Лъчът в мъглата гъста е потребен,
защото е роден, за да обича,
сърдечно се разпръсква, не на дребно,
не после с любовта да се накичи
подобно орден. Прави го мъглата, ...

Едно небе надвиснало над нас
във синьо-сиво и следа от блясък.
От сивото ще кацнат всеки час
оловни капки тук със гръм и трясък.
А свикнала земята да търпи ...

........................................../ не е свързано с датите 14 и 21 .11.2021 год /........
И каква стана тя,.. братът със семейството си се изнесе в Гърция, Атина,..
майка и татко ги последваха, а аз останах заложник на демокрацията в България.
Ходех им лятно време на гости, бяха си купили из ...

Кой не скача, е червен!
Лозунг от митингите на СДС в началото на прехода
Ако не ви светне червената лампичка, аз ще ви светна синята.
Бойко Борисов към членовете на ГЕРБ
Бергамо, Свят Гама, 19 февруари, 2020 ...

С теб номера въртим си не от вчера,
уж си живот, а все ти се умира.
Почакай само малко, да намеря,
за кучешката си душа квартира.
Че горе в рая са като сардини, ...

Среща
Любовта ѝ приличаше на приливи и отливи – понякога страстна и невероятна, понякога затихваща и привидно спокойна на повърхността, но в душата ѝ винаги тлееше буря от чувства и емоции. Може би Съдбата бе закъсняла да ги срещне отново или по-точно беше ги срещнала с други хора – неподходящите.
Н ...

И всяка мисъл е прецизно обмислена,
и минала като конец през игла,
и всяка дума изчистена от излишна суета,
сърцето забило във бавен ритъм
и чака, чака сега, ...

модерен писач съм
не признавам
разни правила
квото пиша
тва е истина ...

Градът - като след чума опустял,
а есенното слънце е студено...
Като на трон, самотен облак, бял
седи в небе, над мисли неродени.
Не се дочуват детски гласове ...

- 3 -
Блъскането по вратата не спираше, жестоко запращайки искри по кожата на Алекс.
— Отворете, казах! – извика неканеният гост. Ал стисна ножа.
Преди да помръдне или отговори, нов писък, раздиращ и отчаян, се разнесе отвън. След секунди, писъкът потъна в тишината на дъжда. Никой вече не блъскаше п ...

Посвещавам на Цветана Манева
Говорим си с тях за мъдростта и мъдрите хора. Те са в осми клас. Още не знаят или не са сигурни какво означава това. Ако трябва да съм честен, аз също, въпреки че съм много по-пораснал от тях. Как лети времето само! Разделят ни почти три десетилетия, а въпросите си остав ...

Измъчи ме живота!
Замечтах за смърт.
Полудяха всички!
Като хамстери
въртят се в кръг! ...

Сред скръбни изгреви животът
си пробива път към любовта,
но очите му сълзи откъсват –
щом срещнат лъжите на света.
Той няма правото да обича, ...

Откакто се отвърнахме от себе си,
разблудна и безпътна нация,
с усещане за хаос, непотребност,
с апломб на неразчетените знаци
и само повей без мотив полъхва ...

Когато вечер светът уморено заспива,
а реките от сълзи преливат
и препускат стремглаво към морето,
когато проклинаш и орисия, и късмета
и бутилка с мечтание наричаш, ...

Череп кости взе да клати
някъде далеч в Дубай:
Взе да пуска компромати,
пикантерии без край.
В миг отровните му хора ...

Отново ще се връщам във съня ти.
Ще ровиш с пръсти в моите коси,
а те ще се пилеят като злато.
Сърцето с всеки удар ще боли.
И ще прегръщаш мрака вместо мен. ...

Какво да му обичаш на света
и на краткия, проклет живот,
щом пред теб протегнатата длан,
зад гърба ти точи нож?
Какво да му обичаш на света, ...

РАЗДИПЛЯНЕ НА СВЕТЛИНАТА
Не бях добре, но знам, че съм наред,
щом виждам пролетта да се задава
Познавам всеки птичи словоред,
съдрал мъглите в тъмната дъбрава. ...

Един живот. И той ни е назаем.
Една съдба и тя предначертана.
И мислим си, че можем и че знаем,
и гордостта ни всъщност е капана
и не какъв да е – жесток – за мечки, ...

Ерато си загърна халáта
(само леко прокъсан отляво) -
тази ялова сряда студът реже, сякаш със сърп.
А поетът похърква оттатък.
Не, не е мързелив... Изтрезнява. ...

Привет, стари приятелю!
Пиша ти аз, Големият диплодок от Шишарковата гора. Отдавна не съм се обаждал и бързам да изредя новините тук.
Няма го старият трицератопс. Умря с почести в устата на велоцирапторите. Просто се забави при преминаването по малката пътека край реката и плати за зазяпването си по ...

Най-светлите ми чувства все са неми,
а думите се скитат из горите,
на сънища трънящи, черно - бели,
танцуващи дълбоко зад очите.
Зад времето, което ни изплака, ...

Раняваме се с думи всеки път,
озъбен делникът от кръв и плът,
разкъсва тихичко, ръмжи и къса,
а после сякаш и не е било,
се вмъква сънен в нашето легло. ...

Разбрах, че само със Зиги няма да се справя на тази планета, в допълнение и с луда жена.
Свързвам се със "Зиги байт инженеринг", а те хората много учтиви и ми предлагат най-новия си модел, подобрен женски андроид. Само ме предупредиха да куплирам (квото и да значи) двата робота, за да си обменят инф ...

Нощта се спуска над града жесток.
И няма кой да го изтръгне от съня му.
Зората гали дланите на Бог
и се загръща в тях, когато й е тъжно.
Смехът увяхва изпод сив бетон. ...

Най-тъжните са твоите очи
такива, от които се страхувам.
Пред тях е по-добре да се мълчи,
защото премълчанато се чувства.
На пръсти влиза новият ти ден, ...

Благодарност, а не прощалност,
мистична сила крие се в това,
да се радваш, че тоз човек
е просто до теб сега.
Благодарност за едно съществувание, ...