Колко пъти светът ми се преобърна,
колко пъти си тръгвах, за да се върна,
колко отрова изпих, и с колко болка препих,
все остава нещо неизживяно, неизвървяно,
посоките, някой казал, четири били - ...

Недей, сърце! Пожали душата му! Смили се!
По-чиста е от утринни сълзи.
Срещу тебе боря се! И ти, бори се!
Знам, че ужасно боли. Но, мълчи!
Недей, сърце, ти знаеш, че си болно! ...

1. Страхът
От години живеех с вина
и с тъгата... Дори не разбрах
как попаднах при тази жена,
обладан от панически страх. ...

най-отдолу съм аз
после пласт върху пласт
портретите на всички любими
хиляда дузини
черните очи скриват сини ...

Прохладна нощ със звезден аромат,
ветрецът носи песен на Бочели.
Преди последните акорди да заспят,
сърцето търси Истината да намери.
След жаркия запален тежък ден, ...

Модерно е да живееш в Америка и
чужд хляб на чужди хора да продаваш.
Модерно е да пишеш поезия върху екран на смартфон
и после директно да копи пействаш в разни сайтове
за да чуваш виртуални ръкопляскания. Или да не чуваш. ...

съвест унива —
вина ѝ вмениха — че
още е жива
......................................................
алтернативно: ...

Граждани със временен статут,
в държава във която
всеки прави се на луд,
следи със калкулатор
и пресмята, ...

Впрегнал гравитацията, ора тишината.
Тя стене от болка,
но с радост очаква думите
в топлото да заспят.
После с крясък черупката да разчупят ...

Жена, която знае си цената,
мъжкото ти его в джоба ще си сложи,
а проклетията й - дар е от съдбата,
за да не се налага за нещичко да моли!
Жена, научена да е сама, ...

В очакване на Бурята
Във душната нощ над Морето
люлеят се едри звезди,
а нещо първично отнето
отново в Душата гнезди... ...

Не вярвай на затръшната врата!
Не вярвай на гнева и на обидата!
Капани са това на любовта.
Заблуда е от теб, че си отивам...
Не пускай от окото си сълза - ...

Красива! Красива те помня
и тъй съжалявам до днес,
че моята глупост огромна
над чувствата даде превес.
Красива отвън и отвътре ...

В этот мир я заброшена ветром солнечным, думается, по случаю,
Была я плохой, потом хорошей, потом самою лучшею
Ласково треплю твои волосы и треплюсь о разном,
Ты задыхаешься моим голосом и своим счастьем...
Вот, видишь, как мало осталось до чёрточки, ...

От камъните, хвърлени по мен,
изграждах не стени, а катедрала.
Събирах с дух, от горест несломен,
парчета от сърце, надежда, памет...
В темелите зазидах мисълта ...

Рисуваш черно-бели реалности ―
силуети на несбъднати копнежи и желания.
Щриховаш и напластяваш сенките,
а моливът дълбае контури в душата.
Матираш всичко наоколо, ...

… лепнат устни.
Дъх на череши
в стаята се разнася.
На календара – юни.
Някъде към десети. ...

Скокна стрина Гина рано сутрината
Чорлава, немита взря се във снагата
Гледа и се чуди, мига на парцали
Бре да се не види трябва да се справи
Що съм са навряла в тез дрипи и парцали ...

Ти си моята нежна струна,
която свършва с целувка.
Ти си моята любима китара,
с която обожавам да свиря за нашите чувства.
Ти си моята прекрасна мелодия, ...

Безпаметна като утро,
желана като рефрен,
пристъпвам боса и дишам
озона на новия ден.
Още росата е дива, ...

Зид от мигове
Живеят косите ми в приказка бяла,
от автор Животът учител, в дните си носещ молив.
Всеки миг изживян е като камъка дялан,
ред мъдрост, ред лудост - зид, зад който се чувствам щастлив. ...

A shade of spirit gray and lorn
Is now beside me, but all's fine;
Inmate inside this mortal form
I watch upon the passing time.
Why has to be this way - ...

Да избягаш от себе си, това е трудно.
Да пречистиш душата си, това е мечта, която е забравена.
Да забравиш мечтите, които са заключени в сърцето ти,
това е ключът към щастието, което е избягало.
А бягството е път във твоите сънища, които вече не сънуваш.

Да се събудиш в пореден сив ден
в задушна градска стая.
Да погледнеш неохотно отвън и да
зърнеш тежък небосвод.
В сърцето бариера да почувстваш и ...

Мойте обувки
Недей да обуваш моите обувки,
има пирончета и убиват, и боли.
Давай напред,изпращам ти целувки,
не ме гледай и аз съм човек, но уви. ...

Ще се стопя
когато ме прегърнеш,
ще се стопя
и на дланта ти
ще остана светла капка.

ПИСМА ОТ ЗАПУСТЯЛА КЪЩА
Тук мъртвите не идват за вечеря.
А живите припряно си отиват.
Един отрязък, колкото постеля,
деня е разчертал на нощ и изгрев. ...

Шушнат клоните сякаш вали -
не, не плачат от скръб небесата.
Вятър скита, завлякъл души,
без да дири - съвсем слепешката.
Ще тъжи, ще белее брезата, ...

Ах, това каберне... Две засмени очи,
устни с нежна и топла извивка...
И мускусен парфюм... Това вино горчи,
и отрова е. Толкова пивка.
Самота, джиесем и цигарен фантом, ...

За любовта са написани цели фермани -
описват я като красива, лесна и дори перфектна;
във всички стихове и романи
е напудрена с епитети, подправена, ефектна.
Но любовта далеч не е такава - ...

Любов безкрайна донеси
Когато сутрин се събудя,
аз виждам твоите черти
и мисля си за теб щастлива,
за радостните светли дни. ...

Плаче небето. Облак във менци,
мъка отколешна сбира.
Сипят се капки и зърно покълва,
нивите сякаш са живи.
Някъде баба и дядо се смеят... ...

Две приятелки пият розе.
Валентина Лозова
Две приятелки пият. Обаче не пият розе.
Не си падат по тънкия вкус на изискано вино.
Той е само за дами. А двете си знаят добре, ...

Посегнах към часовника - 06:43.
Понеделник, понеделник през юли.
Не съм на работа, но имам доста задължения и задачки, които ме очакват.
Мисля си, че денят ще е обикновен - горещ и прашен софийски понеделник.
Пътуваме в метрото - 08:24. ...

От НЗОК много се точи,
някои лекари се обогатиха,
вместо изход от туй да се сочи -
солидно някои пари "усвоиха".
В "Пирогов" за шефа протестират, ...

Пред себе си до болка откровен
Поне веднъж безстрастно погледни
на всичките си досегашни дни
и искрено и трезво си признай,
че твоят разум и духът ти тъмен ...