Вятърът безмилостно блъскаше в стъклата на града. Ураган, ураган, ураган! Хвърчаха и падаха керемиди от покривите на уплашените до смърт къщи. Летяха ламарини като свободни и гневни гилотини, заплашвайки да отрежат нечия нищо неподозираща глава в един изненадан до смърт миг. Нямаше нито електричеств ...

Сбогуване с лятото
Есента нахлува
вече и от днес –
тя ще ме вълнува
тъжно, но с финес. ...

Кой ли пее с мелодичен глас
и заглъхва нейде в тишината,
че нощта отдавна е при нас.
Пее сякаш плаче му душата.
И въздишам с песента му аз. ...

Дъждът се лее на ресни безкрайни,
прогизнала е сивата му риза.
Разказва ми той приказки омайни,
събрани от далече и от близо.
За ято щъркели пътуващи на юг, ...

Замина лятото, отлитна, с последните ята на юг.
А есента като магия, усеща се - дошла е тук!
Ще седна вечер с чаша чай, преди отново да заспя,
ще почета и тази вечер май, и бавно ще се потопя
във сънища за свежа пролет, за лято с парещи лъчи. ...

Сред полето нежно цвете
мигом щом откриеш ти,
наслади се на късмета
и със обич го пази.
И ако отвърне с обич, ...

С теб се знаем отдавна, от няколко мъртви любови.
Все пристигаше тихо във вечното жълто такси.
Уж тешиш и прегръщаш, а въглени в нощите ровиш,
ти с утроба безплодна, за мащеха даже не си.
Всяка чаша с уиски в очите ти вдига могили, ...

- Въъъъъй! - Отиде ми кракът! – провикнал се с все сила веднъж по средата на гората Кумчо Вълчо. Бил тръгнал малко на разходка да се поразтъпче, а то какво станало? Срещнала го всеизвестната горска клюкарка баба Мецана и направо му премазала левия крак с нейния страшен товар. То крак ли да беше това ...

Позлатени от на слънцето нюанса,
с импулса на пощурелия ветрец,
листата тичат да догонят шанса,
за прераждане в пролетен синчец.
Изпращам ги с усмивка във очите, ...

ЗАБРАВАТА Е БЯЛА – КАТО СНЯГ
Удавих се във твоите очи...
Спасена ли съм – или просто ничия?
Научих – трудно, че не се мълчи,
когато за последно се обича. ...

вървя по улици познати,
но изгубен чувствам се по тях,
все усещам някой, че ме следва,
обръщам се, но няма никой всеки път,
прогонвам мисли на уплаха ...

От хербарий на сухи сълзи пак си свива цигара
Самотата, наметнала пепелно сива тъга.
Тя старица без възраст е. Толкова, толкова стара,
че обърква от минало спомени с днес и сега.
И защото у мене си има запазено място, ...

Това бе най-красивото място в местността. Шумът от водата, която се спускаше по склона и пълнеше язовира се чуваше винаги. Понякога в тихи, слънчеви дни бе плитък поток, който лениво се провираше между камъни и паднали дървета. Тогава водата в него бе прозрачна, примамлива и се виждаха пъстрите, неп ...

Награда
- Как мина в детската градина? -
питам внучката и смигам.
Тя се усмихва колебливо
и ме поглежда закачливо. ...

Шета есен. С невинно кокетство,
оцветява дървесни къдели
и ни смига със спомен за детство,
с дъх на сладко от праскови зрели.
Шета волно, развяла полите, ...

( по " Шест кокошки")
Шест чуваля сме набрали
и във вино превърнали.
То ще стане много бистро,
днес е мътно и шеристо. ...

И няма по-безсмислен труд, живот:
да служиш като шут – на идиот.
Из „Труфалдино от Бергамо“ на Вл. Воробьов,
екранизация на пиесата на Карло Голдони
„Слуга на двама господари“ ...

В сладкарницата квартална
влезе малко момиченце.
С физиономия жална,
нежно като кокиченце,
то витрината огледа- ...

Просто дай мне частицу твердыни корений твоих
Достающих до дна, до боли, до смерти, до камня...
Стать подсолнухом.
Смотрит с улыбкою Бог с высоты.
Сил нет, Родина! Помнить такой тебя мне.. ...

Врабченце съм нахакано и сиво
и с есента из стария квартал
рисувам лято дето си отива,
за пъстрите листенца ми е жал.
Врабченце съм и уличен побойник, ...

Трепериш ли, животе, пред присъдата,
заспиваш ли със кости все подгизнали?
Описваш ли се често с милосърдие?
И викаш ли, а смееш ли се, скиташ ли?
Сломи ли те мълчанието просешко, ...

Сезони се сменят, съдби сътворяват
и светове в синевата събират.
Съзряване, сила в света съживяват
и смисъл свещен в свободата съзират.
Сами с тях се сливаме, ставаме силни. ...

Днес от рано, рано заранта,
работа кипи усърдна на масата.
Охка, пъшка Миша пакости твори
с брашънце тя лакомства майстори.
Слага захар, канела и яйчице, ...

Не го чета сезона в мрачно сиво,
че буквите са бледи, не личат
и мойта дребна есенна щастливост
мъглата плесва с най-щастлив печат.
Усещам, че я дразня и унива, ...

Есента дойде, внуците са вече на училище...
Един по един се присламчваме към кварталната беседка...
- Е, доживяхме бе, като пилците да се преброим на есен,.. цяло лято по селата, а уж сме
граждани , я...- вметнах към насъбралите се...
Хвърлих едно око,.. аха Гочо тука,.. Горския тука,..бай Митьо пре ...

Есен е, гората е черна и гола,
забравен дом с отворени врати,
едно гнездо, като самотен гълъб
през облаците срещу мен лети.
Няма край, ни пристан синевата, ...

- Име и фамилия?
- Генчо Рашков.
- Години?
- Четирдесет и пет.
- Професия? ...

Какво е лятото за мене?
Един сезон с безкрайна щедрост,
повил поляните зелени
във пъстрота и цветна нежност.
Какво е есента за мене? ...

Нямаше значение, колко дълго не се бяха виждали...
Щом погледите им се засякоха...
Душите се познаха...
Сърцата затуптяха...
И очите... заблестяха! ...

ЯНУАРСКА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА
Красиво пада вечерта –
зад храсти вятърът се свива,
в постеля с дъбови листа
куп жълъдчета спят щастливи. ...

ЕЗИКЪТ НА ТЯЛОТО
Автор: Дияна Йованович, Босна и Херцеговина
Ходят
твоите ръце
по непроходимите пътеки ...

Есенен романс
А Есента дойде,
не можем да я спрем!...
Тя до сега не бе́
добавяла проблем ...

БЕЗОТВЕТНА ЛЮБОВ
Пред мен – неземна красота –
пречиста ангелска мечта.
В сърцето – непознато чувство –
любов ли, висше ли изкуство?!... ...

СВИДЕТЕЛЯТ ОТ ПОСЛЕДНИЯ ДЕН
Клепалото на черквата замлъкна,
сърцето на камбаната се спука.
И питам се – Защо ли тук замръкнах –
в безименна и неизвестна пустош? ...