Гръмко говорене
Висок глас
Искри в очите
Воля и екстаз
Така си представях всички революционери ...

Намерили решението
Във Виетнам, кучетата нямали никакъв проблем с фойерверките
в Новогодишната нощ - били включени в менюто!?
Министерска заповед
Във връзка с хуманното отношение и за да се избегне стреса на ...

Някъде там е заложена смелостта ми, с която слагам ръката си над огъня. Смелостта, с която разказвам собствения си живот, допускам в него. Не се страхувам да показвам какво не е завършено по дома ми и какво се нуждае от замяна. Някъде там... в най-смелите ми мечти соча изгрева на отреденото ми, а то ...

Загледана в тъмната нощ
в небесния свод със звездите обсипан
учудвам се,каква ли мощ
стои зад тоз всемир непипан.
Дали там някъде в безкрая ...

Преди да започнете прочита, препоръчвам да си пуснете тази песен за фон:
https://www.youtube.com/watch?v=fYvw_fg5a68
going further, murder is just a word
a dirt on somebody's boots
a body on a journey to reach its roots ...

Когато любовта си отиде
и стъпките безвъзвратно умрат,
а вятърът разнесе пепелта
от вече угасналото огнище,
какво ти остава освен празнота? ...

Баба Я. влезе в стаята, в която мързеливо лежеше на леглото внукът ѝ. Усети, че е захладняло и запали печката. Тя бе възрастна жена, чиито крака често я държаха будна по нощите от болка, а по лицето ѝ личаха ясно тежко отминалите години.
Тъкмо усети, че в стаята е достигната желаната от нея температ ...

В един мразовит януарски ден от света на живите си замина моят баща.
И докато навън дърво и камък се пукаха от студ, в сърцето ми сякаш бе слязъл огънят на ада... За да ми напомня години наред тази мрачна дата...
За да се връщам към онзи миг, когато завинаги угаснаха топлите и изпълнени с обич очи н ...

Нека няма сто ужасни зими...
"Най-бялата е тази тишина",
но тя отдавна хич не ми отива.
Замръзнала е цялата земя
и диша сякаш сто проклети зими. ...

Луната ти не свети. И се скри.
Из страшните ти нощи от тревога.
В очите ти угаснаха искри
и вече не откриваш хоризонти.
Сърцето ти е пълно със тъга, ...

Водата върху камъка се стича,
обгръща го в различни цветове,
ту синьо, тюркюазено зелено,
ту тъмно... близо до лила.
Събрах я нежно в чаша от кристали, ...

Един самотен, уморен човек
пред своя спален кът се сгромолясва.
Не стигат сили да се съблече.
(Ще го разголят, щом свещта угасне.)
Препускат в луд световъртеж, ...

Протягате си шепите, дискосите,
душата ми безсребърник е, пътник,
да купя – нямам, давам без да просите,
да опростите мислите безпътни.
Така ще си отида – немиросана, ...

Да плачем ни е дадено от Бог
и да се смеем пак ни е от него.
Той понякога е много строг,
но любов ни праща и утеха,
Алелуя! ...

Бледней Луната от небето,
съсипана от нощен плач.
Аз и Луната, за тебе плачем.
Тръгна натам към звездния разкош.
И небето скърби и плаче за теб. ...

Мъглата сиви кубчета подрежда,
снегът пътува другаде, не спира
на гара Зима, слънчевата прежда
от миналото лято си намирам.
Плета лъчите, весело подреждам ...

Този дъжд как така заваля?
На небето отприщи сълзите,
облак тъмен във мен се ската,
а дъждът ми преля от очите.
И е мокро и мрачно, гърми ...

Черен облак се носи в небето,
нещо шепне ми. После гърми.
И на топка се свива сърцето.
Притъмнява. В очите вали.
И поливам земята със мъка. ...

През онова горещо и незабравимо лято на 1968-ма както всяка година бяхме на селскостопанска бригада. С моите съученици от десети клас беряхме малини, на къра край софийското шосе. И изведнъж един от учителите ми съобщи поверително, че съм избрана за делегат на предстощия IX Световен младежки фестива ...

