С ръката си погалих слънчев лъч –
неволно сякаш спря се на дланта ми.
В полето бях, окичено със ръж,
приседнал покрай синори … и рани
от парещата жар на туй небе, ...

И ето отново изливам на белия лист
самотата узряла с душевните страсти
Сърцето широко разтваря врати
и тръгва река от рими прорасли
Залива мастилото със сини вълни ...

Мирише ми на есенна талига,
препълнена от ароматен плод,
а лято е, додето поглед стига,
с таван – небето и морето – под.
Но щъркелите вече се подготвят ...

Звездено отдалечен, неразпознаем,
в Небето на един фотопортрет сияя.
Усмивка с устни на Дете
очите ми достига.
И спира Кораб с девствен прах ...

Навън се лее топъл летен дъжд,
отмива на душите мръсотията.
Дъгата появи се изведнъж
И нарисува дълга , цветна диря
Във тъмното, подгизнало небе. ...

отрезвяване —
в една страна ситнежът
твърде бавен е

вродена болест
съвестта е — и без лек —
и (в)се ридае
..........................................
вродена ...

Дали живее в мен едно море?
С вълни от тюркоаз, с гердан от миди
посипани по бряг като сърце,
който със обич само може да се види.
На песъчинки моят дъх дели, ...

МОНАХИНЯТА: Повикал си ме, отче,тук! Не зная
със нещо съгреших ли аз? Гадая!
СВЕЩЕНИКЪТ: О не , сестричке мила! Ти си чудна
Със вярата си силна си и будна!
МОНАХИНЯТА: Старая се с молитви да съм чиста, ...

РИСУВАНЕ НА НЕБЕСНИТЕ ОЧИ
Кой ли слезе да те учи
докъде с любов се стига?
Аз те следвам като куче,
красотата те въздига. ...

Рецептори за толерантност нямам вече,
психиатърът ми... Ами... хвана пътя.
Търпението ми, в канала май изтече
и с него все на някого водата мътя.
И не, не съм родена просто търпелива, ...

Лятото граничи с есента -
август най-примамливо присветва.
Често е поставил песента
на щурчето като цветна летва.
Щъркели отправят се на юг, ...

Вървях в съня си, без път и посока,
и видях как слънцето погребват в гроб,
заплаках ужасена от участта му жестока,
но вървях все напред и търсех брод.
Вилнееха край мен реки с черни вени, ...

Беше лято, но беше студена земята,
в кучешка колибка се скри топлината,
слънчевите лъчи гушнаха светлината,
за да я предпазят от тишината.
Толкова зловеща бе тишината, ...

Виж тъгата в очите ми,
като взор на сърна,
как навежда надолу клепачи замаяни.
Виж леда между нас -
непрозрачна стена - ...

Той е най-висше земно създание,
а от най-хищния звяр е по-злобен.
Затуй живее в болка и страдание,
че от черни страсти е поробен.
Умът му твори всякакви оръжия ужасни ...

Рано-рано
умората настани
голото си дупе
върху гърдите ми,
опря боси петички ...

Магьоснико, къде си? Я ме виж.
Върни ми ден от детските години.
Не ща да ходя в Лондон и Париж,
а искам пак – в гората за малини.
За риба искам, с пръчка във ръка ...

Хранехме гълъбите на един площад,... на друг Игор се вози на кончета, колички,... сякаш и аз станах дете, наблюдавахме рибките в няколко големи аквариума в зоомагазин
- Дядя Петя,.. дядя Петя,.. пасматри,.. пасматри,.. давааай, давай... радостните му възгласи сякаш ме въодушевяваха...
- Мам, мам, бя ...

Вижте ме! Аз нямам дом
и нямам топла супа.
Сърцето ми се свива,
когато се откърши клон,
снегът над мен се трупа. ...

Животът е измислица? Така ли?
Нима не са били онези вишни?
Където бос и по сандали
по пътища сегашни и предишни
дъждец от цвят ме гали. ...

Бих могла да бъда твоя муза.
(Бих могъл да бъда стих и бряг.)
Твоят стон, дихание и изгрев.
(Бих могъл да бъда мил и благ.)
Бих могла да бъда твоя жажда. ...

На другия ден няма
да съм буден май. Ще
има доста загинали и
знай,че малко останаха
в твоя сън и мисля,че ще ...

ТИШИНА В ПОДНОЖИЕТО НА ОКТОМВРИ
За някои неща е вече твърде късно,
на други – няма да им дойде ред.
Пчелицата едва ли ще възкръсне
в бурканчето с кристализирал мед. ...

Припламва огънят в камината,
разлива топлина,
танцуват весело искрите му,
разпръскват светлина.
Не е студено в стаята... ...

Била съм, каквато била съм...
Била съм добра,
била съм и сигурно лоша
Прошепвала съм нежни слова...
Крещяла съм, от безсилие и от неволя... ...

Тя имаше един мъж, едно дете, един апартамент, една работа. Но живееше в два свята. Първият между ушите й, вторият наоколо.
И първият беше нейната реалност, макар ония нещастници извън него да наричаха своя свят реален.
Което не я тревожеше и дразнеше. Въпреки честите конфликти между истинската, ней ...

И нека хората да дрънкат,
че ако млъкнат ще е тихо.
И с пустословието лихо
мълчанието ти разбиха,
като кристална чаша тънка. ...