Аз чаках те дълго на пясъка див,
изгарях сред пяната бяла.
Защо сте, мечти? Вие удряхте с взрив
най-крехкото в моето тяло.
- Не, няма да дойде. - ми каза с очи ...

3.
След един месец, Елка седеше пред бюрото на едната от двете си колежки, а по-точно срещу – кредитната консултантка и попълваше искане за потребителски кредит. Кредитът, както беше излъгала Елка, щеше да послужи за спешен ремонт на жилището ѝ. Консултантката – червенокоса, симпатична и топла дама ...

СОФИЙСКИ РОМАН
Глава дванадесета
Белгийската Кралската Академия за изящни изкуства в Брюксел е основана благодарение на благоразположението на един кмет на града. Той предоставя една от залите на кметството, на доайена на гилдията на художниците. Залата е предоставена на тези които искат да се заним ...

Росата е сълзи на самодива,
понеже всяка дива е сама.
Тревата от сълзите й отпива,
по капчица в дълбоката тъма.
Разсъмва се след страховита доба, ...

Аз работих във чужбина,
а у нас стоя сега.
И година вече мина,
клатя своите крака.
Не, че искам, но така е, ...

на Бог за слава —
човек да спре да иска
да притежава

Съжалявам за много неща, но най-много съжалявам, че
няма отново да те прегърна,
че няма да отново да те видя,
че няма отново да бъдеш в обятията ми,
че няма да те по гушкам сладко, ...

Довиждане, скъпо момиче!
Не! Сбогом ти казвам сега!
Достатъчно тичах, кокиче,
към твоята мнима душа.
Достатъчно плаках за нещо, ...

ПИТКА ОТ БИЛКИ И ПЕПЕЛ
Смиряват ме щурците и нощта –
реша ли да пожаля за живота –
за всички непостигнати неща,
за стихове и неизпети ноти. ...

Седнах снощи в тризонета
с чаша бира във ръка,
и разтворих пак таблета
да се шляя по света.
Този път реших да скитам ...

Светът ще се пръсне от ярост и злоба,
наситен от вируси, маски и смут.
А аз си мечтая за лято отново
и на морето за синия скут.
Управници хищно разпъват бюджети, ...

Спомен надникна от прашния скрин,
вест от изгубен предишен живот.
Дама без шапка и без кринолин,
слънчево зайче от стар епизод.
Крехко, усмихнато, фино лице ...

Ако трябва да избирам
между човека, когото обичам
и собствения ми брат –
това не е съвсем избор,
кръв от кръвта ми.

Любовта като вино отлежава-
червено, кисело дори.
И колкото по-кисела била е,
толкова по-истински боли.
На мирис лекичко нагарча, ...

Кога ще чуем в новините
вест най-пленителна от КАТ?:
"Днес, след сблъсък с ТИР,
превозващ трупи,
катастрофира тотално ...

Ухае на живот и чернозем,
свирука на котлона чай
и стопля мислите ми до нозе,
дъждът обаче няма край.
Пижамата е люляци лила́. ...

Изсъска, сякаш идеше от Ада,
вятър в почернелия клонак...
Сетне тътен. Не! Цяла канонада,
въздухът край мене разлюля.
Мрак проряза небосвода! ...

Изпълнител: Елтън Джон
Автори: Елтън Джон/ Бърни Тоупин
Превод: Мартин Григоров
Хей Никита, студено ли ти е
в малкото ти ъгълче от света? ...

Днеска наш'та баба Гица
реши да изпържи голяма мекица.
Сутрин рано стана,
изми си тигана.
Брашното да пресее, да вземе яйцата, ...

Моето бяло до теб не застана
и за твоето "да" навеки оглушах.
Ръката ти моята така и не хвана
и халка на нея не видях.
Ала венчана за тебе в душата останах ...

Ягодки обичам аз да ям,
но на вас аз няма да ви дам!
Сочни, вкусни с аромат
правят ги на мармалад!
А филийка с масло, мармалад ...

Единствената любов
Харесваше начина, по който отмяташе косите си, двете трапчинки на бузите ѝ, особения тембър на гласа ѝ. Дори цигарата, която хвърляше недопушена в пепелника, добиваше някакво особено очарование. Харесваше всичко в тази жена. Тя беше на път да го раздели със семейството му. С нея з ...

Защо децата се гневят и чезнат благите обноски?
Защо сърцата ни крещят и всеки внася тежки вноски
за ток, вода и телефон, за сън дори и куп надежди?
Животът днес е син балон и коте с малка топка прежда.
Изглежда, всеки е това, което сам си пожелае – ...

Листопадно отлитат ни дните
в есенните алеи на живота ни тих.
Носят със себе си спомени дивни
разделени по цвят, украсени със щрих.
Синева прозира от облачност скрита. ...

като в пиеса без герои играя,
танцувам блус, но не за двама,
стъпвам леко и се опитвам да измамя
публиката без излишна драма...
но сърцето ми е адска яма, ...

Изморени чадъри
прибрали мокри криле,
тъмни сенки, срещу вятъра онемели,
до есенно тъжно море.
Пясъкът стене под дъжд непослушен ...

Всъщност не знам къде се намира но много често ходя там просто така без повод и неочаквано и за мен самия а понякога с труд я намирам въпреки че беше огромна и просторна с грамаден прозорец през който слънцето проникваше навсякъде защото беше абсолютно празна ако не броим разхвърляните лъскави пожар ...

Нощта надникна в моя прозорец
и със студена ръка денят ми изтри.
Някаква врата изплака затворена,
дневният шум уплашен се скри.
Звезди любопитни ме наблюдават, ...

Във всеки човек е заложено желание за позитивното. Все търсим и най-слабия лъч от светлина, за който да се уловим в непрогледната тъмнина. Търсим утеха в разрухата, чакайки от руините да се възроди ново начало. Дирим опора там, където я няма. Чакаме и чакаме.... Казват, че последна умира надеждата. ...

Успех
Когато си се трудил, ще дойде успеха,
за твоя труд Господ ще те възнагради.
Някои ще се радват, други хора надали,
а друг пък ще те уважи с дума и благослови. ...

В празната стая на мойта душа,
свети прозорче, трепти светлинка,
там спомен тъгува обвит в тишина,
проблясва тихо самотна сълза.
Помня първото твое: "Обичам те!", ...

Дори когато босонога,
сред тръни и къпини газих
и полудявах от тревога,
къде да търся пак онази,
която с птиците говори, ...