Ако си тръгваш, чакай да заспя,
недей да си жестока, разреши ми
сънят да грабне моята душа
и после следвай пътища незрими.
А аз ще бъда омагьосан, знам – ...

След като се прибра обратно в Токио, Хироюки не спря да размишлява. Усещаше, че някъде или бъркаше или нещо чисто и просто се беше изплъзнало от полезрението му. А в този динамично променящ се свят това можеше да бъде крайно опасно. Спомни си и как навремето организацията го беше вербувала.
Хироюки ...

Еди не можа да реагира. Беше напълно парализиран. Гледаше младата жена пред себе си и се питаше коя е тази непозната. Събуди го гласът от спалнята, който отново питаше кой е посмял да ги събуди толкова рано.
Еди се обърна и бавно заслиза по стълбите. Вървеше като сомнамбул. Спираше по средата на стъ ...

Президентът Радев и неговите служебни правителства търпят провал след провал.
По ирония на съдбата идеята за президентска република и за силен президент рухна окончателно в калта. Видя се пълната безпомощност на президента като управляващ и пълната неспособност на служебните му кабинети да управлява ...

Песъчинките изтичат като ден.
Диплят се прашинките отронени.
Под стъкления купол в плен
отглеждам си купчинка спомени.
Провират се през „иглени уши“ ...

На тръгване от село
портата заключваш
и знаеш, че лалетата тъгуват.
Един петел в далечното се чува
и с никого не се сбогуваш.

Едно момиченце с кокиченце
вървеше си по уличката "Втора".
И срещна три синигерчета
горе на стобора,
четири калинки под листата ...

Днес, загубих си, Айфона!
Търсих го къде ли не!
Проверих дори в сифона
на ненужното биде.
Чак - накрая аз се сетих, ...

Огладнявам,
когато мисля за теб.
Жадно преглъщам,
лъчи - молекули.
Дишам по цялото ...

Часовникът тежко удари дванайсет.
Светът остаря със година една.
Гърмеше шампанско по всичките маси
и пълнеше чаши с пенлива вълна.
Оркестърът свиреше „And That’s Amore!”, ...

Градоред
Една роботизирана машина събираше окапалите по асфалта есенни листа. Не ги оставяше да доизгният пред погледите на разхождащите се във парка, хора и деца. Събираше ги в своя, устойчив на ръжда, търбух. Оставяше ги на пакети, отнасяни впоследствие от дронове в места за компостиране и биогаз. ...

***
Тих
вопъл.
Протяжен.
Майка плаче ...

Когато егото замлъкне
и свършат всякакви въпроси,
душа с душата проговаря
кристални, чисти, боси....
Безмълвието се стаява ...

Със тебе съм нетърпелива –
упойваш ме със жадни ласки…
И палава съм, и съм жива;
Захвърляме с теб всички маски…
И втурваме се неразумно ...

Всяко човешко същество заслужава най-малко частица любов, а някои хора са си заслужили океани от нея. Милчо беше мъж с добро сърце, но със сурова съдба.
Още като юноша беше диагностициран със стерилитет. Не прие тежко диагнозата си и продължи да живее както обикновено. С времето забелязаше, че девой ...

Учи се да не зъзнеш в любовта,
когато, както, колкото, където.
Препълнени са другите блюда,
а твоето прилича на решето.
На дупчици го времето дълба, ...

Твърде дълго не бях ходил на Пазара. В къщи имах резерви да похапвам, но свършиха.
И ето ме отново на път.
Вече съм пред входа, а там голяма тълпа и всички превъзбудено говорят. На главите са с бели шапчици , като тия на касапите. Доближавам най-последния и го питам:
- Господине, за какво сте се съб ...

Мирише на чимшири и на дим
и по небето вятърът гадае,
дали ако за малко замълчим,
ще чуем и сърцата си накрая?
Препускаме, крещим – човешка сган. ...

Настана време,
едно такова никакво.
Сякаш извън часовника,
някъде в матрицата.
Време за навикване. ...

Гледам през прозореца, размишлявайки за простички неща, такива, каквито са ценности за едни и безсмислици за други.
Мисля си за честността, за коректността в днешното болно време.
Има ли статукво в управляващото ни племе? И кога точно започна да се гледа само личната изгода?
Който може нека отговори ...

Говориш ми, а сякаш мълчиш,
смислена дума не чувам, а искам,
леглото студено, чаршафа на топка,
да го топля сама, едва ли ще мога.
Една не остана за спомен целувка, ...

По пукащите есенни листа
пристъпям тихо с уморена крачка
и пак до болка същите неща
ума ми мамят като веща врачка…
Все същата така ненужна жал ...

Прости, че не успях да те стопля.
Аз всеки ден над тебе бдях.
Лято беше, излизах с къса рокля,
но все така студена бях.
Прости, че не успях да ти покажа ...

Уморени са чайките в края на лятото,
по пясъка двете следи не личат
вятърът грабна вълните в морето -
сърдито захвърли ги в немия бряг.
До вчера бе весело, шарено, златно ...

«Слова «араб» и «еврей» означают – «человек с того берега», или
«человек с другого берега»
Мы все арабы и евреи,
мельчает наша жизнь – река ,
И дно взбирается на берег, ...

Паисий Хилендарски
През дългите нощи с мастило и перо в ръка,
един отец в тъмнината показа светлина.
На българите историята написа той някога,
да се гордеят и помнят своя род и родината. ...

Есе на тема:
„Моите пътешествия сред лилипутите и великаните“ - Колко невероятни сме ние, хората...
Животът е нещо чудно. Той е нещо неизменно и удивително. Животът има способността да те хване в лапите си и да те изстиска отвсякъде, докато не ти остане нищо. Може да те захвърли някъде и да те наблю ...

Есен е.
Сърцето ми
няма сезони.

Погалва есен слънцето на изток
и то разпуска медените пръсти,
по-ниско, по-обичащо и близко,
с последните лъчи – щастливи, гъсти,
и в пъстрата игра листата падат, ...