Две страни еднакво гладки,
прозрачни и твърди стъкла,
аз и ти от две страни прибрани,
шепата разперили с дланта.
Гледаме се в милиметри, ...

Изгрей във мен, ти слънце от зората
с лъчите си стопли за миг душата.
Магия си. Лъчите ти са златен дъжд
щом стигнеш ме, изтръпвам изведнъж.
От тръпката се ражда светлина ...

Легнала съм от час в голямото ни легло и търся, както винаги, близкото до теб ъгълче на моята възглавница. Прегърнала съм я с ръцете си, свила съм единия крак и сякаш се готвя да скоча във водите на съня от трамплина на мислите. Но той се отдалечава и иска да играе с мен на криеница. Ядосвам му се и ...

Мога да накарам всички дяволи,
в алчната ти бездна, да мълчат
и да оцветя мъглата, бялата,
в твоя свят, с огньовете на ад.
Мога да съм тези неизбежности, ...

Блокът ни панелен като кораб
е наклонен сякаш до брега.
От години тук живеят хора -
остаряват и растат деца.
Други ги изпращаме навеки, ...

Той българина винаги е бил беден, сиромах,
обикновен човек, честен, не би сторил грях.
С честен труд, работи той от рано сутринта,
превива гръб на нивата, работи до вечерта.
Така от ранна пролет до късно есента, ...

В страниците на нашата история ярко блестят имената на будители като Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Васил Априлов, Найден Геров, Петър Берон и много други, които са примерът, по който са се ръководили милиони българи. Те са синоним на пробуждане. Те са пионерите за българската просвета и кн ...

Морето е вградено сякаш в мен
в живота земен - безусловно кратък,
могъщ, прекрасен, вечен феномен,
у всекиго оставил отпечатък.
На слетия с небето хоризонт ...

Стъпваме леко по цветна дъга,
боси вървим и се къпем сред лятна, хладна роса,
с всяка изминала стъпка
се доближаваме до онази пленяваща светлина,
яхнали сме мечтите си и се реем дръзко в нощта. ...

И след мене знам ще има лято,
живота в своя ритъм ще си продължи,
не ще угасне ни слънце ни луната,
само морето ще се натъжи.
И вятъра не ще запее тъжна песен, ...

Ти и красотата
Обичам красотата
във всичките ѝ цветове,
вълшебница богата
със най-прекрасното лице! ...

Случва се така, че детските приказки да са изпълнени с много повече смисъл, отколкото изглежда
- Аз задължително, чуваш ли ме? Аз задължително - каза Мечо. Ежко кимна - Задължително ще дойда при теб, каквото и да се случи. Винаги ще бъда близо до теб.
Ежко погледна Мечо с тихи очи и замълча.
- Е, ка ...

И не вървях по чужда диря,
до мене спътник не вървя.
Сто пъти вярата умира
и се възражда след това.
Крилете слънцето топеше – ...

Старост – нерадост…
Да благодарим на властта, че ни спасява от тези грижи…
хххх
Всеки глас – виагра. Защото иначе правителството ще падне и нацията ще е недоволна…
хххх ...

- Разбрахте ли, че Петров от развойния си е купил нов джип?
- Нов втора употреба, или чисто нов?
- Чисто нов, от магазина.
- Каква марка?
- Рено, май Каджар се казваше модела. От големите, де, не от онези, малките джипчета за града. ...

Побърка се народът ни любим от тази нереална обстановка.
Животът се размаза като грим и тичаме докрай без подготовка.
Животът се оказа самота по кривите пътеки на съдбата.
Животът вече губи радостта и чезне той полека под земята.
Не мога да повярвам накъде един народ отива равнодушно! ...

Птиче сгуши се в ръката ми
и тъй нежно зарида,
приятелче имало в беда,
гладно, босоного,
без майка, без баща. ...

Тъжно е да обичаш сянка,
която е създадена от теб!
Тъжно е да обичаш облак,
които вятъра ще отнесе!
Тъжно е да плачеш в дъжда, ...

Светът като къща от карти
залюля се застрашително, гнило.
С подготвени медийни свалки
облъчван ежедневно, фалшиво.
Социумът дистанцирано кашля ...

Светът е като пъстра тишина
зад маската която се е скрила.
Усмивките - потънали в мъгла,
която от сълза се е родила.
Но пъстрото не може да боли. ...

Отварям сайта и... Опа, нещо ми бръмчи в ухото. Ама бръмчи и пищи.
Бъркам вътре и вадя Нещото, което прилича на муха, ама не е муха. И тъкмо да го пусна през прозореца. Туй мухоподобното ми вика с тънко гласче.
- Полека бе, идиот! Потроши ми крилата!
Взирам се по-добре и гледам феичка. Една мъничка ...

Поетът шумеше,
топло му беше,
курнáз се изниза
от копринена риза.
Гол се затича, ...

Митко беше момче на шест години. Живееше в провинциално градче, където времето беше спряло, а децата седяха на тротоара и брояха колите, които минават по пътя.
Тогава колите бяха рядкост и на половин час минаваха два - три автомобила.
Митко беше умно дете. С кестеняви коси и сини очи. Кротък и послу ...

Хванала здраво тигана
работна мама Мецана.
Призори, с бързи ръчички,
изпържила десет мекички.
После се усмихнала ...

Много хора се опитваха да я разгадаят, но нито един не успяваше, защото характерът ѝ беше като звезден пъзел, с различни парчета звезди,
всяко едно от парчетата, все по-изгарящо от предишното.
Тя самата беше изградила себе си по този начин, за да бъде трудно да се стигне до същността ѝ, за да не я н ...

Де е България!?...
Територията – съща,
но Държавата е друга!...
... Все едно литийно шествие,
но със Дяволска хоругва... ...

Мек и тъжен дъждец ръми,
а настила спи ли спи.
Гръмогласно с лекичък тътен,
разбива се и става мътен.
Образ нечий, бавно тами щъка, ...

Не ме е страх от тежкия ви съд,
от завист, лицемерие и брадви,
посякли в гръб приземната ми плът,
и пиещи – „За благото ти, брате!...“.
От враните не ме е страх и мърша – ...

Кацнал бръмбар на трънка…
До двадесетата си година живеех в малък провинциален град. Малък, но с много културни възможности за развлечение, и едно от тях сякаш беше “задължително”! Масовото участие вечер в разходката на “стъргалото”! Още нямаше домашни телефони и това беше основен начин на комуникац ...

Мнозина ехидно мислят, че дядо Георги е мъртъв, защото лежи неподвижно на земята. Но дядо Георги не е мъртъв, а е крайно изтощен. Изнуреното му тяло прави опити да се повдигне, ала мускулите не го държат. Дядо Георги няма дом, но има сметки и плаща парно; лято е, ала е премръзнал; има кола от синков ...

Защо не завилнеят летни бури,
гръмовно да разтърсят този свят?
Дори небето да се прекатури,
в блажено неведение си спят
душите ви. Отдавна загрубели, ...

Навечерието на бурята
Лятна звездоока вечер
носи нега и копнеж...
А задъхан и далечен
еква мълниен гърмеж... ...

Аз съм на около пет,
зная да броя поред!
И не бива да е чудно,
търся нещичко по-трудно!
Мама каза, три и пет, ...

- Здравей… Ха, ама и аз го казах…
- А, какво толкова? Здравея си – рече той и се изправи, подпрян на възглавницата.
Болничната стая беше с три легла, но двамата спящи изобщо не усетиха влизането й. Тя се носеше безшумно, само светещата фигура на скелет в черно наметало, стиснал коса в дясната ръка, ...