Отново пред мене залагат капани,
отново залагат примамлива стръв,
те нямат потребност от нашите рани,
те искат ни здрави, от плът и от кръв,
защото сме роби и с дъх на желязо, ...

Тихо е... Толкова е тихо.
Малки снежинки валят.
Бяло е... Толкова е бяло.
Греят звездите не спят.
Чисто е... Толкова е чисто. ...

Творба, участвала във Втори национален конкурс за рисунка и литературна творба, организиран от Народно читалище "Фар - 1946" град Бургас, и отличена на II място в категория "Поезия" (XII клас).
Аз искам да те помня ей така
Аз искам да те помня ей така:
вкусна, сочна, апетитна
(килограмът по пет и пе ...

Като номинал в ръката ми е твоята ръка.
Твърде близо до мен е твоята близост.
На пух и прах чувствата в мен се пропукват,
а раят в душата ми придобива пропускливост.
Обзема ме ненадейно недомисленост, ...

Оглушах
от думите на друг
човек, цял от дим
от образи и пушек само,
оглушах от думите на мим, ...

Безспирен е ламтежът за поклон,
„Каквото е било, това ще бъде“…
Вилнеещ дух със име Вавилон,
отдавна е обречен и осъден.
Човекът заблуден във своя път ...

Готов съм да прекрача смело прага,
да тръгна да те търся в студ и дъжд.
Готов съм да зачеркна тази младост
и бих я дал да спиш на моя гръд.
И бих се вплел в кавга до смърт с живота, ...

Първият беше омайно влюбен в парите, после в мене.
Вторият?! Той пък беше вързан на майка си за полите.
Третият?Ами падаше се по разни други женички мили.
О-о, закле ми се и четвърти, от славата си пиян до кости.
Еха-а-а! Що за късмет! Имат ли други мераци мъжете? ...

Била съм аз дете, добро и любопитно,
водеше ме татко за ръка,
и този свят за мен изглеждаше различно,
изпълнен бе с любов и красота.
Говореше ми месец май с усмивка нежна ...

Една категорична невъзможност,
като от корен расне помежду ни.
Най-лесното е всъщност много сложно.
Да искаш силно, но да губиш.
Така, че няма нужда да изчезваш, ...

Натоварени улици, бързащи хора
денят преминава на висок оборот.
И нямаме време да усетим умора
във този така динамичен живот.
Но идва момент във всяко пътуване - ...

Вазата остана празна.
Три стръкчета цветя ги няма в нея.
Целувка не получих сутринта.
Та ти си толкова далече.
Дали си спомняш този ден, ...

Отеква като камбанен звън
на лятото мелодия в сърцето,
есен е вече навън,
а виждам му още лицето.
С цветовете на небесната дъга ...

В бара е всяка вечер,
пие кротко сама
и е нейде далече,
и напук на шума,
похотта, светлините, ...

[II. Живей, умри, унищожи]
Замисли се над проблема
Погледни дълбоко в себе си
Дай истинска изповед
За какво си готов да живееш ...

За мен е толкова трудно
да намеря думите, които да изрека
Мислите ми са в покой
В плен вътре в себе си
Всички емоции се таят ...

Ще бъдеш ли до мен?
В добро, във лошо?
Със мене всеки ден!
Ще изядем ли нашия
чувал с горчива сол? ...

За Теб съм Път,
не извървян.
По него...
Сам ли си?
Не знам. ...

Очите ти са есенна дъбрава,
в която губя се наяве и насън,
два въглена от нестинарска клада,
пулсиращи със кехлибарен звън.
Във двата кадифени диаманта, ...

Като почти всяко селско чедо, имам и аз ,,бодлив'' детски спомен от нашата крава на двора. Уви, вече с голяма давност ... Помня още и веселото стихче, в което малчуганът брои, брои и все не може да преброи кравите от стадото, връщащо се привечер от пашата. И как отчаяно моли кравите да спрат за малк ...

Плитката река е тъй дълбока,
че дъното попива във нощта,
звездите се превръщат в рибки
и три желания към устието плуват.
Луната като лодка се извива ...

Като малък много се чудеше на забързаните хора наоколо. Родители, приятели, комшии, съграждани… Всички все за някъде бързаха. И в живота, и в личния си свят…
А нему се нравеше спокойствието. „Бързай бавно!“ – повтаряше той – „Това е девизът на бабата на заека“…
И не бързаше. В училище ставаше бавно ...

Кръвта на един Древен. Смъртта на един приятел. Оказа се, че Гу беше успял да избягва програмираните промени до своята достолепна седемдесет и девет годишна възраст, но на практика едва ли изглеждаше на повече от петдесет и пет. Поне такова впечатление създаваше лицето му от снимката, която Гао беше ...

Сълзица
Мъничка сълзица отрони се от синьото оченце
Като капка, стичаща се по златно листенце
Сълзице, горе към безкрая необятен ти лети
безусловна любов му занеси; ...

Тече бурно - реката на живота
стремително търси -
утешителен бряг...
търси корените на
звездната ни същност ...

Твоят Биг брадър съм аз, но така се получи,
че ме изпратиха с теб в тази кожа на куче.
Вечно съм в слух и те виждам, дори и да спинкам,
в твойто легло по средата, под твойта завивка.
В банята искаш интимност? С това, мила, свърши! ...

- Смъртта на егрегорен дух не е повод за гордост на мегакорпорацията - каза Гу, - но тя ще го преживее. Тя е много по-силна от това. А и функционира по различен начин.
- Манипулацията на егрегорен дух въобще не е проста работа - съгласи се Гао Минг, който започваше ясно да разбира колко е дълбоко вс ...

От три пъти, ми рече, ще ти мине!
И докторът предписа ми в комплекс:
за стрес, за вирус и за без ангина
да се лекувам с безсимптомен секс.
В аптеката обаче свършил сексът. ...

Препуска конникът към бъднините
от изгревите слънчеви до лунни -
да го огреят истински лъчите
на феиният взор с омаи чудни.
В очакване на арфи светлострунни ...

Препускащи с вятъра на времето,
догонващи последния му час,
пропускаме играта на свредлото
докосващо се в кокал, забит в нас!
Навива се кълбото на живота, ...