Посвещавам го на Анка, Бисерчо, Веселинка, Герито, Димчо, Еленка, Живето, Здравчето, Иванка, Йори(Йорданчо)... и на Янка.
Задъхан вятър се удари в транспаранта
и разпиля пъпчасалия дъжд.
Потрепна ламаринено гиганта.
Простена и рекламата на мъж. ...

Музата ми я налегна пролетна умора.
Иска ми се нещо да напиша.
Тя ме гледа тъжна, строга
и ми казва: Остави ме да подишам!
Остави ме! Все до теб да съм не мога! ...

През квадратните нишки на моето перде,
над покриви с димящи комини,
в януарското утро минзухар расте
и осветява бузите му сини.
Разтопен сняг сипе на зимното сърце, ...

О, тази нежна красота възпявам,
която никой в теб сега не вижда.
Най чистото си слово ти дарявам
и нека тъмнината да завижда.
Съдбата е ревнива и обижда ...

Странното чувство на Чунг Хе, че животът е безсмислен и непотребен може би не беше неоснователно - в крайна сметка всички свършваха в канавката. Беше въпрос на време. Защо да не се насладеше поне малко на новите перспективи? Защо да не изживееше последните си дни с достойнство? И все пак трябваше да ...

Парични знаци.
Не предвещават нищо,
не спасяват.
Дървета бивши –
хищни ...

Докосна ме и ме запали..
Пожар в(ъв) мене ти разпали..
Като клечица кибрит..
Изгорях в(ъв) този миг..
Както дойде, така и отмина.. ...

Доживях да не те дочакам,
дните след теб да спра да броя,
да не плача щом ти чуя гласа,
доживях да те убия в съня,
да допия до последната капка ...

Уча се и ще проходя,
не с крака, със самоходи.
Боря се и се клатушкам,
уж са мои, а не слушкат.
Хайде, силни сте крачета, ...

Знам, че ми прилягаше перфектно.
Три пъти те мерих, като рокля.
Само раз... И сряза ме ефектно.
Още не успявам да се стопля.
Знам, че съживяваше плътта ми. ...

безрозно ѝ е
на розата — не е ли
в нечия ръка

Дали ще се пропия от тъга,
или ще се разбия от неволи?
Останах сам-самичък на света,
разкъсан от нелепите си роли.
Останах сам-самичък и боли. ...

Не знам защо, но днес съм тебеширен.
Да нарисувам искам свят ефирен.
С къщурка, а до нея две брезички.
С две патенца и две козички.
Момиченце с чаровни плитки. ...

Мамо, мамо, погледни
Слънчо как навън блести,
как лъчи му - изумруди
люлки сплитат като луди.
Виж и облачето бяло, ...

Живеел незнайно кога един цар. Той се разболял от тежка и заразна болест. Заразили се неговите подчинени, а после и техните подчинени… Страшната зараза обхванала половината царство…
Като разбрал това, царят наредил да повикат всички известни лекари… Но никакви лечения и лекарства не помагали…
Дошъл ...

It’s warm and cozy in the old Irish bar -
A refuge from the rainy and cold night outside.
I am drinking a glass of a strong, dark stout
Feeling a bit lonely - I don’t know why,
and the night is slowly passing by. ...

Америка
Бях пълзял по земята в продължение на часове. Коленете ми бяха разранени и всеки нов метър ми причиняваше такава болка, че с мъка се сдържах да не изпъшкам или поне да изпсувам. Псувах наум. Гадни псувни. От ляво до мен пълзеше Руснакът, който от около петнайсет минути имаше някакво схващане ...

За какво е пищното величие,
просяци когато спят навън,
за какво е някакво отличие,
склопиш ли очи за вечен сън?
Странни са човешките илюзии, ...

Някои неща
не трябва да се отлагат...
В тях има толкова много мъка и тъга.
Не с алчност, не с омраза –
пламнала в душите ни зараза ...

Понякога в съня си ще те връщам,
ще спомням младост и любов щастлива.
На яве внуците ни ще прегръщам -
те правят ме и радостна, и жива.
Понякога ще ти се сърдя много ...

Странната игра на светлината. Странната игра на болката. Странната въртележка на живота. Доктор Сунг Хо беше прехвърли органите в специална стъкленица и да може да го препрати на самия доктор Йонг. Трябваше да се пипа внимателно, защото Чунг Хе не му беше споделил откъде се беше сдобил с органите, н ...

О, мила, скоро аз ще падна,
ела, мъката ми сподели!
Ела да излекуваш тази рана,
от която сърцето боли!
Ела със своето вълшебство, ...

Колко са красиви облаците днес!
Виж как хубаво си пухкавеят!
А Слънцето играе с тях танго
И плавно във небето ги люлее
Щом стигнаха до морски бряг, ...

Топлите ласки, предизвикателен поглед, потайни мисли,
които с очи искам да разгадая и притая като спомен тих.
С чужди устни търсех нови хоризонти, надежди, смисли.
И новите си любови със старите неизбежно все ги мерих.
Всяка връзка е ново начало с добре познат и банален край. ...

Река си ти. С гласа на мама.
С душа блестиш. Сред пръст и камък.
Сред пръст и плуг. И дъх от нежност.
Да тръгнеш в студ. С добра надежда.
Брегът съм аз. Духът над всичко. ...

Бягай, лягай
с някой друг
и не вярвай,
че съм тук,
че те чакам ...

Увисват залези, в края на небето,
салкъми презрели, с вкус на вино,
по стълба от кристали, спомени - ето,
питат сърцето - дали е било.
Под крилото счупено на мрака, ...

рабо̀ти ли се
занаят с усмивка — се
зове почивка

Небето с облаци е пак небе
и бодливи розите ухаят,
човек да си е много по-добре,
отколкото да си змията в рая.
С вълните си морето те зове, ...

Тя седеше в парка на онази същата пейка, избледняла с времето, запазила отпечатъка на една пламенна любов и страст в сърцата на двама млади лудо влюбени деца. Седеше спомняйки си какво се случи преди тридесет години на това място, но беше сама, само със бяла роза в ръка, мислейки си за човека който ...

Жена съм и това е.
Една такава неподправена...
Твърде емоционална
Често и банална...
Една такава крехка.. понякога.. ...

Тази мама – не расте,
а смалява се. Накрая
май ще стане пак дете,
с нея аз ще си играя.
Татко уж е най-голям, ...

Под небесните сини простори,
след красивото Черно море
са земите ни древни, вълшебни,
с най-прекрасното звездно небе.
И от двете страни на Балкана, ...

Маминото в този свят
аз съм – осем педи чудо!
Потвърждавам:
Всички спят!
Кучето заспива трудно. ...

Благодарност
Все по белите си ходеше Ники. Не го искаше, но колкото и да се стараеше, така се получаваха нещата, че... Мине се не мине ден и му се случи нещо „непредвидено“. Така наричаше той объркването на първоначалния план – „непредвиденост“. Освен, че не можеше да поправи стореното, нямаше начин ...

"Аз искам да пиша шедьоври!" —
бръмчи пак умът ми във рима.
"А аз предпочитам ордьоври" —
стомахът е гладен за трима.
Но устните с глас протестират: ...

Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите ù;
ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата.
Псалом 126
От синьо идва здрачът
и в тъмно си отива. ...

Аз си тръгвам с вълните на вятъра,
разпознал в хоризонта спасение.
Седем нощи валя във душата ми,
седем утрини търсих знамение.
Аз си тръгвам с вълните на прилива – ...