Не прощавай, че тръгнах си аз.
Забрави, че дори те обичах.
Аз забравих мечтата за нас.
Ти си толкова грешно момиче.
Не прощавай, че всичко взривих ...

Българийо, за тебе поглед рея
загледана в море и небосвод!
Българийо, за тебе аз милея,
за тебе и любимия народ!
Горите с полята - богатство голямо ...

Заспивам пак. Недей да ме събуждаш.
Обичам теб единствено в съня.
Щом когато се събудя си ми чужда
и до мен стои измислена жена.
Прекрасно е, когато теб прегръщам ...

СТАНЦИЯ
Автор: Ибро Сухополяц, Босна и Херцеговина
Светове са помежду нас.
Твоят е голям,
а моят е още по-голям; ...

Когато се изгубиш в лабиринт
страхът напира в теб и те поглъща.
Светът завърта се в невидим спин,
безсилно ти се струва най-могъщото.
И бучка захар в леден океан, ...

Пустинният вятър заглажда
следите към дивата, жадна,
бодлива, безплодна акация.
Накацали гарвани смълчани
посрещат безкрайни кервани ...

Вечер в Есента
Във предвидимото въртене на Земята
съгласно галактичните закони,
живеем си комфортно в Необята
редувайки годишните сезони... ...

В кошера, малката пчеличка
плахо отвори очички,
събуди се от сън.
После отиде самичка,
отвори малката вратичка, ...

В тъмен и самотен ъгъл
на занемарена от времето кръчма на брега на пристанището
седи местният воин на барстол
говорещ на своя джин
Проследявайки минали решения ...

Познат рекламен лаф – невидимата ръка на пазара. Банално и, разбира се – измамно. Невидимата ръка, която премества топчето от единия джоб в другия, докато видимата забавлява публиката и отвлича вниманието.
Интересно – защо тези, с извинение – икономисти, говорят за невидима ръка, а не за глава?
Може ...

В дома й всичко беше подредено. Шкафове, фотьойли, дивани, гардероб, маси, столове… Чисто, лъскаво, естетично. По нейната естетика. Наследена от майка и баба. Най-важното – нищо излишно отгоре! Нищо!
След храна – измитите съдове в шкафа. Няма нужда да изсъхват, ами ако някой ги види на сушилника? Ни ...

Пролет. Снежно бели клони.
Аромат на пъстри цветове.
Вятър птиците подгони.
Ято в слънчево небе.
Сребърна роса искряща. ...

Колко сила е да си творец,
да си се усмихнал и великолепно рисуващ.
Публиката да се радва.
Завесата пада.
Пада сърдит таланта. ...

Кой не се е потапял до забрава в чудната атмосфера на заведенията в царственото Велико Търново?! И кой повече от студентите - въпреки вечното им пословично безпаричие ?! ... Нерядко излизах с приятели състуденти-задочници, макар че бях малко по-възрастна от тях. A те ме отвличаха с веселото си безгр ...

Избягали мисли, отронени звуци,
рефрен от китара, стон към безкрая.
Гърлото свило се, заседнали буци,
очите пресъхнали, залез прегаря.
Струни докосващи, думи пронизващи, ...

Тогава аз, Иоан, видях светия град Иерусалим, нов, слизащ от Бога, от небето, стъкмен като невеста, пременена за своя мъж.
Откровение 21:2
И показа ми чиста река с вода на живота, бистра като кристал, изтичаща от престола на Бога и на Агнеца.
Посред главната му улица и от двете страни на реката стои ...

Вечер... 3
Гневен вятър от засада
спрял замислено на хълма,
свил крила, а мрака пада
и навечерието пълни... ...

Събирам в шепа твоите сълзи.
Очите ти целувам навлажнени.
Нежно галя твоите коси!
Докосвам те! Щастлив съм, че си с мене!
В един живот една е любовта! ...

Съботно обичам да се излежавам -
да пия кафето си с часове,
НИКОЙ ДА НЕ МЕ ЗАКАЧА
и "НЕЕЕ", сутрин не ми се яде!!!!!
Косата ми не е вечно на букли, ...

Една цигулка стържеше в нощта:
Съседът ми се мъчеше да свири.
А в мен се насъбираше нега,
и исках да му правя… харакири!
Натиснах му звънеца посред нощ. ...

"Обижда ме представата за "бяла и добра".
Обижда ли ме казах? Не, убива!"
Таня Донова
Чупя ги отдавна на коляно,
сакчетата ти за пеперудите. ...

Събирам
своите си липси -
щастливи или не.
Оставям ги
да ми говорят, ...

Сред снежинки в студения мрак.
Ти танцуваш ефирно красива.
Под фенера светлинният знак
чувствам твоята обич щастлива.
Леден вятър разнася листа. ...

Обичам кафето си с мляко. Не добавям захар от години. Отдавна подсладителят ми е морето. Там, където можеш да се сблъскаш с първичността ми и всичко онова, което усещаш, но не виждаш. Почти замених писането с цигари. Пуша рядко, когато говоря, но оставих белия лист.
Не знаех какво точно искам да каж ...

Тя е вълшебница стара,
винаги с мен си говори.
Кукли приспива и кара
влакче, колѝ без да спори.
Знае какво да ме пита, ...

В първите две части на този текст беше разказано за 60-годишната историческа периодичност и повторяемост, породена от китайския хороскоп. Нека сега да се спрем на подобни примери, взети от американската история. За отправни години ще вземем 1775, с началото на Войната за независимост на американскит ...

Тъмата не е победила.
Светът е толкова красив.
Когато имаш тази сила,
опитвай докато си жив.
Върви и твоето е с тебе ...

Вървя,
а после отминавам.
И съвестта във мен
се бори.
А беше Господ…

"Утре ще те грабна! Искам те!
Да, за себе си, единствено, те искам!"
(Л. Нешев)
Нима ще дръзнеш да ме отвлечеш?!
Смелчак! Познаваш ме отдавна... ...

Ху осъзнаваше, че мегакорпорацията управляваше хиляди аватари, които дори бяха обединени чрез егрегорни или колективни духове. Разбира се, те се намесваха в живота на хората по различни причини и не идваха просто така. Това естествено се получаваше с вградена мисъл-форма, която водеше до концентрира ...

Тъй слънчево си, топло, лятно,
море – щастлива необятност
и стих с вълни в сърцето пишеш,
и морска свобода ще дишам,
и морска свобода ще пия, ...

Вилнееше буря и облаци гъсти
изливаха съ́лзите свои в порой.
Бушуваше вятър, сърдит и навъсен,
раздираше мрака със грохот и с вой.
Вълните разпенени – бяла потеря – ...

Написах наръчник за грешки,
всяка по два пъти поне
повторена неволно, по детски.
Натежала над мойте рамене.
И колко лъжички вина ...