БЯЛО ЛИСТЧЕ
Гледам те, галя те листченце бяло,
тъй си невинно, кат' булчинска рокля.
Масата сякаш с дъх си подпряло,
чакаш мастило, теб да намокря. ...

Сервитьорката Ирина тъкмо бе забърсала масата и на стола седна жена. На средна възраст, облечена с къса рокля, тя се усмихна и каза:
- Ето и моята приятелка идва. Здравей, Силве! Какво ще си поръчаме днес?
- Здравей, Руми! - каза Силвия и кимна за поздрав към сервитьорката. - Какво да е днес? Ами, н ...

Дъжд пороен заваля
и клоните събори.
Дървото старо
цветът си то изгуби.
Окапваха листата бавно, ...

Бяло слънце -
Пек от белите цветове на дървета...
Биещо в песен сърце,
Сякаш се сетих нази
И една любов върху лунните лъчи - ...

Что-то со мной не так –
Добавляю кофе в коньяк
И отнимаю бесцеремонно
Всю кислоту лимона.
…! – уфф… ...

Ако ти ме напуснеш... Къде хукна? Хей,
само казах ако – недочуваш ли нещо?
Да си тръгнеш от мен, не помисляй! Недей!
Че ще тръгне на зле. Опако и зловещо.
А забрави нали? Млада бях и след мен, ...

ГЛАВА ДЕВЕТА: СМЪРТОНОСНО ПРЕСЛЕДВАНЕ
Ние двамата със Зонара трябваше да продължим своите скитания и прекосяването на пустинните полета в Юта беше само началото. След нас все още нямаше никой.
- Странно е наистина – обърна се към мен момичето, - може би обаче …
Тя сякаш се хвана за сърцето.
- Явно н ...

Душата моя крещи от болка
и ридае тихо с кървави сълзи,
пронизана бе толкова дълбоко
от липсата на щастие все мълчи.
Душата моя има крещяща нужда, ...

В късните часове с трясък
или само с пукот в паркета
се отваря широко оная врата.
Потъвам във мрака и мълком се моля:
вървете си по пътя, бесове. ...

I have no will to live
I don't have any reasons
To stay alive and breathe
And listen to the wisdom
The world around is hollow ...

Хей, Хора...доживях!
Главната Мафия (ДПС)
разкри конкуренцията си (ДеБъ) -
как се изнудват партии,
как се купуват постове, ...

Свободна съм!Така ли не разбра?
Фениксът възкръсва сред жарава -
жаравата във моята душа,
която ти отрови и погази.
Не те осъждам. Ти ще разбереш - ...

Те се спускат по стръмния склон на червените залези,
силуети на призраци тихи над сънния град
и с последни зари се превръщат в отблясъци алени,
да докоснат очите и човеците с мир да приспят.
Имат форми и смисъл различни – ту приличат на приказки ...

В устата ми бе вкус горчив
На можеше и щеше, но не беше
А огънят ми мрачен, див
Все повече в пожар растеше.
Пожарът, дето идва да ме стопли ...

Аз съм Звезден човек!
Не познавам ни свои, ни чужди.
И съм влюбен навек
на Звездите в кристалите южни.
Цял Ден съм нащрек. ...

Не се променям. Едносъщен съм.
Такъв, чак непонятен до съвсем.
Единствено си сменям само къщите.
Във дом не случих никого за мен.
Вероятно ме намери тъй, случайно. ...

Реалистично
Отново се напих. За кой ли път?
И пак сърцето мене ме болеше!
Не е виновен за това Светът!
Каквото някога било е, беше! ...

Залостила си здраво днес вратите.
Така ли пожела, да съм отвън?
Ще можеш ли да спреш и тях- душите-
и влюбения им, ефирен сън?
Не можеш да прогониш и мечтите, ...

Без теб животът няма смисъл
разбери не мога аз да дишам.
Сърцето ме боли до безкрая
тъжна съм! С теб е само Рая!
Ела любими и миг стопли ме ти сега! ...

Щом небето присвие очи,
натежало, започва да плаче.
И земята под него мълчи,
а пък птиците, падайки, грачат.
И посипват полята със кръв ...

Не спирам да те търся... В утринта
небето облаци покриха сиво.
Лъчи не галят искрено света
не виждам ли лицето ти красиво.
Тъгуват с мен дървета и цветя, ...

Споделям още един от многото ми опити в създаването на що-годе прилично звучаща песничка. Продължавам да се уча и приемам всякакви съвети и градивна критика. Безкрайно благодаря на Админа и на всички творци в този прекрасен сайт! Ето и линк към видеото на песента https://www.youtube.com/watch?v=gBI7 ...

Поляга жито в златните поля,
изгаря слънце облачната къща.
И този дъжд, къде се запиля?
Забравил как се милва и прегръща.
Авлигата, къде ли е била? ...

Телевизионно интервю: „… И трябва да наблегнем върху увеличаването на популацията, която ваксинираме…“
Популация! На някакъв добитък. Не хората, не гражданите, не живущите, не пациентите, не…
Популация…
А може да е заслужено – към теб се отнасят така, както сам се оценяваш…
хххх ...

Понякога си мисля, че съм птица
застигната от зла магия.
Каква ли? Може би орлица
или пък чапла с дълга шия?
Какви пера съм имал, ...

- Подаръкът, направен от собствените ръце е най-хубавия подарък. Например – среден пръст...
- Хубаво им е на родителите – имали са любов. А ние трябва после да им живеем...
- На всички се открива третото око. По-простичко казано – устата…
- Чувствителен като тоалетна седалка…
- Мъжът не трябва да им ...

Кажи ми днес, къде да ида
понесъл тежката си мъка?
Без дом сърцето ще се скита,
не иска любовта разлъка.
Опарена, душата свита, ...

Понякога забравям, че те има
и вкопчвам се във някоя тъга.
Смалявам се... До незабележимост.
И скривам се от всичко във света.
Душата си натравям с вредни мисли, ...

Е П И Л О Г
Мама ми каза, че дълги години
дневник е водела. Още във скрина
пази бележника, ситно изписан.
Аз го открих и направо бях слисан. ...

Изпопада бързо липовият цвят.
Взе го вятърът, жадуващ за промяна
и настъпи юли, двойно по-богат
на емоции, целящи да останат.
Вредом плажът се изпълни с детски смях, ...

Х x Х = AX
AX x AX = БАХ
БАХ х БАХ = ГОЕБАХ
където всяка буква е цифра.

И когато разперя ръце,
за да влезе в душата ми вятъра
аз съм птица - свободно сърце,
и политам безгрижно на някъде.
Пак съм с рокля от нежен синчец ...

И още гоня ветровете луди
часовникът – на полунощ, без три
и пак са ми звездиците сестри -
в небето ми – от злато пеперуди.
Детето в мен се всекидневно чуди, ...

Песен на щурец по пълнолуние -
думите насочени към мен.
Радвам им се с цялото бездумие,
въпреки смълчания рефрен.
Казвам си, какво като нехаеш, ...

Напълнете отвора със пръст.
Затворете окото на гроба.
Ще потръпне земята от скръб.
Със жито ще покрием залога.
Забрадете главите с тюрбан. ...