Прегръщай. Прегръщай. Прегръщай ме винаги,
Когато от бездната вейне студът,
От бездната взират се роли и символи,
Но ти ме гушни, на безкрая напук.
Прегръщай. Прегръщай. Прегръщай ме винаги. ...

Аз съм Яна.
Скоро преминах за трети клас с пълно отличие. Татко ми казва Синеочка, заради сините ми очи, мама – Пакостниче, а дядо – Луда Яна. Избухваме в смях с дядо винаги, когато ми казва така, защото през града ни минава реката Луда Яна и аз се чудя как го измисли. Луда Яна...лудетината...
Правя ...

Анапестно, амфибрахиен, дактило-хореичен стих с плоскостъпен ямб на места, при силаботоничен ритъм и спазени многоточкови мори, водещи до двустъпна монохроматична дисфункция на мозъка.
Аз станал съм велик поет.
Прописах стихове в дактил.
Броя си пръстите до пет.
Задачата е лесна, за дебил. ...

Картечница от хорски шум
отдавна е убила моя мир.
Почернили са светлия ми друм
куршуми и осколки. Пир
на лешояди, късащи остатъци ...

Нямаше време за болка
Нито сили за гняв
Безразличието на омразата се изплъзва
Върви сам по зимните улици
Той спира и си поема дъх с увереност и самообладание ...

Посветено на добрата грижовна родна власт...
Навън е още светло. Е, слънцето се търкаля зад покривите на съседните къщи, скоро ще се скрие, но няма как да отиде да го търси. Мама не разрешава!
А мама всичко знае… Мама е най-умна, най-учена, най-добрата… Мама!
Не като татко. Който нищо не разбира. И ...

Айрин 3
Описаното благополучие на семейството траяло малко след 09.09.1944 год. когато комунистическата партия взела властта. Имало и няколко в опозиция и ако някой дръзнел да говори или плюе срещу властимащата, вече бил със запазено място в лагера в Белене...Така бъдещият свекър на Айрин, член на п ...

Дърветата през зимата са сенки
на българския начин на живот.
Голи клонки, празно пусти пейки...
Премръзнал от надеждите народ.
Дърветата през пролетта поемат ...

Преди двадесет и повече години, в тогавашното кино "Млада гвардия" в Пазарджик, прожектираха китайския филм "Манастирът Шаолин". Той впечатли всички нас – момчетата от квартал "Младост", с красивата природа и сръчните гологлави монаси, летящи във въздуха и правещи чудеса с ръцете и краката си.
Гледа ...

През есента
Сбогувах се със теб през есента,
душата ми не вярваше на думи,
очите ми те търсеха в нощта,
а мислите ми бродеха безумни. ...

Не ми е нужна лицемерната ти обич,
нито пък изпросено "Обичам те!".
Тежат прегръдките като окови,
трепери въздухът от безразличие.
Изгарят спомените от годините, ...

Светът е влюбен в толкова омрази...
В блестящият кинжал на Завистта.
Че цялата Любов не стига да закърпим
тези рани. От вълчият капан на Алчността.
Затварят се вратите към сърцето ... ...

През онази есен ние, големите ученици, бяхме на бригада за бране на царевица. С нас бяха също ученици от Техникума по Автотранспорт, който вече превземаше сградата на нашата гимназия. Бях се сприятелила с някои от курсистите и малко повече с Петко. Беше доста симпатичен, със светлокестенява коса, а ...

Аз съм Антихрист в женски образ. На около четиридесет и шест години, с тъмна коса, с очи гледащи там, където тъмното е по-черно от самото себе си. Усмивката ми е тъжен, хладен повей на отпуснати дълги ръце...Дъхът се шегува с идващия вятър и отпуска гърдите за кратко.
Срещнах него, той ме гледаше с ...

Witaj!
Езикови групи
споделят приобщени.
Witaj! се използва вместо Hallo! на немски, което е на езика на горнолужичките славяни.