
Есета
2.1K 1

За болката

Виж слънцето - душата ми изгрява. Ранена, кървавочервена и светла, огрява назъбените камъни, забити в моето смутено съзнание. Неволно се прекръстваш. Уплаши ли се ? Още ли се уповаваш на онзи Бог, който наранява, защото обича? Не се лъжи! Каква е тази любов, която разкъсва? Истинска ли е, само защот ...
Fallen (Момиченце)
Fallen
Есета
3.5K 6

Аз съм грозен

Аз съм грозен. Когато природата ме е създавала, явно е била в месечен цикъл или обедна почивка (това понякога може да е едно и също...). След това, за да замаже малко гафовете си, ми е тръснала с шепите, без да се стиска, остър език и ум колкото на 3000 незадоволени руси и малолетни чалгаджийчета. Т ...
Wizard (Сибин Майналовски)
Wizard
Есета
6.2K 14

Доброто и злото – две страни на една и съща монета

Доброто и злото – две страни на една и съща монета
(из дневниците на Доброто-Зло)
Ден първи
Това Зло взе много да ми се бърка! Направи това , направи онова и ми провали деня! Не знам как да го накарам да спре! Не разбра ли , че него никой не го обича , никой не го иска! Всички викат мен, всички мен ...
pattermint (Кристина Калъпова)
pattermint
Есета
6.1K

Да бъдеш гражданин на променяща се Европа

Да бъдеш гражданин на променяща се Европа
,,Истинският показател за цивилизацията
не са размерът на богатството, степента
на образованието, големината на градовете
или обилието на реколтата – а обликът на ...
SKY (София Русева)
SKY
Есета
8.4K 4

Дано да ми простиш

Толкова си близко, а аз те чувствам толкова далеч. Защо те обичам толкова? И все пак тази обич не е истинска, не мога да те лъжа повече, нямам сили за това. Всеки ден ти все повече се отдалечаваш от мен. Не мога така.Това са само моите мисли. Не...Защо не мога да ги кажа, нима е толкова трудно, нима ...
stormy (Александра Атанасова)
stormy
Есета
3.6K 1 5

Облечена с доброта

Вече цяло денонощие стоят разпнати на двора, и проскърцват, вцепенени от студ и чистота.
След продължителното и мъчително, здравословно наливане с очистително, след краткотрайното, но умопобъркващо изстискване и на последните им живителни сили, ги разпнах публично, с главата надолу на високата тел. ...
Роксана (Росица)
Роксана
Есета
3.4K 5

Клюки за съвършенството

Съвършенството е много относително понятие.
Но хората го търсят непрекъснато. Хората го издигат на пиедестал. Хората вярват в съвършенството. И въпреки всичко ХОРАТА казват: ”Никой не е съвършен”. Аз също съм човек и давам реконтра - “Съвършенството е в самите НАС”.
Позволете ми да защита тезата си. ...
Дребното (Евгения)
Дребното
Есета
8.9K 6

Просто и съвършено, като самите нас...

Затъваме в някакъв проблем, гърчим се от безсъние, изплакваме езера от сълзи , за кой ли път откриваме Бог, молим му се, проклинаме го, пак му се молим...Колко пъти сме се питали - ”Защо аз? Защо точно на мен?”. Правим маневри достойни за световни войни. Говорим с приятели, говорим дори с неприятели ...
margi (Маргаритка Харизанова)
margi
Есета
3.3K 17

Щастие

Щастието, това тъй мимолетно чувство те кара да си сляп, глух и ням за всички освен за тези, с които си щастлив. Може би това е чувството, което ти носи най - много болка, болка, която те пронизва като отровна стрела в сърцето. Това е болка, която носи непоправими последствия върху психиката ти. Тов ...
mikoff (Ясен)
mikoff
Есета
4K 5

Демократичният капитализъм и християнството

Въпреки всичките си практически несъвършенства, които днес констатираме, демократичният капитализъм е несъмнен продукт на етическа концепция, първично изхождаща от ценноста на индивидулната свобода. Тази теза се подкрепя от факта, че няма сериозна съвременна социологическа или философска школа, коят ...
Раймонд (Никола Стоев)
Раймонд
Есета
3K 2